Автор: Лиляна Станкова
Редактор: Валерия Иларева
В сила от 13.07.1991 г.Обн. ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991г., последно изменение: изм. ДВ. бр.12 от 6 Февруари 2007г.
Член 27, алинеи 2 – 3
„(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
(3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.“
Член 98, точка 10
„Чл. 98. Президентът на републиката:
- предоставя убежище;“
Член 104
„Чл. 104. Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11.“
Бележка на автора: Конституцията на Република България е върховният закон в държавата, на чийто разпоредби е подчинено цялото действащо в страната законодателство. В основата на гражданско общество българската Конституцияпоставя неприкосновените и неотменими човешки права, като ги превръща в първостепенна цел на държавната власт. Още в преамбюла й е заявено: “…Като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност…”, като декларация, че опазването на неотменимите човешки права е основно задължение на държавната власт.
Едно от тези права, установени с Конституцията, е правото на убежище. В член 27, алинея 2 е постановено, че Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.Съгласно алинея 3 от посочената разпоредба, условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.
Предоставянето на убежище е в правомощията на Президента на републиката, съгласно член 98, точка 10 от Конституцията.В Конституцията е предвидено, че Президентът може да възлага на Вицепрезидента някои от правомощията си, като назначаване и освобождаване от длъжност на други държавни служители; даване и възстановяване на българско гражданство, освобождаване или лишаване от него; представяне на убежище и упражняване правото на помилване. С Указ № 13 от 23 януари 2012г., на основание член 104 от Конституцията на Република България, настоящият президент Росен Плевнелиев е възложил на Вицепрезидента да упражнява правомощията на Президента по член 98, т. 9, т. 10 и т. 11 от Конституцията, едно от които е правото на предоставяне на убежище.
Обн. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., последно изменение: изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември
Член 1 , алинея 2
„(2) Особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила.“
Член 2
„Чл. 2. (1) Президентът на Република България предоставя убежище.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Министерският съвет предоставя временна закрила, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз.
(3) Председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут по силата на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., на международните актове по защита на правата на човека и на този закон.“
Член 6, алинея 2
„(2) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) По искане на президента на Република България длъжностните лица в Държавната агенция за бежанците установяват всички факти и обстоятелства от значение за производството за предоставяне на убежище и оказват съдействие на администрацията на президента на Република България.“
Член 7
„Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7 – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
(2) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Президентът на Република България предоставя убежище и когато прецени, че държавните интереси или особени обстоятелства налагат това.“
Член 13, алинея 2, точка 3
„(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът има:
(…)
- открито производство по молба за предоставяне на убежище или предоставено убежище в Република България.“
Член 15, алинея 1, точка 9
„Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., предишен текст на чл. 15 – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, се прекратява, когато чужденецът:
(…)
- (нова – ДВ, бр. 31 от 2005 г.) получи убежище от президента.“
Член 18
„Чл. 18. Президентът на Република България може да отнема убежище, когато прецени, че обстоятелствата за неговото предоставяне са се изменили или са отпаднали.“
Член 22
„Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, които са на територията на Република България, имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12.“
Член 31
„Чл. 31. Чужденците в Република България с предоставено убежище или предоставен статут на бежанец имат равни права и задължения.“
Член 38
„Чл. 38. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Чужденец с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут може да придобие българско гражданство при условията и по реда на Закона за българското гражданство.“
Член 40, алинея 1, точки 1, 2, 5
„Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) На чужденците, търсещи или получили закрила, се издават следните видове документи:
- регистрационна карта;
- карта на чужденец, получил убежище;
- удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище;“
Член 41, алинея 1, точка 1
„Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Държавната агенция за бежанците издава:
- регистрационна карта на чужденец, подал молба за убежище – за срок три месеца;“
Член 42, алинея 1
„Чл. 42. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Удостоверението за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище, или на бежанец дава право на притежателя му да излиза и да влиза в Република България в рамките на срока на неговата валидност при условията и по реда за българските граждани, доколкото държавата, за която пътува, не предвижда други изисквания.“
Член 58, алинея 1
„Чл. 58. (1) Чужденец, който иска да му бъде предоставено убежище, подава писмена молба до президента на Република България. Когато молбата е подадена пред друг държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на президента.“
Член 61, алинея 1
„Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Молбата за предоставяне на убежище се регистрира в администрацията на президента.“
Член 62
„Чл. 62. Президентът на Република България може да предостави убежище и без да са изпълнени изискванията на чл. 48, ал. 2 и чл. 53, т. 2.“
Бележка на автора: Условията и редът за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, са уредени в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), приет от Народното събрание и обнародван в бр.54 от 31.05.2002 г. на Държавен вестник, в сила от 1 декември 2002 г.
В параграф 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ е дадена легална дефиниция на понятието „чужденец“, на която следва да отговарят лицата, търсещи особена закрила на територията на Република България – всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, както и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство.
Съгласно чл. 4 от ЗУБ всеки чужденец може да поиска предоставяне на закрила в Република България. Искането за предоставяне на закрила се осъществява лично и по собствена воля.
Чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, имат правата и задълженията по ЗУБ и носят гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани.
Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗУБ, производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът има открито производство по молба за предоставяне на убежище или предоставено убежище в Република България.
Чужденците в Република България с предоставено убежище или предоставен статут на бежанец имат равни права и задължения. Чужденец с предоставен статут на бежанец има правата и задълженията на български гражданин, с изключение на: правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии; да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство; да бъде военнослужещ; други ограничения, изрично предвидени със закон.
Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България.
Чужденец с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут може да придобие българско гражданство при условията и по реда на Закона за българското гражданство.
Държавната агенция за бежанците издава регистрационна карта на чужденец, подал молба за убежище – за срок три месеца. До приключване на съответното производство срокът на валидност на регистрационната карта може да бъде продължаван с първоначално определения срок.Чужденец, който иска да му бъде предоставено убежище, подава писмена молба до Президента на Република България. Когато молбата е подадена пред друг държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на Президента.Молбата за предоставяне на убежище се регистрира в администрацията на Президента.Молителят, не по-късно от 15 дни от подаването на молбата, трябва да бъде упътен на език, който разбира, относно реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци.
При получаване на молба за предоставяне на особена закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция “Национална сигурност”.
По искане на Президента на Република България, длъжностните лица в Държавната агенция за бежанците установяват всички факти и обстоятелства от значение за производството за предоставяне на убежище и оказват съдействие на администрацията на Президента на Република България. По искане на Президента на Република България, председателят на Държавната агенция за бежанците дава мнение по подадена молба за убежище.
Обн. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., Последно изменение: изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г.
Член 25 б
„Чл. 25б. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) Право на пребиваване в Република България, когато не са налице изискванията на този закон, могат да получат и членовете на семейството на чужденец, на когото при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците е:
- предоставено убежище или статут на бежанец;
- предоставен хуманитарен статут;
- предоставена временна закрила.
(2) На членовете на семейството по ал. 1 се издава разрешение за продължително пребиваване след разрешение за събиране на семейството, издадено при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците. Разрешението за пребиваване е със срок една година с възможност за подновяване, без да се надвишава срокът на пребиваване на титуляря.“
Член 40, алинея 1, точка 8
„Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато:
- (нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) предоставеното убежище поЗакона за убежището и бежанцитебъде отнето;“
Член 42, алинея 2
„(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) При налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето.“
Бележка на автора: Спрямо чужденец с влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на статут или по отношение на когото производството по реда на Закона за убежището и бежанците е прекратено, се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България.
Предвидено е, че при изпълнението на принудителните административни мерки„отнемане на правото на пребиваване в Република България“, „принудително отвеждане до границата на Република България“ и „експулсиране“, се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации.
Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му.
За прилагането на ЗЧРБ, на основание § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, с Постановление на Министерски съвет № 179 от 29.06.2011г. е приет правилник, в сила от 05.07.2011г.В правилника подробно са посочени изискуемите документи, компетентните органи и процедурите относно условията и реда за влизане, получаване на право на различни видове пребиваване и напускане на страната от чужденци, както и на членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава – членка на Европейския съюз (ЕС), или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
