СБОРНИК ПО БЕЖАНСКО ПРАВО: ГЛАВА 4 – 4.3. СУБСИДИАРНА ЗАКРИЛА. ДРУГИ ВИДОВЕ „ДОПЪЛНИТЕЛНА“ ЗАКРИЛА – 3. 3 БЪЛГАРСКА СЪДЕБНА ПРАКТИКА

Автор: Олга Николова

Редактор: Валерия Иларева

Бележка на автора: Делото е образувано по жалба на лице от Ирак, лично и като представител на децата й, срещу отказ за предоставяне на международна закрила. Според оценката на Съда, фактите, описани в справката за страната на произход изцяло кореспондират с приетото от СЕС тълкуване по делото Diakité. Те се потвърждават и от ежедневно излъчваната от електронните медии актуална информация. Предвид това, спрямо жалбоподателката са налице сериозни и потвърдени причини да бъде прието, че единствено на основание присъствието й (нейното и на децата) на територията на Ирак, те биха били обект на посегателства, представляващи заплаха за живота и здравето. Съдът указва на ДАБ, че в новото административно производство е необходимо да бъде изследвано актуалното развитие на насилието в държавата на произход, като бъдат идентифицирани засегнатите групи лица и териториалното разпространение на конфликта, с оглед мястото, където жалбоподателката и семейството й са живели, преди да напуснат страната.

Бележка на автора: Съдът постановява, че твърденията на ДАБ за неправдоподобност на историята на жалбоподателката поради констатирани противоречия в обясненията й са неправилни. При проведените интервюта тя последователно заявява, че причините да напусне Сомалия са войната, непрекъснати сражения и нападения от терористични групи, и че братът на съпруга й е бил убит от представители на групировка, а след оплакване пред племенния съвет съпругът й е търсен от същите. Aдминистративният орган не е посочил, кои от изложените обстоятелства не кредитира, нито мотиви дали приема изцяло за невярна изложената история, включително и твърдението за убийството на близък роднина. Съдът намира за съществено нарушение, че в оспореното решение не е обсъдена подробно и конкретно обстановката в Сомалия през разглеждания период. Административният орган изобщо не е разгледал положението в населените места, където лицето е живяло. В решението са изложени общи данни относно ситуацията в страната по произход. Съдът връща решението на ответника в частта за предоставяне на хуманитарен статут.

Бележка на автора: Съгласно общоприетата съдебна практика, когато молбата за закрила се приеме за неоснователна, поради липса на конкретните основания по член 8 и член 9 от ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира и относно принципа “non refoulement” (забрана за връщане), залегнал в член 4, алинея 3 от ЗУБ, който въвежда член 33, алинея 1 от Конвенцията за статута на бежанците в националното законодателство, който България е длъжна да спазва. Това задължение следва не само от член 4 (3) от ЗУБ, но и от член 19 (2) от ХОПЕС.От доказателствата по делото се налага извод, че евентуалното връщане на кандидата в Мали би представлявало нечовешко и унизително третиране, независимо от причините за напускането на страната и той не може да разчита на закрила от държавната власт.

Бележка на автора: Съдът приема, че жалбоподателят страда от заболяване – епилепсия, за което в страната си на произход не може да получи адекватно лечение. От друга страна, евентуално прекъсване на лечението, започнато в България,би повлияло крайно неблагоприятно на развитието на тази болест. Описаната фактическа обстановка основателно мотивира страха на жалбоподателя от завръщане в страната муна произход. Това обстоятелство се явява ,,друга причина от хуманитарен характер” за предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца по смисъла на член 9, алинея 8 от ЗУБ. Решението на АССГ се основава на извършена съдебно-медицинска експертиза.

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.