Автор: Владислава Стоянова

Редактор: Валерия Иларева

• Наказателен кодекс

Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г., Последно изменение: доп. ДВ. бр.41 от 5 Юни 2015г.

 Член 279

„Чл. 279. (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.“

Член 280

„Чл. 280. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. бр. 37 от 1989 г., нов – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:

1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;
2. превеждането е станало без знанието на лицето;
3. преведеният през границата не е български гражданин;
4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;
5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение;
6. (нова – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) превеждането е извършено по начин, опасен за живота на преведените лица.

(3) В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца.“

• Закон за Министерството на вътрешните работи

Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., Последно изменение: доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г.

Член 3

„Чл. 3. (1) Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3. публичност и отчетност;
4. политически неутралитет;
5. обективност и безпристрастност;
6. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;
7. защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения;
8. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) взаимодействие с другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица;
9. (нова – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) сътрудничество с Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

(2) Върху дейността на МВР се осъществява граждански контрол от предвидените в действащото законодателство органи.“

Член 87, алинея 3

„(3) Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при осъществяване на граничното наблюдение:

1. при въоръжено нападение срещу тях;
2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива.“

 Член 87, алинея 6

„(6) Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.“

Член 102

„Чл. 102. (1) За осъществяване на граничен контрол полицейските органи:

1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерни съоръжения, електронни, технически и други средства;
2. извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и превозните средства и не допускат преминаването им през граничните контролно-пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нормативен акт, или са налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница;
3. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за мирно преминаване, спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на река Дунав;
4. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на режима на движение през границите и при застрашаване сигурността на полета съвместно с компетентните звена по Закона за гражданското въздухоплаване;
5. извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства, както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително на тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно митническите власти;
6. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и превозни средства, преминали извън установените за целта места, и извършват проверки съвместно с митническите органи;
7. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за живота и здравето на хората;
8. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други държави в съответствие със закона и с международните договори, по които Република България е страна;
9. поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или нарушения, включително за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата;
10. настаняват принудително в помещения за настаняване на задържани лица или в специални домове чужденци, нарушили режима на движение през границите и подлежащи на принудително отвеждане до границата или на експулсиране, по ред, определен със закон, като на лицата не могат да се ограничават други права освен правото на свободно придвижване;
11. контролират и извършват проверка на лица, багажи и превозни средства за наличието на взривни вещества, оръжия, боеприпаси, пиротехнически изделия, ядрени материали и други радиоактивни източници при преминаване на държавната граница;
12. проследяват и регистрират движението на кораби и плавателни средства в транзитно (мирно преминаване) или вътрешно плаване в териториалното море на Република България и в българската част на река Дунав;
13. използват въздухоплавателни средства, като регистрацията и осигуряването на авиационната им безопасност се осъществяват по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и издадените въз основа на него актове;
14. използват интегрирани и автоматизирани системи за наблюдение.

(2) В граничната зона органите на ГДГП самостоятелно и съвместно с други органи могат да организират временни контролни пунктове за осъществяване на гранично наблюдение.

(3) Организацията, редът и условията за използването на въздухоплавателните средства се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Въздухоплавателните средства са основно тактическо средство, предназначено за осъществяване на въздушно наблюдение на обширни участъци от граничната зона и териториалното море, извършване на действия по издирване и спасяване, както и за транспортиране на оперативните сили за обезпечаване наблюдението на границата и изпълнение на други специфични задачи.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Граничен контрол може да се извършва и на територията на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, в движещ се влак или на борда на плавателно средство по повод предстоящо или осъществено преминаване на държавната граница.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските органи, извършващи граничен контрол, могат да извършват предварителна гранична проверка на борда на въздухоплавателно средство.

(7) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За осъществяване на граничен контрол в граничната ивица могат да се изграждат временни възпрепятстващи съоръжения.

(8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Съоръженията по ал. 7 не са строежи по смисъла на Закона за устройство на територията. Условията и редът за възлагането и изграждането им се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.“

 

• Закон за чужденците в Република България

 Обн. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., Последно изменение: изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г.

Член 8

„Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Не се изисква виза и когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

(4) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) След приемане и одобряване на заявление за събиране на семейството на членовете на семейството се издават визи по облекчена процедура при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.“

Член 9г, алинея 1

„Чл. 9г. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи се извършват от дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина и от органите за граничен контрол, а анулирането и отмяната – и от органите за административен контрол на чужденците.“

Разпоредбите, които имат отношение към достъпа до територия, се отнасят за условията за издаване на визи (чл.8-9г) и санкциите спрямо превозвачите (20-20а).

Член 9 д

„Чл. 9д. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, органите за граничен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове, могат да издават еднократни визи за транзитно преминаване със срок до два дни, ако друго не е предвидено в международен договор и за краткосрочно пребиваване със срок до 15 дни. За издадените визи незабавно се уведомява Държавна агенция “Национална сигурност”.“

Член 20

„Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи:

1. редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима;
2. наличието на визи за държавата/държавите, които лицата искат да посетят или през които искат да преминат, ако такива са необходими, в случаите на летищен транзит или транзитно преминаване през територията на Република България.

(2) В случаите, когато на чужденец е отказано влизането в Република България на основание на неизпълнение на задължението по ал. 1, превозвачът, превозил чужденеца, е длъжен по искане на органите за граничен контрол за своя сметка да го върне в държавата, от която е бил транспортиран, в държавата, издала документа за пътуване, с който чужденецът е пристигнал, или в друга държава, в която ще бъде допуснат да влезе. В случай че връщането не може да се осъществи незабавно, разходите по престоя на чужденеца са за сметка на превозвача.

(3) Превозвачът е длъжен да върне за своя сметка по реда на ал. 2 и чужденец, който преминава транзитно през Република България и последващият превозвач откаже да го превози до държавата – крайна цел на пътуването.

(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат съответно и по отношение на обратно върнат в Република България чужденец, който е преминал транзитно през страната.“

 Член 20а

„Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп. – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Превозвач, който превозва по въздух до и от Република България пътници, е длъжен при поискване от компетентните органи на Главна дирекция “Гранична полиция” да предостави до приключване на регистрацията за полета следната информация:

1. вид и номер на документа за пътуване на пътника;
2. имена, дата на раждане и гражданство на пътника;
3. граничен контролно-пропускателен пункт на влизане в страната;
4. код на транспорта;
5. дата и час на тръгване и пристигане на транспортното средство;
6. общ брой на превозваните пътници за конкретното пътуване;
7. начален пункт на тръгване.

(2) Обработването на личните данни по ал. 1 се извършва при спазване на Закона за защита на личните данни и на международните договори, по които Република България е страна.

(3) Превозвачът по ал. 1 е длъжен да предостави поисканата информация по електронен път, а когато това не е възможно – по друг подходящ начин.

(4) Превозвачът по ал. 1 е длъжен да заличи предоставените лични данни в срок до 24 часа от пристигането на транспортното средство на територията на Република България.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Компетентните органи на Главна дирекция “Гранична полиция” заличават предоставените данни по ал. 1 в срок до 24 часа от получаването им, освен в случаите, когато те са необходими за упражняване на правомощията им по закон.“

• Правилник за прилагане на Закона за чужденците в Република България

Обн. ДВ. бр.51 от 5 Юли 2011г.., Последно изменение: изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г.

Бележка на автора: Правилникът урежда прилагането на Закона за чужденците, включително и относно условията и реда за влизане в страната. Не предвижда по-различни процедури що се отнася до влизането на лица, търсещи международна закрила.

 

• Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове

Обн. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., Последно изменение: изм. и доп. ДВ. бр.64 от 21 Август 2015г.

 Бележка на автора: Наредбата определя организацията, дейността и управлението на гранично контролно-пропускателни пунктове, разположени на вътрешните и външните граници. Наредбата не взема под внимание и, съответно, не съдържа конкретни разпоредби, отнасящи се за хората, търсещи убежище, и за гарантирането на техния достъп до територия.

 

• Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим

Обн. ДВ. бр.55 от 19 Юли 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 22 Юли 2014г., изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г.

 Бележка на автора: Наредбата конкретизира условията и реда за издаване на визи, посочени в Закона за чужденците в Република България. Наредбата не взема под внимание и, съответно, не съдържа конкретни разпоредби, отнасящи се за хората, търсещи убежище, и за гарантирането на техния достъп до територия.

 

• Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по прилагането на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията от 2 септември 2003 г. за определяне условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета от 11 декември 2000 г. за създаване на система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция и Регламент (ЕО) № 407/2002 на Съвета от 28 февруари 2002 г. за определяне на някои условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 2725/2000 относно създаването на системата „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция

 

Обн. ДВ. бр.3 от 11 Януари 2008г., изм. ДВ. бр.5 от 19 Януари 2010г., изм. ДВ. бр.91 от 18 Ноември 2011г.

 Член 16

„Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2011 г.) Когато е задържан чужденец, извършил опит за незаконно преминаване на държавната граница на Република България и заявил, че желае да получи статут, длъжностните лица от Главна дирекция “Гранична полиция” – МВР:

1. извършват действията, предвидени при задържане на чужденец, извършил опит за незаконно преминаване на държавната граница на Република България;
2. незабавно изпращат копие от молбата за закрила по електронна поща, факс или с писмо до Държавната агенция за бежанците и уточняват датата, мястото и часа на предаване на чужденеца;
3. предават чужденеца на Държавната агенция за бежанците заедно с всички документи, необходими за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за статут (заповед за задържане, заповеди за налагане на принудителни административни мерки, протокол за обиск, обстоятелствен протокол) и такива, удостоверяващи здравословното му състояние.“

 

• Закон за убежището и бежанците

Обн. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г.

 Член 4, алинеи 3-5

„(3) Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

(4) От правата по ал. 3 не може да се ползва чужденец, търсещ или получил закрила, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.

(5) Чужденец, влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска закрила, пристигайки направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му, е длъжен да се представи незабавно на компетентните органи и да посочи уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на страната.“

Член 29, алинея 1, точка 1

„(1) По време на производството чужденецът има право:

1. да остане на територията на Република България“

Член 67

„Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Принудителните административни мерки “отнемане правото на пребиваване”, “принудително отвеждане до границата”, “експулсиране” и “забрана за влизане в страната” не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Принудителните административни мерки по ал. 1 се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище статут на бежанец или хуманитарен статут.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато има основания да се смята, че чужденецът, търсещ или получил закрила, представлява опасност за националната сигурност, или който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.“

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.