Автор: Наталия Ангелова

Редактор: Валерия Иларева

Докато лицето все още се намира в рамките на своята държава по произход или на обичайно пребиваване, то не може да бъде признато за бежанец съгласно Конвенцията на ООН за бежанците, съответно не може да получи международна закрила. Признаването на статут на бежанец е възможно, след като заявителят вече е извън своята страна на произход. Докато съществуват мерки, които възпрепятстват лицето да напуска своята държава на произход или да пристигне в друга държава, за да търси убежище, бежанците „не съществуват“ за тези държави. Затова лицето трябва да пресече международна граница и да стигне до друга държава, за да бъде в състояние да търси убежище и закрила от обратно връщане (refoulement).

Лицето обаче следва да подаде искане за международна закрила, за да възникне задължение за незабавно определяне на компетентната държава-членка за разглеждане на молбата. В правото на Европейския съюз е предвидено субективно право да се получи международна закрила – чрез  установeните  общи за държавите-членки стандарти по  Директива 2011/95/ЕС,  процедури  по Директива 2013/32/ЕС и стандарти за приемането на кандидати за международна закрила по Директива 2013/33/ЕС. Установен е  принципът, че всяка молба за убежище следва да бъде разгледана – като гаранция за достъп до процедурата за признаването на едно лице за бежанец. Първоначално обаче следва да се определи коя е държавата- членка, компетентна да разгледа тази молба по правилата на Регламент  № 604/2013. Само една държава-членка е компетентна да разгледа молбата за международна закрила.

 Правото да се търси убежище е основание за достъп до процедурата. Това право е  прогласено още в член 14,  параграф 1 от Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948г.. Всеки „чужденец“ може да подаде молба. Държавите членки са задължени по силата на норми на процедурната директива  да гарантират правото да подаде молба за международна закрила на всяко пълнолетно правоспособно лице и от непълнолетен, в това число и непридружените. Молба за  предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут може  да подаде и чужденец, на който е предоставена временна закрила. Качеството на „чужденец, търсещ закрила“ възниква като автоматична правна последица от момента на  подаването на молбата.  Посоченото качество обуславя важни правни последици, също автоматично – прилагането на принципа за ненакуемост по член 31 от Женевската конвенция, неприложимост на разпоредбите на Директивата за връщането (2008/115/ЕС), съответно, забраната за изпълнение  на наложени принудителни  административни мерки за  извеждане  от страната. Качеството на лицето на „кандидат“ продължава във времето, докато решението  по молбата стане окончателно. Подалото молба лице има и качеството на страна в административното производство пред съответния компетентен орган,  има предвидените  процесуални права и задължения   в това производство.

Процедурите за предоставяне на убежище не са регламентирани в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967г. По препоръки от 1977г. на ВКБООН, процедурите следва да отговарят на определени основни изисквания, които отразяват особеното положение, в което се намира търсещият убежище, и осигуряват важни гаранции за справедлива и ефикасна процедура. Тези изисквания са насочени към служителите,  които следва  да действат в съответствие с  принципа non-refoulement, да предоставят на търсещия убежище необходимите напътствия относно процедурата, която ще се следва; на търсещия убежище следва да бъдат предоставени и необходимите улеснения, в това число услугите преводач, възможност да се свърже със Службата на ВКБООН, да му бъдат издадени съответните документи, удостоверяващи статута му.  Процедурите следва да бъдат ефективни и справедливи, на които изисквания следва да  отговаря и личното интервю.

Ключовата роля на личното интервю се изразява в това, че същото има за цел  да предостави възможност  на търсещия убежище да представи личната си история  пред компетентния орган и да  установи всички факти от значение за личното положение. Личното интервю следва да бъде концентрирано  върху установяването на субективния елемент на опасението от преследване. Интервюиращият орган  дължи съдействие на търсещия убежище за определянето на  релевантните  към  молбата му доказателства.

Едно от основните процесуални права на търсещите закрила е правото на правна помощ. Правото  на правна помощ произтича inter alia от члen 47, алинея 3 от ХОПЕС, която предвижда предоставяне на правна помощ на лицата, които не разполагат със средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

Директивата за приемането (2013/33), в член 8, параграф 2, предвижда, че възможността  за задържане  на лице, подало молба за международна закрила, следва да бъде изрично предвидена по националното право. Българската Конституция,  в  член 30, алинея 2, изисква  основанията и реда за задържане да бъдат предвидени в закон.

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.