Автор: Благой Видин
Редактор: Валерия Иларева
Бележка на автора: Решението препотвърждава важни изводи на Съда, влияещи непосредствено върху съдебната и административна практика в България. Такива са, например, че преместването на едно лице от страната, в която живеят членовете на неговото семейство, може да представлява намеса в правото на зачитане на неговия семеен живот, така както е гарантирано от член 8 (1) от ЕКПЧ. Също така, че принципът за върховенство на правото в едно демократично общество изисква мерките, засягащи основни човешки права, да бъдат предмет на състезателно производство пред независим орган, компетентен да упражни контрол върху причините за решението и относимите доказателства, дори ако е необходимо това да става при подходящи процесуални ограничения за употреба на класифицирана информация.
Бележка на автора: В поредица от дела срещу България Съдът констатира, че въпреки че през 2003 г., след решението му по делото Ал Нашиф (цитирано по-горе), българските съдилища започват да допускат обжалване на заповедите за експулсиране, свързани с националната сигурност, начинът, по който те провеждат производството и преразглеждат твърденията, че съответните лица представляват риск за националната сигурност, не предоставя минимални гаранции срещу произвол.
Съдът установява, че съдилищата са позволили на властите да разтегнат понятието национална сигурност извън естественото му значение и не проверяват дали властите са в състояние да докажат съществуването на конкретните факти, послужили като основа за оценките им.
Също така, Съдът постановява и припомня, че всяко лишаване от свобода, оправдавано като задържане с цел извеждане от страната, ще бъде оправдано, само докато производствата за депортиране или екстрадиция на лицето са в ход. Ако тези производства не се осъществяват с дължимата грижа, задържането престава да бъде допустимо .
