Автор: Наталия Ангелова

Редактор: Валерия Иларева

• Конвенция за статута на бежанците

Конвенцията за статута на бежанците („Женевската конвенция“) е основният международен договор в сферата на бежанското право. Одобрена е на конференция на ООН на 28 юли 1951г. и влиза в сила на 22 април 1954г. В сила е за България от 10 август 1993г.

Член 1

„За целите на тази конвенция терминът „бежанец“ се прилага към всяко лице,което (…) поради основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея.“

 Член 25, точка 1 и точка 5

„Административно съдействие

1. В случай, че упражняването на дадено право от страна на бежанец нормално изисква съдействието на органите на чужда страна, към които той няма възможност да се обърне направо, договарящите държави, на чиято територия той пребивава, се задължават да осигурят оказването на такова съдействие от техните собствени органи или от международен орган.
2. Разпоредбите на този член не засягат по никакъв начин чл. 27 и 28.“

Член 31

„Бежанци, пребиваващи незаконно в страната,където са потърсили убежище

1. Договарящите държави се задължават да не налагат наказания заради незаконно влизане или пребиваване на тяхна територия на бежанци, които, пристигайки направо от територия, където са били застрашени животът и свободата им по смисъла на чл. 1, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на страната.
2. Договарящите държави се задължават да не прилагат по отношение придвижването на такива бежанци каквито и да било ограничения освен необходимите, като такива ограничения могат да се прилагат само до регулиране статута на бежанците в страната или до получаването от тях на разрешение за преминаването им в друга страна. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците достатъчен срок и всички необходими улеснения за получаване на разрешение за преминаване в друга страна.“

• Всеобща декларация за правата на човека

Всеобщата декларация за правата на човека  (ВДПЧ) е приета на 10 декември 1948г. от Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН).

Член 14

„1. Bсеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.

2. Tова право не може да бъде ползвано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на Oрганизацията на Oбединените нации.“

            Бележка на автора: Правото на лицето да търси убежище не задължава  съответната държава да му предостави убежище. Въпреки това, държавите са  задължени да предоставят достъп  до процедурата за международна закрила, по силата на  общопризнатия международен принцип за забрана  за обратно връщане (non-refoulment).

Правото да се търси убежище не принадлежи на определена категория лица, посочени във втори параграф на разпоредбата.

• Международен пакт за граждански и политически права

Международният пакт за граждански и политически права (МПГПП) е приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966г. България подписва МПГПП на 8 октомври 1968г. и го ратифицира на 21 септември 1970г.. МПГПП влиза в сила на 23 март 1976г.

Член 2, параграф 1

„1. Всяка държава – страна по този пакт, се задължава да зачита и гарантира на всички лица, намиращи се на нейна територия и под нейна юрисдикция, признатите им от този пакт права, без разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци

 Член 2, параграф 3

„3. Всяка държава – страна по този пакт, се задължава:

а) да осигури на всяко лице, на което правата и свободите, признати в този пакт, са били нарушени, ефикасни средства за възстановяването им, дори и нарушението да е извършено от лице, действуващо в качеството си на официално лице;

1. b) да осигури на всяко лице, претендиращо за такова възстановяване, правото това да бъде установено от компетентните съдебни, административни или законодателни власти или от всяка друга компетентна власт, предвидена в правната система на държавата, и да развива възможностите за правна защита;

с) да осигури привеждането в изпълнение от компетентните власти на такова възстановяване, когато то е било признато за основателно.“

Член 13

„Чужденец, намиращ се на законно основание на територията на държава – страна по този пакт, може да бъде експулсиран само по силата на решение, взето съгласно закона, и ако належащи причини, свързани с националната сигурност, не изискват друго, той трябва да има възможност да представи доводи против изгонването му и да иска случаят му да бъде разгледан от компетентен орган или от едно или повече лица, специално посочени от този орган, както и да бъде представляван за тази цел.“

• Конвенция на Организацията на Обединените нации по морско право  от  1982 г. („Конвенцията от Монтего бей“)

Обн. ДВ. бр.73 от 27 Август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 Август 1996г.

Член 92

„ Статут на корабите

1.Корабът плава под знамето само на една държава и освен в изключителните случаи, изрично предвидени в международни договори или в тази конвенция, се подчинява в откритото море на нейната изключителна юрисдикция. (…)“

Член 94, алинея 1

„Задължения на държавата на знамето

1.Всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера.“

Член 98, алинея 1

„Задължение за оказване на помощ

„1.Всяка държава изисква от капитана на  кораб под нейно знаме, доколкото той може да направи това, без да излага на сериозна опасност кораба, екипажа и пътниците :

a)да оказва помощ на всяко открито в морето лице, застрашено от гибел;

b)да се насочи, колкото е възможно по-бързо, към лица, търпящи бедствие, ако му бъде съобщено, че те се нуждаят от помощ, дотолкова, доколкото такова действие може разумно да се очаква от него;“

• Протокол срещу нелегалния трафик на мигранти по суша,море и въздух, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност („Протокол от Палермо“  – 2000 г.)

Ратифициран със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 12 април 2001 г. – ДВ, бр. 42 от 2001 г. В сила за Република България от 28 януари 2004 г.)Обн. ДВ. бр.98 от 6 Декември 2005г.

Член 19

„1.Нито една от разпоредбите на настоящия Протокол не трябва да оказва влияние върху правата, задълженията и отговорностите на страните и лицата, произтичащи от международното право, включително от международното хуманитарно право и международното  право за защита на правата на човека , и в  частност, там, където това е приложимо, от  Конвенцията от 1951 г. и от  протокола от 1967 г. за Статута на бежанците и принципа на невръщане, постановен там.“

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.