СБОРНИК ПО БЕЖАНСКО ПРАВО: ГЛАВА 4 – 4.2. СТАТУТ НА БЕЖАНЕЦ – 2.3. БЪЛГАРСКО ПРАВО

Автор: Благой Видин

Редактор: Валерия Иларева

Обн. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г.

Член 1 , алинея 2

„(2) Особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила.“

Член 2, алинея 3

„(3) Председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут по силата на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., на международните актове по защита на правата на човека и на този закон.“

Член 3, алинея 1

„Чл. 3. (1) Република България осъществява изпълнението на задълженията си по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. чрез своите държавни органи в сътрудничество с Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.“

Член 8

„Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

(2) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) За предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, изразява политическо мнение или изповядва политическо убеждение, които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Преследването може да се осъществява от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства.

(4) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост.

(5) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3.

(6) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Страхът от преследване може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон.

(7) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Закрилата може да се осъществява, когато държавен орган или организация, която контролира държавата или значителна част от нейната територия, вземе мерки срещу преследването и чужденецът има достъп до тази закрила.

(8) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Статут на бежанец може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува основание за страх от преследване спрямо чужденеца, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.

(9) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2005 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) За бежанци се смятат съпругът на чужденец с предоставен статут на бежанец и техните малолетни и непълнолетни, невстъпили в брак, деца, доколкото това е съвместимо с личния им статус или не са налице обстоятелства по чл. 12, ал. 1.

(10) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2005 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Когато чужденец с предоставен статут на бежанец сключи брак с друг чужденец, той може да получи статут на бежанец само на собствено основание.“

Член 10

„Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Статут на бежанец се предоставя и на чужденец, намиращ се на територията на Република България, признат като бежанец по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.“

Бележка на автора: Законът за убежището и бежанците е специалният закон в българското право, който урежда особената закрила, предоставяна на чужденци. Възпроизвежда основни разпоредби от Конвенцията за статута на бежанците  и транспонира актовете на правото на Европейския съюз.

В приетия към настоящия момент на първо четене в Народното събрание ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ се транспонират изискванията на Директива 2011/95/ЕС. Ново понятие „международна закрила” включва статут на бежанец и хуманитарен статут. Уточняват  се основанията за предоставяне на международна закрила, понятията субекти на преследване, действия на преследване, основанията за отказ, прекратяване и отнемане на различните видове закрила и за прекратяване на производството за предоставяне на закрила. Въвеждат се като изключващи клаузи основанията „заплаха за националната сигурност” и „заплаха за обществото”.

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.