Автор: Наталия Ангелова
Редактор: Валерия Иларева
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е приета от Съвета на Европа на 4 ноември 1950г. и влиза в сила на 3 септември 1953г. За България е в сила от 7 септември 1992г. Обн. ДВ. бр.80 от 2 Октомври 1992г., изм. ДВ. бр.137 от 20 Ноември 1998г.
Член 1
„Задължение за зачитане правата на човека Βисокодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази Конвенция.“
Член 6, параграф 3
„3.Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните минимални права:
a)да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;
b)да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;
c)да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато интересите на правосъдието го изискват;
d)да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелствуващи против него, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия;
e)да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.“
Бележка на автора: Правото на правна помощ е основно право, признато от Съвета на Европа в член 6, параграф 3, буква в) от EКПЧ, който предвижда, че всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има право да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор, а ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, както и когато го изискват интересите на правосъдието. Тази разпоредба се отнася за наказателните дела, но Европейският съд по правата на човека постанови този принцип да се прилага и при гражданските дела. Ако дадено лице смята, че неговото/нейното право на правна помощ е нарушено, това лице има право при определени условия да отнесе въпроса към Европейския съд по правата на човека.
Член 13
„Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.“
- Резолюция за залавянето и спасяването по море на лица, търсещи убежище, бежанци и незаконни имигранти – Резолюция 1821 (2011)
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, 21 юни 2011г.
