Автор: Олга Николова

Редактор: Валерия Иларева

• Харта на основните права на Европейския съюз

С влизането в сила на Договора от Лисабон^[1] на 1 декември 2009година, Хартата има задължително правно действие.

Член 4

“Забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание

Никой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание.”

• Директива 2011/95/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст)

 Член 2

“Определения

е)

„лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за бежанец, но за които има сериозни основания да се смята, че ако бъдат изпратени обратно в държавата на произход, или в случай на лице без гражданство — в държавата на предишното му обичайно пребиваване, биха били изложени на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на член 15, и по отношение на които не се прилага член 17, параграфи 1 и 2, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрилата на тази държава;

ж

„статут на субсидиарна закрила“ означава признаването от държава-членка на гражданин на трета държава или лице без гражданство за лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила;”

ГЛАВА V УСЛОВИЯ ЗА СУБСИДИАРНА ЗАКРИЛА

Член 15“Тежки посегателства

Тежките посегателства са:

а)	смъртно наказание или екзекуция; или

б)	изтезание или нечовешко или унизително отношение, или наказание, наложено на молител в държавата на произход; или

в)	тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.”

ГЛАВА VI СТАТУТ НА СУБСИДИАРНА ЗАКРИЛА

Член 18“Предоставяне на статут на субсидиарна закрила

Държавите-членки предоставят статут на субсидиарна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, които отговарят на условията за субсидиарна закрила в съответствие с глави II и V.”

Бележка на автора: Директива 2011/95/ЕС еприемник на Директива 2004/83/ЕО, която за пръв път въвежда единно понятие за „субсидиарна закрила“ по смисъла на Правото на ЕС. До приемането на първата директива относно минималните стандарти, европейските държави имат различни форми на закрила в своите законодателства, които биват изменени/изместени/припокрити от Директивата. След въвеждането на единното понятие, другите форми на закрила, които продължават да съществуват в страните в ЕС преминават към категорията „допълнителна закрила“.

• Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни

Член 5

“Принцип на „забрана за връщане“, висши интереси на детето, семеен живот и здравословно състояние

При прилагането на настоящата директива държавите-членки надлежно вземат предвид:

а) висшите интереси на детето;

б) семейния живот;

в) здравословното състояние на засегнатия гражданин на трета страна,

и спазват принципа на „забрана за връщане“.”

ГЛАВА II ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НЕЗАКОНЕН ПРЕСТОЙ

Член 6, параграф 4

“(4) Държавите-членки могат във всеки един момент да вземат решение да предоставят на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, поради хуманни, хуманитарни или други причини. В този случай не се издава решение за връщане. В случай, че решение за връщане вече е издадено, то се оттегля или се спира изпълнението му за срока на валидност на разре­ шението за пребиваване или на друго разрешение, с което се дава право на престой.”

Член 9

“Отлагане на извеждането 1. Държавите-членки отлагат извеждането: а) когато това би нарушило принципа на „забрана за връщане“ или б) за продължителността на разрешено спиране на изпълнението в съответствие с чл.13, параграф 2.

2. Държавата-членка може да отложи извеждането за подходящ срок, като вземе предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Държавите-членки по-специално вземат предвид: а) физическото или психическото състояние на гражданина на трета страна; б) технически причини, като липса на възможност за превоз или неуспех на извеждането поради невъзможност за идентифи­циране.
3. Ако извеждането се отлага съгласно параграфи 1 и 2, пред­видените в чл.7, параграф 3 задължения могат да бъдат наложени на засегнатия гражданин на трета страна.”

Бележка на автора: Следва да се разграничи ясно значението на Директива 2008/115/ЕО от директивите, отнасящи се до предоставянето на международна закрила.

[1]Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007г.

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.