Автор: Благой Видин
Редактор: Валерия Иларева
С влизането в сила на Договора от Лисабон[1] на 1 декември 2009година, Хартата има задължително правно действие.
Член 18
„Член 18 – Право на убежище
Правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и наПротокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците и в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз (наричани по-нататък “Договорите”).“
Съображение 28 от Преамбюла
„(28)При разглеждането на молбите за международна закрила, представени от непълнолетни лица, държавите-членки следва да вземат предвид специфичните форми на преследване на децата.“
Съображение 29 от Преамбюла
„(29)Едно от условията за признаването на статут на бежанец по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция е наличието на причинно-следствена връзка между причините за преследване, а именно раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, и актовете на преследване или липсата на закрила срещу такива актове.“
Съображение 30 от Преамбюла
„(30)Необходимо е също така да се приеме ново общо понятие относно основанието за преследване „принадлежност към определена социална група“. За целите на определянето на дадена социална група следва надлежно да се вземат предвид проблемите, свързани с пола на молителя, включително неговата полова идентичност и сексуална ориентация, които могат да бъдат свързани с определени правни традиции и обичаи, водещи например до генитално осакатяване, насилствена стерилизация или принудителни аборти, доколкото те са свързани с основателни опасения на молителя за преследване.“
Съображение 32 от Преамбюла
„(32)Така както е посочено в член 14, понятието „статут“ може да включва и статут на бежанец.“
Член 2, буква „д“
„д)„статут на бежанец“ означава признаването от държава-членка на гражданин на трета държава или лице без гражданство за бежанец;“
Член 3
„Член 3 – – По-благоприятни стандарти
Държавите-членки могат да въвеждат или да запазват по-благоприятни стандарти за определяне на дадено лице като бежанец или като лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила, както и за определяне на съдържанието на международната закрила, доколкото тези стандарти са съвместими с настоящата директива.“
Член 5
„Член 5 – Необходимост от международна закрила, възникваща на място
- Основателното опасение от преследване или реалната опасност от понасяне на тежки посегателства може да се основават на събития, настъпили, след като молителят е напуснал държавата на произход.
- Основателното опасение от преследване или реалната опасност от понасяне на тежки посегателства може да се основават на дейности, извършвани от молителя след неговото заминаване от държавата на произход, особено ако се установи, че дейностите, на които се основава молбата, представляват израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата на произход.
- Без да се засяга Женевската конвенция, държавите-членки могат да решат, че на молител, който е подал последваща молба, обикновено не се предоставя статут на бежанец, ако опасността от преследване се основава на обстоятелства, които молителят е създал по собствено решение, след като е напуснал държавата на произход.“
Член 6
„Член 6 – Субекти на преследване или тежки посегателства
Субектите на преследване или тежки посегателства включват:
а)държавата;
б)партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия;
в)недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в букви а) и б), включително и международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване или тежки посегателства по смисъла на член 7.“
Член 7
„Член 7 – Субекти на закрила
- Закрилата срещу преследване или тежки посегателства може да бъде предоставена единствено от:
а)държавата; или
б)партии или организации, включително и международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия,
при условие че същите желаят и могат да предложат закрила в съответствие с параграф 2.
- Закрилата срещу преследване или тежки посегателства трябва да е ефективна и да няма временен характер. Обикновено такава закрила се предоставя, когато субектите, посочени в параграф 1, букви а) и б), вземат разумни мерки, за да попречат на преследването или на тежките посегателства, inter alia, чрез функционирането на ефективна правораздавателна система, позволяваща разкриването, наказателното преследване и наказването на деянията, представляващи преследване или тежко посегателство, и когато молителят има достъп до тази закрила.
- При определянето на това, дали една международна организация контролира една държава или значителна част от нейната територия и дали тя предлага закрила по смисъла на параграф 2, държавите-членки се съобразяват с указанията, които могат да бъдат предоставени от актовете на Съюза в тази област.“
Член 8
„Член 8 – Вътрешна закрила
- При оценяването на молбата за международна закрила държавите-членки могат да решат, че молителят не се нуждае от международна закрила, ако в част от държавата на произход той:
а)няма основателно опасение от преследване или не е изложен на реална опасност от тежки посегателства; или
б)има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства съгласно определението в член 7
и той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.
- При разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от държавата на произход в съответствие с параграф 1, държавите-членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя в съответствие с член 4. За тази цел държавите-членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището.“
Член 9
„Член 9 – Действия на преследване
- За да бъде разглеждан като действие на преследване по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция, този акт трябва да:
а)е достатъчно сериозен по своето естество или по повторяемия си характер, за да представлява тежко нарушение на основните права на човека, и по-специално на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи; или
б)представлява съвкупност от различни мерки, включително нарушения на правата на човека, която е достатъчно тежка, за да засегне отделното лице по начин, сравним с посоченото в буква а).
- Действията на преследване по смисъла на параграф 1 могат да приемат, inter alia, следните форми:
а)физическо или психическо насилие, включително и сексуално насилие;
б)правни, административни, полицейски и/или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин;
в)наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни;
г)отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание;
д)наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или на деяния, попадащи в приложното поле на основанията за експулсиране, посочени в член 12, параграф 2;
е)действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.
- В съответствие с член 2, буква г) между мотивите, посочени в член 10, и действията на преследване по параграф 1 от настоящия член или липсата на закрила срещу такива действия трябва да има връзка.“
Член 10
„Член 10 – Мотиви за преследване
- При оценяването на мотивите за преследване държавите-членки вземат под внимание следните елементи:
а)понятието „раса“ включва по-специално съображения за цвят на кожата, произход или принадлежност към определена етническа група;
б)понятието „религия“ включва по-специално притежаването на теистични, нетеистични или атеистични убеждения, индивидуалното или колективното участие или въздържане от участие в частни или публични богослужения, други религиозни актове или изразяване на религиозни убеждения, както и форми на лично или обществено поведение, основаващи се на религиозни вярвания или наложени от тези вярвания;
в)понятието „националност“ не се ограничава до гражданството или до неговото несъществуване, а обхваща по-специално принадлежността към група, обособена чрез своята културна, етническа или езикова идентичност, общия си географски или политически произход или чрез връзката си с населението на друга държава;
г)една група се счита за определена социална група, когато по-специално:
—нейните членове споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или споделят характеристика или вярване, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях, и
—тази група има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество.
В зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, специфична социална група може да бъде и група, чиито членове имат като обща характеристика определена сексуална ориентация. Сексуалната ориентация не може да се разбира като включваща деяния, обявени за престъпления от националното право на държавите-членки. Аспектите, свързани с пола, включително и половата идентичност, се отчитат надлежно за определянето на принадлежност към дадена социална група или установяването на характерна черта на такава група;
д)понятието „политическо мнение“ обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6, както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на молителя.
- Когато се преценява основателността на опасенията от преследване на даден молител, фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или с политическо мнение, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика.“
Член 13
„Член 13 – Предоставяне на статут на бежанец
Държавите-членки предоставят статут на бежанец на всеки гражданин на трета държава или на лице без гражданство, които отговарят на условията за определяне като бежанци съгласно разпоредбите на глави II и III.“
Бележка на автора: Основната цел на Директива2011/95/ЕС е установяването на стандарти за определяне на граждани на трети държави или на лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, и за съдържанието на предоставената закрила. Срокът за транспониране на Директива 2011/95/ЕС изтече на 22 Декември 2013г. Директива 2011/95/ЕС отменя Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила.
[1] Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г.
