Автор: Олга Николова

Редактор: Валерия Иларева

• Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи

Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е приета от Съвета на Европа на 4 ноември 1950г. и влиза в сила на 3 септември 1953г. За България е в сила от 7 септември 1992г.Обн. ДВ. бр.80 от 2 Октомври 1992г., изм. ДВ. бр.137 от 20 Ноември 1998г.

и Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи

Париж, 20.III.1952 г.

Член 14

„Забрана на дискриминацията

Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.”

Протокол № 1, Член 1

„Защита на собствеността

Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.”

Член 2

„Право на образование

Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.”

Бележка на автора: ЕКПЧ предвижда задължение за Договарящите държави да спазват основните права и свободи, провъзгласени в нея. Предвидена е възможност за подаване на жалба пред Европейския съд по правата на човека от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които са жертва на нарушаване на закрепено право, което превръща Конвенцията в най-ефективно прилагания механизъм за защита правата на човека.  Членове 3, 5, 8, 13 и 14 и членове 1 и 2 от Протокол №1 към ЕКПЧ провъзгласяват право на свобода и сигурност, уважение към личния и семейния живот, право на ефективни средства за защита, забрана на дискриминацията и защитата на собствеността и правото на образование.

• Европейска социална харта

Договор на Съвета на Европа, приет през 1961 г. и редактиран през 1996г. Ревизираната ЕСХ влиза в сила през 1999 г., а за България – от 1 август 2000 г.

Член 1

„Право на труд

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на труд договарящите страни се задължават:

1. да приемат като една от приоритетните си цели и отговорности постигането и поддържането на колкото е възможно по-високо и по-стабилно равнище на заетост с оглед постигането на пълна заетост;
2. да защитават ефективно правото на работника да придобива средствата си за издръжка чрез професия, която е избрал по свободна воля;
3. да създават или поддържат безплатни служби за наемане на работа за всички работници;
4. да осигуряват или способстват за подходящо професионално ориентиране, професионално обучение и професионална рехабилитация.”

 Член 10

„Право на професионално обучение

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на професионално обучение договарящите страни се задължават:

1. да осигурят или да съдействат, според необходимостта, за техническото и професионално обучение на всички лица, включително и на инвалидите, като се консултират с професионалните организации на работодателите и на работниците, както и да предоставят условия за достъп до висше техническо и университетско образование, включително на основата на индивидуалните способности;
2. да осигурят или съдействат за създаването на система за стажуване и на други системи за обучение на юноши и девойки в различни професии;
3. според необходимостта да осигурят или съдействат за осигуряването на:
4. a) подходящи и лесно достъпни условия за подготовка на пълнолетни работници;
5. b) специални условия за професионална подготовка на пълнолетни работници, която е станала необходима вследствие на технологичното развитие или на нови тенденции в заетостта;
6. според необходимостта да осигурят или съдействат за осигуряването на специални мерки за професионална преквалификация и трудова реинтеграция на лица, които са безработни за продължителен срок;
7. да насърчават пълното използване на облекченията, предвидени в съответни разпоредби, като:
8. a) намаляване или премахване на всякакви вноски и такси;
9. b) предоставяне на финансова помощ в необходимите случаи;
10. c) включване в нормалното работно време на времето, изразходвано от работника или служителя през работния ден за повишаване на неговата квалификация по настояване на работодателя;
11. d) осигуряване чрез подходящ контрол и при консултации с организациите на работодателите и на работниците на ефективност на системата за стажуване и на всяка друга система за обучаване на млади работници, както и на необходимата защита на младите работници като цяло.”

Член 11

„Право на опазване на здравето

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на опазване на здравето договарящите страни се задължават да предприемат пряко или в сътрудничество с държавни или частни организации необходимите мерки, насочени в частност към:

1. премахване, доколкото е възможно, на причините за заболявания;
2. създаване на служби за консултации и образование с цел подобряване на здравето и развиване на чувство за индивидуална отговорност по въпросите на здравеопазването;
3. предотвратяване, доколкото е възможно, на епидемиите, ендемиите и на другите болести, както и на злополуки.”

Член 12

„Право на социално осигуряване

С цел да обезпечат ефективното упражняване на правото на социално осигуряване договарящите страни се задължават:

1. да създадат или поддържат система за социално осигуряване;
2. да поддържат системата за социално осигуряване на задоволително равнище, но не по-ниско от равнището, необходимо за ратифициране на Европейския кодекс за социално осигуряване;
3. да полагат усилия за постепенно повишаване на равнището на системата за социално осигуряване;
4. да предприемат стъпки, като сключват съответни двустранни и многостранни споразумения или по друг начин и при спазване на условията, предвидени в тези споразумения, за да обезпечат:
5. a) равно третиране на гражданите на другите договарящи страни с техните собствени граждани по отношение на правото на социално осигуряване, включително запазване на обезщетенията, предоставяни от законодателството в областта на социалното осигуряване, независимо от придвижванията на тези лица между териториите на договарящите страни;
6. b) предоставяне, поддържане и възстановяване на правото на социално осигуряване чрез такива средства, като присъединяване на периодите на осигуряване или трудов стаж, натрупани в съответствие със законодателството на която и да е от договарящите страни.”

Член 13

„Право на социална и медицинска помощ

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на социална и медицинска помощ договарящите страни се задължават:

1. да осигурят необходимата помощ за всяко лице, което не разполага с достатъчно средства и което не е в състояние да си осигури тези средства със собствени сили или да ги получи от друг източник, в частност от обезщетения по схема за социално осигуряване, а в случай на болест – да му осигурят грижите, които се изискват от неговото състояние;
2. да гарантират, че политическите или социалните права на лицата, получаващи такава помощ, няма да бъдат ограничавани по тази причина;
3. да осигурят всекиму възможност да получава от компетентни държавни или частни служби такива съвети и лична помощ, каквито са необходими, за да се предотврати, отстрани или облекчи негова лична или семейна нужда;
4. да прилагат разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 на този член към намиращите се на законно основание на тяхна територия граждани на някоя от другите договарящи страни по същия начин, както по отношение на своите собствени граждани в съответствие със задълженията, произтичащи за договарящите страни от Европейската конвенция за социална и медицинска помощ, подписана в Париж на 11 декември 1953 г.”

Член 14

„Право на помощ от службите за социални грижи

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на помощ от службите за социални грижи договарящите страни се задължават:

1. да насърчават или организират дейността на служби, които биха съдействали чрез методите на социалната работа за благосъстоянието и развитието на отделните лица и групи в обществото, както и за тяхното приспособяване към социалната среда;
2. да поощряват участието на отделни лица и на доброволчески или други организации в създаването и дейността на такива служби.”

Член 16

„Право на семейството на социална, правна и икономическа защита

С цел да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, което е основна клетка на обществото, договарящите страни се задължават да съдействат за икономическата, правната и социалната защита на семейния живот с такива средства, като социални и семейни помощи, данъчни облекчения, предоставяне на семейно жилище, помощ за новобрачните семейства и други подходящи мерки.”

Член 17

„Право на децата и младежите на социална, правна и икономическа защита

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на децата и младежите да израстват в среда, която създава условия за пълното разгръщане на личността им и техните физически и умствени възможности, договарящите страни се задължават, пряко или в сътрудничество с обществени и частни организации, да вземат всички необходими и подходящи мерки, насочени към:

1. а) осигуряване за децата и младежите, и предвид правата и задълженията на техните родители, на съответните грижи, подпомагане, образование и обучение, от които те се нуждаят, и по-специално чрез осигуряване на условия за създаването или поддържането на институции и услуги, достатъчни и подходящи за тази цел;
2. b) защита на децата и младежите срещу липса на грижи, насилие или експлоатация;

с) осигуряване на защита и специализирана помощ от страна на държавата за деца и младежи, лишени временно или завинаги от семейна закрила;

2. предоставяне на безплатно основно и средно образование на децата и младежите, както и насърчаване на редовната посещаемост в училище.”

Член 23

„Право на възрастните на социална закрила

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на възрастните хора на социална закрила договарящите страни се задължават да приемат или насърчават, пряко или в сътрудничество с обществени или частни организации, подходящи мерки, предназначени:

– да дадат на възрастните хора възможност, колкото може по-дълго да останат пълноценни членове на обществото с помощта на:

1. a) средства, достатъчни да им позволят да водят прилично съществуване и да играят активна роля в обществения, социалния и културния живот;
2. b) предоставяне на информация за услуги и условия, които са на разположение на възрастни хора и за възможностите им да ги използват;

– да дадат на възрастните хора възможност свободно да избират своя начин на живот и да водят независимо съществуване в обичайната им среда, докато искат и могат, с помощта на:

1. a) предоставяне на жилища, отговарящи на техните нужди и на състоянието на тяхното здраве, или на адекватна помощ за приспособяване на техните жилища;
2. b) здравеопазване и грижи, изисквани от тяхното състояние;

– да гарантират подходяща помощ на възрастните хора, които живеят в съответни заведения, при зачитане на личния им живот, както и участието им във вземането на решения относно условията на живот в заведението.”

Член 30

„Право на закрила срещу бедност и социална изолация

С цел да се осигури ефективно упражняване на правото на закрила срещу състояние на бедност и социална изолация договарящите страни се задължават:

а) да вземат мерки в рамките на всеобхватен и съгласуван подход за подпомагане на ефективния достъп на лицата, живеещи или застрашени от изпадане в състояние на социална изолация или бедност, както и на техните семейства, за съдействие преди всичко за трудова заетост, жилище, квалификация, образование, както и културна, социална и медицинска помощ;

1. b) да анализират тези мерки с цел тяхното изменение, ако това е необходимо.”

Член 31

„Право на жилище

С цел да осигурят ефективно упражняване на правото на жилище договарящите страни се задължават да предприемат мерки, насочени към:

1. подпомагане осигуряването с жилища със съответен стандарт;
2. предотвратяване и намаляване на бездомничеството с цел постепенното му елиминиране;
3. регулиране цените на жилищата така, че те да бъдат достъпни за лицата с недостатъчни ресурси.”

Бележка на автора: Разпоредбите на Европейската социална харта (ЕСХ) се отнасят до справедливи и безопасни условия на труд, правото на справедливо възнаграждение, правото на колективни трудови договори, правото на младежите и децата на закрила, правото на социално осигуряване, правото на професионално ориентиране. Във връзка с достъпа до права и интеграцията, внимание заслужават разпоредбите на Чл.1, 10, 11, 13, 14, 16, 17, 23, 30, и 31, които се отнасят до правото на труд, правото на медицинска помощ, правото на помощ от службите за социални грижи, правата на работещите мигранти и на техните семейства, правото на закрила срещу бедност и социална изолация, правото на жилище.

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.