СБОРНИК ПО БЕЖАНСКО ПРАВО: Глава 1 – 2.2. Европейско право – б. Европейски съюз

Автор: Владислава Стоянова

Редактор: Валерия Иларева

С влизането в сила на Договора от Лисабон[1] на 1 декември 2009година, Хартата има задължително правно действие.

Член 18

„Член 18 Право на убежище

Правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и на Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците и в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз (наричани по-нататък „Договорите“).“

Член 19

„Член 19 Защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране и екстрадиране

  1. Колективното експулсиране е забранено.
  2. Никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание.“

Член 47

„Член 47 Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес

Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.

Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.

На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.“

Член 3

„Член 3 Обхват

Настоящият регламент се прилага за всяко лице, което пресича вътрешна или външна граница на държавите-членки, без да се засягат:

а) правата на лица, които се ползват от правото на Общността на свободно движение;

б) правата на бежанци и лица, които търсят международна закрила, по-специално по отношение на неотблъскването.“

Член 4

„Член 4 Преминаване на външни граници

  1. Външните граници могат да се преминават единствено на гранично-пропускателни пунктове, и то в рамките на определеното работно време. Работното време ясно се обозначава на гранично-пропускателните пунктове, които не са отворени 24 часа в денонощието.

Държавите-членки изпращат списъци с гранично-пропускателните си пунктове на Комисията в съответствие с член 34.

  1. Чрез дерогация от член 1 се позволяват изключения на задължението за преминаване на външни граници единствено на гранично-пропускателни пунктове и в рамките на определеното работно време:
а) във връзка с корабоплавания с развлекателна цел или крайбрежен риболов;
б) за моряци, които слизат на брега за престой в зоната на пристанището, където са акостирали корабите им или в съседни общини;
в) за лица или групи лица, когато съществува изискване от специален характер, при условие че притежават разрешенията, изисквани от съответното национално законодателство и че не съществува конфликт с интересите на обществения ред и вътрешната сигурност на държавите-членки;
г) за лица или групи лица в случай на непредвидена извънредна ситуация.
  1. Без да се засягат изключенията, предвидени в параграф 2 или задълженията на държавите-членки за международна закрила, те въвеждат санкции в съответствие с вътрешното си право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време. Тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.“

Член 5

„Член 5 Условия за влизане на граждани на трети страни

  1. За престой, който не надвишава три месеца за период от шест месеца, условията за влизане на граждани на трети страни са следните:
а) да притежават валидни пътни документи или документи, които дават право за преминаване на границата;
б) да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. относно определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държави-членки и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за престой;
в) да обосноват целта и условията на планирания престой и това, че разполагат с достатъчно средства за издръжка, както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в страната на произход или за транзита към трета страна, в която е гарантирано тяхното приемане или че са в състояние законно да придобият тези средства;
г) да не са регистрирани в ШИС като лица, за които е подаден сигнал за отказ за влизане;
д) не се смятат за лица, които могат да бъдат заплаха за обществения ред, националната сигурност, здравеопазването или международните отношения на някоя от държавите-членки, по-специално да не са регистрирани в националните бази данни на държавите-членки като лица, на които не се разрешава влизане на същите основания.
  1. Приложение I съдържа неизчерпателен списък на подкрепящите документи, които граничната охрана може да поиска от гражданин на трета страна, с цел да удостовери, че отговаря на условията по параграф 1, буква в).
  2. Средствата за издръжка се преценяват с оглед продължителността и целта на престоя и въз онова на средните цени в съответните държави-членки за храна и настаняване от среден клас, умножени по броя на дните на престоя.

Държавите-членки изпращат на Комисията справки за референтни стойности в съответствие с член 34.

Оценката за достатъчни средства за издръжка може да се основава на пари в брой, пътни чекове и кредитни карти, които притежават гражданите на трети страни. Декларации за спонсорство, когато такива декларации се изискват от съответното национално законодателство, и писма за гаранция от домакина, както са определени в съответното вътрешно право, когато гражданинът на трета стана гостува на дадено лице, могат също да представляват доказателства за достатъчни средства за издръжка.

  1. Чрез дерогация от параграф 1:

(…)

в) държава-членка може да разреши влизане на граждани на трети страни, които не отговарят на едно или повече условия по параграф 1, по хуманитарни причини или такива, свързани с национален интерес или поради международни задължения. Когато името на гражданина на трета страна попада в обхвата на параграф 1, буква г), държавата-членка, която разрешава влизането му на своя територия, уведомява за това останалите държави-членки.“

Член 13

„Член 13 Отказ за влизане

  1. На гражданин на трета страна, който не отговаря на условията за влизане, постановени в член 5, параграф 1, и не принадлежи на категориите лица, посочени в член 5, параграф 4, се отказва влизане на териториите на държавите-членки. Това не накърнява прилагането на специални разпоредби относно правото на убежище и международна закрила или въпроса с дългосрочни визи.
  2. Отказ за влизане може да бъде издаден единствено въз основа на аргументирано решение, което посочва точните причини за отказа. Решението се взима от орган, упълномощен от националното законодателство. То незабавно влиза в сила.

Аргументираното решение, което посочва точните причини за отказа, се предоставя чрез стандартен формуляр, съдържащ се в приложение V, част Б, попълнен от органа, упълномощен от националното законодателство да налага отказ за влизане. Попълненият стандартен формуляр се предава на съответния гражданин на трета страна, който потвърждава получаването на решението за отказ за влизане чрез този формуляр.

  1. Лицата, на които е издаден отказ за влизане, могат да обжалват. Обжалването се извършва в съответствие с националното право. На гражданите на трети страни се предоставя също така писмена информация за лицата за контакт, които могат да предоставят информация за представители, компетентни да действат от името на граждани на трети страни в съответствие с националното право.

Подаването на апелативна жалба няма суспензивен ефект по отношение на решението за отказ за влизане.

Без да се засяга всякаква компенсация, предоставена в съответствие с национално право, засегнатият гражданин на трета страна в случаите, когато апелацията заключи, че решението за отказ за влизане е неправилно обосновано, има право зачеркнатият печат за влизане да бъде заличен, както и други зачерквания или добавяния, които са направени от държавата-членка, която е забранила влизането.

  1. Граничната охрана осигурява, че гражданин на трета страна, на когото е забранено влизане, не влиза на територията на съответната държава-членка.
  2. Държавите-членки събират статистически данни за броя на лицата, на които е издаден отказ за влизане, основанията за такъв отказ, националността на лицата, на които е издаден отказ, и вида граница (сухопътна, въздушна, морска), на която им е издаден отказ за влизане. Държавите-членки изпращат тези статистически данни веднъж годишно на Комисията. Комисията публикува на всеки две години обобщение на статистическите данни, предоставени от държавите-членки.
  3. Подробни правила относно отказа за влизане се съдържат в част А от приложение V.“

            Бележка на автора: Нужно е да се има предвид че България все още не е част от Шенгенското пространство, но си е поставила за цел да стане част от това пространство. В този контекст е необходимо да се вземе предвид, че в Кодекса на шенгенските граници се посочва, че той „зачита основните права и съблюдава принципите, утвърдени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз“. Регламентът „трябва да се прилага в съответствие със задълженията на държавите-членки по отношение на международната закрила и принципа за неотблъскване“.

            Бележка на автора: Целта на Регламента е да се създаде специализиран експертен орган, който да отговаря за подобряване на координацията на оперативното сътрудничество между държавите-членки в областта на управлението на външните граници – Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на EС (FRONTEX). В Регламента се подчертава, че отговорността за контрола и наблюдението на външните граници лежи върху държавите-членки. Това предполага, че държавите носят отговорност за нарушения на правата на човека (включително на забраната за refoulement) по време на операции, координирани от Агенцията.

Бележка на автора: Целта на Регламента е установяване на механизъм за предоставяне на бърза оперативна помощ за ограничен период от време на държава-членка, поискала такава помощ в неотложна и изключителна ситуация, по-специално, при пристигането в точки на външните граници на голям брой граждани на трети страни, опитващи се да влязат незаконно на територията на държавата-членка. В Регламента се посочва че при своите действия екипите за бърза гранична намеса трябва да зачитат основните права и да съблюдават принципите, утвърдени по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз. Регламентът следва да се прилага в съответствие със задълженията на държавите-членки по отношение на международната закрила и принципа за неотблъскване.

Член 4

„Член 4 Защита на основните права и принцип на забрана за връщане

  1. Никое лице не може, в нарушение на принципа на забрана за връщане, да бъде сваляно на брега, да бъде принуждавано да влиза, да бъде водено или по друг начин предавано на властите на държава, в която, наред с другото, съществува сериозна опасност да му бъде наложено смъртно наказание, да бъде подложено на изтезания, преследване или друго нечовешко или унизително отношение или наказание, или в която съществува заплаха за живота или свободата му поради неговата раса, вероизповедание, националност, сексуална ориентация, принадлежност към определена социална група или политически възгледи; или в която съществува сериозна опасност за такова експулсиране, извеждане или екстрадиране в друга държава в разрез с принципа на забрана за връщане.
  2. Когато се разглежда възможността за сваляне на брега в трета държава, в контекста на планирането на морска операция приемащата държава членка, в координация с участващите държави членки и Агенцията, взема предвид общата ситуация в тази трета държава.

Оценката на общата ситуация в дадена трета държава се основава на информация, взета от широк кръг източници, които може да включват други държави членки, органи, служби и агенции на Съюза и съответните международни организации, и може да отразява също наличието на споразумения и проекти в областта на миграцията и убежището, осъществявани в съответствие с правото на Съюза и посредством фондове на Съюза. Тази оценка е част от оперативния план, предоставя се на участващите екипи и се актуализира съобразно необходимостта.

Заловените или спасени лица не могат да бъдат сваляни на брега, принуждавани да влизат, водени или по друг начин предавани на властите на трета държава, когато приемащата държава членка или участващите държави членки знаят или би трябвало да знаят, че тази трета държава участва в практики съгласно описаното в параграф 1.

  1. По време на морската операция, преди заловените или спасени лица да бъдат свалени на брега, принудени да влязат, заведени или по друг начин предадени на властите на трета държава и като вземат предвид оценката на общата ситуация в тази трета държава в съответствие с параграф 2, участващите екипи, без да се засяга член 3, използват всички средства за идентифициране на заловените или спасени лица, преценяват личното им положение, уведомяват ги за тяхното местоназначение по начин, който тези лица разбират или за който с основание може да се предположи, че разбират и им дават възможност да изразят всички основания, поради които смятат, че свалянето на брега на предложеното място би било в нарушение на принципа на забрана за връщане.

За тези цели в оперативния план се предоставят допълнителни подробности, включително при необходимост за наличието на брега на медицински лица, устни преводачи, правни консултанти и съответни други експерти на приемащата и участващата държава членка. Във всеки участващ екип има най-малко едно лице, преминало основно обучение за оказване на първа помощ.

Посоченият в член 13 доклад, включва въз основа на осигурената от приемащата и участващата държава членка информация допълнителни подробности за случаите на сваляне на брега в трети държави и относно това по какъв начин всеки елемент от предвидените в първа алинея от настоящия параграф процедури е бил приложен от участващите екипи с оглед да се гарантира спазване на принципа на забрана за връщане.

  1. По време на цялата морска операция участващите екипи отчитат специалните нужди на децата, включително на непридружаваните непълнолетни и малолетни лица, жертвите на трафик на хора, лицата, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, лицата с увреждания, лицата, нуждаещи се от международна закрила, и другите лица в особено уязвимо положение.
  2. Обменът с трети държави на лични данни, получени по време на морска операция за целите на настоящия регламент, се ограничава строго до най-необходимото и се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета и относимите национални разпоредби за защита на данните.

Обменът с трети държави на лични данни по отношение на заловени или спасени лица, получени по време на морска операция, се забранява, когато има сериозен риск от нарушаване на принципа на забрана за връщане.

  1. При изпълнението на задълженията си участващите екипи зачитат напълно човешкото достойнство.
  2. Настоящият член се прилага за всички мерки, предприети от държавите членки или Агенцията в съответствие с настоящия регламент.
  3. Служителите на граничната охрана и други служители, участващи в морска операция, преминават обучение относно съответните разпоредби за основните права, правото за бежанците и международния правен режим за търсене и спасяване в съответствие с член 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 2007/2004.“

Бележка на автора: Целта на Регламента е въвеждане на изменения в Регламент (ЕО) № 863/2007. Това изменение е важно от гледна точка на правата на търсещите убежище поради потвърждението, че Агенцията FRONTEX изпълнява своите задачи като изцяло спазва съответните норми на правото на EС, включително Хартата на основните права на Европейския съюз, съответното международно право, включително Конвенцията за статута на бежанците, задълженията, свързани с достъпа до международна закрила, по-специално принципа на забрана за връщане и основните права.

 

 Член 2

„Член 2 Обхват

  1. Настоящият регламент се прилага за наблюдението на външните сухоземни и морски граници, включително за наблюдение, откриване, идентифициране, проследяване, предотвратяване и залавяне при неразрешено пресичане на границите за целите на откриване, предотвратяване и борба с незаконната имиграция и трансграничната престъпност и допринасяне за осигуряване на защита и спасяване на живота на мигранти.
  2. Настоящият регламент може да се прилага и за наблюдението на въздушните граници, както и за проверки на гранично-пропускателните пунктове, ако държавите членки доброволно предоставят такава информация на Eurosur.
  3. Настоящият регламент не се прилага за никакви правни или административни мерки, предприети след като отговорните органи на дадена държава членка са прихванали трансгранични престъпни дейности или неразрешено пресичане от лица на външните граници..
  4. При прилагането на настоящия регламент държавите членки и Агенцията спазват основните права, по-специално принципите на забрана за връщане и зачитане на човешкото достойнство, както и изискванията за защита на личните данни. Те отдават предимство на специалните нужди на деца, непридружени малолетни и непълнолетни, жертви на трафик на хора, лица, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, лица, нуждаещи се от международна закрила, хора, бедстващи в морето, и други лица в особено уязвимо положение.“

 

Бележка на автора: Целта на Регламента е да определи условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой на територията на държави-членки с продължителност, която не превишава три месеца в рамките на всеки шестмесечен период. Общото правило е, че визи се издават от консулските представителства на държавите членки. Член 35 от Регламента посочва, че в изключителни случаи визи могат да бъдат издавани от гранични контролно-пропускателни пунктове. Малко вероятно е хората, търсещи убежище, да отговарят на посочените условия за получаване на виза. В този контекст, Регламентът не е взел предвид тяхното специално положение. Все пак, обаче, има разпоредби, които биха могли да са релевантни за тях. Съгласно член 25(1)(а) от Регламента, по изключение могат да се издават визи с ограничена териториална валидност по причини от хуманитарен характер. Съгласно член 35 (4), това изключение може да се прилага и при издаване на визи на границата, като по този начин се заобикаля изискването, че виза на границата се издава, само ако е сигурно, че чужденецът ще се върне в държавата си на произход.

 

Бележка на автора: Регламенти 539/2001 и 1932/2006 не освобождават търсещите убежище от изискването да притежават визи, ако са от държава, която е в списъка на държавите, за чиито граждани се изисква виза.

Бележка на автора: С тази Директива държавите-членки предприемат необходимите мерки да гарантират, че задълженията на превозвачите да връщат граждани на трети страни се прилагат и когато е отказано влизане на тези граждани, преминаващи транзитно, ако: а) превозвачът, който е трябвало да ги закара до тяхното местоназначение, откаже да ги качи на превозното средство; или б) властите на държавата по местоназначение са им отказали влизане и са ги   върнали в държавата-членка, през която са минали транзит.

Бележка на автора: Тази Директива налага задължение на държавите-членки да наложат санкции по отношение на лица, които подпомагат друго лице, което не е гражданин на държава-членка, да влезе или премине транзитно през територията им в нарушение на законите на държавите, в които се осъществява влизане или транзитно преминаване. В приложното поле на тези санкции могат да попаднат лица, които помагат на търсещи убежище да влязат или да преминат през територията на държава-членка.

 Член 3

„Член 3 Приложно поле

  1. Настоящата директива се прилага за всяка молба за международна закрила, която е подадена на територията на държави-членки, включително на граница, в териториални води или в транзитна зона, както и по отношение на отнемането на международна закрила.
  2. Настоящата директива не се прилага за молби за дипломатическо или териториално убежище, които са подадени в представителства на държавите-членки.
  3. Държавите-членки могат да решат да прилагат настоящата директива при процедурите за разглеждане на всички видове закрила, които попадат извън обхвата на Директива 2011/95/ЕС.“

Бележка на автора: Процедурните гаранции, предвидени в директивата, се прилагат включително и на границата, преди търсещите убежище да са формално допуснати на територията на държавата.

Член 6

„Член 6 Достъп до процедурата

  1. Когато дадено лице подава молба за международна закрила до орган, който съгласно националното право е компетентен да регистрира подобни молби, регистрацията се извършва не по-късно от 3 работни дни след подаването на молбата.

Ако молбата за международна закрила е подадена до други органи, които има вероятност да получат подобни молби, но не са компетентни да направят регистрацията съгласно националното право, държавите-членки се уверяват, че регистрацията се извършва не по-късно от 6 работни дни след подаването на молбата.

Държавите-членки се уверяват, че тези други органи, които има вероятност да получат молби за международна закрила, например полицията, граничните служители, имиграционните органи и служителите на местата за задържане, разполагат със съответната информация и че техните служители получават необходимото ниво на обучение, подходящо за техните задачи и отговорности, както и указания за информиране на кандидатите къде и как могат да подават молби за международна закрила.

  1. Държавите-членки следят за това лице, което е подало молба за международна закрила, да разполага с действителна възможност да внесе своята молба възможно най-скоро. Когато кандидатът не подаде молба, държавите-членки могат съответно да приложат член 28 от настоящата директива.
  2. Без да се засяга параграф 2, държавите-членки могат да поставят изискване молбите за международна закрила да бъдат подавани лично и/или на определено място.
  3. Независимо от параграф 3 молбата за международна закрила се счита за подадена след като кандидатът подаде формуляр или когато това е предвидено в националното право, след като съответните компетентни органи на заинтересованата държава-членка получат официален доклад.
  4. Когато едновременното подаване на молби за международна закрила от голям брой граждани на трета държава или от лица без гражданство на практика затруднява спазването на предвидения в параграф 1 срок, държавите-членки могат да предвидят този срок да бъде удължен на 10 работни дни.“

Член 8

„Член 8 Информация и съвети в местата за задържане и на граничните контролно-пропускателни пунктове

  1. При наличие на признаци, че граждани на трети държави или лица без гражданство, задържани в места за задържане или намиращи се на гранични контролно-пропускателни пунктове, включително в транзитните зони на външните граници, могат да пожелаят да подадат молба за международна закрила, държавите-членки им предоставят информация относно възможността да направят това. В тези места за задържане и гранични зони държавите-членки предвиждат осигуряването на устен превод, доколкото това е необходимо за улесняване на достъпа до процедурата за убежище.
  2. Държавите-членки гарантират, че организациите и лицата, които предоставят съвети и консултации на кандидати, имат ефективен достъп до кандидатите, които се намират на граничните контролно-пропускателни пунктове на външните граници, включително транзитните зони. Държавите-членки-могат да предвидят правила, които уреждат присъствието на такива организации и лица в тези контролно-пропускателни пунктове и по-специално съгласно които достъпът се урежда от споразумение с компетентните органи на държавата-членка. Ограничения върху този достъп могат да бъдат налагани единствено когато по силата на националното право те са обективно необходими за сигурността, обществения ред или административното управление на съответните контролно-пропускателни пунктове, при условие че достъпът не е сериозно ограничен или невъзможен поради това.“

 

Преамбюл, Съображение 9

„(9) В съответствие с Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки, гражданин на трета страна, който е подал молба за убежище в държава-членка, не следва да бъде считан за лице, което е в незаконен престой на територията на държавата-членка, до влизането в сила на отрицателно решение относно молбата или на решение, прекратяващо правото му на престой като кандидат за убежище.“

 Член 2

„Член 2 Приложно поле

  1. Настоящата директива се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава-членка.
  2. Държавите-членки могат да решат да не прилагат настоящата директива за граждани на трети страни:
а) по отношение на които има отказ за влизане в съответствие с член 13 от Кодекса на шенгенските граници или които са задържани или засечени от компетентните органи във връзка с незаконно прекосяване по суша, море или въздух на външната граница на държава-членка и които впоследствие не са получили разрешение или право на престой в тази държава-членка;
б) които подлежат на връщане като наказателноправна санкция или като последствие от наказателноправна санкция съгласно националното законодателство или по отношение на които са образувани процедури за екстрадиция.
  1. Настоящата директива не се прилага за лица, които се ползват от общностното право на свободно движение, както е определено в член 2, точка 5 от Кодекса на шенгенските граници.“

Член 4 (4)

(…) 4.   По отношение на граждани на трети страни, които са изключени от приложното поле на настоящата директива, в съответствие с член 2, параграф 2, буква а) държавите-членки:

а) гарантират, че отношението им и равнището на защита не са по-малко благоприятни от посочените в член 8, параграфи 4 и 5 (ограничения на използването на принудителни мерки), член 9, параграф 2, буква а) (отлагане на извеждането), член 14, параграф 1, букви б) и г) (спешни медицински грижи и отчитане на потребностите на уязвимите лица) и членове 16 и 17 (условия за задържане), както и

б) спазват принципа на „забрана за връщане“;“

Член 5

„Член 5 Принцип на „забрана за връщане“, висши интереси на детето, семеен живот и здравословно състояние

При прилагането на настоящата директива държавите-членки надлежно вземат предвид:

а) висшите интереси на детето;

б) семейния живот;

в)  здравословното състояние на засегнатия гражданин на трета страна,

и спазват принципа на „забрана за връщане“.“

Член 9 (1) (а)

„Член 9 Отлагане на извеждането

  1. Държавите-членки отлагат извеждането:
а) когато това би нарушило принципа на „забрана за връщане“ или (…)“

Бележка на автора: От съществено значение е, че граждани на трети страни, които са подали молба за убежище, не следва да бъдат считани за лица, които са в незаконен престой на територията на държавата-членка, до влизането в сила на отрицателно решение относно молбата и решението, прекратяващо правото им на престой като кандидати за убежище.

 

 

OB L 134, 7.5.2014г., стр. 3—27

 Член 18

„Член 18 Клауза за незасягане

  1. Разпоредбите на настоящото споразумение не засягат правата, задълженията и отговорностите на Съюза, неговите държави членки и Турция, произтичащи от международното право, включително от международните конвенции, по които те са страни, и по-специално:
— Конвенцията от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците, изменена с Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците,
— Европейската конвенция от 4 ноември 1950 г. за защита на правата на човека и основните свободи,
— международните конвенции, определящи държавата, отговорна за разглеждането на подадените молби за убежище,
— Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г.,
— когато е приложимо, Европейската конвенция за установяването от 13 декември 1955 г.,
— международните конвенции за екстрадиция и транзитно преминаване,
— многостранните международни конвенции и споразумения за обратно приемане на чужди граждани.
  1. Настоящото споразумение зачита изцяло правата и задълженията, включително на лицата, които са или са били законно пребиваващи и работещи на територията на една от страните, предвидени в разпоредбите на споразумението от 12 септември 1963 г. за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, допълнителните протоколи към него, съответните решения на Съвета за асоцииране, както и съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз.
  2. Прилагането на настоящото споразумение не засяга правата и процедурните гаранции на лицата, които са обект на процедури за връщане, както е предвидено в Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, по-специално по отношение на техния достъп до правни съвети, информация, временно спиране на изпълнението на решенията за връщане и достъпът до средства за правна защита.
  3. Прилагането на настоящото споразумение не засяга правата и процедурните гаранции на лицата, които са подали молба за убежище съгласно предвиденото в Директива 2003/9/ЕО на Съвета за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище и Директива 2005/85/ЕО на Съвета относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки, и по-специално по отношение на правото на лицето да остане в държавата членка до разглеждането на молбата.
  4. Прилагането на настоящото споразумение не засяга правата и процедурните гаранции на лицата, които притежават разрешение за дългосрочно пребиваване, издадено съгласно условията на Директива 2003/109/ЕО на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни.
  5. Прилагането на настоящото споразумение не засяга правата и процедурните гаранции за лицата, на които е разрешено пребиваване съгласно условията на Директива 2003/86/ЕО на Съвета относно правото на събиране на семейството.
  6. Нищо в настоящото споразумение не възпрепятства връщането на дадено лице по силата на други официални или неофициални спогодби.“

[1] Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007г.

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.

Follow:

Translate: