Автор: Наталия Ангелова
Редактор: Валерия Иларева
„5.Също г-н Х. не може въз основа на Регламента или на друга разпоредба по правото на Съюза да изисква друга държава членка, различна от компетентната в съответствие с този регламент, да разгледа молбата му за убежище. Това произтича от общата европейска система за убежище – член 78, параграф 2, буква д) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), която включва освен другото критерии и механизми за определянето на държавата-членка, отговорна за разглеждането на молбите за убежище или субсидиарна закрила. Определянето на компетентната държава членка чрез прилагането на общи критерии, е цел на Регламента – съображение 16 и член 1 от Регламента: целта на Регламента е „установяването на критерии и механизми за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище―. Регламентът предоставя правната възможност на държавите членки да поемат отговорност за разглеждането на молбата по хуманитарни подбуди, посочени в член 15 или при упражняването на суверенната си власт – по свой избор по реда на член 3, параграф 2. Правната възможност за вземане на решение в посочените хипотези е предоставена обаче на държавите членки. Поради липса на факти, които могат да се свържат с прилагането на хуманитарната клауза, член 15 от Регламента е неприложим към казуса по делото.
6.Също субективното право да се получи статут на бежанец от лице, отговарящо на установените критерии за признаването му като такова лице, е въведено в член 13 от Директива 2004/83. Признаването на посоченото право може да бъде извършено само в рамките на образувано производство за разглеждането на молбата за убежище от компетентната да я разгледа държава членка и поради това зачитането му е неотносимо към разпоредбите за определянето на компетентната държава членка и прехвърлянето на търсещите убежище лица по Регламента, тъй като се касае за взаимоотношения между държавите членки.“
Бележка на автора: Претендира се отмяна на отказ да се предостави закрила, само поради разглеждането на молбата за закрила в ускорено производство и провеждането на личното интервю в специален дом за временно настаняване на лица към Дирекция Миграция, вместо в регистрационно-приемателен център към Държавната агенция за бежанците. Адвокатът е поддържал, че така са засегнати правата на жалбоподателя.
