СБОРНИК ПО БЕЖАНСКО ПРАВО: Глава 1 – 2.2. Европейско право – а. Съвет на Европа – Подобряване достъпа до права на бежанците в България чрез повишаване на информираността и знанието

Автор: Владислава Стоянова

Редактор: Валерия Иларева

Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи

Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е приета от Съвета на Европа на 4 ноември 1950г. и влиза в сила на 3 септември 1953г. За България е в сила от 7 септември 1992г. Обн. ДВ. бр.80 от 2 Октомври 1992г., изм. ДВ. бр.137 от 20 Ноември 1998г.

Член 1

„Задължение за зачитане правата на човека

Βисокодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази Конвенция.“

Член 2

„Право на живот

1.Правото на живот на всеки се защитава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.

2.Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:

a) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;

b) при осъществяването на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;

c) при действия, предприети в съответствие със закона за потушаване на бунт или метеж.“

Бележка на редактора: Разпоредбата на член 2 от ЕКПЧ следва да се разглежда в неразривна връзка с Протокол №6 към ЕКПЧ относно отмяната на смъртното наказание (вж по-долу).

Член 3

„Забрана на изтезанията (Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.)

Член 3

Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.“

Член 5 (1), буква „f“

„Право на свобода и сигурност (Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.)

Член 5

Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:

(…)

f) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция.“

Член 13

„Право на ефективно средство за защита (Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.)

Член 13

Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.“

Бележка на автора: Член 13, приложен във връзка с член 3, предполага автоматично прекратяване на действията от страна на държавата за депортирането на лицето, което може да се намира на държавната граница или нелегално на държавната територия, и което твърди, че връщането му ще го изложи на refoulement.

Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи относно признаването на някои права и свободи, освен вече провъзгласените в Конвенцията и в Протокол № 1

Страсбург, 16.IX.1963 г.

Член 2 от Протокол №4 към ЕКПЧ

„Член 2

Свобода на придвижване

Всеки, който се намира на законно основание на територията на дадена държава, има право свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство в пределите на тази територия.
Всеки е свободен да напусне пределите на всяка държава, включително и на своята.
Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Правата, признати в параграф 1, могат да бъдат също така предмет на ограничения в определени зони. Ограниченията трябва да са въведени в съответствие със закона и оправдани от гледна точка на обществения интерес в едно демократично общество.“

Член 4 от Протокол №4 към ЕКПЧ

„Член 4

Забрана за колективно експулсиране на чужденци

Колективното експулсиране на чужденци е забранено.“

Бележка на автора: Европейският съд по правата на човека определя колективното експулсиране като „всяка мярка на компетентния орган, задължаваща група чужденци да напусне страната, освен когато тази мярка е била взета след и въз основа на обоснована и обективна преценка на конкретните обстоятелства на всеки отделен чужденец от групата“[1].