Автор: Олга Николова
Редактор: Валерия Иларева
- Дело Салах Шеекх срещу Холандия, Жалба N 1948/04 (Salah Sheekh v. the Netherlands), решение на Европейския съд по правата на човека от 11 януари 2007 г.
Бележка на автора: Когато едно физическо лице е член на група, подложена на системно малтретиране, не е необходимо то да докаже наличието на рискови фактори лично срещу него. ЕСПЧ установява, че членовете на малцинствени племенни общности в Сомалия са „целева група“, изложена на риск от забранено от конвенцията малтретиране. Не е възможно да се изисква от жалбоподателя да посочи наличието на други допълнителни специфични характеристики, които го отличават, за да докаже, че е бил и продължава да бъде лично изложен на риск. ЕСПЧ заключава, че неговото експулсиране би нарушило член 3 от ЕКПЧ.
- Дело Саади срещу Италия,Жалба N 37201/06 (Saadi v. Italy),Решение на ЕСПЧот 28 февруари 2008г.
Бележка на автора: ЕСПЧ постановява, че участието в терористични действия не подкопава абсолютните права на индивида съгласно член 3 от ЕКПЧ.
- Дело NA. срещу Обединеното кралство, Жалба N 25904/07 (NA. v. the United Kingdom),Решение на ЕСПЧ от 17 юли 2008г.
Бележка на автора: ЕСПЧ постановява, че оценката на съществуването на реална опасност съгласно член 3 трябва задължително да бъде задълбочена, като се базира както на общата ситуация в страната, където лицето ще бъде върнато, така и на личните обстоятелства на жалбоподателя. За първи път ЕСПЧ допуска, че ситуация на ширещо се насилие би могла, сама по себе си, да означава, че всички връщания са забранени. Този подход се прилага само в най-крайните случаи на масово насилие, където е налице реален риск от малтретиране. ЕСПЧ приема, че степента на ширещо се насилие в Шри Ланка не е достатъчна, за да бъдат забранени всички връщания; разгледано обаче заедно с личните фактори на жалбоподателя, неговото връщане би нарушило член 3.
- Дело Суфи и Елми ср. Обединеното кралство, Жалба N 8319/07 (Sufi and Elmi v. the United Kingdom), Решение на ЕСПЧот 28 юни 2011г.
Бележка на автора: Положението на масово насилие в гр. Могадишу е достатъчно интензивно, за да може ЕСПЧ да заключи, че всяко върнато лице ще бъде изложено на реален риск от малтретиране в нарушение на член 3, само поради присъствието си в страната, освен ако лицето не е достатъчно добре свързано с влиятелни преставители на властта в града, които да му осигурят закрила. Хуманитарната ситуация се дължи не само на природни явления като суша, а е резултат и от действията или бездействието на държавите, които са страна по конфликта. Безогледното насилие е с достатъчна интензивност, за да изложи на реален риск живота или личността на всяко цивилно лице. При оценяване на нивото на насилие Съдът разглежда следните критерии: дали страните по конфликта използват методи и тактики за водене на военни действия, които увеличават риска от цивилни жертви или са насочени пряко към цивилни лица; дали използването на такива методи и/или тактики е широко разпространено между страните по конфликта; дали сраженията са локални или всеобщи; броят на убитите, ранените и изселените цивилни лица в резултат на сраженията.
- Дело Бадер и Канбор ср. Швеция, Жалба N 13284/04(Bader&Kanbor v. Sweden), Решение на ЕСПЧот 8 ноември 2005 г.
Бележка на автора: Решението постановява, че лице, търсещо закрила, трябва да бъде защитено срещу връщане поради риск от очевидна липса на справедлив съдебен процес, който може да доведе до смъртно наказание; такова отнасяне би представлявало произволно лишаване от живот в нарушение на член 2. ЕСПЧ приема, че експулсирането на лицето, търсещо закрила, и семейството му в Сирия, където то е задочно осъдено на смърт, ще ще доведе до нарушения на членове 2 и 3 от ЕКПЧ.
- Дела Д. срещу Обединеното кралство, решение на ЕСПЧ от 2 май 1997г.;
- Н. Срещу Обединеното кралство, решение на ЕСПЧ от 27 май 2008 г. и С.Х.Х. срещу Обединеното кралство, решение на ЕСПЧ от 29 януари 2013 г.
Бележка на автора: Делото Д. ср. Обединеното кралство се отнася до експулсирането на неизлечимо болен мъж. Съдът е обсъдил обстоятелствата при депортирането на жалбоподателя: прекъсване на лечението, тежките условия в държавата на връщане и неизбежната по всяка вероятност смърт след връщането му. Заключението е, че при тези много изключителни обстоятелства депортирането на жалбоподателя ще представлява нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Съдът обаче поставя висок праг на изискванията за този вид дела.
По следващото дело, N. срещу Обединеното кралство, относно експулсирането на жена в Уганда се приема, че същото не е в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, тъй като представените доказателства указват, че съществуват някои форми на лечение в родната й страна и че тя не е неизлечимо болна в настоящия момент. Същият подход е приложен и по S.H.H. срещу Обединеното крластво, по което дело жалбоподателят не успява да докаже „изключителни обстоятелства”, на които би бил изложен при връщането му в Афганистан, което да предотврати извеждането му от Обединеното кралство.
