Автор: Валерия Иларева
Редактор: Валерия Иларева
Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) е приета на 10 декември 1948г. от Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН).
Член 25
- „Bсеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Tой има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.
- Mайките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Bсички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.“
Член 26
„1. Bсеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование. Hачалното образование трябва да бъде задължително. Tехническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности.
2. Oбразованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и заcилване на уважението към правата на човека и основните свободи. Tо трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на Oрганизацията на Oбединените нации за поддържане на мира.
3. Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.“
Бележка на автора: Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) е първият международен универсален акт, който съдържа каталог от права – основни права като правото на живот, свобода и лична сигурност, граждански и политически права, и социални, икономически и културни права. Те са се превърнали в международноправен обичай. България е пълноправен член на ООН от 14 декември 1955г. На 18 декември 2008г. Народното събрание на Република България приема декларация, с която изразява своята категорична подкрепа за правата, провъзгласени във ВДПЧ.
Международният пакт за граждански и политически права (МПГПП) е приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966г. България подписва МПГПП на 8 октомври 1968г. и го ратифицира на 21 септември 1970г.. МПГПП влиза в сила на 23 март 1976г.
Член 7
„Никой не може да бъде подлаган на мъчение или на жестоко, безчовечно или унизително третиране или наказание. По-специално никой не може да бъде подлаган на медицински или научни опити, без неговото доброволно съгласие.“
Член 9
- „Всяко лице има право на лична свобода и сигурност. Никой не може да бъде обект на произволен арест или задържане. Никой не може да бъде лишаван от свобода, освен на основания и съгласно правила, установени от закона.
- Всяко задържано лице ще бъде уведомявано в момента на арестуването му за причините на ареста и ще му бъдат съобщени в най-кратък срок всички предявени срещу него обвинения.
- Всяко лице, арестувано или задържано по обвинение в престъпление, ще бъде в най-кратък срок изправяно пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да упражнява съдебна власт, и трябва да бъде съдено в разумен срок от време или да бъде освободено. Задържането на лицата, очакващи да бъдат съдени, не трябва да бъде правило, но освобождаването им може да става срещу представянето на гаранции, осигуряващи явяването им в съда, явяването им на всеки друг етап от съдебния процес, а в случай на нужда и за изпълнение на присъдата.
- Всяко лице, лишено от свобода чрез арест или задържане, има право на жалба пред съда, който да се произнесе незабавно върху законността на задържането му и да се разпореди за освобождаването му, ако задържането е незаконно.
- Всяко лице, жертва на незаконен арест или задържане, има право на обезщетение.“
Бележка на автора: Разпоредбата на член 9 от МПГПП следва да се тълкува в светлината на Общ коментар №35, издаден от Комитета за правата на човека на 16 декември 2014 година (преведен на български език в раздел „Библиография“).
Член 12, алинея 1 и 3
„1. Всеки, който се намира на законно основание на територията на една държава, има право, в пределите на тази територия, свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство.
(…)
- Гореспоменатите права не подлежат на никакви ограничения освен ако такива са установени със закон за защита на националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морал или на правата и свободите на другите и са съвместими с другите права, признати в този пакт.
(…)“
Бележка на автора: Според ВКБООН, търсещите закрила са „законно пребиваващи“.
Член 24
„1. Всяко дете, без разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, национален или социален произход, имотно състояние или рождение, има право на такива мерки на закрила от страна на неговото семейство, на обществото и на държавата, каквито състоянието му на малолетен изисква.
2. Всяко дете трябва да се регистрира веднага след раждането му и да му се даде име.
3. Всяко дете има право да придобие гражданство.“
Бележка на автора: Съгласно МПГПП, учредява се Комитет за правата на човека, пред който държавите–страни по пакта се задължават да представят доклади за взетите от тях мерки за осъществяване на правата, признати от МПГПП. Също така, на основание член 40 (4) от МПГПП, Комитетът за правата на човека издава „общи коментари“/“бележки с общ характер“ с тълкувателно значение за съдържанието на разпоредбите на Пакта. Вижте и Факултативния протокол (следващ по-долу).
Факултативният протокол към международния пакт за граждански и политически права (ФПМПГПП) е приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966г.. Обнародван е в Държавен вестник, брой 60 от 24 юли 1992 г.
Член 1
„Всяка държава, страна по Пакта, която стане страна по този протокол, признава компетентността на Комитета да приема и разглежда молби от лица, намиращи се под нейна юрисдикция, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на тази държава на което и да е от правата, провъзгласени в Пакта. Комитетът няма да приема молби, отнасящи се до държава, страна по Пакта, която не е страна по този протокол.“
Бележка на автора: ФПМПГПП предоставя възможност за подаването на индивидуални жалби до Комитета по правата на човека. За подаването на жалбата е необходимо да бъдат изчерпани всички вътрешноправни средства за защита.
Международният пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП) е приет на 16 декември 1966 от Общото събрание на ООН. Влиза в сила на 3 януари 1976г. Обнародван е в Държавен вестник, бр.43 от 28 Май 1976г.
Член 6
„1. Държавите – страни по този пакт, признават правото на труд, което включва правото на всеки човек да има възможността да изкарва прехраната си чрез труд, свободно избран или приет, и ще вземат съответни мерки за защита на това право.
2. Мерките, които всяка държава – страна по този пакт, ще взема за пълното осъществяване на това право, трябва да включват техническо и професионално насочване и обучение, изготвянето на програми, на политика и на методи, позволяващи да се осигури непрекъснато икономическо, социално и културно развитие, пълна и продуктивна заетост при условия, гарантиращи основните политически и икономически свободи на индивида.“
Член 11
„1. Държавите – страни по този пакт, признават на всяко лице и семейството му правото на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище, както и на непрекъснато подобряване условията на живот. Държавите – страни по този пакт, ще вземат съответни мерки, за да осигурят осъществяването на това право, като признават в тази насока важното значение на международното сътрудничество, почиващо на свободно изразено съгласие.
2. Държавите – страни по този пакт, като признават основното право на всеки човек да бъде защитен от глад, ще предприемат индивидуално и по пътя на международното сътрудничество необходимите мерки, включително конкретни програми:
а) за подобряване методите на производството, съхраняването и разпределението на хранителните продукти чрез пълното използване на техническите и научните знания, чрез разпространяването на знания за принципите на хранене и чрез развитието или реорганизацията на аграрните системи по такъв начин, че да се постигне най-ефикасно разработване и използване на природните източници;
b) за осигуряване на справедливо разпределение на световните хранителни запаси с оглед на нуждите, като се имат пред вид проблемите както на страните – вносителки, така и на страните – износителки на хранителни продукти.“
Член 12
„1. Държавите – страни по този пакт, признават правото на всяко лице да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве.
2. Мерките, които държавите – страни по този пакт, ще вземат, за да се осъществи напълно това право, трябва да включват и мерките, необходими за:
а) намаляване броя на мъртвородените деца и детската смъртност, както и за здравословното развитие на детето;
b) всестранното подобряване хигиената на околната среда и промишлената хигиена;
с) предотвратяването и лекуването на епидемичните, ендемичните, професионалните и други заболявания, както и борбата с тях;
d) създаването на условия, които да осигурят на всички медицинска помощ и медицинско обслужване в случай на болест.“
Член 13
„1. Държавите – страни по този пакт, признават на всяко лице правото на образование. Те приемат, че образованието трябва да бъде насочено към пълното развитие на човешката личност и на съзнанието за нейното достойнство, както и да засили зачитането на човешките права и основни свободи. Те приемат освен това, че образованието трябва да дава възможност на всички лица да играят полезна роля в едно свободно общество, да насърчава разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи и всички расови, етнически и религиозни групи и да подпомага дейността на Организацията на Обединените нации за поддържането на мира.
2. Държавите – страни по този пакт, признават, че да се постигне пълното осъществяване на това право:
а) основното образование трябва да бъде задължително, безплатно и достъпно за всички;
b) средното образование в различните му форми, включително техническото и професионалното образование, трябва да се направи общодостъпно с всички подходящи средства и по-специално с постепенното въвеждане на безплатното образование;
с) висшето образование трябва да се направи достъпно за всички на равноправна основа, според способностите на всеки чрез всички подходящи средства и по-специално чрез постепенно и все по-широко въвеждане на безплатното обучение;
d) елементарното образование трябва да се насърчава или засилва доколкото е възможно за онези лица, които не са получили или не са завършили пълния курс на своето основно образование;
е) трябва да се осъществява активно развитието на училищната мрежа на всички степени, установяването на задоволителна система за отпускане на стипендии, както и непрекъснато да се подобряват материалните условия на преподавателския персонал.
3. Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите и в съответните случаи на законните настойници, да избират за своите деца училища извън тези, създадени от официалните власти, но които са съобразени с минимума образователни изисквания, установени или одобрени от държавата, и да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.
4. Никоя разпоредба на този член не трябва да се тълкува като ограничаваща свободата на отделни лица и юридически личности да създават и ръководят учебни заведения при условие, че се спазват принципите, изложени в точка 1 на този член, и че образованието, давано в тези заведения, съответствува на минималните норми, установени от държавата.“
Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.
