28 януари 2016 г. – информационни сесии за арабоговорящи
Информационна сесия с търсещи убежище и международна закрила в производство
Стефан Василев, доброволец във ФАР
На 28 януари 2016г. преди обяд проведохме Информационна среща за арабоговорящи лица, търсещи международна закрила и убежище в България. Целта на срещата беше хората да се запознаят с правата и задълженията си като кандидати за международна закрила и да разберат спецификите на правната процедура. Като консултанти участваха адвокат Валерия Иларева от Фондация за достъп до права – ФАР и Мария Шишева, експерт в проекта „Подобряване достъпа до права на бежанците в България чрез повишаване на информираността и знанието“. Симултанен превод от и на арабски език осигури професор Цвета Пашова.
Участниците бяха дошли на срещата с множество въпроси, както и с натрупано чувство на негодувание срещу тромавата система за предоставяне на закрила. Много от тях изразиха недоволството си от факта, че процедурите са много усложнени и че съдебните дела по оспорване на решения на Държавната агенция за бежанците понякога отнемат години. Те твърдят, че през това време адаптацията имв България е трудна, тъй като без установен статут не успяват да намерят работа, да се грижат за семействата си и да се чувстват като пълноценни членове на обществото. Много от тях се оплакват от натрапчиво чувство на несигурност и обезсърчение във връзка с неуредения им статут.
Един от участниците повдигна въпроса за практическото приложение на Дъблинския регламент. Бидейки регистриран в България, където впоследвтвие му е отказан бежански и хуманитарен статут, той се интересуваше дали първоначалната му регистрация може да бъде анулирана, за да може да подаде молба в друга държава. Адвокат Валерия Иларева обясни, че решението на определената за компетентна държава според Регламент Дъблин III, в конкретния случай България, важи за всички останали държави-участнички в Регламента. Едно от изключенията, за да се приеме разглеждане на молбата за закрила в друга държава, е да се докаже 3-месечен престой извън Дъблинската зона. На въпроса дали процедурата може да бъде повторно проведена, без да се налага напускане на първоначално приемащата държава, адв. Иларева поясни, че при наличие на нови факти или доказателства, кандидатът може да подаде нова молба за международна закрила. След законовите промени от декември 2015 година, обаче, изискванията за допустимост на последваща молба са сериозно завишени.
Възникна и въпросът как кандидат за международна закрила може да сключи граждански брак в България. Беше уточнено, че за целта е нужен валиден национален паспорт от държавата по произход и регистрационна карта, удостоверяваща, че лицето е търсещо убежище/закрила. Процедурата изисква набавяне на набор от документи, но в конкретния случай би могла да спомогне за удостоверяването на семейни взаимоотношения и за евентуалното събиране на едно семейство, разделено от обстоятелствата и правните изисквания.
След конкретно запитване, беше обяснена и съдебната процедура за обжалване на решение на ДАБ. Решението за отказ на бежански и хуманитарен статут може да бъде обжалвано на две инстанции – обикновено пред Административен съд – София град/ Административен съд – Хасково и пред Върховния административен съд. Допълнително беше споменато, че съдът не може да предоставя статут вместо ДАБ, но дава указания, които са задължителни за председателя на ДАБ. Тук участниците отново изразиха разочарованието си от безкрайно дългите съдебни процедури, които допълнително ги обезкуражават и обезнадеждават. Те споделиха неумоверните трудности, пред които са изправени, живеейки за толкова дълги периоди от време в своеобразен правен вакуум. Водещите на срещата изразиха разбиране и съчувствие, но заявиха, че въпреки всички предизвикателства, пред които ги поставя системата, търсещите закрила трябва да продължават да се борят за правата си. Валерия изрази увереността си в техните морални сили и издържливост и ги окуражи да се опитат да продължат живота си напред, абстрахирайки се от бюрократичните съдебни и административни пречки. Тя допълни, че за по-лесната адаптация спомагат новите законови промени, според които само три месеца след регистрацията те са свободни да започнат работа легално в България. Някои от участниците отговориха, че работодателите не са запознати с тези правила и отказват да назначават чужденци без статут. Всички се обединиха около тезата, че е нужна кампания, която да повиши информираността на българските работодатели в тази насока.
През втората част на срещата бяха припомнени основни детайли от процедурата по подаване на молба за бежански или хуманитарен статут. Адвокат Иларева напомни колко важно е кандидатът да изиска входящ номер, скойто се удостоверява приемането на молбата. Уточнени бяха и сроковете за вземане на решение от ДАБ и за последващото му евентуално обжалване.
Повдигнат беше и въпросът какви са възможностите за лицата, които вече са получили статут на бежанец. Отговорът беше, че те се ползват с правата и задълженията на български граждани, с минимални изключения, които са изрично упоменати в закона. След три или пет години престой в България (в зависимост от получения статут) е възможно да се кандидатства за българско гражданство. Съществуват и широки възможности да се пътува извън страната за период до три месеца, в зависимост от изискванията за достъп до конкретната държава, която ще бъде посетена.
Накрая адвокат Иларева обясни, че в последно време Фондация за достъп до права – ФАР насочва усилията си към подаване на жалби по бежански дела до Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Тя изброи предимствата и недостатъците на процедурата в Страсбург и заключи, че това е единственият способ да се оспори решение на Върховния административен съд. Нещо повече, в случай, че ЕСПЧ се позове в полза на търсещия закрила, българските власти са длъжни да се съобразят с това решение.
Макар и белязана от ясно артикулираното негодувание на участниците към бежанската система, срещата завърши в дух на умерен оптимизъм. Участниците признаха, че отчаянието не е добър съветник и че трябва да упорстват в опитите си да изградят един нормален живот в България. Те благодариха на организаторите на срещата за неуморните им усилия в полза на хората в нужда, търсещи закрила. Показателни бяха заключителните думи на един от участниците, обръщайки се към адв. Иларева и Мария Шишева:
„В този труден момент се уповавам на Бог, на себе си и на Вас.“
Получили международна закрила
Теодора Петрова, доброволец във ФАР, и Деница Георгиева, юрист във ФАР
Следобед на 28 януари 2016г. продължихме с информационна сесия за хора, които вече са получили международна закрила или убежище в България. Към адвокат Валерия Иларева и Мария Шишева като водещи на срещата се присъедини и г-жа Емилия Братанова, сътрудник по интеграцията в представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България. Адвокат Иларева откри сесията с уточнението, че получаването на статут е само една спирка по време на пътешествието към изграждане на нов живот на получилите закрила лица. Международната закрила е заместител на националната закрила, която сега не може да бъде осигурена от държавата, чийто гражданин е лицето или където обичайно е пребивавал. Хуманитарният и бежанският статут обаче могат да бъдат прекратени, ако бъде счетено, че условията в страната на произход трайно са се нормализирали и следователно лицето вече може да се ползва от закрилата на родината си. Важно е да се осъзнае на какво получилите международна закрила имат право на базата на дадения статут, като, например, разрешително за дългосрочно пребиваване в Европейския съюз, след 5 години непрекъснато пребиваване в страна-членка на ЕС.
Първият въпрос, зададен на срещата, бе от получил бежански статут човек, който е завършил бакалавър по дентална медицина в страната си на произход. Господинът заяви, че носи със себе си заверените си дипломи и желае да получи информация относно това как да продължи обучението си с магистратура в България, като беше се ориентирал към конкретен български университет.
Адвокат Валерия Иларева подчерта, че когато става въпрос за признаване на дипломи е важно да се уточни дали лицето желае да продължи образованието си или да започне работа в приемащата страна. По-лесната процедура е при продължаване на обучението, защото тогава решението да признае досегашната степен на образование зависи от конкретното висше учебно заведение. Важно е да се проучат специфичните изисквания на избраното учебно заведение относно признаването на чуждестранни дипломи. Във връзка с общото признаване на дипломата, следва да се потърси информация и от Националния център за информация и документация (НАЦИД). След признаването на дипломата, получилото бежански статут лице има право да кандидатства и да следва висше образование по реда и условията, важащи за българските граждани.
Вторият въпрос на информационната среща касаеше това каква подкрепа могат да получат хората със специални нужди и физически увреждания. Поради физическото си състояние, господинът, задаващ въпроса, сподели, че за него е трудно да намери работа и желаеше да научи каква финансова помощ може да получава. Адвокат Валерия Иларева отговори, че има няколко административни пътища, по които може да се поеме в конкретния случай. Една процедура е по обстоятелството, че лицето има ограничена трудоспособност, друга касае конкретно това, че е безработен, а трета е свързана с правото на социално подпомагане. Адвокат Иларева отбеляза, че е препоръчително като първа стъпка да се подходи към специфичната ситуация на лицето, а именно да се потърси подкрепа относно ограничената му трудоспособност. За тази цел е нужно да се мине през специализирана комисия, която да оцени степента на нетрудоспособност (ТЕЛК). Г-жа Братанова допълни, че началната точка на тази процедура е първоначалната консултация с личния общопрактикуващ лекар, който може да даде насоки за нужните следващи стъпки.
За да може да има достъп до личен лекар, е нужно лицето да има непрекъснат здравно-осигурителен статус. Важно е да се отбележи, че по време на процедурата по разглеждане на молбата за международна закрила месечните здравни осигуровки на търсещите закрила се заплащат от Държавната агенция за бежанците, а след това получилото закрила лице самó трябва да заплаща своите месечни вноски за здравно осигуряване. По време на процедурата всеки един от търсещите закрила притежава т. нар. “личен номер на чужденец” (ЛНЧ), който е свързан с плащаните месечни здравни осигуровки. След решението за признаване на бежански или хуманитарен статут, лицето получава “единен граждански номер” (ЕГН) и е нужно да получи документ от ДАБ, удостоверяващ, че дадените ЛНЧ и ЕГН касаят един и същ човек.
Следващият въпрос касаеше желанието на момче, което наскоро бе получило бежански статут, да замине на гости на брат си в друга държава-членка на ЕС. Адвокат Иларева обясни, че е важно да се уточни колко време се планира да се прекара в другата страна-членка на ЕС, а именно по-малко или повече от 3 месеца.Трябва да се има предвид, че – само въз основа на получените от България лични документи – лица с бежански статут не могат да останат в друга държава от ЕС за повече от три месеца. Освен това, добре е да се получи предварителна информация от посолството на съответната държава относно това дали няма някакви допълни изисквания и условия за пътуване в нея, като, например, здравна застраховка, наличие на достатъчно средства за издръжка и други. Важно е да се отбележи, че срокът на пребиваване в друга държава не зависи от България и следователно, при желание за престой по-дълъг от три месеца, е нужно човек да се информира за изискванията според националното право на тази друга държава.
Във връзка с пребиваването в друга държава в Европейския съюз за повече от три месеца,бе разяснено разрешението за дългосрочно пребиваване в ЕС, на което граждани на трети страни имат право след 5 години непрекъснато законно пребиваване в страна членка на ЕС. Срокът на пребиваване, който се включва в изчислението на 5-годишния период, започва да тече от момента на подаване на молбата за международна закрила. Ако процедурата за предоставяне на закрила трае по-малко от 18 месеца, само половината от този период от време се брои и включва в нужния период от 5 години. Важно е да се подчертае, че пребиваването от 5 години трябва да е непрекъснато, т.е. лицето не трябва да е отсъствало от страната за повече от общо 10 месеца, като всяко едно от отсъствията не бива да надвишава 6 месеца.
Следващите въпроси бяха насочени към възможността за събиране на семейство, когато членовете му се намират в различни държави– членки на Европейския съюз. Преди да бъде взето решение, че България е компетентната държава-членка да разгледа молбата за международна закрила, търсещият закрила може да представи доказателства, че има членове на семейството в друга държава-участничка в Дъблинския регламент. По този начин, следвайки критериите на регламента Дъблин III, тази друга държава може да стане отговорна за разглеждането на молбата му за закрила. Другата възможност е, когато чужденецът или членовете на неговото семейство вече са получили закрила в България или друга държава-членка. Те имат право да подадат молба за събиране със семейството. Във връзка с това право имаше въпрос кои лица се възприемат като членове на семейството. Участниците в информационната сесия бяха насочени към точка шест от информационната книжка с полезни съвети за получили закрила и убежище в България. Там детайлно е обяснено до кои членове на семейството се отнася правото на събиране на семейството.
В края на информационната сесия за пореден път беше направено разграничението, че статутът на бежанец и хуманитарният статут не са с валидност съответно пет или три години. Срокът от пет или три години се отнася до периода на валидност на документа за самоличност – карта на бежанец или карта на чужденец с хуманитарен статут. Документът за самоличност трябва да бъде подновен, след изтичането на срока му за валидност, но това не означава, че предоставеният статут е ограничен със срок от три или пет години. Международната закрила може да бъде прекратена, когато обстоятелствата, заради които е получена, са престанали да съществуват и тази промяна е достатъчно значителна. Прекратяването ѝ обаче не е резултат от споменатия срок – три или пет години, а от същността на международната закрила – временна закрила, която замества националната.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на "Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България" по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от "Фондация за достъп до права" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. |