СБОРНИК ПО БЕЖАНСКО ПРАВО: ГЛАВА 2 – 2.3. българско право

Автор: Валерия Иларева

Редактор: Валерия Иларева

Конституцията на Република България е приета на 12 юли 1991г. от Великото народно събрание.

 Член 26, алинея 2

“2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.”

Член 53, алинеи 1-3

“(1) Всеки има право на образование.

(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

(…)”

Бележка на автора: Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Глава Втора от Конституцията закрепва основните права и задължения.

Обн. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г.

Член 26

„Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи закрила, имат право на образование и професионално обучение при условията и по реда за българските граждани.

(2) Чужденците, получили закрила, имат право на професионално обучение при условията и по реда за българските граждани.“

Член 29

„Раздел II.

Права и задължения на чужденците, търсещи закрила, по време на производството

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) По време на производството чужденецът има право:

  1. да остане на територията на Република България;
  2. на подслон и храна;
  3. на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани;
  4. на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани;
  5. на психологическа помощ;
  6. да получи регистрационна карта;
  7. на преводач или тълковник.

(2) От правата по ал. 1 се ползват и чужденците, на които е образувано производство по чл. 67а, ал. 2, т. 1 за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут. От правата по ал. 1, т. 1, 6 и 7 се ползват и чужденците, на които е образувано производство по чл. 67а, ал. 2, т. 2 за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут.

(3) Чужденецът има право на достъп до пазара на труда, ако производството не приключи до една година от подаването на молбата му за статут поради независещи от него причини.

(4) Чужденецът се настанява в транзитен, регистрационно-приемателен център или на друго място за подслон от Държавната агенция за бежанците след преценка на здравословното състояние, семейното и материалното положение на чужденеца при условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците. Чужденецът се подлага на медицински преглед и изследвания и остава под карантина, докато станат известни резултатите.

(5) Правата по ал. 1, т. 2 и 3 не се предоставят на чужденец, който не принадлежи към уязвима група, и:

  1. подаде последваща молба за предоставяне на статут;
  2. производството по молбата му за статут е спряно.

(6) Когато чужденецът разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности, в производството по общия ред може да получи разрешение за настаняване за своя сметка на избран от него адрес, като не получава финансова и материална помощ от Държавната агенция за бежанците.

(7) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие:

  1. при роднини или близки;
  2. в приемно семейство;
  3. в специализирана институция;
  4. в други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни.“

Член 30

„Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) По време на производството чужденецът е длъжен:

  1. да изпълнява разпорежданията и да не пречи на длъжностните лица при изпълнение на служебните им задължения;
  2. да предаде всички притежавани негови и на придружаващите го малолетни и непълнолетни деца документи, които могат да послужат за установяване на самоличността и гражданството им, както и начина на предвижването и влизането им в Република България;
  3. когато не притежава документите по т. 2, да удостовери самоличността си, датата и мястото на раждане, семейното си положение, както и тези на придружаващите го малолетни и непълнолетни деца, чрез декларация пред длъжностно лице, за верността на която носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс;
  4. да спазва правилника за вътрешния ред в транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове, да участва в дейностите по поддръжката, хигиената и благоустройството им, както и да опазва предоставеното му за ползване имущество;
  5. да пребивава на адреси, разрешени му от Държавната агенция за бежанците;
  6. да не навлиза в граничната зона на Република България без надлежно разрешение;
  7. да не напуска територията на Република България без разрешението на Държавната агенция за бежанците;
  8. да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица;
  9. (нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) да даде пръстови отпечатъци.“

Член 30а

„Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) При прилагане на разпоредбите на този раздел се отчита особеното положение на чужденците от уязвима група като малолетни или непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, самотни родители, придружени от малолетните или непълнолетните си деца, лица с увреждания и такива, които са били обект на тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.“

Член 47, алинея 2

„(2) Териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците са:

  1. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) транзитни центрове – за регистрация, настаняване, медицинско изследване и провеждане на производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут, и на ускорено производство за незаконно пребиваващи чужденци;
  2. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) регистрационно-приемателни центрове – за регистрация, настаняване, медицинско изследване, социално и медицинско подпомагане и провеждане на производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут, и на производство за предоставяне на статут на чужденци; за настаняване на чужденци, подали молба за убежище;
  3. интеграционни центрове – за осигуряване на обучение по български език, професионална квалификация и други дейности, необходими за интегрирането на чужденците, търсещи или получили закрила в Република България.“

 

Член 53, точки 1- 5

„Чл. 53. Държавната агенция за бежанците:

  1. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) организира приемането и временното настаняване на чужденците, подали молба за статут или получили закрила на територията на Република България, и в сътрудничество с Българския Червен кръст и други неправителствени организации им оказва съдействие за адаптиране към българските условия; организира курсове по български език и професионална квалификация;
  2. организира проучването и изясняването на фактите и обстоятелствата във връзка с подадената молба за убежище по искане на президента на Република България;
  3. издава удостоверителни документи;
  4. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) във взаимодействие с централните органи на изпълнителната власт, Българския Червен кръст и други неправителствени организации организира дейностите по осигуряване на социална, медицинска и психологическа помощ на чужденците, подали молба за статут или получили закрила; съдейства за интеграцията на чужденците, получили закрила;
  5. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) във взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация, Българския Червен кръст и други неправителствени организации провежда разяснителна дейност по бежанските проблеми и, организира благотворителни акции за материално подпомагане;“

 

Член 58, алинея 6

„(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Молителят, не по-късно от 15 дни от подаването на молбата, трябва да бъде упътен на език, който разбира, относно реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци.“

 

Член 61, алинея 2

„Чл. 61. (2) Чужденецът, подал молба за предоставяне на статут, се регистрира в Държавната агенция за бежанците и му се открива лично дело.“

 

Бележка на автора: В България между момента на подаване на молбата за международна закрила и регистрацията по член 61 (2) от ЗУБ на практика има неопределен (произволен) период от време. Това отваря място за редица нарушения и заобикаляне на бежанското право, тъй като в периода между подаването на молбата за закрила и регистрацията, лицето обикновено се третира като незаконнопребиваващ чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България (подлежащ на имиграционно задържане и връщане), а не като търсещ закрила с право да остане на територията на приемащата държава съгласно член 29, алинея 1, точка 1 от ЗУБ. Поради това, на първо място, е важно да се знае, че съгласно правото на Европейския съюз (член 3 от Директива 2013/32/ЕС) едно лице е търсещо закрила от момента на подаване на молбата за закрила (в устна или писмена форма), а не едва от момента на регистрацията. На второ място, в България има установена трайна съдебна практика за осъждане на Председателя на ДАБ да регистрира чужди граждани по подадените от тях молби за закрила. Съдебното производство се образува с иск срещу бездействие на основание член 257 от АПК.

 

Член 67а, алинея 2

„(2) Производството по този раздел се образува:

  1. с регистрирането на чужденец, подал молба за предоставяне на статут;
  2. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) при сезиране от Министерството на вътрешните работи и от Държавна агенция “Национална сигурност” за незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец;
  3. по искане за поемане на отговорност или обратно приемане на чужденец.“

 

Бележка на автора: Горепосочените разпоредби от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) следва да се прилагат съобразно с Директива 2013/33/ЕС за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (преработен текст), чийто срок за транспониране в националното право изтече на 20 юли 2015г. Директивата все още не е въведена в българското законодателство и частноправните субекти могат да се възползват от нейния директен ефект (вж, например, делото С-148/78, Ratti). Така търсещите закрила следва да се позовават пряко на Директивата във връзка със сроковете за издаване на регистрационна карта, достъп до образование, достъп до пазара на труда и т.н. Според преработената директива, кръгът на лицата, които са признати като принадлежащи към уязвими групи, е разширен, и член 30а от ЗУБ следва да се разглежда съвместно с член 21 от Директива 2013/33 (по-подробно вижте в Глава 6).

  • 1, точка 2 от Допълнителните разпоредби

„2. “Чужденец, търсещ закрила” е този, който е заявил желание за получаване на особена закрила по този закон до приключване разглеждането на молбата.“

Обн. ДВ. бр.34 от 1 Април 2008г., последно изменение: ДВ. бр.25 от 3 Април 2015г.

Член 8, алинея 2

“(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) Териториалните поделения на агенцията са:

  1. Транзитен център – с. Пъстрогор, община Свиленград;
  2. Регистрационно-приемателен център – София;
  3. Регистрационно-приемателен център – с. Баня, община Нова Загора;
  4. Регистрационно-приемателен център – Харманли;
  5. (отм. – ДВ, бр. 78 от 2014 г., в сила от 04.10.2014 г.)”

Член 17, точка 9

„Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 31 от 2010 г., в сила от 20.05.2010 г., нов – ДВ, бр. 55 от 2012 г., в сила от 20.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) Дирекция “Финансово-счетоводни дейности”:

(…)

  1. организира изплащането на социалните помощи на бежанците;

(…)“

 

Член 22, член 23 и член 23а

„Раздел VIII.

Териториални поделения на агенцията

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) Транзитните центрове са териториални поделения на агенцията за регистрация, настаняване, медицинско изследване и провеждане на производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила, и на ускорено производство за чужденци, търсещи закрила.

(2) Транзитните центрове:

  1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) организират и осъществяват дейностите по регистрацията и настаняването на чужденците, подали молба за международна закрила;
  2. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) организират и координират дейностите по задължителното медицинско изследване на чужденците, подали молба за международна закрила;
  3. провеждат производството по глава шеста, раздел Iа от Закона за убежището и бежанците;
  4. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) провеждат ускорено производство, като интервюиращите органи вземат решения по молби за международна закрила в рамките на своите правомощия;
  5. организират и координират дейността на преводачите в административните производства по Закона за убежището и бежанците;
  6. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) комплектуват личните дела на чужденците, подали молба за международна закрила; организират и поддържат картотека;
  7. организират реда за ползването и отговарят за съхраняването на личните дела на чужденците до приключване на производството с влязло в сила решение;
  8. въвеждат данни в Автоматизираната информационна система “Бежанци” и издават регистрационни карти;
  9. организират и осъществяват дейността по издаването на удостоверителни документи;
  10. организират дейностите по изхранването и по осигуряването на медицинска и психологическа помощ на настанените в центровете чужденци;
  11. осъществяват процесуално представителство по административни дела, образувани по жалби срещу решения на интервюиращите органи в ускорено производство;
  12. осъществяват процесуалното представителство по административни дела, образувани по жалби срещу решения на директора на съответния транзитен център;
  13. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) организират и осигуряват дейността по извършване оценка на възрастта на непридружени малолетни и непълнолетни чужденци, подали молба за международна закрила, и съдействат за учредяване на настойничество или на попечителство;
  14. (нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) организира взаимодействието и обмена на информация във връзка с административните производства по Закона за убежището и бежанците между агенцията и други държавни органи;
  15. (нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) организира взаимодействието и обмена на информация с Министерството на вътрешните работи във връзка с приемането и предаването на чужденци, потърсили закрила, заедно с всички съпровождащи ги документи.

Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) Регистрационно-приемателните центрове са териториални поделения на агенцията за регистрация, настаняване, медицинско изследване, социално и медицинско подпомагане и провеждане на производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила, и на производство за предоставяне на международна закрила на чужденци; за настаняване на чужденци, подали молба за убежище.

(2) Регистрационно-приемателните центрове:

  1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) организират и осъществяват дейностите по регистрацията и настаняването на чужденците, подали молба за международна закрила, и по настаняването на чужденци, подали молба за убежище;
  2. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) организират и координират дейностите по задължителното медицинско изследване на чужденците, подали молба за международна закрила;
  3. провеждат производството по глава шеста, раздел Iа от Закона за убежището и бежанците;
  4. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) провеждат ускорено производство, като интервюиращите органи вземат решения по молби за международна закрила в рамките на своите правомощия;
  5. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2012 г., в сила от 20.07.2012 г.) извършват процесуални действия и изготвят предложения, становища и мотивирани проекторешения на председателя по глава шеста, раздели ІІІ и ІV от Закона за убежището и бежанците и становища в производствата по глава шеста, раздели III и IV от Закона за убежището и бежанците;
  6. организират и координират дейността на преводачите в административните производства по Закона за убежището и бежанците;
  7. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) комплектуват личните дела на чужденците, подали молба за международна закрила; организират и поддържат картотека;
  8. организират реда за ползването и отговарят за съхраняването на личните дела на чужденците до приключване на производството с влязло в сила решение;
  9. въвеждат данни в Автоматизираната информационна система “Бежанци” и издават регистрационни карти;
  10. организират и осъществяват дейността по издаването на удостоверителни документи;
  11. организират дейностите по изхранването и по осигуряването на медицинска и психологическа помощ на настанените в центровете чужденци;
  12. организират и осъществяват подпомагането с материални и финансови средства на настанените чужденци съобразно утвърдените разходни норми;
  13. осъществяват процесуалното представителство по административни дела, образувани по жалби срещу решения на интервюиращите органи в ускорено производство;
  14. осъществяват процесуалното представителство по административни дела, образувани по жалби срещу решения на директора на съответния регистрационно-приемателен център;
  15. (отм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.)
  16. (нова – ДВ, бр. 55 от 2012 г., в сила от 20.07.2012 г., отм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.)
  17. (нова – ДВ, бр. 55 от 2012 г., в сила от 20.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) провежда производство по молби за събиране на семейства на чужденци с предоставена международна закрила и на чужденци, ползващи се от временна закрила, и изготвя мотивирани проекторешения по тях;
  18. (нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) проучва и изяснява факти и обстоятелства по искане на Президента на Република България и изготвя мотивирано становище по подадена молба за убежище;
  19. (нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) организира взаимодействието и обмена на информация във връзка с административните производства по Закона за убежището и бежанците между агенцията и други държавни органи;
  20. (нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) организира взаимодействието и обмена на информация с Министерството на вътрешните работи във връзка с приемането и предаването на чужденци, потърсили закрила, заедно с всички съпровождащи ги документи;
  21. (нова – ДВ, бр. 78 от 2014 г., в сила от 04.10.2014 г.) идентифицират уязвимите лица, подали молба за международна закрила.

Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 21.12.2013 г.) (1) При необходимост към транзитните и регистрационно-приемателните центрове може да се създават места за временно настаняване на чужденците, подали молба за международна закрила.

(2) Местата за настаняване по ал. 1 се откриват и закриват с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

(3) Организацията на дейността и редът за настаняване в местата за настаняване по ал. 1 се определят от председателя на агенцията.“

Обн. ДВ. бр.56 от 19 Май 1998г., последно изменение: изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г.

 

            Член 2, алинея 6

            „(6) (Отм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) От правата по ал. 3 и 5 се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.“

Бележка на автора: Търсещите закрила/убежище не са сред бенефициентите, влизащи в персоналния обхват на Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Няма синхронизация на уредбата в ЗСП за получаване на социално подпомагане с декларираното в член 29, алинея 1, точка 3 от ЗУБ право на търсещите закрила на социално подпомагане. Няма ред и начин за упражняване на практика на това право от чужденци, които са в производство по ЗУБ като търсещи закрила. Съгласно член 6 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява от Агенцията за социално подпомагане.

Член 13, алинея 2

„(2) Помощите по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на дирекция “Социално подпомагане” или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета.“

Бележка на автора: До 01.02.2015г. търсещите закрила в България получаваха месечна финансова помощ в размер на 65 лева. От посочената дата, тази месечна помощ е преустановена, тъй като е прието, че изплащането й е в разрез с предвидения в закона ред за осъществяване на социално подпомагане. Вместо това, със Заповед от 31.03.2015г. Председателят на ДАБ е наредил да се осигурява безплатна храна на тръсещите закрила чужденци на основание член 29, алинея 1, точка 2 от ЗУБ.

Обн. ДВ. бр.86 от 18 Октомври 1991г., последно изменение: изм. и доп. ДВ. бр.61 от 25 Юли 2014г.

 

Член 7

„(1) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Училищното обучение започва на 7 години, навършени в годината на постъпване в първи клас. В първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволяват това.“

Член 8

„(1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1998 г.) В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският. Училищното обучение осигурява условия за усвояването на книжовния български език.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на български език имат право да изучават своя майчин език в общинските училища при защита и контрол от страна на държавата.“

Член 20, алинеи 1, 2 и 5

„Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 90 от 2002 г., в сила от 2003/2004 учебна година, изм. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 05.10.2010 г.) (1) Предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, но не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст.

(2) Предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се осъществява в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в училищата, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението.

(…)

(5) За деца, които не владеят добре български език, освен подготовката по ал. 1 се осигурява и обучение по български език по специализирана методика за усвояване на български език.“

Член 43, алинея 2

„(2) (Нова – ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министерството на образованието и науката осигурява допълнителни образователни възможности за ученици, застрашени от отпадане от училище.“

 

  • 4 от Допълнителните разпоредби

„§ 4. (1) Чужди граждани имат право да се обучават в българските училища в съответствие със законите и подзаконовите нормативни актове на Република България.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Училищното образование е безплатно за чуждите граждани, които са:

  1. (доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) с разрешено постоянно пребиваване в страната, както и ученици в задължителна училищна възраст – деца, членове на семейството на чужденец с разрешено дългосрочно пребиваване в страната;
  2. приети по актове на Министерския съвет;
  3. приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден;
  4. (новa – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) ученици в задължителна училищна възраст – деца на граждани на държави – членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и Швейцария, упражняващи трудова дейност на територията на Република България, когато пребивават в страната заедно с родителите, съответно настойниците или попечителите си.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) В българските училища в страната и в чужбина могат да се обучават и чужди граждани срещу заплащане. Размерът на средствата, които заплащат чуждестранните граждани в държавните и в общинските училища, се утвърждава от министъра на образованието и науката. Средствата се използват за нуждите на учебния процес в училищата, в които се обучават чуждите граждани.“

           

Издаден от Министерството на образованието и науката

Обн. ДВ. бр.68 от 30 Юли 1999г., последно изменение: доп. ДВ. бр.74 от 5 Септември 2014г.

 

Член 114, алинея 2

„(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2009 г.) За ученици, които постъпват в I клас без удостоверение за завършена подготвителна група или подготвителен клас, както и за ученици, за които в удостоверението за завършена подготвителна група или подготвителен клас е посочено, че нямат училищна готовност, училището с помощта на регионалния инспекторат по образованието и съвместно с общината, училищното настоятелство и други органи и организации организира и провежда подходящи форми за допълнителна работа през началния етап на основното образование, включително допълнително обучение за усвояване на книжовния български език.“

Издадена от Министерство на образованието и науката

Обн. ДВ. бр.74 от 8 Септември 2000г.

Бележка на автора: Наредбата е издадена на основание член 25, точка 5 от Закона за бежанците (ДВ, бр.53 от 1999г.), но целият закон е отменен със Закона за убежището и бежанците през 2002 година. Наредбата определя изискванията за записване на деца, търсещи или получили международна закрила, в държавните и общинските училища в България. Посочва в кои паралелки се приемат бежанци и от кой орган се насочват бежанци към училищата. Съгласно Наредба № 3, за да бъдат записани ученици, търсещи или получили международна закрила, в българско училище, трябва да са завършили успешно курс по български език към Държавната агенция за бежанците и да се явят на интервю пред комисия към регионален инспекторат по образованието, която да ги насочи към определено училище и клас според степента на знанията им. От това следва, че, при липса на организирани курсове по български език от ДАБ, достъпът до образование на търсещите или получилите международна закрила деца е възпрепятстван.

 

  • Наредба №2 от 2003г. за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави

Издадена от Министерство на образованието и науката

Обн. ДВ. бр. 40 от 29 април 2003г., Последно изменение: изм. и доп. ДВ. бр.44 от 27 Май 2014г.

 

Член 9

„Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2011 г., в сила от 08.11.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2014 г., в сила от 28.06.2014 г.) Лицата, на които е признат завършен клас – I до VІ включително, по документи, издадени от училище на чужда държава, не полагат приравнителни изпити.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2014 г., в сила от 28.06.2014 г.) Лицата, на които е признат завършен клас – VІІ и VІІІ, по документи, издадени от училище на чужда държава, полагат приравнителен изпит по български език и литература за последния успешно завършен клас.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2014 г., в сила от 28.06.2014 г.) Лицата, на които е признат завършен клас – от IX до последен гимназиален включително, по документи, издадени от училище на чужда държава, полагат приравнителни изпити по български език и литература, история и цивилизация и по география и икономика на България, ако тези предмети се изучават в съответните класове. Те полагат приравнителни изпити и по учебните предмети от учебния план, които не са изучавали в чуждестранното училище или нямат оценка по тях.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 44 от 2014 г., в сила от 28.06.2014 г.) Всички лица, на които е признат завършен клас – от VІІ до последен гимназиален включително, по документи, издадени от училище на чужда държава, и които са изучавали български език и литература, история и цивилизация и география и икономика на България към дипломатически представителства на Република България, към организации на българи, регистрирани съгласно законодателството на съответната държава за извършване на образователно-културна дейност, и към български православни църковни общини в чужбина, които се подпомагат със средства от бюджета на Министерството на образованието и науката, и представят оригинално удостоверение за проведено обучение за съответния признат клас, не полагат приравнителни изпити по тези учебни предмети.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2014 г., в сила от 28.06.2014 г.) Когато в документа за завършен VІІ и VІІІ клас в училище на чужда държава по отделен учебен предмет е поставена оценка, която при приравняване към шестобалната система е по-ниска от среден 3,00, но ученикът е допуснат до следващ клас, съответният учебен предмет не се записва в удостоверението по чл. 6, ал. 1, т. 3.

(6) Когато в училище на чужда държава в гимназиалния етап се изучава учебен предмет само в една учебна година, но с хорариум, покриващ учебните часове за целия гимназиален етап, оценката по този учебен предмет се зачита и за останалите гимназиални класове, в които той се изучава съгласно българския учебен план.

(7) Когато ученик, завършил клас в българско училище, е допуснат за обучение два или повече класа по-нагоре в училище на чужда държава, съответните класове се признават като последователни след последния завършен клас в българското училище.

(8) Когато ученик се е обучавал две или повече години в гимназиалния етап в училище на чужда държава, документите за всички години, внесени съгласно чл. 4, ал. 4, се разглеждат комплексно и се признават всички учебни предмети, съвпадащи с българския учебен план, независимо от това в кой гимназиален клас са изучавани в чуждестранното училище.

(9) Когато в документа за завършен от IХ до последен гимназиален клас включително в училище на чужда държава по отделен учебен предмет е поставена оценка, която при приравняване към шестобалната система е по-ниска от среден 3,00, но ученикът е допуснат до следващ клас, той полага приравнителен изпит по този учебен предмет в българско училище, в случай че предметът се изучава по учебен план в съответния клас.

(10) Когато учебен предмет от документа за завършен клас в училище на чужда държава включва учебно съдържание по два или три учебни предмета от българския учебен план, оценката по този предмет се зачита като такава по всички съставни учебни предмети за съответния български клас.

(11) Когато се разглежда документ за завършен учебен срок в страна, в която не се оформят срочни оценки, годишната оценка в българското училище се оформя съгласно държавното образователно изискване за системата на оценяване.

(12) Завършен учебен срок в училище на чужда държава се признава независимо от броя на приравнителните изпити, които следва да бъдат положени съгласно българския учебен план, при условие че е представен документ, удостоверяващ обучение през целия период от време, който обхваща учебния срок в съответната държава.

(13) Когато оценките в представените документи по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 4 са средноаритметични от оценките по съответните предмети за два или повече класа от гимназиалния етап и това изрично е посочено в документите, тези оценки се признават като оценки по съответните предмети за всеки от класовете.

(14) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 44 от 2014 г., в сила от 28.06.2014 г.) За учениците от VІІ и VІІІ клас, идващи от държава, в която не се поставят срочни и годишни оценки, но са допуснати до следващ клас, се издава удостоверение за признат клас/основно образование по чл. 6, ал. 1, т. 3.“

Бележка на автора: До изменението през 2014г. на член 9 от Наредба №2, от приравнителни изпити бяха освободени само завършилите от I до III клас включително. От 28 юни 2014 година персоналният обхват на разпоредбата е разширен до завършилите от I до VI клас включително.

 

  • Постановление № 33 от 15 февруари 2013 г. за условията за получаване на стипендии от учениците след завършено основно образование

            Обн. ДВ бр. 17 от 21 февруари 2013г.; последно изменение: ДВ. бр.8 от 28 Януари 2014г.

Член 1, алинея 1

„При условията и по реда на постановлението се отпускат стипендии на ученици в дневна и индивидуална форма на обучение след завършено основно образование, които са:

  1. български граждани и граждани на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария – ученици в държавните и общинските училища;
  2. чужденци – ученици в държавните и общинските училища:

а) с разрешено постоянно пребиваване в страната;

б) приети въз основа на международен договор или акт на Министерския съвет.“

 

Бележка на автора: Търсещите закрила не са сред бенефициентите, влизащи в персоналния обхват на разпоредбата.

 

  • Наредба за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България

Обн. ДВ бр. 40 от 16 май 2000г.; последно изменение: изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г.

 

Член 11, алинеи 3 и 4

„3) Чужденци могат да кандидатстват за обучение и при условията и по реда за приемане на българските граждани във висшите училища на Република България, ако:

  1. имат статут на постоянно пребиваващи на територията на Република България;
  2. имат статут на бежанци;
  3. са от българска народност, удостоверена по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г.).

(4) Кандидат-студентите по ал. 3 се приемат в рамките на ежегодно утвърждавания от Министерския съвет брой студенти.“

Бележка на автора: Търсещите закрила/убежище не са сред лицата, влизащи в персоналния обхват на разпоредбата.

 

  • Закон за здравното осигуряване

Обн. ДВ. Бр. 70 от 19 юни 1998г., последно изменение: изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г.

 Член 40, алинея 3, точка 7

„(3) Осигуряват се за сметка на държавния бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1: (…)

  1. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;“

 

  • Наредба за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България

Обн. ДВ. бр.39 от 16 Април 2002г., последно изменение: изм. и доп. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2013г.

 

Член 4, алинея 1, точки 1, 10 и 15

„Чл. 4. (1) Не се изискват разрешения за работа на чужденци, които:

  1. (доп. – ДВ, бр. 50 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г.) са с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са с приравнени на техните права чрез предоставено им право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут;

(…)

  1. (изм. – ДВ, бр. 118 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) кандидатстват за статут на бежанец, за право на убежище или за хуманитарен статут – за трудова дейност, организирана в центровете, създадени от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
  2. (нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 24.12.2013 г.) чужденци, ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, като заетостта им се декларира по реда на ал. 6;

(…)“

Член 4, алинея 6

„(6) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 24.12.2013 г.) Работодателят на лицата по ал. 1, т. 11, 13, 14, 15 и 16 в срок 7 дни от постъпването на работа декларира в дирекция “Бюро по труда” тяхната заетост.“

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.

Follow:

Translate: