Автор: Валерия Иларева
Редактор: Валерия Иларева
- Дело C-79/13, Federaal agentschap vor de opvang van asielzoekers v Selver Saciri, Решение на Съда на Европейския съюз от 27 февруари 2014г.
„По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Член 13, параграф 5 от Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, трябва да се тълкува в смисъл, че когато държава членка е избрала да предостави материалните условия на приемане под формата на финансови помощи или на бонове, помощите трябва да се предоставят от момента на подаване на молбата за убежище в съответствие с разпоредбата на член 13, параграф 1 от тази директива и да отговарят на минималните стандарти, установени в разпоредбата на член 13, параграф 2 от посочената директива. Същата държава членка трябва да следи за това общият размер на финансовите помощи, които покриват материалните условия на приемане, да бъде достатъчен, за да се гарантира подходящо за здравето жизнено равнище и да се осигури прехраната на лицето, търсещо убежище, така че да се позволи настаняването му, като се вземе предвид, при необходимост, запазването на интереса на лицата, които имат особени потребности съгласно разпоредбата на член 17 от същата директива. Държавите членки не са длъжни да спазват материалните условия на приемане, предвидени в член 14, параграфи 1, 3, 5 и 8 от Директива 2003/9, когато са избрали да предоставят тези условия единствено под формата на финансови помощи. Размерът на помощите обаче трябва да бъде достатъчен, за да позволи малолетните деца да бъдат настанени с родителите им, за да може да бъде запазено единството на семейството.
2) Директива 2003/9 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска в случай на натоварване на структурите за настаняване, предназначени за лицата, търсещи убежище, държавите членки да пренасочват последните към органи, които са част от системата за обществено подпомагане, доколкото тази система осигурява на лицата, търсещи убежище, спазването на минималните стандарти, предвидени в тази директива.“
- Дело C-179/11, Cimade, Groupe d’information et de soutien des immigres (GISTI) v Ministre de l’Interieur, de L’Outre-mer, des Collectivities territorials et de l’Immigration, Решение на СЕС от 27 септември 2012г.
„По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка, сезирана с молба за убежище, е длъжна да предостави предвидените в Директива 2003/9 минимални условия на приемане на лицата, търсещи убежище, дори спрямо търсещо убежище лице, за което реши съгласно Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, да отправи искане към друга държава членка да поеме отговорността за това лице или да го приеме обратно в качеството ѝ на държава членка, компетентна за разглеждането на молбата му за убежище.
2) Задължението за държава членка, сезирана с молба за убежище, да предостави предвидените в Директива 2003/9 минимални условия спрямо търсещо убежище лице, за което реши съгласно Регламент № 343/2003 да отправи искане към друга държава членка да поеме отговорността за това лице или да го приеме обратно в качеството ѝ на държава членка, компетентна за разглеждането на молбата му за убежище, се погасява при действителното прехвърляне на същото лице от молещата държава членка и последната, върху която тежи посоченото задължение, носи финансовата тежест за предоставянето на тези минимални условия.“
Дело C-357/09, PPU, Said Shamilovich Kadzoev (Huchbarov), Решение на СЕС от 30 ноември 2009г.
Бележка на автора: Решението е постановено по преюдициално запитване, отправено от Административен съд – София град. Г-н Кадзоев е търсещ убежище, но молбата му за закрила е регистрирана с няколкомесечно закъснение и разгледана в ускорено производство, докато той остава задържан като чужденец, спрямо когото се изпълнява заповед за връщане. Пред СЕС е поставен въпросът дали периодът от време, през който г-н Кадзоев е бил регистриран като търсещ закрила, следва да бъде изключен при изчисляването на максимално допустимия срок от 18 месеца на задържане с цел извеждане. СЕС отговаря, че този период би бил изключен от сбора на времето на задържане, само ако чужденецът е бил задържан въз основа на самостоятелно решение, прието съгласно националните и общностни разпоредби относно търсещите убежище лица.
„40 С първия си въпрос, буква б) запитващата юрисдикция иска да се установи дали в изчисляването на предвидения в член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115 срок на задържане с цел извеждане трябва да се включи периодът от време, през който е спряно изпълнението на решението за извеждане поради разглеждането на молба за предоставяне на убежище, подадена от гражданин на трета страна, когато по време на производството по тази молба последният е продължил да пребивава в дома за временно настаняване.
41 Следва да се припомни, че съображение 9 от Директива 2008/115 гласи, че „[в] съответствие с Директива 2005/85 […], гражданин на трета страна, който е подал молба за убежище в държава членка, не следва да бъде считан за [незаконно пребиваващо лице] на територията на държавата членка, до влизането в сила на отрицателно решение относно молбата или на решение, прекратяващо правото му на [пребиваване] като кандидат за убежище“.
(…)
45 Така задържането с цел извеждане, уредено в Директива 2008/115, и задържането, постановено спрямо лице, търсещо убежище, в частност по силата на Директива 2003/9, Директива 2005/85 и приложимите национални разпоредби, се обуславят от различни правни режими.
46 Националната юрисдикция следва да провери дали пребиваването на г‑н Кадзоев в дома за временно настаняване за периода, през който той е имал качеството на лице, търсещо убежище, отговаря на условията, предвидени в общностните и националните разпоредби относно предоставянето на убежище.
47 Ако се окаже, че в рамките на производствата, образувани по молбите на г‑н Кадзоев за предоставяне на убежище, посочени в точка 19 от настоящото решение, не е прието никакво решение относно настаняването му в дома за временно настаняване и че задържането му следователно е продължавало да се основава на предишния национален режим на задържане с цел извеждане или на режима по Директива 2008/115, периодът на задържане на г‑н Кадзоев, съответстващ на времето, през което са били в ход посочените производства за предоставяне на убежище, трябва да се вземе предвид при изчисляването на периода на задържане с цел извеждане, посочен в член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115.“
- Дело C-534/11 Mehmet Arslan v Policie ČR, Krajské ředitelství policie Ústeckého kraje, odbor cizinecké policie, Решение на СЕС от 30 май 2013 г.
Бележка на автора: СЕС разглежда условията, при които се допуска чужденец, който е подал молба за международна закрила, след като е бил задържан съгласно член 15 от Директива 2008/115/ЕО, да продължи да бъде задържан въз основа на разпоредба на националното право.
„По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Член 2, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка със съображение 9 от нея трябва да бъде тълкуван в смисъл, че тази директива не се прилага за гражданин на трета страна, който е подал молба за международна закрила по смисъла на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки, за периода от подаването на посочената молба до приемането на решение на първа инстанция по тази молба или, евентуално, до произнасянето по жалбата, подадена срещу това решение.
2) Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, и Директива 2005/85 допускат гражданин на трета страна, който е подал молба за международна закрила по смисъла на Директива 2005/85, след като е бил задържан съгласно член 15 от Директива 2008/115, да продължи да бъде задържан въз основа на разпоредба на националното право, когато след преценка във всеки отделен случай на всички относими обстоятелства става ясно, че тази молба е подадена единствено с цел да бъде забавено или застрашено изпълнението на решението за връщане и че е обективно необходимо мярката за задържане да бъде продължена, за да се предотврати опасността засегнатото лице да избегне окончателно връщането си.“
