Автор: Валерия Иларева
Редактор: Валерия Иларева
„Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Председателя на Държавната агенция за бежанците, в четиринадесетдневен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, да регистрира и открие лично дело на К. А. Б., гражданин на И., по подадена молба за предоставяне на статут по реда на Закона за убежището и бежанците с вх.№ 01-5572/29.04.2014 г. по описа на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, като при регистрирането снеме всички данни по чл.63, ал.2 от Закона за убежището и бежанците, както и да го настани в териториално поделение на Държавната агенция за бежанците и да му издаде регистрационна карта.“
Бележка на автора: Производството е по реда на член 257, алинея 1 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с член 61, алинея 2 и член 29 от Закона за убежището и бежанците.
- Решение № 3865 от 16.03.2012г. по адм. дело № 12720/2011г. по описа на Върховния административен съд
Бележка на автора: Решението на Върховния административен съд разглежда въпроса дали първоинстанционният съд првилно е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на член 58, алинея 6 от Закона за убежището и бежанците в случаите, когато административният орган не е предоставил на търсещия закрила упътване относно правата му на език, който лицето владее. ВАС намира Решението на АССГ по адм. дело № 5622/2011 за правилно.
- Решение № 4870 от 15.07.2013г. по адм. д. № 3916/2013г. по описа на АССГ[1]
„Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗУБ, чужденец, търсещ закрила е този, който е заявил желание за получаване на особена закрила по този закон до приключване разглеждането на молбата.
Очевидно, след като чужденеца е подал молба за закрила, производството по която не е прекратено съобразно писмото на ответника, е налице висящо производство и чужденеца е такъв търсещ закрила, поради което неоснователно са му отказали издаването на регистрационна карта.“
- Решение № 627 от 17.01.2014г. по а.д. №1158/2013 по описа на ВАС, потвърдено от Решение № 8703 от 24.06.2014г. по а.д. № 4144/2014 по описа на ВАС
Бележка на автора: Решението на ВАС разглежда въпроса за достъпа до образование. Според съда, изискването за заплащане на такса за обучение поради обстоятелството, че жалбоподателите са чужди граждани представлява дискриминация на основание национален признак. ВАС отменя Заповед № РД-09-698 от 07.05.2009г. на министъра на образованието и науката.
„В конкретния случай, от съдържанието на процесната заповед се установява, че единствената причина, поради която жалбоподателите следва да заплатят такса за провеждане на обучението е обстоятелството, че са чужди граждани. Това безспорно представлява дискриминация по признак “национален произход”, с което са нарушени и правата им, залегнали в чл. 14 от ЕКПЧ във връзка с чл. 2 от Протокол № 1 към същата конвенция.“
- Решение № 4808 от 28.04.2015 по адм. дело № 1941/2015 по описа на ВАС
„Съгласно чл. 58, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) производството за предоставяне на убежище започва с подаването на молба от чужденеца и следователно именно от този момент лицето придобива статус на търсещо международна закрила.
С оглед на това приложими по отношение на Багери от датата на подаване на молбата са други правни норми, а не посочените от съда и органа чл. 44, ал. 6 и 8 ЗЧРБ, съответно Директива 2008/115. Съображение 9 от Директива 2008/115 изрично сочи, че „гражданин на трета страна, който е подал молба за убежище в държава-членка, не следва да бъде считан за лице, което е в незаконен престой на територията на държавата-членка, до влизане в сила на отрицателно решение относно молбата или на решение, прекратяващо правото му на престой като кандидат за убежище.
(…)
Следователно с промяната на правния статус на Багери е отпаднало правното основание за неговото задържане в специалния дом и органът е следвало да преразгледа акта си (виж решение на Съда на Европейския съюз от 30.05.2013 г., дело Mehmet Arslan, С-534/11, ЕU:C:2013:343). Вместо това принудителното задържане на Багери продължило и след 27.12.2013 г. Съдът не отчел тази настъпила в правния статус на частния жалбоподател промяна. Нещо повече. Той приел, че дори и решението за образуване на производство за предоставяне на статус не е довело до промяна на правния статус на Багери. Този извод на съда е неправилен, в противоречие с чл. 58 ЗУБ и съображение 9 Директива 2008/115.
Като не определил правилно правния статус на частния жалбоподател и не приложил по отношение на него релевантната нормативна уредба, съдът обсъждал неотносими за предмета на спора факти и обстоятелства. Касационният съд не следва да ги обсъжда, само в контекста на правния статус на лице, което търси закрила, трябва да се посочи следното:
Член 7, §2 и 3 Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27.01.2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (Директива 2003/9) дава право на държавите-членки да определят място на пребиваване на лицето, което търси убежище, когато са налице предвидените в нормата предпоставки, както и когато това е необходимо, за да задължат лицето да остане в определено място в съответствие с националното право, например поради правни причини или по съображения за обществен ред. Но задържането с цел извеждане, уредено в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, чл. 15 Директива 2008/115, и задържането, постановено по отношение на лице, търсещо убежище, предвидено в чл. 7 Директива 2003/9 и чл. 18 Директива 2005/85 се обуславя от различни правни режими (виж решение от 30.11.2009 г., делото Кадзоев, С-357/09 PPU, EU:C:2009:741, т. 45.).
В хипотеза като настоящата, когато молбата за убежище е подадена след като лицето е задържано на основание чл. 44, ал. 4 ЗЧРБ, т.е. като незаконно пребиваващ в страната чужденец, тъй като поведението му буди опасения, че ако не бъде задържан ще се укрие и следователно ще възпрепятства извеждането си, държавата може да постанови задържане, но то трябва да е мотивирано с индивидуалното поведение на лицето по повод подаването на молбата за убежище и целените с нея резултати (виж решение от 06.12.2011 г., делото Achughbabian, С-329/11, EU:C:2011:807). Задържането не може да бъде единствено поради това, че лицето търси убежище – чл. 18, §1 Директива 2005/85. Следователно в конкретния случай първо, още органът е следвало да прекрати задържането на основание чл. 44, ал. 6 и 8 ЗЧРБ поради отпадане на предпоставките. Второ, органът, под чиято юрисдикция е лицето, което търси закрила, или друг изрично оправомощен орган, е можел да постанови задържане на Багери, в качеството му на лице, което търси убежище, но само ако: а) са налице обстоятелства, характерни за неговото индивидуално поведение преди и по време на подаване на молбата за убежище, б) националното право допуска такова задържане и в) то е в съответствие със задълженията на държавата, произтичащи от международното право и правото на Европейския съюз като на лицето следва да бъде осигурена възможност за незабавна съдебна защита.
Националното право не предвижда възможност на лице, което има статус на търсещо закрила, да бъде наложена принудителна административна мярка „временно задържане“. Право на държавата членка е да прецени дали ще уреди такава процедура и как ще я уреди. Директива 2005/85 задължава държавите членки единствено да осигурят при такова задържане право на незабавна съдебна защита.
Следователно, ако националното ни право предвиждаше възможност за принудително задържане на лице, което има статус на търсещ закрила и ако поведението на Багери буди за органа, под чиято юрисдикция той се намира или за изрично оправомощения орган, опасения, че молбата за убежище е подадена само и единствено да се забави или изобщо застраши изпълнението на решението за връщане, то органът би могъл да постанови задържане. Но нито такава правна възможност съществува в националното законодателство, нито органът обсъждал и посочил такива доводи.
Съдът като не установил сменения правен статус на Багери и с оглед на това неприложимостта на Закона за чужденците в Република България постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.“
[1] Според Централизирания регистър за съдебни актове на ВСС, http://legalacts.justice.bg/ , Решението не е влязло в сила
