Автор: Олга Николова
Редактор: Валерия Иларева
Бележка на автора: В делото се разглежда въпросът дали връщането на гражданин на трета страна, страдащ от тежко заболяване в страна, където няма подходящо лечение нарушава забраната за връщане. В решението Съдът отбелязва, че в много редки случаи, в които връщането на гражданин на трета страна, страдащ от сериозно заболяване в страна, където няма подходящо лечение, би нарушило принципа на забрана за връщане, държавите-членки не могат следователно, както е предвидено в чл.5 от Директива 2008/115, тълкуван във връзка с чл.19 (2) от ХОПЕС, да пристъпят към такова отстраняване. Изпълнението на решение за връщане, което води до извеждането на гражданин на трета страна, страдащ от тежко заболяване от територията на страна-членка в страна, в която не съществува подходящо лечение или такова не се предоставя, може да представлява, в някои случаи, нарушение на чл.5.
Бележка на автора: Съдът постановява, че обстоятелството, че в много редки случаи гражданин на трета страна, страдащ от тежко заболяване, не може в съответствие с член 3 от ЕКПЧ съгласно тълкуването му от ЕСПЧ да бъде изведен към страна, в която не съществува подходящо лечение, не означава, че той трябва да получи разрешение за пребиваване в държава членка в рамките на субсидиарната закрила по Директива 2004/83. С оглед на изложеното, чл.15(б) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че определеното в него тежко посегателство не обхваща положението, в което нечовешко или унизително отнасяне като уредените в разглежданото в главното производство законодателство, които би могъл да претърпи молител с тежко заболяване в случай на връщане в страната си на произход, са резултат от липсата на подходящо лечение в тази страна, без да е налице умишлено причинено на молителя лишаване от грижи.
Бележка на автора: По преюдициално запитване от Административен съд София-град в отговор на последния въпрос на запитващата юрисдикция Съдът постановява, че България не е задължена да издаде на г-н Махди самостоятелно разрешение за пребиваване или да му предостави право на пребиваване, ако бъде освободен, но че съобразно предвиденото в Директивата тя все пак трябва да му предостави писмено потвърждение за положението му.
Бележка на автора: Съдът постановява, че лице, което кандидатства за международна закрила, трябва да може да подаде молба за получаване на статут на бежанец и субсидиарна закрила едновременно и че не трябва да има безпричинно забавяне в разглеждането на молбата за субсидиарна закрила. В момента в конкретната страна-членка новите кандидати за бежански статут не могат да кандидатстват за субсидиарна закрила, без да им е бил първо отказан статут на бежанец, което в някои случаи води до това лицата да чакат няколко години, преди да бъдат допуснати да подадат молба за субсидиарна закрила.
Бележка на автора: Съдът постановява, че съгласно бежанското право на ЕС определянето на понятието „въоръжен вътрешен конфликт“ се осъществява в съответствие с обичайното му значение в говоримия език, а не в съответствие с критериите на международното хуманитарно право: „Съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, […]когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на МХП, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия.“ Аргументите на Съда са, че международното хуманитарно право и режимът на субсидиарна закрила, предвиден в директивата, преследват различни цели и установяват ясно разграничени механизми на закрила. В тази връзка Съдът припомня своето решение по делото Elgafaji.
Бележка на автора: Съдът уточнява, че понятието “тежки и лични заплахи срещу живота или личността”се отнася, като цяло, до заплаха за живота или личността на цивилно лице, а не до специфични актове на насилие (които са посочени от другите положения, описани в член 15 от Директива 2004/83/ЕС). По-специално, това показва, че думата “индивидуална” трябва да се разбира като обхващаща вреда спрямо цивилни граждани, независимо от тяхната идентичност. Кандидатът може да получи субсидиарна закрила, когато безогледното насилие от въоръжен конфликт достигне толкова висока степен, че има съществени основания да се предположи, че е налице действителен риск и заплаха да бъде изложен на посегателство, единствено въз основа на присъствието си в държавата/региона на произход. Колкото по-добри са възможностите на кандидата да докаже, че е засегнат от специфични обстоятелства, характерни за личното му положение, толкова по-ниска е изискуемата степен на безогледно насилие, която да му дава право на субсидиарна закрила по силата на член 15 „в”.
