Автор: Благой Видин
Редактор: Валерия Иларева
- Дело C-357/09, Said Shamilovich Kadzoev (Huchbarov)Саид Шамилович Кадзоев (Хучбаров), Решение на Съда на Европейския съюз от 30 ноември 2009 г.
Бележка на автора: Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град. Запитването е отправено в рамките на образувано по инициатива на директора на дирекция „Миграция“ при Министерството на вътрешните работи административно производство, в което Административен съд София-град трябва да се произнесе служебно по продължаването на задържането на г‑н Кадзоев (Хучбаров) в Специален дом за временно настаняване на чужденци към посочената дирекция, намиращ се в село Бусманци, Столична община (наричан по-нататък „СДВНЧ“). Съдът отговаря, че само действителната възможност за успешно извеждане в сроковете, определени в директивата, съответства на разумна възможност за извеждане и че последната не е налице, когато изглежда малко вероятно засегнатото лице да бъде прието от трета страна предвид посочените срокове. Член 15, параграфи 4 и 6 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска при изтичане на предвидения в Директивата максимален период на задържане засегнатото лице да не бъде незабавно освободено на основание, че не притежава валидни документи за самоличност, има агресивно поведение и не разполага със собствени средства за издръжка, нито с жилище или със средства, предоставени за тази цел от държавата членка.
Бележка на автора: Запитването е отправено от Административен съд София-град. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна и на членове 18, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). Запитването е отправено в рамките на спор между иракския гражданин Халаф и Държавната агенция за бежанците по повод на взетото решение да му се откаже образуването на производство за предоставяне на статут на бежанец и да се разреши прехвърлянето му в Гърция. СЕС решава:
„1) Член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да разгледа молба за убежище, макар посочените в глава III от този регламент критерии да не ѝ възлагат такава компетентност и да не е налице никакво обстоятелство, обуславящо прилагането на хуманитарната клауза по член 15 от регламента. Тази възможност не е обвързана от непредоставянето на отговор на отправено искане за обратно приемане на търсещия убежище до държавата членка, на която същите критерии възлагат компетентността.
2) Държавата членка, в която се намира търсещият убежище, не е длъжна при определянето на компетентната държава членка да иска становище от Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците, когато от документите на тази служба следва, че определената като компетентна съгласно критериите на глава III от Регламент № 343/2003 държава членка нарушава правилата на правото на Съюза относно убежището.“
„1) Разпоредбите на член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкуват в смисъл:
– че те обхващат целия военен личен състав, включително логистичния или помощния персонал,
– че те се отнасят до положение, в което самата изпълнявана военна служба би предполагала, в определен конфликт, да се извършват военни престъпления, включително положения, в които търсещият убежище участва само косвено в извършването на такива престъпления, при положение че при упражняването на своите функции той предоставя с разумна правдоподобност необходима подкрепа за подготовката или за изпълнението на същите,
– че те не се отнасят изключително до положения, в които е установено, че вече са извършвани военни престъпления или могат да са от компетентността на Международния наказателен съд, но и до тези, в които търсещият убежище е в състояние да установи, че е много вероятно да бъдат извършени такива престъпления,
– че преценката на фактите, която само националните органи извършват под контрола на съда, за да квалифицират положението на разглежданата служба, трябва да се основава на съвкупност от улики, която е от естество да установи, с оглед на всички разглеждани обстоятелства, и по-конкретно на относимите факти, свързани със страната на произход в момента на вземането на решение по молбата, както и личния статут и личното положение на молителя, че положението на службата прави правдоподобно извършването на твърдените военни престъпления,
– че обстоятелствата, че военна намеса е била започната по силата на мандат от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации или въз основа на консенсус на международната общност, и че провеждащата операциите държава или държави преследват военните престъпления, трябва да бъдат взети предвид при преценката, която националните органи извършват, и
– че отказът да изпълнява военната служба, трябва да е единственото средство, позволяващо на търсещия убежище да избегне участието в твърдените военни престъпления, и че вследствие на това, ако той се е въздържал да премине процедура по общия ред за отказ от военна служба, такова обстоятелство изключва всякаква закрила по член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83, освен ако посоченият молител докаже, че не е имал достъп до никаква процедура от такова естество в неговото конкретно положение.
2) Разпоредбите на член 9, параграф 2, букви б) и в) от Директива 2004/83 следва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в делото по главното производство не изглежда евентуалните мерки по отношение на лице от състава на въоръжените сили, поради неговия отказ да изпълнява службата си, като например налагане на наказание лишаване от свобода или уволнение от армията, да могат да се считат, от гледна точка на законното упражняване от съответната държава на правото ѝ да поддържа въоръжена сила, за толкова несъразмерни или дискриминационни, че да бъдат включени сред актовете на преследване, визирани в тези разпоредби. Това обаче следва да бъде проверено от националните органи.“
„1) Член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на наказателно законодателство като разглежданите във всяко от главните производства, което е насочено конкретно към хомосексуалните лица, позволява да се установи, че тези лица трябва да се разглеждат като съставляващи отделна социална група.
2) Член 9, параграф 1 във връзка с член 9, параграф 2, буква в) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че единствено наказуемостта на хомосексуални действия не представлява сама по себе си акт на преследване. От друга страна, наказание лишаване от свобода, с което се наказват хомосексуални действия и което действително се прилага в приелата подобно законодателство страна на произход, трябва да се счита за несъразмерно или дискриминационно наказание и поради това представлява акт на преследване.
3) Член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че изключени от нейното приложно поле са единствено хомосексуални действия, които са наказуеми съгласно националното законодателство на държавите членки. При преценката на искане за получаване на статут на бежанец компетентните органи нямат основание да очакват, че за да избегне опасността от преследване, търсещият убежище трябва да прикрива своята хомосексуалност в своята страна на произход или да се въздържа от изразяване на своята сексуална ориентация.“
„1) Член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че:
– не всяко посегателство над свободата на религия, което нарушава член 10, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да съставлява „акт на преследване“ по смисъла на посочената разпоредба от Директивата,
– наличието на такъв акт на преследване може да се дължи на посегателство над външното проявление на тази свобода и
– за да преценят дали посегателство над правото на свобода на религията, което нарушава член 10, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да съставлява „акт на преследване“, компетентните органи трябва да проверят с оглед на личното положение на заинтересуваното лице дали поради упражняването на тази свобода в страната си на произход то е изложено на реален риск, по-специално да бъде преследвано или подложено на нечовешко или унизително третиране или наказание от страна на някой от субектите по член 6 от Директива 2004/83.
2) Член 2, буква в) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че опасението на молителя от преследване е основателно, след като предвид личното му положение компетентните органи приемат, че е обосновано да се счита, че след завръщането си в страната на произход то ще извършва религиозни действия, които го излагат на реален риск от преследване. При оценката на молбата за получаване на статут на бежанец на лично основание посочените органи не следва да очакват от молителя да се откаже от своите религиозни действия.“
