Автор: Мария Шишева

Автор на частта относно жертвите на трафик: Владислава Стоянова

Редактор: Валерия Иларева

• Дело C-79/13, Federaal agentschap voor de opvang van asielzoekers срещу Selver Saciri и други, Решение на СЕС от 27 февруари 2014г.

 Бележка на автора: Решението е постановено по преюдициално запитване на белгийски съд по отношение на материалните условия на прием и тълкуването на разпоредбата на член 13, параграф 5 от Директива 2003/9/ЕО[1]. За повече информация, вж Глава 2.

• Дело C-148/13, A, B, C. срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie, Решение на СЕС от 2 декември 2014г.

Бележка на автора: Решението е постановено по преюдициално запитване на холандски съд относно тълкуването на член4 от Директива 2004/83/ЕО[2] и Хартата на основните права на ЕС при преценката на фактите и обстоятелствата, отнасящи се до твърдяната сексуална ориентация на търсещо закрила лице, чиято молба се основава на опасение от преследване поради тази ориентация. Съдът постановява, че не се допускат подробни разпити за сексуалните практики на търсещия закрила, нито подлагането му на „тестове“ с цел установяване на хомосексуалността му. Не се допуска оценяването на изявленията лицето, както и представените в подкрепа на молбата му доказателства чрез разпити, основаващи се единствено на стереотипни схващания за хомосексуалните лица. Съдът постановява, че твърденията на търсещия закрила не могат да се считат за недостоверни само, защото лицето не се е позовало на твърдяната си сексуална ориентация при първата възможност да изложи мотивите за преследване.

 

• ДелоC-199/12, X, Y, и Z срещу Minister voor Immigratie en Asiel, Решение на СЕС от 7 ноември 2013 г.

Бележка на автора: Решението е по преюдициално запитване от холандски съд относно тълкуването на чл. 9 (1) а) от Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл. 9 (2) в), както и на чл. 10 (1) г) при оценка на молби за закрила, основаващи се на хомосексуална ориентация. Съдът постановява, че наличието на наказателно законодателство, насочено конкретно към хомосексуалните лица, позволява да се установи, че тези лица трябва да се разглеждат като съставляващи определена социална група. Единствено наказуемостта на хомосексуални действия не представлява сама по себе си акт на преследване, но наказването им с лишаване от свобода, което действително се прилага се счита за несъразмерно или дискриминационно наказание и поради това съставлява преследване. Съдът постановява и че не може да се очаква, че за да избегне опасността от преследване, търсещият закрила трябва да прикрива своята сексуална ориентация в страната си на произход или да се въздържа от изразяването и.

 

• ДелоC-562/13, Centre public d’action sociale d’Ottignies-Louvain-la-Neuve срещу Moussa Abdida, Решение на СЕС от 18 декември 2014 г.

Бележка на автора: Решението е постановено по преюдициално запитване, отправено от Белгиийски съд, относно тълкуване наДиректива 2003/9/ЕО, Директива 2004/83/ЕО, Директива 2005/85/ЕО, Директива 2008/115/ЕО, както и на Хартата на основните права на ЕС. Разглежда се въпросът дали след приемане на решение, с което се отхвърля молбата за издаване на разрешение за пребиваване на основание на национално законодателство, предвиждащо разрешение за пребиваване на чужденец, който страда от заболяване, създаващо реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход няма подходящо лечение, и му се нарежда да напусне територията, трябва да се предвиди обжалване със спиране на изпълнението на това решение и до произнасяне по жалбата срещу това решение да се покриват основните му потребности.  Съдът постановява, че  е необходимо да се предвиди суспензивно действие на жалбата, подадена срещу такова решение, когато изпълнението му може да изложи лицето на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние. Следва да се предвижда поемането, доколкото е възможно, на основните му потребности, в периода, в който след подаването на тази жалба се отлага извеждането.

 

• Дело C-542/13,Mohamed M’Bodj срещуÉtat belge, Решение на СЕС от 18 декември 2014 г.

 „С оглед на изложеното член 15, буква б) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че определеното в него тежко посегателство не обхваща положението, в което нечовешко или унизително отнасяне като уредените в разглежданото в главното производство законодателство, които би могъл да претърпи молител с тежко заболяване в случай на връщане в страната си на произход, са резултат от липсата на подходящо лечение в тази страна, без да е налице умишлено причинено на молителя лишаване от грижи.

Членове 28 и 29 от Директива 2004/83/ЕО във връзка с член 2, буква д) и членове 3, 15 и 18 от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че дадена държава членка няма задължение да предостави предвидените в тях социално подпомагане и медицински грижи на гражданин на трета страна с разрешение за пребиваване на нейна територия съгласно национално законодателство като разглежданото в главното производство, предвиждащо в посочената държава членка да се разреши пребиваването на чужденец, страдащ от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве, или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в третата страна, където е пребивавал по-рано, няма подходящо лечение, без да е налице лишаване от грижи, което е причинено умишлено на този чужденец в посочената страна.“

• Дело C-648/11,The Queen, по искане на MA и други срещу Secretary of State for the Home Department, Решение на СЕС от 6 юни 2013г.

„Когато непридружено малолетно или непълнолетно лице, на което нито един член от семейството не се намира законно на територията на друга държава членка, е подало молби за убежище в повече от една държава членка, то „компетентна държава членка“ е тази, в която се намира малолетното или непълнолетно лице, след като е подало в нея молбата за убежище.“

 Бележка на автора: Решението е по преюдициално запитване от съд в Обединеното кралство относно тълкуването на чл. 6 (2) от Регламент (ЕО) № 343/2003. Съдът постановява, че в случай, при който непридружено дете,на което нито един член от семейството не се намира законно на територията на друга държава членка, е подало молби за закрила в повече от една държава,  „компетентна държава членка“ тази, в която се намира лицето, след подаване на молбата. Съдът постановява, че независимо, че интересът на детето не е посочен изрично в конкретната разпоредба, тя трябва да се тълкува в съответствие с чл. 24 (2) от Хартата на основните права на ЕС, която гарантира първостепенното значение на  най-добрия интерес на детето.

• ДелоC-245/11, K срещу Bundesasylamt,Решение на СЕС от6 ноември 2012г.

Бележка на автора: Решението е по преюдициално запитване от австрийски съд относно тълкуването на Регламент (ЕО) № 343/2003. Съдът постановява, че той регламентира, че при зависими лица държава членка, която критериите, предвидени в него не сочат като компетентна да разгледа молбата, подадена от търсещия закрила, може да придобие задължително компетентност по хуманитарни съображения.

 

[1]             Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище.

[2]             Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.