Автор: Мария Шишева
Автор на частта относно жертвите на трафик: Владислава Стоянова
Редактор: Валерия Иларева
- Дело N срещу Швеция, Жалба №23505/09, Решение на Европейския съд по правата на човека от 20 юли 2010 г.
Бележка на автора: Съдът намира нарушение на член 3 ЕКПЧ. Жалбоподателката е гражданка на Афганистан, пристигнала заедно със съпруга си в Швеция. Шведският съд отказва да разгледа молбата й за развод, тъй като не пребивава легално. Жалбоподателката твърди, че връщането и в Афганистан я излага на риск от смъртно наказание поради прелюбодеяние, поради започнала връзка с шведски гражданин и отхвърляне от семейството си. Съдът намира, че жените в Афганистан са изложени на риск от унизително отнасяне, ако се смята, че не се съобразяват с ролите на пола, предписани от обществото, традицията и правната уредба. Отхвърлянето от семейството показва, че няма необходимата подкрепа, за да живее и да се издържа сама в Афганистан. Решението е от значение за оценката на молби за закрила от жени.
- Дело D срещу Турция, Жалба№ 24245/03, Решение на Европейския съд по правата на човека от 22 юни 2006 г.
Бележка на автора: Съдът намира нарушение на член 3 ЕКПЧ. Жалбоподателите, намиращи се в Турция, са граждани на Иран, като жалбоподателката би била подложена на изпълнение на тежко телесно наказание при завръщането си, съгласно присъда за встъпване в брак в нарушение на закона. ЕСПЧ преценява, че телесното наказание не е съвместимо с член 3 на ЕКПЧ.Самото позволение човешко същество да нанесе физическо насилие над друго, при това публично, е достатъчно, за да класифицира наказанието като нечовешко. Съдът намира, че връщането в Иран би било нарушение на чл. 3 и спрямо съпруга и детето на жалбоподателката, поради страха им от отношението към нея. Решението има значение за разглеждането на молби за закрила от семейства и илюстрира, че ефектът на действията, насочени срещу търсещия закрила, върху членовете на неговото семейство трябва да бъде взет предвид при оценката на молбата им за закрила.
- Дело RU срещу Гърция, Жалба № 2237/08, Решение на Европейския съд по правата на човека от 7 юни 2011 г.
Бележка на автора: ЕСПЧ намира, че са нарушени член 3, 5, 13 от ЕКПЧ. Жалбоподателят, търсещ закрила в Гърция, има кюрдски произход. Удостоверение от Медицински център за рехабилитация на жертвите на насилие потвърждава, че лицето е било жертва на изтезание в Турция. Съдът счита, че жалбоподателят е представил доказателства в подкрепа на молбата си за закрила, базирани на факта, че в миналото е бил подложен на действия, противоречащи на член 3 от ЕКПЧ. С оглед на липсата на влязло в сила решение по молбата му за закрила, ситуацията на търсещите закрила в Гърция и липсата на ефективни средства за защита (при разглеждане на молбата за закрила и при връщане), съществува риск, че жалбоподателят може да бъде върнат в Турция, без възможност за адекватно разглеждане на молбата му, въпреки съществуването на сериозни основания да се смята, че при връщането му ще бъде подложен на нечовешко и унизително отнасяне. Съдът намира нарушение на член 13 във връзка с член 3. Решението има значение за оценката на доказателствата при молби за закрила от жертви на изтезание, както и за наличието на ефективни средства за защита.
- Дело RC срещу Швеция, Жалба№ 41827/07, Решение на Европейския съд по правата на човека от 9 март 2010 г.
Бележка на автора: Жалбоподателят е иранец, търсещ закрила в Швеция. Твърди, че е задържан и изтезаван от властите след участие в демонстрация срещу правителството, в продължение на две години, след което успява да избяга и напуска страната нелегално. Представя медицинско удостоверение, че нараняванията по тялото му биха могли да са причинени от изтезание. Молбата му е отхвърлена поради съмнения в достоверността на историята и липса на доказателства, че ще бъде подложен на изтезание или унизително отнасяне при връщане в Иран. Съдът приема, че наличието на несъответстия по някои аспекти не подкопава достоверността на разказа. Когато лицето представи доказателства в подкрепа на твърденията си, че има сериозни основания да се смята, че при връщане би бил подложен на отнасяне, противоречащо на член 3, държавата трябва да разсее евентуално съмнение. Ако държавата не приема представеното медицинско удостоверение, трябва да назначи експертиза.В случая лицето е представило медицински доказателства, които не са били оборени, а историята му кореспондира с наличната информация за страната на произход. Следователно, търсещият закрила е изпълнил тежестта на доказване на претърпяното изтезание, и е задължение на държавата да разсее всякакво съмнение по отношение на риска, че лицето ще бъде повторно подложено на отнасяне, противоречащо на член 3 при връщането му. Съдът постановява, че в случая връщането на лицето в Иран би било напрушение на член 3 ЕКПЧ.
- Дело I срещу Швеция, Жалба № 61204/09,Решение на Европейския съд по правата на човека от 5 септември 2013 г.
Бележка на автора: Жалбоподателите са чеченци, граждани на Русия, търсещи закрила в Швеция. Твърдят, че са били жертва на изтезание в Чечня, по време на задържането им от руските власти. Молбата им е отхвърлена поради съмнения в достоверността на историята и факта, че общото положение в Чечня или това на Чеченците в Русия не обуславя предоставянето на закрила. Съдът приема проблемите с достоверността, но постановява, че оценката на реалната опасност от посегателства при връщане трябва да бъде направена с оглед на всички относими факти, които влияят върху тази опасност. Трябва да се отчете възможността, че дори индивидуалните фактори, взети поотделно, да не излагат лицето на риск, кумулативно те могат да съставляват реална опасност в ситуация на общо насилие и несигурност. Следователно, в конкретния случай, в който лицето има видими белези от насилие, които го правят разпознаваемо и го излагат на риск, връщането му би било нарушение на член 3.
- Дело RJсрещу Франция, Жалба № 10466/11, Решение на Европейския съд по правата на човека от 19 септември 2013 г.
Бележка на автора: Съдът намира нарушение на член 3 ЕКПЧ. Жалбоподателят е тамил от Шри Ланка, търсещ закрила във Франция. Твърди, че е преследван от властите поради произхода и политическата си дейност. Бил е арестуван и подложен на изтезание, за което представя удостоверение, получено ден след пристигането му във Франция. Молбата му за закрила е отхвърлена. Жалбоподателят твърди, че връщането му в Шри Ланка би го изложило на отнасяне, противоречащо на член 3 ЕКПЧ. Въпреки съмнения относно достоверността на историята на жалбоподателя, съдът подчертава значимостта на медицинското удостоверение, което създава презумпцията, че лицето е било подложено на отнасяне, противоречащо на член 3. Френските власти не са оборили тази презумпция и следователно жалбоподателят е установил съществуването на риск при връщането му. Решението има значение при разглеждане на молби за закрила на жертви на изтезание и оценката на доказателствата и достоверността.
- Дело Rahimi срещу Гърция, Жалба№ 8687/08, Решение на Европейския съд по правата на човека от 5 юли 2011 г.
Бележка на автора: Жалбоподателят е непридружен непълнолетен от Афганистан, който пристига в Гърция. Задържан е за кратко, а няколко дни след освобождаването си подава молба за закрила. Не му е назначен представител (лице, за което се твърди, че е роднина е било назначено за такъв за кратък период от време, преди подаването на молбата за закрила). В центъра на задържане няма достъп до адвокат, а брошура за правата му, включително процедура за обжалване, е предоставена на език, който не владее. След освобождаването му не му е продоставена никаква подкрепа от държавата. Съдът постановява, че като непридружен, жалбоподателят е от особено уязвима група е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ по отношение на условията на задържане в центъра, макар и продължило само два дни, както и поради неадекватните грижи след освобождаването му. Съдът намира нарушение и на чл. 13, като обръща особено внимание на факта, че жалбоподателят е непридружен непълнолетен.
По отношение на задържането му, съдът постановява нарушение на чл. 5 (1) като отбелязва липсата на отчитане на най-добрия интерес на детето, както и на чл. 5 (4). Решението е от значение за задържане на непридружени деца, предоставяне на адекватни условия на прием и наличието на ефективни средства за защита.
- Дело Popov срещу Франция, Жалба № 39472/07, Решение на Европейския съд по правата на човека от 19 януари 2012 г.
Бележка на автора: Жалбоподателите са мъж и жена, граждани на Казахстан, и непълнолетните им деца. Молбите им за закрила във Франция са отхвърлени и те са арестувани и задържани. На следващия ден, след отмяна на полета за връщане, са отведени в център за задържане, като задържането им е продължено с две седмици. След втори неуспешен опит за връщане са осободени. ЕСПЧ постановява, че поради условията в центъра на задържане, продължителността му и възрастта на децата (3 години и 5 месеца), има нарушение на чл. 3. Съдът намира нарушение на чл. 5 (1) поради това, че положението на децата не е взето предвид при постановяване на задържането, както и на чл. 5 (4) поради това, че те не са имали възможност да го обжалват. Съдът постановява нарушение на чл. 8 по отношение на задържане на семейството, като отбелязва, че отчитането на най-добрия интерес на детето при задържане не се ограничава до това, семействата да бъдат настанени заедно и че страните имат задължение да предприемат необходимите мерки да ограничат задържането на семейства с деца.
- Дело MSS срещу Белгия и Гърция, Жалба №30696/09, Решение на Европейския съд по правата на човека от 21 януари 2011 г.
Бележка на автора: Решението изследва въпроса доколко връщането в Гърция по Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета е в съответствие с ЕКПЧ. Съдът приема, че Гърция нарушава чл. 3 от ЕКПЧ заради условията на прием в страната. Решението е от значение за разбирането на понятието уязвимост в контекста на търсенето на закрила, тъй като съдът постановява, че търсещите закрила са особено непривилегирована и уязвима група, нуждаеща се от специална закрила. ЕСПЧ намира, че Гърция не е взела под внимание особената уязвимост на жалбоподателя като търсещ закрила и е отговорна, поради бездействието си, за ситуацията, в която той се намира, поставяща го в невъзможност да посрещне основните си нужди.
- Дело Tarakhel срещу Швейцария, Жалба № 29217/12, Решение на Европейския съд по правата на човека от 4ноември 2014 г.
Бележка на автора: Решението изследва въпроса доколко връщането в Италия по Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета е в съответствие с ЕКПЧ. ЕСПЧ постановява, че би било налице нарушение на член 3 от ЕКПЧ, ако швейцарските власти изпратят в Италия жалбоподателите – мъж и жена от Афганистан и шестте им деца – без преди това да получат индивидуални гаранции от италианските власти, че по отношение на жалбоподателите ще бъде поета отговорност по начин, адаптиран към възрастта на децата и че целостта на семейството ще бъде запазена. Съдът потвърждава, че търсещите закрила като цяло са уязвима група, като подчертава, изключителната уязвимост на децата, която следва да бъде взета предвид, включително в случаите, когато те се придружени от родителите си. Условията на прием за деца следва да бъдат адаптирани за тяхната възраст, за да не създадат ситуация на стрес и безпокойство с особено травматични последици. В противен случай, условията биха съставлявали нарушение на чл. 3.
- Дело Siliadin срещу Франция, Жалба № 73316/01, Решение на Европейския съд по правата на човека от 26 юли 2005 г.
Бележка на автора: Делото се отнася за дете момиче от Того, което пристига във Франция на 15 годишна възраст с г-жа Д. под споразумението, че тя ще работи в къщата на Д. като домашна прислужница докато заплати разходите за самолетния си билет. Д. се съгласява да се погрижи за имиграционня статус на Силиадин. На практика, момичето е подложено на груби посегателства, които ЕСПЧ определя като принудително подчинение и труд. Френските власти подвеждат семействата които се ползват от Силиадин под наказателна отговорност; но делата приключват с оправдателна присъда защото релевантните наказателни състави се интерпретират мното рестриктивно от съдилищата. ЕСПЧ установява че Франция е в нарушение на чл.4 от ЕКПЧ защото не е инкриминирала принудителното подчинение и принудителеня труд, а същетвуващите съдебни състави на национално ниво се интерпретират много рестриктивно.
- Дело Rantsev срещу Кипър и Русия, Жалба №25965/04, Решение на Европейския съд по правата на човека от 7 януари 2010 г.
Бележка на автора: Делото се отнася за жена (дъщерята на жалбоподателя Ранчев) с Руско гражданство, която пристига в Кипър, за да работи като танцьорка. Скоро след като започва работа е намерена мъртва под апартамента на работодателя си. Тези факти се разглеждат от съда в контекста на множество доклади, в които се посочва, че жените, които идват в Кипър да работят като танцьорки, всъщност работят като проститутки и са подложени на експлотация. ЕСПЧ намира множество нарушения на ЕКПЧ, включително и че Кипър е в нарушение на чл.2 от ЕКПЧ поради това, че не провежда обективно официално разследване на обстоятелствата около смъртта. Що се отнася до чл.4, ЕСПЧ намира, че „трафикът на хора по самата си същност и експлоататорска цел се основава на упражняването на правомощия, присъщи на правото на собственост. Той третира човешките същества като стоки, които могат да се купуват и продават и да бъдат принуждавани да работят често за малко или без възнаграждение, обичайно в секс индустрията, но понякога и другаде. Той предполага непосредствено наблюдение на действията на жертвите, чието придвижване често бива ограничавано. Той включва употребата на насилие и заплахи срещу жертвите, които живеят и работят при лоши условия.“ Съдът заключва, че „трафикът като такъв по смисъла на член 3(a) от Протокола от Палермо и член 4(a) от Конвенцията за борба с трафика попада в обхвата на член 4 от Конвенцията.“ По отношение на задълженията на държавите по чл.4, Съдът счита, че „спектърът от гаранции, съдържащи се в националното законодателство, трябва да бъде подходящ, за да осигури практическата и ефективна защита на правата на жертвите или на потенциалните жертви на трафик. Следователно, освен наказателно-правните мерки за наказване на извършителите на трафик, член 4 изисква от държавите членки да въведат подходящи мерки за регулиране на търговската дейност, често използвана като прикритие за трафик на хора. Освен това имиграционните правила на държавата трябва да включват разпоредби свързани с насърчаването, улесняването или толерирането на трафика.“Съответно, задължението за наказване и преследване на трафика е само един от аспектите от общото задължение на държавите за борба с трафика. Обхватът на позитивните задължения по член 4 трябва да се преценява в този по-широк контекст. Както членове 2 и 3 от Конвенцията, член 4 може при определени обстоятелства да изисква от държавата да предприеме оперативни мерки за защита на жертвите или на потенциалните жертви на трафик. Както членове 2 и 3, член 4 също включва процедурно задължение за разследване на ситуации на възможен трафик.
- Дело M. and Others срещу Италия и България, Жалба № 40020/03, Решение на Европейския съд по правата на човека от 31 юли 2012г
Бележка на автора: Първият жалбоподател твърди, че е подложена на посегателства, попадащи в приложното поле на чл.4 от ЕКПЧ, защото е била насилствено омъжена след размяна на пари и е била подложена на насилие от съпруга си. Въпреки, че ЕСПЧ намира тези твърдения за неоснователни и че чл.4 съответно не е нарушен в конретното дело, Съдът допуска възможността за прилагане на дефиницията за робство в подобни ситуции, когато лице е обект на парична размяна.
- Дело N. and V. срещу Франция, Жалба № 67724/09, Решение на Европейския съд по правата на човека от 11 октомври 2012 г.
Бележка на автора: Делото се отнася за две деца, сестри, които са доведени от Берунди във Франция.Те са превръщат в домашни прислужнички и са подложени на насилие и на много лоши условия за пребиваване. Съдът намира, че по-голямата сестра е била подложена на принудително подчинение и на принудителен труд. За тази цел ЕСПЧ разяснява различието между принудителен труд и принудително подчинение като посочва, че принудителното подчинение е утежнена форма на принудителен труд. Утежнението произтича от това, че жертвата чувства, че нейната ситуация е перманента и няма перспективи да се подобри. Съдът заключва, че Франция е в нарушение на чл. 4 от ЕКПЧ, защото националното право не съдържа специфична инкриминация на принудителното подчинение и робството.
- Дело N. срещу Обединето Кралство, Жалба № 4239/08, Решение на Европейския съд по правата на човека от 13 ноември 2012 г.
Бележка на автора: Делото се отнася за жена от Уганда, която с помощта на фашифициран паспорт влиза във Великобритания и започва да работи като домашен работник за възрастна двойка. Не получава възнаграждение.Вместо това, агентът, който организира нейното влизане, получава възнаграждението. Жената е подложена на груби посегателства. След като властите разбират за нея, провеждат разследване, но то е прекратено, защото не считат, че има доказателства за извършване на престъплението трафик на хора, понеже жената е дошла доброволно във Великобритания. ЕСПЧ открива нарушение на чл.4 от ЕКПЧ, защото чл.4 изисква не само разследване на престъплението трафик на хора, но и на условията, при които жената е полагала труд, за които има достатъчно основания да се предполага, че са принудително подчинение. Вместо да разследват тези условия, националните власти се концентирарат върху начина, по който жалбоподателката е влязла в страната, и върху елементите на престъплението трафик на хора.
