СБОРНИК ПО БЕЖАНСКО ПРАВО: ГЛАВА 5 – 3.2. Друга съдебна практика

Автор: Олга Николова

Редактор: Валерия Иларева

  • Италия – Court of Milan (Съд на гр. Милано), 5 декември 2007 година, Дело Nº RG 8802/2006

Бележка на автора: Делото се отнася до достъпа до социално подпомагане. Лицата със статут на бежанец имат същите права като италианските граждани по отношение на социалното подпомагане и сродните му права. Жалбоподателят, конгоански гражданин, в Италия с жена си и сина си, има статут на бежанец. След предоставянето на статута и в резултат на тежко заболяване на сина, който има нужда от постоянни грижи, той подава молба за изплащане на „помощи за придружител”. Искането е отхвърлено от Националния осигурителен институт, защото придобивки не са дължими на чужденци, които нямат разрешение за дългосрочно пребиваване в ЕС. Съдът постановява за незаконно прилагане на закона, който гласи, че придобивки “които представляват лични права съгласно действащото законодателство за социално осигуряване” следва да се предоставят само на чужденци с разрешение за дългосрочно пребиваване, защото законодателство от общ характер не може да се прилага за бежанците, чийто правен статут е уникален и се регулира от Закона за ратифициране на Женевската конвенция. По въпроса за социалните права, този закон приравнява статута на бежанците с този на италианските граждани, затова правото на “помощи за придружител” е потвърдено.

  • Австрия – Конституционен съд, 15 декември 2011 година, Дело Nº U760/11

Бележка на автора: Делото се отнася до значението на интеграцията за правото на престой.След продължило 6 години и половина производство по предоставяне на закрила, жалбоподателите, семейство с 3 деца, добре интегрирани в Австрия, са депортирани в Армения от Съда по убежището. Конституционният съд отменя решението на основание нарушение на член8 от ЕКПЧ, защото на интеграцията на децата не е отдадено достатъчно внимание. С констатацията, че участието на децата на жалбоподателите (които пристигат като непълнолетни) в социалния живот на Австрия и тяхното ниво на интеграция не е достигнало необходимото според закона ниво, Съдът по убежището се е основал на тълкуване, несъвместимо с член 8 от ЕКПЧ. Същият е недооценил по противоконституционен начин нивото на интеграция на децата на жалбоподателите, въпреки, че интензивните им социални дейности (в частност постоянно и успешно обучение в училище, доброволна социална работа в забележителна степен и в продължение на дълъг период от време, ограничено разрешение за заетост и постоянно спортно участие на клубно ниво с отлични изяви) са документирани в административните и съдебните дела.

  • Полша–Регионален административен съд Варшава, 30 ноември 2012 година, Дело Nº II OSK 2292/10

Бележка на автора: Делото се отнася до достъпа до интеграционна помощ. Това е решение по касационна жалба срещу решение на Окръжния административен съд във Варшава от 5 август 2010г., което отхвърля жалба срещу решението на Апелативния Съд на Местната Власт във Варшава срещу отказ за предоставяне на помощ в рамките на програма за интеграция на чужденци. Правата на бежанците и на получилите субсидиарна закрила по отношение на помощта за интеграция не трябва да бъдат оттеглени или отказани, единствено, защото те са били осъдени за престъпление (което по закон е основание за отказ на интеграционни помощи, а в конкретния случай става въпрос за незаконно пресичане на границата),независимо от това дали са извършили престъплението преди предоставянето на международната закрила или преди подаването на молба за интеграционни помощи. Такова действие не би било в обществен интерес, защото се приема, във връзка с решението за предоставяне закрила на чужденците, че държавата трябва да предприеме стъпки за улесняване на интеграцията им.

  • Гърция–Първоинстанционен съд Кос (Single-member First Instance Court of Kos), 13 май 2013 година, Жалба No. 390/2013

Бележка на автора: Делото се отнася до липса на документи от страна на произход и въпроса за достъп до права. Подадена е молба за издаване на свидетелство за граждански брак с гръцки гражданин, където на лицето е невъзможно да представи удостоверение, че е несемейно или удостоверение за раждане, поради нарушената връзка с родината и в контекста на представянето на клетвена декларация относно липсата на пречки за брак. Делото отчита баланса между гаранциите на семейното право и задължението на държавата да защитава основните права на бежанците. По силата на принципа на пропорционалност, личният и семейният живот на индивида са неприкосновени, и трябва да се има предвид, че липсата на доказателства, че лицето е несемейно не бива да пречи на предоставянето на свидетелство за сключване на граждански брак с партньора му, майка на двете им малки деца, които той вече е признал доброволно. Съдът постановява, че е възможно да бъдат заменени посочените доказателства с клетвена декларация и, следователно, заявителя ще отговаря на законовите изисквания за издаване на свидетелство за брак.

  • Белгия–Съвет по въпросите на правния режим на чужденците (Council for Alien Law Litigation), 30 май 2013 година, Дело No. 103856

Бележка на автора: Делото се отнася до събиране на семейство (при субсидиарна закрила). Съветът за миграционно право потвърждава, че лицата, които се ползват със субсидиарна закрила, са равностойни на признатите бежанци за целите на събиране на семейството. Това означава, че те са освободени от допълнителни условия във връзка с жилищното настаняване, здравно осигуряване, както и средства за издръжка, при условие, че молбата за събиране на семейството се подаде в срок от една година и семейните връзки са съществували преди пристигането в Белгия на лицето със субсидиарна закрила. Това е въпреки факта, че лицата със субсидиарна закрила не попадат в обхвата на приложение на Директивата относно събиране на семейството. Жалбоподателите са иракски граждани, избягали през 2007г. в Сирия, където след това се установяват. Те са представили молба за виза за събиране на семейство, за да се присъединят към техните съпруг и баща в Белгия. Имиграционната служба отказва да издаде виза, защото съпругът и бащата, които имат субсидиарна закрила нямат стабилни, постоянни и достатъчни средства за издръжка. Молбата за отмяна на решението е уважена.

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.