Автор: Олга Николова

Редактор: Валерия Иларева

• Договор от Амстердам, член 73К

Приет през 1997 г.; влиза в сила през 1999 г., Подписан на 2 октомври 1997 г., влиза в сила на 1 май 1999 г., прави промени в Договора от Маастрихт

Бележка на автора: Увеличава правомощията на наднационалните органи на ЕС. Въвеждат се нови сфери на обединен суверенитет, включващи повече от гражданските права и по-тясно сътрудничество в социалната политика и политиката по заетостта на държавите членки. Отправя искане към Съвета на ЕС да приеме мерки по имиграционната политика относно, наред с други, “условията за влизане и пребиваване, както и норми относно процедурата за издаване от държавите-членки на визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване, включително и тези за целите на събиране на семейства”. Съветът се приканва да приеме “мерки, определящи правата и условията, при които гражданите на трети страни, които пребивават законно в дадена държава-членка може да пребивават в други държави-членки.”

• Договор от Лисабон

Международен договор между 27-те държави-членки на ЕС, подписан на 13 декември 2007 г. в Лисабон и влязъл в сила на 1 декември 2009 г.

Бележка на автора: Договорът от Лисабон реформира Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) и последния Договор от Ница от 2001г. При това Договорът от Лисабон поема и една съществена част от Договора за Европейска конституция, която е отхвърлена през 2005г. на референдуми въвФранция и Холандия. Член 79.4 постановява, че “Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, да установят мерки за поощряване и подкрепа на действията на държавите-членки, с оглед насърчаване на интеграцията на граждани на трети страни, пребиваващи законно в тяхна територия, като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.”

• Харта на основните права на Европейския съюз

С влизането в сила на Договора от Лисабон^[1] на 1 декември 2009година, Хартата има задължително правно действие.

 Член 1

„Човешко достойнство

Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.”

 Член 5

„Забрана на робството и на принудителния труд

1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.
2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.
3. Трафикът на хора е забранен.”

 Член 9

“Право на встъпване в брак и право на създаване на семейство

Правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези права.”

Член 14

„Право на образование

1. Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение.
2. Това право включва възможността да се получи безплатно задължително образование.
3. Свободата да се създават учебни заведения при зачитане на демократичните принципи, както и правото на родителите да осигуряват образованието и обучението на децата си в съответствие със своите религиозни, философски и педагогически убеждения, се зачитат съгласно националните закони, които уреждат тяхното упражняване.”

Член 15

„Свобода при избор на професия и право на труд

1. Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия.
2. Всеки гражданин на Съюза има свободата да търси работа, да работи, да се установява или да предоставя услуги във всички държави-членки.
3. Гражданите на трети страни, които имат разрешение да работят на територията на държавите-членки, имат право на условия на труд еднакви на условията, на които имат право гражданите на Съюза.”

Член 16

„Свобода на стопанската инициатива

Свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики.”

Бележка на автора: ХОПЕС обвързва институциите, органите и агенциите на ЕС и държавите-членки, когато прилагат правото на ЕС. Прилага се, когато държавите-членки трябва да приемат национално законодателство за прилагане на Директива или когато техните органи прилагат директно регламент на ЕС. Хартата съдържа разпоредби, които се прилагат за всички лица, включително граждани на трети страни (например, правото на собственост и правото на свобода на сдружаване); както и разпоредби, които се прилагат само за граждани на ЕС. Разпоредбите, които имат отношение към интеграцията, са тези, отнасящи се до уважението към човешкото достойнство, правото на труд, правото на образование, правата на детето, правата на възрастните хора, интеграцията на хората с увреждания, правото на добра администрация.

• Директива 2011/95/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст)

Публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, L 337/9, 20 декември 2011 г. Срокът за транспониране на  Директива 2011/95/ЕС е до 21 декември 2013 г. и заменя Директива 2004/83/ЕС (в сила от октомври 2006 г.)

ГЛАВА VII СЪДЪРЖАНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ЗАКРИЛА

Член 20„Общи правила

1. Настоящата глава не засяга правата, установени в Женевската конвенция.
2. Настоящата глава се прилага както за бежанците, така и за лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, освен ако не е указано противното.
3. При изпълнението на настоящата глава държавите-членки вземат предвид особеното положение на уязвимите лица, като например непълнолетни лица, непридружени непълнолетни лица, лица с увреждания, възрастни хора, бременни жени, самотни родители, придружени от непълнолетните си деца, жертви на трафик на хора, лица с психични разстройства и лица, които са били подложени на изтезания, изнасилване или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие.
4. Параграф 3 се прилага само за лица, чиито специфични нужди са установени след индивидуалното оценяване на тяхното положение.
5. Висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица.”

Член 21

„Закрила срещу връщането

1. Държавите-членки спазват принципа за забрана на връщането в съответствие със своите международни задължения.
2. Когато това не им е забранено по силата на международните задължения, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да върнат бежанец, независимо от това дали той е признат официално за такъв, когато:

а)	има сериозни основания да се смята, че той представлява заплаха за сигурността на държавата-членка, в която се намира, или

б)	като осъден с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, той представлява заплаха за обществото в тази държава-членка.

3. Държавите-членки могат да отнемат, да прекратят или да откажат подновяването или предоставянето на разрешение за пребиваване на бежанец, за когото се прилага параграф 2.”

Член 22

„Информация

Държавите-членки предоставят на лицата, на които е предоставена международна закрила, във възможно най-кратък срок след предоставянето на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила достъп до информация на езика, който те разбират или се предполага, че разбират, за правата и задълженията, произтичащи от съответния статут.”

Член 23

„Запазване на целостта на семейството

1. Държавите-членки гарантират запазването на целостта на семейството.
2. Държавите-членки гарантират, че членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, могат да подадат молба за предимствата, посочени в членове 24—35, в съответствие с националните процедури и доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството.
3. Параграфи 1 и 2 не са приложими в случаите, в които член на семейството е или би следвало да бъде изключен от международна закрила съобразно глави III и V.
4. Независимо от параграфи 1 и 2 държавите-членки могат да откажат, да ограничат или да отнемат предимствата, посочени в тях, по причини, свързани с националната сигурност или обществения ред.
5. Държавите-членки могат да решат, че настоящият член се прилага и по отношение на други близки роднини, които живеят заедно като част от семейството към датата на напускане на държавата на произход и които следователно са били изцяло или основно на издръжка на лицето, на което е предоставена международна закрила, към този момент.”

Член 24

„Разрешения за пребиваване

1. Във възможно най-кратък срок след предоставянето на международната закрила държавите-членки издават на лицата, на които е предоставен статут на бежанец, разрешение за пребиваване, валидно за най-малко три години и подлежащо на подновяване, освен ако наложителни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред, изискват друго и без да се засяга член 21, параграф 3.

Без да се засяга член 23, параграф 1, на членовете на семейството на лицата, на които е предоставен статут на бежанец, може да бъде издадено разрешение за пребиваване, валидно за най-много три години и подлежащо на подновяване.

2. Във възможно най-кратък срок след предоставянето на международна закрила държавите-членки издават на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, и на членовете на техните семейства подлежащо на подновяване разрешение за пребиваване, валидно за най-малко една година и в случай на подновяване — за най-малко две години, освен ако наложителни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред, изискват друго.”

Член 25

„Пътни документи

1. Държавите-членки издават на лицата, на които е предоставен статут на бежанец, пътни документи, които са изготвени във формата, установена в приложението към Женевската конвенция, и са предназначени за пътуване извън нейната територия, освен ако наложителни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред, изискват друго.
2. Държавите-членки издават на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, които не могат да получат национален паспорт, документи, които им дават възможност да пътуват извън тяхната територия, освен ако наложителни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред, изискват друго.”

Член 26

„Достъп до работа

1. Държавите-членки разрешават на лицата, на които е предоставена международна закрила, упражняването на дейност като наети или самостоятелно заети лица при спазване на общоприложимите правила за съответната професия и за публичната служба, веднага след като им бъде предоставена закрила.
2. Държавите-членки гарантират, че на лицата, на които е предоставена международна закрила, се предлагат дейности, като възможности за пълнолетните лица за обучение, свързано с работата, професионално обучение, в това число курсове за обучение за повишаване на уменията, практика на работното място и консултации, предоставяни от бюрата по заетостта, при условия, равностойни на условията за собствените им граждани.
3. Държавите-членки се стремят да улеснят пълния достъп на лицата, на които е предоставена международна закрила, до дейностите, посочени в параграф 2.
4. По отношение на възнагражденията, достъпа до системата на социална сигурност за дейността като наето или самостоятелно заето лице, както и други условия, свързани със заетостта, се прилага действащото право на държавите-членки.”

Член 27

„Достъп до образование

1. Държавите-членки предоставят пълен достъп до образователната система на всички непълнолетни лица, на които е предоставена международна закрила, при същите условията, както за собствените им граждани.
2. Държавите-членки разрешават на пълнолетните лица, на които е предоставена международна закрила, достъп до системата на общото образование, както и до професионално усъвършенстване или преквалификация, при същите условия, както за гражданите на трети държави, законно пребиваващи на тяхна територия.”

Член 28

„Достъп до процедури за признаване на квалификации

1. Държавите-членки осигуряват еднакво третиране на лицата, на които е предоставена международна закрила, и на собствените си граждани в рамките на съществуващите процедури за признаване на чуждестранни дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация.
2. Държавите-членки полагат усилия да улеснят пълния достъп за лицата, на които е предоставена международна закрила, които не са в състояние да представят документи, удостоверяващи техните квалификации, до подходящи схеми за оценка, валидиране и акредитиране на предишното им обучение. Всички такива мерки са в съответствие с член 2, параграф 2 и член 3, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации(4).”

Член 29

„Социални грижи

1. Държавите-членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата-членка, която им е предоставила такава закрила, на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им.
2. Чрез дерогация от общото правило, установено в параграф 1, държавите-членки могат да ограничат социалните помощи, предоставени на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, до основните обезщетения, които се предоставят на същото равнище и при същите условия, както за гражданите им.”

Член 30

„Медицински грижи

1. Държавите-членки гарантират, че лицата, на които е предоставена международна закрила, имат достъп до медицински грижи при същите условия, както за гражданите на държавата-членка, предоставила такава закрила.
2. Държавите-членки предоставят при същите условия, както за гражданите на държавата-членка, която е предоставила закрилата, подходящи медицински грижи, включително, където е необходимо, адекватно лечение на психични разстройства, на лицата, на които е предоставена международна закрила, които имат специални нужди, като например бременните жени, лицата с увреждания, лицата, които са били жертви на изтезания, изнасилване или на други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие, или на непълнолетни лица, които са били жертви на каквато и да било форма на насилие, липса на грижи, експлоатация, изтезание, на жестоко, нечовешко и унизително отношение или които са пострадали от въоръжени конфликти.”

Член 31

”Непридружени непълнолетни лица

1. Във възможно най-кратък срок след предоставянето на международна закрила държавите-членки приемат необходимите мерки, за да осигурят представителството на непридружени непълнолетни лица от законен попечител или, при необходимост, от организация, отговаряща за грижите и за благосъстоянието на непълнолетни лица, или от всякаква друга подходяща форма на представителство, включително и произтичаща от законодателство или от съдебно решение.
2. Държавите-членки гарантират, че при изпълнението на настоящата директива нуждите на непридружените непълнолетни лица са надлежно взети под внимание от назначения попечител или представител. Компетентните органи правят редовни оценки.
3. Държавите-членки осигуряват непридружените непълнолетни лица да бъдат настанявани:

а)	при пълнолетни роднини; или

б)	в приемно семейство; или

в)	в специализирани центрове за настаняване на непълнолетни лица; или

г)	в други места за настаняване, приспособени за непълнолетни.

Във връзка с това е уместно да се вземе под внимание мнението на детето в зависимост от неговата възраст и степен на зрялост.

4. Доколкото това е възможно, братята и сестрите следва да бъдат заедно, като се взема предвид висшият интерес на съответното непълнолетно лице, и по-специално неговата възраст и степен на зрялост. Промените на мястото на пребиваване на непридружените непълнолетни лица се ограничават до минимум.
5. Ако се предостави международна закрила на непридружено непълнолетно лице и издирването на членовете на семейството му все още не е започнало, държавите-членки започват да ги издирват във възможно най-кратък срок след предоставянето на международната закрила, като защитават висшия интерес на непълнолетното лице. Когато издирването вече е започнало, държавите-членки го продължават, ако това е целесъобразно. В случай че съществуват заплахи за живота или физическата цялост на непълнолетното лице или на неговите близки роднини, особено ако те са останали в държавата на произход, трябва да се положат грижи събирането, обработването и разпространението на информация относно тези лица да бъде извършвано при условия на поверителност.
6. Работещите с непридружени непълнолетни лица са обучени и продължават да получават подходящо обучение относно потребностите на тези лица.”

Член 32

„Достъп до жилищно настаняване

1. Държавите-членки гарантират, че лицата, на които е предоставена международна закрила, получават достъп до жилищно настаняване при условия, равностойни на условията, приложими за другите граждани на трети държави, законно пребиваващи на тяхна територия.

(2)   Като осигуряват практическа възможност за разпределяне в рамките на цялата държава на лицата, на които е предоставена международна закрила, държавите-членки се стремят да прилагат политики, целящи предотвратяване на дискриминацията на тези лица, както и да гарантират равни възможности по отношение на достъпа до жилищно настаняване.”

Член 33

„Свобода на придвижване в рамките на държава-членка

Държавите-членки позволяват на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се придвижват свободно в рамките на тяхната територия при същите условия и при същите ограничения, които са предвидени за другите граждани на трети държави, законно пребиваващи на тяхна територия.”

Член 34

„Достъп до средства за интегриране

С цел да се улесни интегрирането на лицата, на които е предоставена международна закрила, в обществото, държавите-членки осигуряват достъп до програми за интегриране, каквито преценят за подходящи, за да вземат предвид специфичните нужди на лицата, на които е предоставен статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, или създават предварителни условия, гарантиращи успеха на тези програми.”

Член 35

„Репатриране

Държавите-членки могат да предоставят помощ на лицата, на които е предоставена международна закрила, които желаят да бъдат репатрирани.”

Бележка на автора: Директивата е централен законодателен инструмент в Общата европейска система за убежище, разглежда условията за предоставяне на бежански статут и субсидиарна закрила, както и съдържанието на международната закрила. Директивата обвързва България и всички други страни-членки, с изключение на Дания, Ирландия и Обединеното Кралство. Директивата е основополагащ документ като приемник на Директива 2004/83/ЕС, която за пръв път въвежда униформно съдържание на международната закрила.По отношение на достъпа до права, най-значима е Глава VII, от член 20 до член 35, както и Съображения от 38 до 48. Измежду множеството изброени права се открояват Член 34, Достъп до средства за интегриране, и Член 28, Достъп до процедури за признаване на квалификации.

 

• Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила(преработен текст)

Директива 2013/33/ЕС е приета от Европейския парламент и от Съвета на Европейския съюз на 26 юни 2013г. Срокът за транспониране на членове 1—12, 14—28 и 30 и приложение I от Директива 2013/33/ЕС  е най-късно до 20 юли 2015г. От 21 юли 2015г. се отменя Директива 2003/9/ЕО[2].

Бележка на автора: Директива 2013/33/ЕС определя стандарти за приемането в държавите членки на кандидати за международна закрила. Тези стандарти се отнасят до  правото на информация, правото на пребиваване и на свобода на движение, гаранции относно задържането и условия на задържане, единство на семейството, медицински грижи, образование на децата, заетост, професионално  обучение, материални условия на приемане и тяхното ограничаване. Стандартите, поставени в директивата, засягат първоначалния достъп до права на лицата, които в последствие ще получат международна закрила. Фазата на приемане оказва значим ефект върху фазата на интеграция на лицата с международна закрила.

• Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството

ГЛАВА V Събиране на семейства на бежанци

Член 9

„1. Настоящата глава се прилага за събирането на семействата на бежанци, признати за такива от държавите-членки.

2. Държавите-членки могат да ограничат прилагането на настоящата глава само до бежанци, чиито семейни връзки предшестват влизането им на тяхна територия.
3. Настоящата глава не засяга разпоредби, предоставящи бежански статут на членове на семейството.”

Член 10

„1. Член 4 се прилага за дефиницията на членове на семейството с изключение на параграф 1, трета алинея от него, който не се при- лага за децата на бежанци.

2. Държавите-членки могат да разрешат събирането на други членове на семейството, които не са посочени в член 4, ако същите се намират на финансова издръжка на бежанеца.
3. Ако бежанецът е непридружено малолетно или непълнолетно лице, държавите-членки:

а) разрешават влизането и пребиваването с цел събиране на семейството на негови родственици от първа степен по пряка възходяща линия, без да се прилагат изискванията на член 4, параграф 2, буква а);

б) могат да разрешат влизането и пребиваването с цел събиране на семейството на неговия законен настойник или всеки друг член на семейството, когато бежанецът няма родственици по пряка възходяща линия или такива родственици не могат да бъдат издирени.”

Член 11

„1. Член 5 се прилага спрямо подаването и разглеждането на заявлението, при условие че се спази параграф 2 от настоящия член.

2. Когато един бежанец не може да представи официални документни доказателства за семейната връзка, държавите-членки взимат предвид други доказателства за съществуването на подобна връзка, които следва да се оценяват в съответствие с националното право.”

Член 12

„1. Чрез дерогация от член 7 държавите-членки не изискват от бежанеца и/или членовете на семейството му да представят във връзка с молби, отнасящи се дочленовете на семейството, визирани в член 4, параграф 1, доказателства, че бежанецът изпълнява изискванията на член 7. Без да се засягат международните задължения, когато събирането на семейството е възможно в трета страна, с която кандидатът и/или член на семейството има специални връзки, държавите-членки могат да изискат да бъдат представени доказателствата, посочени в първата алинея. Държавите-членки могат да изискат бежанецът да покрива изиск- ванията на член 7, параграф 1, ако заявлението за събиране на семейството не е подадено в рамките на период от три месеца след предоставянето на статута на бежанец.

2. Чрез дерогация от член 8 държавите-членки не изискват от бежанеца да е пребивавал на тяхна територия в течение на определен период от време, преди членовете на семейството му да се присъединят към него.”

Бележка на автора: Директивата признава правото на събиране на семейството и определя условията за упражняването му за граждани на трета страна. В глава V са установени дерогации от членове 4, 5, 7 и 8, които създават по-благоприятни условия за лица с бежански статут. Те налагат на държавите конкретни задължения за действие, на които съответстват определени субективни права. Държавите могат да ограничат прилагането на по-благоприятни условия до: семейни връзки, които предшестват влизането; заявления за събиране на семейство, подадени в рамките на период от 3 месеца след предоставянето на статут; и семейства, за които събирането не е възможно в трета страна, с която кандидатът и/или член на семейството има специални връзки. Държавите могат да разширят правото, като включат членове на семейството, различни от съпруг/съпруга и малолетни и непълнолетни деца, но могат да обвържат упражняването му със спазването на определени изисквания.

 

• Директива 2011/51/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 година за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета за разширяване на обхвата ѝ до лица, ползващи се с международна закрила

OB, L 132/1 от 19 май 2011г.

(2)	„Перспективата за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ в държава-членка след определено време е важен елемент за цялостната интеграция на лицата, ползващи се с международна закрила в държавата-членка на пребиваване.”

(3)	„Статутът на дългосрочно пребиваващ за лицата, ползващи се с международна закрила, е важен и за насърчаване на икономическото и социално сближаване, което е основна цел на Съюза, отбелязана в Договора за функционирането на Европейския съюз.”

(4)	„Лицата, ползващи се с международна закрила, следва да могат да получат статут на дългосрочно пребиваващи в държавата-членка, която им е предоставила международната закрила, при същите условия като други граждани от трети страни.”

(5)

„С оглед правото на лицата, ползващи се с международна закрила, да пребивават в други държави-членки, различни от тази, която им е предоставила международната закрила, е необходимо да се гарантира, че тези други държави-членки са уведомени за предишната ситуация по отношение на международната закрила на съответните лица, така че те да могат да изпълнят задълженията си по отношение на принципа на забрана за връщане.”

(6)

„Ползващите се с международна закрила лица, които са дългосрочно пребиваващи, при определени условия, следва да бъдат равностойно третирани с гражданите на държавата-членка на пребиваване по широк кръг от икономически и социални въпроси, така че статутът на дългосрочно пребиваващ да представлява истински инструмент за интегрирането на дългосрочно пребиваващи лица в обществото, в което живеят.”

Бележка на автора: Директива 2011/51/ЕС разширява обхвата на предходната Директива 2003/109/ЕО, защото тя не се прилага към лица, ползващи се с международна закрила. Получаването на статут на дългосрочно пребиваващ и трудовата мобилност на територията на ЕС на лицата, ползващи се с международна закрила в държавата-членка на пребиваване, е ключово за намирането на трайно решение на техния бежански въпрос. С оглед правото на бежанците да пребивават в други държави-членки, различни от тази, която им е предоставила закрила, трябва да се гарантира, че тези други държави са уведомени за предишния статут на лицата, за да могат да предоставят гаранции за закрила.

[1]Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007г.

[2]Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.