Автор: Валерия Иларева
Редактор: Валерия Иларева
Уредбата на условия на прием на търсещите закрила лица стъпва върху основополагащата идея в бежанското право, че актът на предоставяне на статут на бежанец или друг вид международна закрила има декларативен, а не конститутивен характер[1]. Тоест, със статута на бежанец обявяваме вече съществуващ факт, а не го създаваме (затова е по-правилно да говорим за “признаване”, а не за “даване” на статут). В този ред на мисли, докато трае производството по разглеждане на молбата за международна закрила, търсещите убежище имат право да останат на територията на приемащата държава и да се ползват от материални условия на приемане, които им осигуряват жизнено равнище в съответствие с човешкото им достойнство. Адаптацията на търсещите закрила в приемащото общество още по време на производството по разглеждане на молбата за закрила влияе върху перспективите за последваща успешна интеграция. Става дума както за целеви мерки за компенсиране уязвимостта на търсещите закрила, така и за насърчаване на техния потенциал и включване в обществото чрез достъп до образование и възможности за икономическа самостоятелност (достъп до пазара на труда), в противовес на маргинализацията и зависимостта от социалното подпомагане. В тази връзка, правото на информация за правата и начините на тяното осъществяване има призната ключова роля в правото на Европейския съюз.
Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (преработен текст) е основният акт на Европейския съюз в тази сфера. Тя замени предишната Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище. Срокът за транспониране в националното право на Директива 2013/33/ЕС изтече на 20 юли 2015 година. Следователно, директивата вече има директен ефект и следва да се прилага вместо националните норми, които й противоречат.
Съгласно Директива 2013/33/ЕС, „условия на приемане“ означава съвкупността от мерките, взети от държавите членки в полза на търсещите закрила, в съответствие с директивата. Тук се включват изрично правото на информация, правото на документ, удостоверяващ статута на кандидат за закрила, свободата на движение и правото на свобода, целостта на семейството, грижите за здравето, правото на образование (в това число на професионално обучение), правото на труд, задължението за идентификация и отчитане на специалните потребности за приемане на уязвимите лица. „Материални условия на приемане“ означава условията на приемане, които включват жилище, храна и облекло, както и помощ за дневни разходи.
В България прилагането на Директивата изисква специално внимание към обстоятелството, че условията на приемане следва да се гарантират на търсещите убежище от момента на подаване на молбата за международна закрила, а не едва от момента на регистрация от Държавната агенция за бежанците. В България регистрацията отнема неопределен (произволен) период от време и това препятства достъпа на търсещите закрила до признатите им права. Условията на прием са задължителни и по време на т.нар. „Дъблинско производство“ по определяне на държавата-членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила.
Директива 2013/33/ЕС допуска, но не задължава държавите да въведат възможност за задържане на търсещи убежище лица. Директивата прецизира условията за прилагането на задържането само като крайна мярка и въвежда гаранции срещу произволното му прилагане. Към настоящия момент, в българското законодателство няма предвидена такава възможност и, съответно, няма правно основание за задържане на търсещи закрила лица. Задържането на нелегално пребиваващи чужденци с цел тяхното връщане съгласно Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е неприложимо спрямо търсещите закрила и обслужва различна законова цел. Поради това, съответните разпоредби от ЗЧРБ и Директива 2008/115/ЕО, която те транспонират, остават извън предметния обхват на настоящия сборник.
[1] ВКБООН, Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, 1992г. параграф 28
