Автор: Благой Видин
Редактор: Валерия Иларева
Конвенцията за статута на бежанците („Женевската конвенция“) е основният международен договор в сферата на бежанското право. Одобрена е на конференция на ООН на 28 юли 1951г. и влиза в сила на 22 април 1954г. В сила е за България от 10 август 1993г.
Член 1
„Член 1 – Определение на термина “бежанец”
А. За целите на тази конвенция терминът “бежанец” се прилага към всяко лице, което:
1) е било считано за бежанец по силата на споразуменията от 12 май 1926 г. и 30 юни 1928 г. или по силата на конвенциите от 28 октомври 1933 г. и 10 февруари 1938 г., на протокола от 14 септември 1939 г. или на Устава на Международната организация за бежанците;
Решенията за непредоставяне правото да се считат за бежанци, приети от Международната организация за бежанците в периода на нейната дейност, не са пречка за предоставяне на статута на бежанец на лица, които отговарят на условията на точка 2;
2) в резултат на събития, станали преди 1 януари 1951 г., и при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея.
В случаите, когато някое лице се явява гражданин на няколко страни, изразът “страната на неговото гражданство” означава всяка една от страните, чиито гражданин е то, и такова лице не се счита лишено от закрилата на страната на неговото гражданство, ако без някаква действителна причина, произтичаща от основателни опасения, то не се обръща за закрила към една от страните, чийто гражданин се явява.
В. 1) За целите на тази конвенция думите “събития, станали преди 1 януари 1951 г.” в чл. 1, раздел А означават или:
а) “събития, станали в Европа преди 1 януари 1951 г.”, или:
- b) “събития, станали в Европа или другаде преди 1 януари 1951 г.”,
като всяка договаряща държава е длъжна да декларира при подписване, ратификация или присъединяване кое точно значение тя ще прилага по отношение на задълженията, поети от нея по силата на тази конвенция;
2) всяка договаряща държава, приела алтернативното значение (а), може във всеки момент да разшири обхвата на поетите от нея задължения чрез приемането на алтернативното значение (b), като уведоми в този смисъл Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
С. Тази конвенция прекратява действието си върху всяко лице, попадащо под разпоредбите на раздел А, ако това лице:
1) доброволно се възползва отново от закрилата на страната, чийто гражданин то е; или
2) след като веднъж е загубило своето гражданство, отново доброволно го е придобило; или
3) е придобило ново гражданство и се ползва от закрилата на страната на своето ново гражданство; или
4) отново се е установило доброволно в страната, която е напуснало или извън която то е пребивавало поради опасения от преследване; или
5) не може повече да се отказва от ползването на закрила от страната на своето гражданство, тъй като обстоятелствата, на основание на които то е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.
Разпоредбите на тази точка не се прилагат по отношение на бежанец, попадащ под определението на раздел А, точка 1, при условие, че той посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се ползва от закрилата на страната, чийто гражданин той е;
6) бидейки лице без гражданство, то е в състояние да се върне в страната на своето предишно обичайно местоживеене поради факта, че обстоятелствата, на основание на които лицето е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.
Разпоредбите на тази точка не се прилагат към бежанец, попадащ под определението на раздел А, точка 1 на този член, при условие, че той посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се върне в страната на предишното си обичайно местоживеене.
- Тази конвенция не се прилага по отношение на лица, ползващи се в момента от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.
Когато оказването на такава закрила или помощ бъде преустановено по каквито и да било причини и ако положението на тези лица не е надлежно установено съгласно съответните резолюции, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации, тези лица могат ipso facto да се ползват от привилегиите, произтичащи от тази конвенция.
Е. Тази конвенция не се прилага спрямо лице, по отношение на което компетентните органи на страната, в която то пребивава, са признали правата и задълженията, произтичащи от притежаването на гражданството на тази страна.
- Тази конвенция не се прилага по отношение на лицата, за които има сериозни основания да се предполага, че:
а) са извършили престъпление против мира, военно престъпление или престъпление против човечеството според определението, дадено за тези деяния в международните документи, изработени за вземане на отношение спрямо такива престъпления;
- b) са извършили тежко престъпление от неполитически характер извън страната, която им е дала убежище, преди да бъдат допуснати в тази страна като бежанци;
с) са виновни за извършването на деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации.“
Бележка на автора:Конвенцията за статута на бежанците е основа на съвременното разбиране за международно бежанско право.Разглеждана самостоятелно, тя носи отчетливи белези на времето, в което е създадена. Немалко от нейните разпоредби са доразвити в последващи актове. В значителна степен това се отнася до легалната дефиниция за „бежанец”.
Ню Йорк, 31 януари 1967г. В сила е за Република България от 12 май 1993г.
- Конвенция на Организацията за африканско единство от 1969г. по конкретни аспекти на проблемите на бежанците в Африка
В сила от 20 юни 1974 г.
Бележка на автора: Конвенцията е приета от държавите-членки на Организацията за африканско единство, сега – Африкански Съюз. Този регионален договор разширява и допълва Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. Той дава по-широко определение за бежанец, въвежда задължението да се полагат всички усилия за да се предостави убежище, съдържа разпоредби за прилагане на дългосрочни решения на бежанските въпроси, забранява нелегалната подривна дейност на бежанците. Конвенцията определя бежанеца като лице, което бяга от външна агресия, окупация, чуждо господство или събития, сериозно нарушаващи обществения ред в цялата страна или част от нея.
Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) е приета на 10 декември 1948г. от Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН
Член 14
„1. Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.
- Това право не може да бъде ползувано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на ООН.“
Приета от Общото събрание на OOН на 10 декември 1984 г. Ратифицирана с Указ № 3384 на Държавния съвет от 9 октомври 1986 г. – ДВ, бр. 80 от 1986 г. Влязла в сила на 26 юни 1987г. Обн., ДВ, бр. 42 от 3 юни 1988 г., изм., бр. 19 от 1995 г.
Бележка на автора: Една от международните конвенции, развиваща започнатото с Всеобщата декларация за правата на човека. Ключов правен инструмент за налагане на хуманни стандарти във вътрешнодържавното право. Разпоредбите на конвенцията са тясно свързани с основанията за признаване на статут на бежанец. Освен това конвенцията забранява връщане на чужденец, търсещ убежище в държава, където има опасност той да бъде подложен на изтезание.
