Автор: Мария Шишева
Автор на частта относно жертвите на трафик: Владислава Стоянова
Редактор: Валерия Иларева
Конвенцията за статута на бежанците („Женевската конвенция“) е основният международен договор в сферата на бежанското право. Одобрена е на конференция на ООН на 28 юли 1951г. и влиза в сила на 22 април 1954г. В сила е за България от 10 август 1993г.
Член 22
„Чл. 22. Обществено образование
- Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците същия статут, какъвто те предоставят и на собствените си граждани по отношение на придобиването на първоначално образование.
- Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците възможно най-благоприятен статут и във всеки случай не по-малко благоприятен, отколкото предоставяния най-общо на чужденци при същите обстоятелства по отношение на придобиването на друго освен първоначално образование и по-специално поотношение достъпа до курсове за обучение, признаване на издадени в чужбина свидетелства за образование, дипломи и степени, освобождаване от учебни такси и налози и даването на стипендии.“
Член 24, алинея 1
„Чл. 24.Трудово законодателство и социални осигуровки
- Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, същия статут, какъвто се предоставя на собствените им граждани по отношение на следното:
а) трудовото възнаграждение, включително семейните надбавки, доколкото последните представляват част от възнаграждението, продължителността на работния ден, положения труд в извънработно време, платения отпуск, ограниченията за надомна работа, долната възрастова граница за постъпване на работа, стажуване и професионално обучение, женския труд и труда на младежите, ползването на привилегиите на колективното договаряне – доколкото всички тези въпроси са регулирани от законодателството или се контролират от административните органи;
- b) социалните осигуровки (правните разпоредби по отношение на трудови злополуки, професионални заболявания, майчинство, болест, инвалидност, старост, смърт, безработица, семейни ангажименти и други непредвидени случаи, които се включват в системата от социални осигуровки съгласно националното законодателство) при следните ограничения:
(i) възможни са специални споразумения за запазване на придобити права или права в процес на придобиване;
(ii) националното законодателство на страната на местопребиваване може да предписва специални разпоредби относно надбавките или частите от такива, подлежащи на изплащане изцяло от обществените фондове, и относно издръжките, изплащани на лица, които не отговарят на условията за личен принос, даващи право на нормална пенсия.“
Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) е приета на 10 декември 1948г. от Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН).
Член 2
„Bсеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.
Oсвен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.“
Член 7
„Bсички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на еднаква закрила от закона. Bсички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.“
Член 16
„1. Mъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да образуват семейство. Tе се ползуват с равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване.
- Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.
- Cемейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата“
Член 25
„1. Bсеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Tой има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.
- Mайките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Bсички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.“
Международният пакт за граждански и политически права (МПГПП) е приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966г. България подписва МПГПП на 8 октомври 1968г. и го ратифицира на 21 септември 1970г.. МПГПП влиза в сила на 23 март 1976г.
Член 2
„1. Всяка държава – страна по този пакт, се задължава да зачита и гарантира на всички лица, намиращи се на нейна територия и под нейна юрисдикция, признатите им от този пакт права, без разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци
- Всяка държава – страна по този пакт, където това не се предвижда в съществуващите законодателни или други разпоредби, се задължава да направи необходимите постъпки съгласно конституционните си правила и разпоредбите на този пакт за приемането на такива законодателни или други мерки, необходими за осъществяването на правата, признати в този пакт
- Всяка държава – страна по този пакт, се задължава: а) да осигури на всяко лице, на което правата и свободите, признати в този пакт, са били нарушени, ефикасни средства за възстановяването им, дори и нарушението да е извършено от лице, действащо в качеството си на официално лице; б) да осигури на всяко лице, претендиращо за такова възстановяване, правото това да бъде установено от компетентните съдебни, административни или законодателни власти или от всяка друга компетентна власт, предвидена в правната система на държавата, и да развива възможностите за правна защита; в) да осигури привеждането в изпълнение от компетентните власти на такова възстановяване, когато то е било признато за основателно“
Член 3
„Държавите – страни по този пакт, се задължават да осигурят равни права на мъжете и жените при ползуването на всички граждански и политически права, предвидени в този пакт“
Член 7
„Никой не може да бъде подлаган на мъчение или на жестоко, безчовечно или унизително третиране или наказание. По-специално никой не може да бъде подлаган на медицински или научни опити, без неговото доброволно съгласие.“
Член 23, алинеи 1,3, 4
„1. Семейството е естествената и основна клетка на обществото и има право на закрилата на обществото и държавата.
- Никакъв брак не може да бъде сключен без доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.
- Държавите – страни по този пакт, ще вземат подходящи мерки, за да осигурят равенство в правата и отговорностите на съпрузите за встъпване в брак, по време на брака и при неговото разтрогване. В случай на разтрогване се вземат мерки за необходимата закрила на децата.“
Член 24
„1. Всяко дете, без разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, национален или социален произход, имотно състояние или рождение, има право на такива мерки на закрила от страна на неговото семейство, на обществото и на държавата, каквито състоянието му на малолетен изисква.
- Всяко дете трябва да се регистрира веднага след раждането му и да му се даде име. 3. Всяко дете има право да придобие гражданство.“
Член 26
„Всички лица са равни пред закона и имат право, без всякаква дискриминация, на еднаква законна закрила. В това отношение законът трябва да забранява всякаква дискриминация и да осигурява на всички лица еднаква и ефикасна закрила против всякаква дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци“
Бележка на автора: Член 2 и член 3 провъзгласяват принципите на равенство и недискриминация относно правата, изброени в пакта. По отношение на приема на деца, от значение е член 24, регламентиращ правото на децата на закрила и регистрация при раждане. Член 23 (3) предвижда сключването на брак само с доброволното съгласие на бъдещите съпрузи.Тъй като пактът съдържа основни човешки права, той е от значение и за оценка на молбата за закрила във връзка с това дали действията, на които е било подложено или от които се страхува лицето, съставляват преследване.
Международният пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП) е приет на 16 декември 1966 от Общото събрание на ООН. Влиза в сила на 3 януари 1976г. Обнародван е в Държавен вестник, бр.43 от 28 Май 1976г.
Член 2
„1. Всяка държава страна по този пакт, се задължава да действа със свои сили или чрез международна помощ и сътрудничество, главно в икономическата и техническата област съобразно максималните си възможности, за да осигури постепенно пълното осъществяване на признатите в този пакт права с всички подходящи средства, включително приемането и на законодателни мерки.
2. Държавите страни по този пакт, се задължават да осигурят упражняването на провъзгласените в този пакт права без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически и други убеждения, народностен или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци.
- Развиващите се страни, държейки сметка за правата на човека и за интересите на своето народно стопанство, могат да определят до каква степен ще гарантират на лицата, които не са техни граждани, признатите в този пакт икономически права.“
Член 3
„Държавите страни по този пакт, се задължават да гарантират равни права на мъжете и жените при ползването на всички икономически, социални и културни права, предвидени в този пакт.“
Член 10
„Държавите страни по този пакт, признават, че:
- На семейството, което е естествената и основната клетка на обществото, трябва да се окаже възможно найпълна защита и помощ, особено за създаването му и докато то е отговорно за грижата, възпитанието и издръжката на децата. Бракът трябва да се сключва при свободно изразено съгласие на бъдещите съпрузи.
2. Особена защита трябва да се оказва на майките през разумен период от време преди и след раждане. По време на този период на работещите майки трябва да се дава платен отпуск или отпуск със съответна компенсация от общественото осигуряване.
3. Трябва да се вземат специални мерки за защита и подпомагане на всички деца и младежи без каквато и да е дискриминация, основаваща се на произход или на други признаци. Децата и младежите трябва да бъдат защитени от икономическа и социална експлоатация. Наемането им на работа, вредна за техния морал или здраве или опасна за живота им или която може да спъне нормалното им развитие, трябва да се наказва от закона. Държавите трябва да установят също така пределни възрасти, под които платеното наемане на детския труд да е забранено и наказуемо от закона.“
Член 13
„1. Държавите страни по този пакт, признават правото на всяко лице да постигне възможно найдобро състояние на физическо и душевно здраве.
2. Мерките, които държавите страни по този пакт, ще вземат, за да се осъществи напълно това право, трябва да включват и мерките, необходими за:
a) намаляване броя на мъртвородените деца и детската смъртност, както и за здравословното развитие на детето;
- b) всестранното подобряване хигиената на околната среда и промишлената хигиена;
c) предотвратяването и лекуването на епидемичните, ендемичните, професионалните и други заболявания, както и борбата с тях;
d) създаването на условия, които да осигурят на всички медицинска помощ и медицинско обслужване в случай на болест.“
Член 14
„Всяка държава страна по този пакт, която в момента, в който става страна по него, не е осигурила задължително и безплатно основно образование в метрополията или в териториите под нейна юрисдикция, се задължава в срок от две години да състави и приеме подробен план за необходимите мерки за постепенното осъществяване на принципа на задължително и безплатно за всички основно образование в разумен срок от няколко години, определен в този план.“
Бележка на автора: От особено значение за уязвимите лица са забраната за дискриминация, основана на пола и на „всякакви други признаци“. По отношение на условията на прием, членове 10 – 13 предвиждат мерки за закрила на семейството и децата, на задоволително жизнено равнище, физическо и душевно здраве и на образование. Тъй като пактът съдържа основни човешки права, той е от значение и за оценка на молбата за закрила и дали действията, на които е било подложено или от които се страхува лицето, съставляват преследване.
- Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация
Приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации с резолюция 2106 А (ХХ) от 21.12.1965 г. Открита за подписване в Ню Йорк на 7.03.1966г. Влязла в сила от 4.01.1969г.
- Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените
Приета и открита за подписване, ратификация и присъединяване с резолюция 34/180 на ОС на ООН от 18.12.1979 г. В сила за България от 10 март 1982г.
Член 2г)
„Държавите-участнички осъждат дискриминацията по отношение на жените във всички нейни форми, съгласяват се незабавно с всички възможни методи да се провежда политика на ликвидиране на дискриминация по отношение на тях и с тази цел се задължават:
(…)
г) да се въздържат от извършване на каквито и да е дискриминационни актове или действия по отношение на жените и да гарантират, че държавните органи и учреждения ще действуват в съответствие с това задължение“
Бележка на автора: Конвенцията задължава държавите да приемат във всички области и, конкретно, в политическата, социалната, икономическата и културната област, всички подходящи мерки, включително законодателни, за осигуряване на пълното развитие и прогреса на жените, с цел да им се гарантира осъществяване и упражняване на правата на човека и основните свободи на равноправна основа с мъжете. По отношение на условията на прием, от значение са член 6, член 10, член 11 и член 12, които изискват предовратяване на експлоатацията и трафика на жени, равен достъп до образование, до пазара на труда и до здравеопазване. Конвенцията е от значение и за процедурните гранции при разглеждането на молбата за закрила, оценката на молбата, включително отчитане на специфично за пола преследване, както и вземане предвид на пола на кандидата при оценката на основанията за предоставяне на закрила по Конвенцията или на субсидиарна или допълнителна закрила.
- Факултативен протокол към Конвенцията за премахване на всичкиформи на дискриминация по отношение на жените
Приет от Общото събрание на ООНна 6 октомври 1999г. Ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 19 юли 2006 г. – ДВ, бр. 62 от 2006 г. В сила за Република България от 20 декември 2006 г.
Бележка на автора: Факултативният протокол към Конвенцията за премахване на всичкиформи на дискриминация по отношениена жените предвижда възможността Комитетът за ликвидиране дискриминацията по отношение на жените да приема и индивидуални и колективни жалби, при изчерпване на всички налични вътрешни средства за защита.
- Конвенция за съгласието за брак, минимална възраст за встъпване в брак и регистрация на браковете
Открита за подписване и ратификация с резолюция 1763 A (XVII) на Общото събрание от 7.11.1962 г. Влязла в сила на 9.12.1964г.
Приета от Общото събрание на OOН на 10 декември 1984 г. Ратифицирана с Указ № 3384 на Държавния съвет от 9 октомври 1986 г. – ДВ, бр. 80 от 1986 г. Влязла в сила на 26 юни 1987г. Обн., ДВ, бр. 42 от 3 юни 1988 г., изм., бр. 19 от 1995 г.
Бележка на автора: Конвенцията провъзгласява абсолютната забрана на изтезанието и задължава страните да предприемат необходимите мерки за предотвратяването му. Тя създава Комитет срещу изтезанията, който, освен мониторинг на изпълнението на задълженията по конвенцията, може да приема и индивидуални жалби, при изчерпване на всички налични вътрешни средства за защита. По отношение на условията на прием на търсещи закрила-жертви на изтезание, от особено значение е член 14, който предвижда осигуряването на справедливо и адекватно обезщетение, включително средства за рехабилитация. При разглеждане на молбата за закрила, от значение са член 3, който закрепя принципа на non-refouleme.
Приет с Резолюция 57/199 на 57-ата сесия на Общото събрание на ООН на 18 декември 2002г. Ратифициран със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 14 април 2011г. – ДВ, бр. 34 от 2011 г. В сила за Република България от 1 юли 2011г.
Бележка от автора: Целта на протокола е създаването на система за редовни посещения, осъществявани от независими международни и национални органи, на местата, където се намират лица, лишени от свобода, с цел предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Протоколът е от значение за задържани уязвими лица.
- Конвенция за правата на хората с увреждания
Приета от Общото събрание на ООН на 13 декември 2006г. Ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26 януари 2012г. – ДВ, бр. 12 от 2012 г. В сила за Република България от 21 април 2012 г
Бележка на автора:Конвенцията цели да защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права от лицата с увреждания. Относно условията на прием на търсещи закрила лица с увреждания от особено значение са член 5 (недискриминация), член 6 (достъпност на физическата среда за живеене и информацията), член 14 (свобода и сигурност), член 16 (защита срещу експлоатация, насилие и тормоз), член 24 (образование), член 25 (здравеопазване), член 28 (подходящ жизнен стандарт и социална закрила). Член 6 и член 7 се отнасят до специални мерки, които е необходимо да бъдат предприети за жени и деца с увреждания. По отношение на процесуалните гаранции в производството, внимание заслужават член 5, член 12 и член 13, постановяващи недискриминацията, равнопоставеността пред закона, включително правоспособността и дееспособността на хората с увреждания и достъпа до правосъдие.
Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. В сила от 3.07.1991 г.
Член 1
„За целите на тази Конвенция “дете” означава всяко човешко същество на възраст под 18 години освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано.“
Член 2
„1. Държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.
- Държавите – страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство.“
Член 3
„1. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
- Държавите – страни по Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.
- Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват институциите, службите и услугите, отнасящи се до закрилата или грижите за децата, да отговарят на стандартите, установени от компетентните власти, особено в областта на 4 безопасността и здравеопазването и по отношение на числеността и пригодността на техния персонал и компетентния надзор над него.“
Член 6
„1. Държавите – страни по Конвенцията, признават, че всяко дете има присъщо право на живот.
- Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват в максимално възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете.“
Член 7
„1. Детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от рождение има право на име, правото да придобие гражданство и доколкото е възможно, правото да познава и да бъде отглеждано от своите родители.
- Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват осъществяването на тези права в съответствие с националното си законодателство и със задълженията си, поети по съответните международни документи в тази област, особено когато в противен случай детето би останало без гражданство.“
Член 9
„1. Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи, като 5 например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето.
- При всяка процедура съгласно точка 1 на всички заинтересовани страни се дава възможност да участвуват в нея и да изложат своите становища.
- Държавите – страни по Конвенцията, зачитат правото на детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си родители редовно освен ако това противоречи на висшите интереси на детето.
- Когато такова разделяне е в резултат на някакво действие, предприето от държава – страна по Конвенцията, като задържане, затвор, изселване, депортиране или смърт (включително смърт, произтичаща от каквато и да е причина, докато лицето е задържано от държавата) на единия или двамата родители или на детето, тази държава при поискване предоставя на родителите, детето, или ако е уместно, на друг член на семейството необходимата информация относно местопребиваването на липсващия член (членове) на семейството освен ако предоставянето на информация би навредило на благосъстоянието на детето. Освен това държавите – страни по Конвенцията осигуряват предоставянето на такова искане само по себе си да не води до неблагоприятни последствия за съответното лице (лица).“
Член 12
„1. Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват на детето, което може да формира свои собствени възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответствуващо на възрастта и зрелостта на детето. 2. За тази цел на детето е предоставена по-специално възможност да бъде изслушвано при всякакви съдебни и административни процедури, отнасящи се до него, или пряко, или чрез представител или съответен орган по начин, съответствуващ на процедурните правила на националното законодателство.“
Член 19
„1. Държавите – страни по Конвенцията, предприемат всички необходими законодателни, административни, социални и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на 8 родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено.
- Такива защитни мерки включват според случая ефективни процедури за създаване на социални програми за осигуряване необходимата подкрепа на детето и на лицата, които се грижат за него, както и на всички други форми за предотвратяване и разкриване, докладване, отнасяне за разглеждане, разследване, разглеждане и проследяване на случаите на малтретиране на деца, описани по-горе, и според случая за намеса на съдебните органи.“
Член 22
„1. Държавите – страни по Конвенцията, вземат необходимите мерки да осигурят дете, което иска да получи статут на бежанец или което се счита за бежанец в съответствие с приложимото международно или вътрешно право и процедури, независимо дали е придружено или не е придружено от неговите родители или от което и да е друго лице, да получи подходяща защита и хуманитарна помощ в ползуването на съответните права, изложени в тази Конвенция и в другите международни документи за правата на човека или по хуманитарни въпроси, по които посочените държави са страни.
- За тази цел държавите – страни по Конвенцията, подкрепят, когато смятат за необходимо, усилията на Организацията на обединените нации и на други компетентни междуправителствени организации или неправителствени организации, сътрудничещи с Организацията на обединените нации, да защитават и подпомагат това дете и да издирят родителите или други членове на семейството на всяко дете бежанец с цел да получат информация, необходима за събирането му с членовете на неговото семейство. В случаи, когато не могат да бъдат намерени родителите или други членове на семейството, на детето се осигурява същата закрила, както на всяко друго дете, постоянно или временно лишено от неговата семейна среда по каквато и да било причина, както е определено в тази Конвенция.“
Член 23
„1. Държавите – страни по Конвенцията, признават, че дете с умствени или физически недостатъци трябва да води пълноценен и достоен живот в условия, които осигуряват достойнството му, поощряват самостоятелността и улесняват активното му участие в обществото.
- Държавите – страни по Конвенцията, признават правото на детето с умствени или физически недостатъци на специални грижи и насърчават и осигуряват според наличните ресурси оказването на такова дете и на поелите грижата за него на помощ, за която са направени постъпки и която отговаря на състоянието на детето и на положението на родителите или другите лица, грижещи се за детето.
- Признавайки специалните нужди на детето с умствени или физически недостатъци, помощта, оказвана в съответствие с точка 2 на този член, се предоставя безплатно, когато това е възможно, като се вземат предвид финансовите възможности на родителите на детето или другите лица, грижещи се за него, и е насочена към осигуряване на ефективен достъп и получаване на образование, обучение, здравни грижи, рехабилитация, подготовка за трудова дейност и възможности за отдих по начин, позволяващ на детето най-пълната възможна социална интеграция и индивидуално развитие, включително неговото културно и духовно развитие.
- Държавите – страни по Конвенцията, подпомагат в духа на международното сътрудничество, размяната на подходяща информация в областта на здравната профилактика, на медицинското, психологическото и функционалното лечение на децата с умствени или физически недостатъци, включително разпространение и достъп до информация относно методи на рехабилитация, образование и професионална подготовка, с цел да се даде възможност на държавите – страни по Конвенцията, да подобрят своите 10 възможности и умения и разширят опита си в тези области. В това отношение особено трябва да се имат предвид нуждите на развиващите се страни.“
Член 24
„1. Държавите – страни по Конвенцията, признават правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве. Държавите – страни по Конвенцията, се стремят да осигурят никое дете да не бъде лишено от правото си на достъп до такива здравни услуги.
- Държавите – страни по Конвенцията, полагат усилия за осигуряване на пълното прилагане на това право и по-специално предприемат подходящи мерки с цел: а) да намалят смъртността при кърмачетата и децата;
б) да осигурят на всички деца необходимата медицинска помощ и здравни грижи, като основно внимание се отделя на развитието на основните здравни грижи;
в) да се борят срещу болестите и недохранването, включително в рамките на основните здравни грижи, като наред с другото използуват лесно достъпни технологии и доставят хранителни продукти и питейна вода, вземайки под внимание опасностите и рисковете от замърсяване на околната среда;
г) да осигурят на майките подходящи грижи преди и след раждане;
д) да осигурят на всички групи в обществото, и по-специално на родителите и децата, информация относно здравето и изхранването на детето, предимствата на кърменето, хигиената и здравословността на околната среда и предотвратяването на нещастните случаи, както и обучение и съдействие за използването на тази информация;
е) да развиват здравната профилактика, консултациите за родителите и просветната дейност и услугите в областта на семейното планиране.
- Държавите – страни по Конвенцията, вземат всички подходящи и ефикасни мерки за премахване на традиционните практики, които нанасят вреда на здравето на децата.
- Държавите – страни по Конвенцията, се задължават да развиват и насърчават международното сътрудничество с оглед постепенно постигане на пълна реализация на правото, признато в този член. В това отношение особено трябва да се вземат предвид нуждите на развиващите се страни.“
Член 32
„1. Държавите – страни по Конвенцията, признават правото на детето да бъде защитено от икономическа експлоатация и от извършване на каквато и да е работа, която крие опасност или може да попречи на образованието на детето, или да навреди на здравето или на физическото, умственото, духовното, моралното или социалното развитие на детето.
- Държавите – страни по Конвенцията, предприемат законодателни, административни, социални и образователни мерки за осигуряване прилагането на този член. За тази цел, като се имат предвид съответните разпоредби на други международни документи, държавите – страни по Конвенцията, по-специално:
а) установяват минимална възраст или минимални възрасти за започване на работа;
б) предвиждат подходящо регулиране на часовете и условията на работа;
в) предвиждат съответни наказания и други санкции за осигуряване ефективното приложение на този член.“
Член 37
„Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват:
а) никое дете да не бъде подлагано на изтезания или друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Нито смъртно наказание, нито доживотен затвор без възможност за освобождаване няма да се налагат за нарушения, извършени от лица под 18-годишна възраст;
б) никое дете да не бъде лишено от неговата свобода незаконно или произволно. Арестуването, задържането или осъждането на лишаване от свобода на дете следва да бъде в съответствие със закона и да се използува само като крайна мярка и за най-краткия възможен срок;
в) всяко дете, лишено от свобода, да бъде третирано хуманно и като се зачита достойнството, присъщо на човешката личност, и по начин, който взема предвид нуждите на лицата на неговата възраст. По-специално всяко дете, лишено от свобода, трябва да бъде отделено от възрастните освен ако се прецени, че висшите интереси на детето изискват да не се прави това, и да има правото да поддържа контакти със семейството си чрез кореспонденция и посещения освен при изключителни обстоятелства;
г) всяко дете, лишено от свобода, да има право на незабавен достъп до правна и друга необходима помощ, както и правото да оспорва законността на лишаването си от свобода пред съд или друг компетентен, независим и безпристрастен орган и на бързо решение по всякакви такива дела.“
Член 38
„1. Държавите – страни по Конвенцията, се задължават да зачитат и да осигурят зачитане на приложимите за тях в случай на въоръжен конфликт норми на международното хуманитарно право, които се отнасят до децата.
- Държавите – страни по Конвенцията, вземат всички възможни мерки да осигурят лицата, които не са достигнали 15-годишна възраст, да не вземат пряко участие във въоръжени действия.
- Държавите – страни по Конвенцията, се въздържат от призоваване на всяко лице, ненавършило 15-годишна възраст, във въоръжените си сили. При призоваване на лица, които са навършили 15-годишна възраст, но не са навършили 18 години, държавите – страни по Конвенцията, се стремят да дават приоритет на по-възрастните.
- В съответствие със своите задължения, произтичащи от международното хуманитарно право за закрила на гражданското население в случай на въоръжен конфликт, държавите – страни по Конвенцията, предприемат всички разумни мерки за осигуряване закрила и грижи за децата, които са засегнати от въоръжен конфликт.“
Бележка на автора: Конвенцията на ООН за правата на утвърждава човешките права на всички деца. Тя има четири основни принципа: недискриминация, отчитане на най-добрия интерес на детето като първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, право на живот, оцеляване и развитие и право на детето да изразява възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта му, включително възможност да бъде изслушвано при всякакви съдебни и административни процедури, отнасящи се до него. Специални разпоредби третират децата, търсещи и получили закрила, както и задържането. Конвенцията е от значение както за правата на търсещите закрила деца по време на приема и производството в Република България, така и при оценката на молбата им за международна закрила и преценката дали нарушаването на тези права в държавата на произход дава основание за предоставяне на международна закрила.
- Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт
Ратифициран със закон, приет от 39-о Народно събрание на 31.10.2001 г. – ДВ, бр. 97 от 13.11.2001 г. Издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г., в сила от 12.02.2002 г.
Бележка на автора: Протоколът разширява мерките за закрила предвидени в КПД като постановява, че лица под 18 години не могат да участват пряко във военни действия, както и че лицата, които не са навършили 18-годишна възраст, няма да бъдат принудително набирани във въоръжени сили. Протоколът е от значение при оценка на молби за закрила от деца, като принудителното набиране деца във въоръжените сили съставлява специфична форма на преследване на деца.
- Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография
Ратифициран със закон, приет от 39-о Народно събрание на 31.10.2001г., ДВ, бр. 97 от 13.11.2001 г.
г., в сила от 18.01.2002 г.
Бележка на автора: Протоколът разширява мерките, залегнали в КПД, които държавите следва да предприемат, за да се гарантира закрила на детето от търговия на деца, детска проституция и детска порнография. Протоколът е от значение при оценка на молби за закрила от деца, като търговията на деца, детската проституция и детската порнография съставляват специфична форма на преследване на деца.
- Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд
Обн. ДВ. бр.68 от 3 Август 2001г.
- Протокол за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност
Ратифициран със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 12 април 2001г. – ДВ, бр. 42 от 2001г. В сила за Република България от 25 декември 2003г.
Бележка на автора: Протоколът съдържа дефиниция на понятието „трафик на хора“ (член 3). Сред търсещите закрила е възможно да има жертви на трафик: те са изборени като уязвими лица в член 21 на Директива 2013/33/ЕС. Разпоредбите на протокола за оказване на помощ и защита (член 6 (3), (5)) са от значение за приема на такива лица. Протоколът предвижда отчитането на положението на жените, децата и лицата със специални нужди при предоставяне на подкрепа (член 6 (4)). Същевременно, член 14 регламентира, че протоколът не накърнява правата, съдържащи се в Конвенцията за статута на бежанците.
Протоколът дефинира понятието трафик на хора по следния начин: „набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора посредством заплаха за използване или самото използване на сила или други форми на принуда, отвличане, измама, въвеждане в заблуждение, злоупотреба с власт или състояние на зависимост или даване или получаване на пари или облаги за постигането на съгласието на лицето, имащо власт, над друго лице, за целите на експлоатирането му; експлоатирането включва най-малкото използване с цел проституиране на друго лице или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, робство или дейности, сходни с робството, поставяне в положение на зависимост или отнемането на телесни органи.“Протоколът задължава държавите да инкриминират трафика на хора в националното си право. Протоколът не налага конкретини задължения на държавите да закрилят и подпомогат жертвите на трафик на хора.
