Автор: Наталия Ангелова
Редактор: Валерия Иларева
Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г, Последно изменение: изм. и доп. ДВ. бр.27 от 25 Март 2014г.
Член 15, алинея 1
„Чл. 15. (1) Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения.“
Член 18, алинея 1
„Чл. 18. (1) Гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс“
Член 25, алинея 1
„Чл. 25. (1) Датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено.“
Член 27, алинея 1 и алинея 2, точка 4
„Чл. 27. (1) С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.
(2) Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт:
- дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;“
Член 31
„Чл. 31. (1) Искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.
(2) Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации.“
Член 144
„Чл. 144. За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.“
Обн. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., Последно изменение: изм. и доп. ДВ. бр.50 от 3 Юли 2015г.
Член 27, алинея 1
„Чл. 27. (1) Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.“
Член 28
„Чл. 28. (1) Дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично.
(2) Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си.
(3) Непълнолетните могат да водят делата си лично за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, както и в други случаи, определени със закон.
(4) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители – родители или настойници.“
Бележка на автора: Молба за статут може да бъде подадена лично от дееспособно лице по националното право, тъй като се изисква молбата да изразява собствената воля на лицето. Дееспособността на молителя е предпоставка за допустимостта на административното производство, за която съгласно член 27, алинея 2 от АПК, административният орган е задължен да следи служебно.
С подаването на молбата за международна закрила/молба за статут, лицето придобива качеството на „молител“ (според Директива 2011/95/ЕС), „кандидат“ или „кандидат, който се нуждае от специални процедурни гаранции“ (според Директива 2013/32/ЕС), „кандидат“ (според Директива 2013/33/ЕС и Регламент 604/13), и „чужденец, търсещ закрила” по националния закон, ЗУБ.
Член 90
„Чл. 90. (1) Съдът налага глоба на страната, която е посочила неверни или непълни данни в молбата за правна помощ и вследствие на това е получила или се е опитала да получи правна помощ.
(2) Глоба се налага и в случаите, когато страната, на която е разрешена правна помощ, не уведоми своевременно съда за обстоятелства, които са от значение за решението по чл. 96 и 97.“
Член 94
„Чл. 94. Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита.“
Член 95
„Чл. 95. (1) Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо.
(2) В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ.
(3) Определението за предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, освен ако съдът постанови друго.
(4) Определението се постановява в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да изслуша страната за изясняване на всички обстоятелства.
(5) Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба.
(6) Определението на съда по частната жалба е окончателно.“
Член 96
„Чл. 96. (1) Правната помощ се прекратява:
- при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена;
- със смъртта на физическото лице, на което е предоставена.
(2) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат постановява прекратяване изцяло или частично на предоставената правна помощ считано от момента на настъпване на промяна в обстоятелствата, обусловили предоставянето й.“
Обн. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г.
Член 1, алинея 2
„(2) Особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила.“
Член 14, точки 1 и 3
„Чл. 14. Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се спира, когато чужденецът без основателни причини:
- след надлежно поканване не се яви на интервю в продължение на 10 работни дни;
- отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба.“
Член 23, алинеи 1 – 2
„Чл. 23. (1) Чужденците, търсещи или получили закрила, имат право на съдействие и помощ от страна на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците и на други правителствени или неправителствени организации на всеки етап от производството и след предоставяне на закрила.
(2) Държавата осигурява условия за получаване на правна защита на чужденците, търсещи закрила в Република България.(…)“
Член 25, алинеи 1 и 5
„Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) На непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, който е на територията на Република България, се назначава настойник, съответно попечител, при условията и по реда на Семейния кодекс.
(5) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, ако няма назначен настойник, съответно попечител, се представлява в производството от органа по чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето.“
Член 29, алинея 1, точка 1
„Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) По време на производството чужденецът има право:
- да остане на територията на Република България;“
Член 29, алинея 5, точка 1
„(5) Правата по ал. 1, т. 2 и 3 не се предоставят на чужденец, който не принадлежи към уязвима група, и:
- подаде последваща молба за предоставяне на статут;“
Член 48, алинея 1, точка 10
„Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Председателят на Държавната агенция за бежанците:
- определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорено производство по реда на глава шеста, раздел II;“
Член 58, алинеи 4 и 5
„(4) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Когато молбата по ал. 3 е направена пред друг държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на Държавната агенция за бежанците.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Чужденец, ползващ се от временна закрила, има право да подаде молба за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.“
Член 58, алинея 6
„Чл. 58. (6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Молителят, не по-късно от 15 дни от подаването на молбата, трябва да бъде упътен на език, който разбира, относно реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци.“
Член 60, алинеи 1, 2, 4
“Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Документите за самоличност на чужденеца, подал молба за предоставяне на статут, се задържат и съхраняват в Държавната агенция за бежанците до приключване на производството с влязло в сила решение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците извършват обиск на чужденеца, проверяват носените от него вещи, фотографират го и снемат пръстови отпечатъци и други идентифициращи белези при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и при зачитане достойнството на чужденеца.
(4) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Пръстовите отпечатъци и другите идентифициращи белези, както и личните данни на чужденеца могат да се използват при обмен на информация с други държави, за целите на производството по раздел Iа, за което се уведомява чужденецът.“
Член 61, алинея 2
„(2) Чужденецът, подал молба за предоставяне на статут, се регистрира в Държавната агенция за бежанците и му се открива лично дело.“
Член 61, алинеи 1, 3, 4
„Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.)(1) Молбата за предоставяне на убежище се регистрира в администрацията на президента.
(3) Когато възникне основателно съмнение, че чужденецът не е малолетен или непълнолетен, интервюиращият орган назначава експертиза за установяване на възрастта му.
(4) Когато възникне основателно съмнение, че чужденецът не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест, интервюиращият орган назначава психиатрична експертиза.“
Член 63
„Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Държавната агенция за бежанците има право да събира данни за чужденците, подали молба за статут, с оглед определяне на държавата, компетентна да разгледа молбата, установяване на самоличността и изясняване на обстоятелствата, свързани с подадената молба.
(2) При регистрирането Държавната агенция за бежанците снема данни за имената, гражданството, датата и мястото на раждане, пола, семейното положение и родствените връзки, документите за самоличност и други документи на чужденците.
(3) Източник на данните по ал. 1 могат да бъдат както самите чужденци, така и български или чуждестранни органи, физически или юридически лица.
(4) Не се допуска сведения за чужденците, търсещи или получили закрила, да се събират от и да се предоставят на органите и организациите, осъществяващи преследване.
(5) В Държавната агенция за бежанците се създават собствени информационни фондове по ред, определен от председателя й, при спазване на Закона за защита на личните данни.“
Член 63 а
„Чл. 63а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) След регистрирането се определя дата за провеждане на интервю. Чужденецът, подал молба за статут, се уведомява своевременно за датата на всяко следващо интервю.
(2) Чужденецът е длъжен да представи своите доказателства до произнасянето по молбата му, като в случай че не ги представи, произнасянето се извършва без тези доказателства.
(3) С чужденеца се провежда интервю, за което се съставя протокол. При необходимост за нуждите на съответното производство интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта.
(4) Чужденец, подал молба за статут, при заявено от него желание се интервюира от интервюиращ орган или преводач, съответно от тълковник, от същия пол.
(5) Интервю не се провежда с чужденец, който не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест или поради обективни причини не може да даде устни или писмени изявления.
(6) Интервюто се провежда на заявен от чужденеца език. Когато това е невъзможно, интервюто се провежда на език, за който може да се смята, че чужденецът владее.
(7) Протоколът се прочита на чужденеца и се подписва от него, от преводача, съответно от тълковника, и от интервюиращия орган.
(8) Отказът на чужденеца да подпише протокола от интервюто се удостоверява с подписите на двама свидетели. Причините за отказа се отбелязват в протокола.
(9) По време на интервюто представителят на непридружения малолетен или непълнолетен чужденец има право да задава въпроси, допуснати от интервюиращия орган, и да излага съображения.“
Член 64
„Чл. 64. Държавните органи са длъжни да предоставят исканата от Държавната агенция за бежанците информация, необходима за изясняване на обстоятелствата по подадената молба.“
Член 67 а
„Чл. 67а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Производството по този раздел се провежда в съответствие с Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета, Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията, Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета и Регламент (ЕО) № 407/2002 на Съвета.
(2) Производството по този раздел се образува:
- с регистрирането на чужденец, подал молба за предоставяне на статут;
- (доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) при сезиране от Министерството на вътрешните работи и от Държавна агенция “Национална сигурност” за незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец;
- по искане за поемане на отговорност или обратно приемане на чужденец.
(3) Производство по този раздел не се образува и не се провежда при последваща молба за предоставяне на статут на територията на Република България.“
Член 67 б
Чл. 67б. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) След образуване на производството се предприемат необходимите действия за проверка на доказателствата и на обстоятелствата за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут.
(2) При необходимост с чужденеца се провежда интервю.
Член 67 в
„Чл. 67в. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) В случаите по чл. 67а, ал. 2, т. 1 след извършване на проверка на доказателствата и получаване на отговор от запитаната държава решаващият орган:
- образува производство за предоставяне на статут в Република България;
- отказва да образува производство за предоставяне на статут в Република България и разрешава прехвърлянето на чужденеца в компетентната държава.“
Член 67 г
„Чл. 67г. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) В случаите по чл. 67а, ал. 2, т. 2 след извършване на проверка на доказателствата и получаване на отговор от запитаната държава решаващият орган:
- разрешава прехвърлянето на чужденеца в компетентната държава;
- прекратява производството, когато запитаната държава откаже да поеме отговорност или да приеме обратно чужденеца.“
Член 67 д
„Чл. 67д. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Решаващият орган се произнася по искания за поемане на отговорност или обратно приемане.
(2) Когато в случаите по чл. 67а, ал. 2, т. 3 се установи, че Република България е компетентна държава за разглеждането на молбата, решаващият орган образува производството за предоставяне на статут в Република България и се прилагат правилата на раздели II, III и IV от тази глава.
(3) Когато е получено искане за обратно приемане на чужденец, чиято молба вече е била разгледана по същество в Република България, решаващият орган прекратява производството по този раздел.
(4) Когато в случаите по чл. 67а, ал. 2, т. 3 се установи, че Република България не е компетентна държава за разглеждане на молбата, решаващият орган отказва прехвърлянето на чужденеца и прекратява производството по този раздел.“
Член 68
„Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Ускорено производство се образува:
- след влизане в сила на решението, с което се образува производството за предоставяне на статут в Република България;
- когато не бъде взето решение в сроковете по Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията;
- с регистрирането на чужденец, подал последваща молба за статут.
(2) Когато Република България е определена като компетентна или е приела обратно чужденец съгласно Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията, производството за предоставяне на статут се образува с регистрирането на чужденеца в Държавната агенция за бежанците след неговото предаване.
(3) Ускорено производство не се образува, когато производството за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут, приключи с решение за неговото прекратяване.
Член 70, алинеи 1 – 2, 5
„Чл. 70. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) В срок до три дни от образуване на производството интервюиращият орган взема решение за:
- отхвърляне на молбата като явно неоснователна по чл. 13, ал. 1;
- прекратяване на производството по чл. 13, ал. 2 или чл. 15, ал. 1, т. 6, 8 и 9;
- образуване на производство по общия ред.
(2) Ако в срока по ал. 1 не бъде взето решение, се преминава към производство по общия ред.
(…)
(5) Липсата на достатъчно данни поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 5 не може да е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата.“
Член 71
„Чл. 71. (1) (Предишен текст на чл. 71 – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Ускореното производство не се прилага по отношение на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, подал молба за статут.
(2) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Ускореното производство не се прилага, когато молбата за предоставяне на статут е подадена от чужденец, ползващ се от временна закрила.“
Член 72
„Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Производство по общия ред се образува:
- след влизане в сила на решението по чл. 70, ал. 1, т. 3;
- в случаите по чл. 70, ал. 2;
- за чужденец, подал молба за статут при действието на временната закрила – с регистрирането на чужденеца след прекратяване или отнемане на временната закрила.
(2) За непридружен малолетен или непълнолетен чужденец производство по общия ред се образува:
- след влизане в сила на решението, с което се образува производството за предоставяне на статут в Република България;
- когато не бъде взето решение в установените срокове;
- с регистрирането му, когато подава последваща молба за статут;
- когато Република България е компетентна държава за разглеждане на молбата – с регистрирането на чужденеца в Държавната агенция за бежанците след неговото предаване;
- когато молбата за статут е подадена при действието на временната закрила – с регистрирането на чужденеца след прекратяване или отнемане на временната закрила.“
Член 73
„Чл. 73. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Молбите за предоставяне на статут се разглеждат от Държавната агенция за бежанците, като най-напред се извършва преценка за предоставяне на статут на бежанец. В случай че статут на бежанец не бъде предоставен, се разглежда необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут.“
Член 75, алинеи 1 – 2
„Чл. 75. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) В срок до три месеца от образуване на производство по общия ред председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което:
- предоставя статут на бежанец;
- отказва статут на бежанец;
- предоставя хуманитарен статут;
- отказва хуманитарен статут.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) При произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства. Липсата на достатъчно данни за преследване, включително поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 5, не може да е основание за отказ за предоставяне на статут.“
Член 76
Чл. 76. (1) Препис от решението на председателя на Държавната агенция за бежанците се връчва на чужденеца, търсещ закрила. Съдържанието на решението, както правата и задълженията, произтичащи от него, му се съобщават на език, който владее.
(2) Връчването се удостоверява с подписи на чужденеца, търсещ закрила, и на преводача, съответно тълковника. Отказът да подпише решението се удостоверява с подписите на двама свидетели.
(3) Ако решението не бъде връчено лично в 14-дневен срок от издаването му, на чужденеца се изпраща съобщение с обратна разписка.
(4) При неявяване в 7-дневен срок от получаване на съобщението с обратната разписка решението се счита за връчено.
(5) Ако съобщението с обратната разписка се върне в Държавната агенция за бежанците поради невъзможност за връчване, решението се счита за връчено.
(6) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) След връчване на решението чужденецът има право да се запознае с личното си дело.
Член 77
„Чл. 77. (1) По предложение на съответния интервюиращ орган председателят на Държавната агенция за бежанците спира производството за предоставяне на статут на основание чл. 14.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Спряното производство се възобновява, когато чужденецът, търсещ закрила, представи доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица.
(3) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) По предложение на интервюиращия орган, когато са налице условията, предвидени в този закон, или по молба на чужденеца председателят на Държавната агенция за бежанците прекратява производството за предоставяне на статут.“
Член 84, алинеи 1 – 2
„Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Решенията по глава шеста, раздел Iа могат да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред Административния съд – град София, чрез органа, издал решението. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
(2) Решенията по чл. 51, ал. 2 и чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 могат да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца. Жалбата се подава чрез органа, издал решението.“
Член 85
„Чл. 85. (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Административният съд разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на страните и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото. В тези случаи страните трябва да бъдат призовани най-късно три дни преди заседанието.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Когато съдът отмени обжалваното решение по чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 и върне делото със задължителни указания за ново решаване, интервюиращият орган в ускореното производство е длъжен да вземе ново решение в тридневен срок от получаване на съдебното решение.
(3) Когато съдът потвърди обжалваното решение, то се привежда в изпълнение.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване.“
Член 87
„Чл. 87. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Решенията по чл. 34, ал. 3, чл. 39а, ал. 2, чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, чл. 78, ал. 5 и чл. 82, ал. 2 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването им.“
Член 88, алинея 1
„Чл. 88. (1) (Предишен текст на чл. 88 – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Жалбата се подава чрез председателя на Държавната агенция за бежанците. Подадената жалба спира изпълнението на решението.“
Член 90
„Чл. 90. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Административният съд разглежда жалбата в срок до един месец в открито заседание с призоваване на страните.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Когато административният съд отмени обжалваното решение и върне личното дело със задължителни указания за ново решаване, председателят на Държавната агенция за бежанците е длъжен да вземе ново решение в срок 14 дни.
(3) Решението на съда подлежи на касационно обжалване.“
Член 91
„Чл. 91. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) За неуредените в тази глава случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.“
Член 92
„Чл. 92. (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Производствата по реда на тази глава се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертизи. Разноските за експертизи не се заплащат, ако чужденецът не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности.”
Параграф 1, точки 1, 2, 3, 4, 6, 7 от Допълнителните разпоредби
„1. “Чужденец” е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, както и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство.
- “Чужденец, търсещ закрила” е този, който е заявил желание за получаване на особена закрила по този закон до приключване разглеждането на молбата.
- “Членове на семейството” са:
а) съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца;
б) навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини;
в) родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца.
- “Непридружен” е този малолетен или непълнолетен чужденец, който се намира на територията на Република България и не е придружен от свой родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай.
- “Последваща молба” е молба за предоставяне на статут в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение.
- “Държава по произход” е държавата, чийто гражданин е чужденецът, или ако е без гражданство – държавата по постоянното му местоживеене.“
Бележка на автора: В Република България едно лице може да подаде неограничен брой молби за статут. Понятието „последваща молба“ е дефинирано в закона. Не е допустимо разглеждането на последваща молба за статут при висящо производство по предходна молба със същото искане.
При последваща молба за статут, лицето също има качеството на „кандидат“/“молител“, съответно чужденец, подал молба за закрила по националното право. Като такъв, също се ползва от основните права, произтичащи от това му качество, не се ползва само от всички материални условия на прием, когато не принадлежи към уязвима група. Има задълженията, произтичащи от Конституцията и законите на страната.
При подадена последваща молба за закрила, не се образува производство за определянето на компетентната да я разгледа държава-членка, молбата се разглежда от държавата, определена за компетентна при подаването на първата молба – член 18, параграф 1, буква г) от Регламент 604/2013, но само когато процедурите по разглеждането на първата молба за закрила са приключили. В този случай държавата–членка следва да гарантира, че лицето е имало на разположение ефективни процедури за обжалване. В останалите случаи, молбата се разглежда от държавата-членка, в която лицето се намира.
Съществува задължение също да бъде разгледана по същество последващата молба за закрила от българската държава, доколкото нито подаването й, нито допустимостта й, са обвързани от каквито и да са условия или срок, респективно излагането на мотиви или представянето на доказателства. Последното е относимо към основателността на молбата – член 5, параграф 3 от Директива 2011/95/ЕС.
При подаването на последваща молба за закрила, стои въпросът за злоупотреба с права – дали не се подава с цел да бъде осуетено изпълнението на процедури по извеждане на лицето от страната.[1]
- Закон за лицата и семейството, членове 1-5[2]
Обн. ДВ. бр.182 от 9 Август 1949г., Последно изменение: изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г.
- Семеен кодекс, членове 129, 153, 154, 155 (1) и (3), 159, 162, 163 (1), 164, 167 (1), 168 (1), 170, 173[3]
Обн. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., последно изменение: изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г.
Цял текст: файл СК
Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., Последно изменение: изм. и доп. ДВ. бр.84 от 27 Септември 2013г.
Член 4, алинея 1, точка 9
Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:
- (предишна т. 8 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) информиране за правата и задълженията на децата и родителите;“
Член 15, алинея 8
„Чл. 15. (8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.“
Член 23
„Чл. 23. Мерките за закрила в семейна среда се изразяват във:
- осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;“
- Закон за правната помощ, членове 21-27б[4]
Обн. ДВ. бр.79 от 4 Октомври 2005г., последно изменение: изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г
Член 22, алинея 1, точки 5, 7, 8 и 9; алинея 2
„Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2013 г.) (1) Правната помощ по чл. 21, т. 1 и 2 е безплатна и се предоставя на:
(…)
- дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето;
(…)
- пострадали от домашно или сексуално насилие или от трафик на хора, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита;
- лица, търсещи международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, за които предоставяне на правна помощ не се дължи на друго правно основание;
- чужденци, спрямо които е приложена принудителна административна мярка, и чужденци, настанени в специален дом за временно настаняване на чужденци по реда на Закона за чужденците в Република България, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита.
(2) Фактите и обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съдебни решения или с документи, издадени от съответните компетентни органи, и с декларация за семейно и имуществено състояние на лицето.“
Приета с ПМС № 332 от 28.12.2007 г., Обн. ДВ. бр.3 от 11 Януари 2008г. Последно изменение: ДВ. бр.91 от 18 Ноември 2011г.
Член 1, алинеи 1 – 2
„Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат отговорностите, редът и начините на взаимодействието между Министерството на вътрешните работи (МВР) и Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за извършване на съвместни действия и обмен на информация при осъществяване на функциите им, определени със закон, във връзка с прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 343/2003 (…) “Регламент (ЕО) № 1560/2003 (…)”Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета”, и Регламент (ЕО) № 407/2002 (…).
(2) От разпоредбите на наредбата не произтичат никакви права и задължения, които могат да бъдат ползвани пряко от или за чужденците, подали молба за статут.“
Член 15, точка 1
„Чл. 15. Длъжностните лица от Главна дирекция “Гранична полиция” – МВР:
- уведомяват Държавната агенция за бежанците за чужденец, преминал държавната граница на Република България и заявил желание да получи статут;“
Член 16
„Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2011 г.) Когато е задържан чужденец, извършил опит за незаконно преминаване на държавната граница на Република България и заявил, че желае да получи статут, длъжностните лица от Главна дирекция “Гранична полиция” – МВР:
- извършват действията, предвидени при задържане на чужденец, извършил опит за незаконно преминаване на държавната граница на Република България;
- незабавно изпращат копие от молбата за закрила по електронна поща, факс или с писмо до Държавната агенция за бежанците и уточняват датата, мястото и часа на предаване на чужденеца;
- предават чужденеца на Държавната агенция за бежанците заедно с всички документи, необходими за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за статут (заповед за задържане, заповеди за налагане на принудителни административни мерки, протокол за обиск, обстоятелствен протокол) и такива, удостоверяващи здравословното му състояние.“
[1] Решение от 30 май 2013г. по дело C-534/11, Mehmet Arslan на Съда на Европейския съюз, точка 1 от диспозитива
[2] Разпоредбите са достъпни в електронното издание на сборника на адрес www.refugees.farbg.eu
[3] Разпоредбите са достъпни в електронното издание на сборника на адрес www.refugees.farbg.eu
[4] Разпоредбите са достъпни в електронното издание на сборника на адрес www.refugees.farbg.eu
