Автор: Благой Видин
Редактор: Валерия Иларева
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е приета от Съвета на Европа на 4 ноември 1950г. и влиза в сила на 3 септември 1953г. За България е в сила от 7 септември 1992г.Обн. ДВ. бр.80 от 2 Октомври 1992г., изм. ДВ. бр.137 от 20 Ноември 1998г.
Бележка на автора: Най-важен регионален международен договор за защита правата на човека. Единствената конвенция, присъединяването към която е задължително за членовете на международната организация Съвет на Европа. Втората част на конвенцията урежда Европейския съд за правата на човека. Сред защитените права в нея не е правото на убежище. Въпреки това, разпоредбите на конвенцията, заедно с практиката на Съда, са важен източник на международното бежанско право и коректив на вътрешнодържавните законодателна и съдебна практика.
- Препоръка 81/16 относно хармонизиране на националните процедури, свързани с убежището.
Приета от Комитета на министрите на 5 ноември 1981 г. на 39-то заседание на заместник-министрите.
Бележка на автора: Акт на комитета на представителите на държави членки на Съвета на Европа. Съдържа препоръки на правителствата на държавите-членки да прилагат в своето право и в административната си практика списък от принципи в областта на предоставяне на убежище.
- Препоръка 1236/1994 за правото на убежище
Парламентарна асамблея на Съвета на Европа, 12 април 1994 г.
Бележка на автора: Препоръката констатира, че много страни са въвели ограничения в досега либералните си закони за убежището и бежанците. Това се потвърждава от приемането на многостранни договори като Шенгенската конвенция, Конвенцията за определяне на страните, които носят отговорност за разглеждане на молби за убежище, подадени в една от държавите-членки на Европейската общност (Дъблинската конвенция) и Договора за Европейския съюз (Договорът от Маастрихт). Тези договори водят до по-строг контрол на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз. Препоръката посочва необходими съвместни действия в Съвета на Европа с цел гарантиране на равноправно отношение към всички лица, които се нуждаят от защита, и постигане на сътрудничество в Европа. Правото на убежище, посочва препоръката, е паневропейски проблем, който изисква пан-европейско решение. Едно от тези съвместни действия е да се включи в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи правото на убежище.
- Препоръка 1237/1994 относно положението на лицата, търсещи убежище, чиито молби са получили отрицателен отговор
Бележка на автора: Събранието на Съвета на Европа препоръчва Комитетът на министрите да покани държавите-членки на Съвета на Европа да вземат мерки, които да осигурят на лицата, търсещи убежище, чиито молби са получили отрицателен отговор и желаят да се върнат в страната си на произход, безопасно и достойно завръщане в съответните страни на произход, които от своя страна да възприемат политическо поведение и мерки за подпомагане заселването на възвръщенците, както в социален, така и в професионален план. По-нататък, по отношение на лицата, търсещи убежище, чиито молби са получили отрицателен отговор, и на които не се разрешава да останат в приемащата страна, но които не желаят да се върнат в страната си на произход, се констатира празнота в правната уредба. Необходимо е тази празнота да се запълни, което ще е от полза, както за отделните страни, така и за непосредствено заинтересуваните лица.
- Препоръка № R (98) 13 на Комитета на министрите към държавите членки за правото на ефективна защита срещу решения за експулсиране на търсещите убежище, чието искане е отхвърлено, в контекста на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека
Приета от Комитета на министрите на 18 Септември 1998 на 641-то заседание на заместник министрите
Бележка на автора: Препоръчва при прилагането на националните процедурни правила, правителствата на държавите членки да осигурят, че тяхното законодателство и практика е съобразено с гаранции като следните. Ефективна мярка пред националните власти трябва да бъде предвидена за всяко лице, търсещо убежище, чиято молба да му бъде предоставен статута на бежанец е отхвърлена и което е подложено на експулсиране в страна, за която лицето е представило аргументирана жалба, че тя или той би бил подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. За ефективна се счита мярката, когато националният орган е съдебен, или ако е квази-съдебен или административен, той да е ясно определен, съставен от безпристрастни и независими членове и да има възможност за съдебен контрол.
