Автор: Олга Николова

Редактор: Валерия Иларева

• Конвенция за статута на бежанците и Протокол за статута на бежанците от Ню Йорк

Конвенцията за статута на бежанците („Женевската конвенция“) е основният международен договор в сферата на бежанското право. Одобрена е на конференция на ООН на 28 юли 1951г. и влиза в сила на 22 април 1954г. В сила е за България от 10 август 1993г. Протоколът за статута на бежанците е акт на ООН от 31 януари 1967г. В сила е  за България от 12 май 1993г.

ГЛАВА II „ПРАВЕН СТАТУТ

Член 12. „Личен статут

1. Личният статут на бежанеца се определя от законите на страната на неговото местоживеене или, при липса на местоживеене – от законите на страната на неговото пребиваване.
2. Придобитите по-рано права на бежанеца, свързани с неговия личен статут, и по-специално правата, произтичащи от брак, се уважават от всяка договаряща държава при спазване, ако това е необходимо, на формалностите, предвидени от законодателството на тази държава при условие, че съответното право би било признато от законодателството на тази държава, ако въпросното лице не бе станало бежанец.”

Член 13. „Движимо и недвижимо имущество

Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците възможно най-благоприятен статут и във всеки случай не по-малко благоприятен, отколкото предоставяния най-общо на чужденци при същите обстоятелства по отношение придобиването на движимо и недвижимо имущество и други свързани с това права, а също по отношение на наемни или други договори, отнасящи се до движимо и недвижимо имущество.”

Член 14. „Авторски права и индустриална собственост

По отношение на закрилата на индустриалната собственост, като изобретения, образци и модели, търговски марки и търговски названия, както и правата върху литературни, художествени и научни произведения в страната на обичайното му местопребиваване бежанецът се ползва със същата закрила, както и гражданите на тази страна. На територията на всяка друга договаряща държава на него му се предоставя същата закрила, каквато се предоставя на тази територия на гражданите на страната, в която е обичайното му местопребиваване.”

Член 15. „Право на сдружаване

По отношение на сдруженията с неполитически характер и такива с идеална цел и на професионалните съюзи договарящите държави предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, най-благоприятния статут, предоставян на граждани на чужда държава при същите обстоятелства.”

Член 16. „Право на достъп до съдилищата

1. Всеки бежанец има право на свободен достъп до съдилищата на територията на всички договарящи държави.
2. По отношение на правото на достъп до съдилищата на територията на договарящата държава, в която е обичайното му местопребиваване, всеки бежанец се ползва от същия статут, както и нейните граждани, включително правото на правна помощ и освобождаването от заплащането на съдебните разходи (cautio judicatum solvi).
3. На всеки бежанец в договарящите държави, които не са страната на обичайното му местопребиваване, се предоставя същият статут по отношение на въпросите, посочени в точка 2, както на гражданите на страната на неговото обичайно местопребиваване.”

ГЛАВА III ЗАНЯТИЯ, НОСЕЩИ ДОХОДИ

Член 17. „Наемане на работа срещу заплащане

1. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхната територия, най-благоприятния статут по отношение правото им да бъдат наемани на работа, от какъвто се ползват гражданите на чужди държави при същите обстоятелства.
2. Във всички случаи ограничителните мерки, налагани по отношение на чужденците или наемането на работа на чужденци с оглед защита на националния пазар на работната сила, не се прилагат към бежанец, който е бил освободен от такива мерки към датата на влизане в сила на тази конвенция за съответната договаряща държава или който отговаря на едно от следните условия:

а) да пребивава в страната не по-малко от три години;

1. b) съпругът/съпругата му да има гражданството на страната на пребиваване. Бежанец не може да се позове на тази разпоредба, ако е напуснал съпруга (съпругата) си;

с) да има едно или няколко деца, които имат гражданството на страната на пребиваване.

3. Договарящите държави се задължават да разглеждат благосклонно вземането на мерки за изравняване правата на всички бежанци по отношение на наемането на работа с правата на своите граждани и по-специално правата на бежанците, които са влезли на тяхна територия по изпълнение на програми за набиране на работна ръка или съгласно имиграционни планове.”

Член 18. „Лична трудова инициатива

Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, възможно най-благоприятния статут и във всеки случай не по-малко благоприятен от предоставяния най-общо на чужденци при същите обстоятелства по отношение на правото на трудова инициатива в селското стопанство, промишлеността, занаятите и търговията, а така също и правото да учредяват търговски и промишлени фирми.”

Член 19. „Свободни професии

1. Всяка договаряща държава се задължава да предоставя на бежанците, законно пребиваващи на нейна територия, които притежават дипломи, признати от компетентните органи на тази държава, и които желаят да практикуват свободни професии, възможно най-благоприятен статут и във всеки случай не по-малко благоприятен, отколкото предоставяния най-общо на чужденци при същите обстоятелства.
2. Договарящите държави се задължават да полагат всички усилия в съответствие със своите закони и конституции за осигуряване заселването на такива бежанци в своите територии извън метрополията, за чиито международни отношения те носят отговорност.”

ГЛАВА IV СОЦИАЛНИ ГРИЖИ

Член 20. „Купонно разпределение

Там, където съществува система на купонно разпределение, регулираща общото разпределение на дефицитни продукти за цялото население, бежанците се ползват със същия статут, както и гражданите на държавата.”

Член 21. „Жилищно настаняване

По отношение на жилищното настаняване договарящите държави се задължават, доколкото този въпрос е уреден от съществуващите закони или разпоредби или се контролира от обществените органи, да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, възможно най-благоприятен статут и във всеки случай не по-малко благоприятен, отколкото предоставяния най-общо на чужденци при същите обстоятелства.”

Член 22. „Обществено образование

1. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците същия статут, какъвто те предоставят и на собствените си граждани по отношение на придобиването на първоначално образование.
2. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците възможно най-благоприятен статут и във всеки случай не по-малко благоприятен, отколкото предоставяния най-общо на чужденци при същите обстоятелства по отношение на придобиването на друго освен първоначално образование и по-специално по

отношение достъпа до курсове за обучение, признаване на издадени в чужбина свидетелства за образование, дипломи и степени, освобождаване от учебни такси и налози и даването на стипендии.”

Член 23. „Социални помощи

Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, същия статут по отношение правото на социални помощи и подпомагане, както предоставения на собствените им граждани.”

Член 24. „Трудово законодателство и социални осигуровки

1. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, същия статут, какъвто се предоставя на собствените им граждани по отношение на следното:

а) трудовото възнаграждение, включително семейните надбавки, доколкото последните представляват част от възнаграждението, продължителността на работния ден, положения труд в извънработно време, платения отпуск, ограниченията за надомна работа, долната възрастова граница за постъпване на работа, стажуване и професионално обучение, женския труд и труда на младежите, ползването на привилегиите на колективното договаряне – доколкото всички тези въпроси са регулирани от законодателството или се контролират от административните органи;

1. b) социалните осигуровки (правните разпоредби по отношение на трудови злополуки, професионални заболявания, майчинство, болест, инвалидност, старост, смърт, безработица, семейни ангажименти и други непредвидени случаи, които се включват в системата от социални осигуровки съгласно националното законодателство) при следните ограничения:

(i) възможни са специални споразумения за запазване на придобити права или права в процес на придобиване;

(ii) националното законодателство на страната на местопребиваване може да предписва специални разпоредби относно надбавките или частите от такива, подлежащи на изплащане изцяло от обществените фондове, и относно издръжките, изплащани на лица, които не отговарят на условията за личен принос, даващи право на нормална пенсия.

2. Правото на обезщетение при смърт на бежанец в резултат от трудова злополука или професионално заболяване не се обезсилва от обстоятелството, че постоянното местопребиваване на получателя на обезщетението е извън територията на договарящата държава.
3. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците привилегиите, произтичащи от спогодби, сключени помежду им, или такива, които предстои да бъдат сключени в бъдеще, относно запазването на права, придобити или в процес на придобиване по отношение на социалните осигуровки единствено при условията, които се прилагат за гражданите на страните, подписали въпросните спогодби.
4. Договарящите държави ще разглеждат благосклонно възможностите за предоставяне на бежанците във възможно най-пълна степен на всички привилегии, произтичащи от подобни спогодби, които са или ще влязат в сила между тези договарящи държави и държави, които не са страна по Конвенцията.”

ГЛАВА V АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Член 25. „Административно съдействие

1. В случай, че упражняването на дадено право от страна на бежанец нормално изисква съдействието на органите на чужда страна, към които той няма възможност да се обърне направо, договарящите държави, на чиято територия той пребивава, се задължава да осигури оказването на такова съдействие от своите собствени органи или от международен орган.
2. Органът или органите, посочени в точка 1, се задължават да издават или да осигурят издаването под тяхно ръководство на бежанците на такива документи или удостоверения, каквито обикновено се издават на чужденци от или чрез органи в тяхната собствена страна.
3. Така издадените документи или удостоверения заместват официалните документи, издавани на чужденци от или чрез органите в техните страни, и трябва да се уважават при отсъствие на доказателства за тяхната невалидност.
4. Без ущърб за изключенията, които могат да бъдат предвидени в полза на местните жители, за описаните в този член услугиможе да се заплаща такса, която обаче трябва да бъде умерена и сравнима по размер с таксите, заплащани от местните жители за подобни услуги.
5. Разпоредбите на този член не засягат по никакъв начин Член 27 и 28.”

Член 26. „Свобода на движение

Всяка договаряща държава е длъжна да предостави на бежанците, законно пребиваващи на нейна територия, правото на избор на местоживеене и на свободно движение по цялата територия в съответствие с разпоредбите, отнасящи се най-общо до чужденци при същите обстоятелства.”

Член 27. „Документи за самоличност

Договарящите държави са длъжни да издават документи за самоличност на всеки бежанец, пребиваващ на тяхна територия и непритежаващ валиден документ за пътуване.”

Член 28. „Документи за пътуване

1. Договарящите държави са длъжни да издават на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, документи за пътуване извън тази територия освен в случаите, когато важни съображения за националната сигурност или опазване на обществения ред изискват обратното; разпоредбите на приложението към тази конвенция трябва да се прилагат по отношение на такива документи. Договарящите държави могат да издават такъв документ за пътуване на всеки друг бежанец, пребиваващ на нейна територия; особено е необходимо те да разглеждат благосклонно издаването на документи за пътуване на бежанци на тяхна територия, които не са в състояние да се снабдят с документ за пътуване от страната на своето законно местоживеене.
2. Документи за пътуване, издадени на бежанци съгласно предишни международни спогодби между страните по тази конвенция, се признават и разглеждат от договарящите се държави по същия начин, както и ако са издадени в съответствие с този член.”

Член 29. „Парични налози

1. Договарящите държави се задължават да не налагат на бежанците каквито и да било мита, налози или такси, различни или по-високи от тези, налагани на собствените им граждани при подобни обстоятелства.
2. Разпоредбите на горната точка не се противопоставят на прилагането спрямо бежанците на законите и разпоредбите относно таксите за издаване на административни документи, включително документи за самоличност, на чужденци.”

Член 30. „Прехвърляне на имущество

1. Всяка договаряща държава е длъжна в съответствие със собствените си закони и разпоредби да позволява на бежанците да прехвърлят имущество, внесено от тях на нейна територия, в друга страна, където им е било разрешено да се преселят.
2. Всяка договаряща държава е длъжна да разглежда благосклонно молбите, подадени от бежанци за разрешаване прехвърлянето на имущество, където и да се намира то, ако е необходимо за тяхното преселване в друга страна, където са били допуснати.”

Член 34. „Натурализация

Договарящите страни се задължават да улесняват според възможностите си асимилацията и натурализацията на бежанците.

Те се задължават в частност да полагат всички усилия за ускоряване на процедурите по натурализацията, както и за свеждане до минимум на таксите и разходите по тези процедури.”

Бележка на автора: Конвенцията от 1951г.  е основният международен договор в сферата на бежанското право. Отношение към темата за интеграцията и достъпа до права имат разпоредбите на Глава II, III, IV и V. Макар една от най-използваните разпоредби на Конвенцията да е Член 1, най-голямата част от разпоредбите й са посветени именно на достъпа до права на лицата, получили статут на бежанец, включващи правния и личния им статут, достъпа до заетост, социално подпомагане, свобода на движение, документи и много други. Важно е да се отбележи, че стандартите, заложени в Конвенцията, са минимални. Протоколът за статута на бежанците премахва както времевите, така и географските ограничения на Женевската конвенция.

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.