Автор: Мария Шишева

Автор на частта относно жертвите на трафик: Владислава Стоянова

Редактор: Валерия Иларева

Въпреки че всички лица-търсещи убежище съставляват уязвима група, нуждаеща се от специална закрила, измежду тях има такива, които срещат особени трудности и им е необходима специфична подкрепа в рамките на приема и/или процедурите за предоставяне на закрила, за да се гарантират правата им. Такива са, например, децата, бременните жени, лицата с увреждания, жертвите на изтезание  или насилие.

Законодателството на ЕС задължава държавите-членки да отчитат положението на уязвимите лица по време на приема, процедурата и оценката на молбата на търсещите закрила, както и при упражняване на правата от получилите закрила. Въведен е неизчерпателен списък на уязвими лица, изискване за идентификация и удовлетворяване на специалните им нужди, включително тези, установени на по-късен етап в производството. Има разлики между потребностите в рамките на приема и потребности по време на процедурата: лице със специални нужди на прием (напр. търсещ закрила, нуждаещ се от инвалидна количка) няма непременно нужда от специални процедурни гаранции.

Изрични гаранции относно условията на прием, включително при задържане, са предвидени съответно за уязвими лица, уязвими лица със специални нужди, деца, непридружени деца и жертви на изтезание и насилие.

В рамките на процедурата по разглеждане на молбата за закрила има конкретни характеристики (например, пол, възраст, сексуална ориентация), поради които дадено лице може да се нуждае от специални процедурни гаранции (например, достатъчно време за обстойно разглеждане на молбата, включително събиране на доказателства). Ако съответните гаранции не бъдат предоставени, съществува риск молбата за закрила да не бъде разгледана справедливо и да не бъде дадена закрила на лице, което се нуждае от такава.

Въпреки че въвежда задължение държавите-членки да идентифицират лицата със специални нужди, европейското законодателство не разписва конкретна процедура за идентификация. Съгласно Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), в България се извършва задължителен медицински преглед на всички търсещи закрила лица, по време на който биха могли да се идентифицират някои уязвими лица. Следва да се отбележи, че медицинският преглед не е достатъчен и адекватен начин за идентификация на всички уязвими лица и оценка на специалните нужди, които не са от медицински характер, или за идентификация на необходимостта от специални процедурни гаранции. Конкретното посрещане на идентифицираните специални потребности, както и последващо наблюдение, също трябва да бъдат законово регламентирани.

Деца

Международното право признава нуждата от специални грижи и подкрепа за всички деца, като за такива се считат всички лица под 18 години. Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД) закрепва техните основни права, включително забраната на дискриминация, първостепенното значение на най-добрия интерес на детето, правото на изслушване и правото на живот, оцеляване и развитие.

Отчитането на най-добрия интерес на детето като първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, е задължение на всички държави-членки  и според Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), като съответното законодателство в областта на убежището предвижда елементите, които да се вземат предвид при оценката му. Същевременно, в много държави, включително в България, липсва механизъм за оценка на най-добрия интерес на децата, търсещи закрила, което поставя под въпрос осигуряването на адекватни грижи за тях, съобразени с международното и европейското законодателство.

По отношение на приема, законодателството на ЕС предвижда допълнителни гаранции за децата, включително достъп до образование, подходящи условия в центровете за настаняване и гаранции за запазване на целостта на семейството. Независимо, че правото на образование е предвидено в българския ЗУБ, несъответствия с други нормативни актове и липсата на обучение по български език затрудняват достъпа до правото. Условията в центровете за настаняване не са изцяло пригодени за нуждите на децата.

Задържането на деца има изключително негативно въздействие върху физическото, емоционалното и психологическото им състояние. Законодателството на ЕС постановява, че задържането на деца, търсещи закрила, е крайна мярка, която се прилага за възможно най-кратък период от време, отчитайки най-добрия интерес на детето. ЗУБ не предвижда задържане на търсещите закрила. Тъй като преди подаването на такава молба лицата попадат в обхвата на ЗЧРБ, на практика, търсещите закрила деца могат да бъдат принудително настанени в СДВНЧ за срок до три месеца. Въпреки, че ЗЧРБ не допуска принудително настаняване на непридружени деца, такова не е изключено на практика, ако лицето не бъде идентифицирано като непридружено дете[1].

В последните години се наблюдава увеличение на броя на непридружените деца, търсещи закрила. Поради  особената им уязвимост, за тях са предвидени допълнителни гаранции, включително назначаване на представител, който да  ги подпомага с оглед на спазване на най-добрия интерес на детето по време на приема и процедурата. ЗУБ предвижда назначаване на настойник/попечител на непридружено дете, а при липса на такъв позволява то да се представлява по време на процедурата от социален работник. Поради липсата на настойници/попечители, тази възможност се използва спрямо почти всички непридружени деца, въпреки, че българското законодателство предвижда, че детето може да се представлява само от родител или настойник/ попечител, и че ролята на представителя, предвиден в европейското законодателство е по-широка от тази, предвидена в ЗУБ.

Молби за закрила от деца понякога повдигат въпроса дали лицето в действителност е под 18 години. Тъй като няма точен метод за оценка на възрастта, а съществуващите такива дават значителни отклонения, е препоръчително оценката да се прилага само в случаи, когато има сериозни съмнения относно възрастта и да се използва подход, които отчита физическата, психологическата и социалната зрялост.

Обстоятелството, че търсещият закрила е дете, следва да се отчита във всеки етап от производството за предоставяне на закрила. Необходимо е спазване на определени процесуални гаранции, включително предоставяне на информация, правна помощ и назначаване на представител. По време на интервюто следва да се създадат подходящи условия и да се задават въпроси по подходящ за деца начин. Необходимо е вземащият решение да поеме по-голяма тежест на доказване при изясняване на фактите и обстоятелствата, както и да приложи по-либерално принципа на съмнение в полза на търсещия закрила. При оценката на достоверността трябва да се вземат предвид възрастта и зрелостта на детето, както  към момента на интервюто, така и към даденото събитие. Редица фактори, включително спецификата на детската памет, преживяното в процеса на търсене на закрила и нивото на образование влияят върху способността на децата да представят последователен разказ с необходимите подробности(два от често използваните индикатори за достовреност).

При прилагането на дефиницията на понятието ‘бежанец’ и ‘лице, отговарящо на условията за субсидиарна закрила’ трябва да се отчете обстоятелството, че търсещият закрила е дете: действия, които не съставляват преследване или тежки посегателства спрямо възрастни, биха могли да бъдат такива спрямо деца. Необходимо е да се вземат предвид както специфичните форми на преследване на деца (напр. принудителен брак, принудително набиране на деца във въоръжени сили), така и относимите им права в международното законодателство и КПД.

Въпреки че отчитането на възрастта при прилагане на дефиницията на понятието бежанец включва всички мотиви за преследване,  често молбите за закрила от деца се разглеждат през призмата на принадлежността им към определена социална група. Да бъдеш дете е неизменяема характеристика към дадения момент. Следователно, децата или по-малка група от тях (‘млади мъже’  ‘млади момичета’, ‘сираци’) може да представляват определена социална група по смисъла на член 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците.

Жени

Поради различни исторически причини, дефиницията на понятието бежанец се е интерпретирала през призмата на опита на мъжете, търсещи закрила, без да се обръща достатъчно внимание на разликите в ролята и положението на жените, които обуславят разлики, както в причините и действията на преследване, на които са подложени, така и в достъпа им до закрила от държавата. За да се разбере свързаното с пола преследване е необходимо да се разграничат понятията ‘пол’ и ‘биологичен пол’. Терминът ‘биологичен пол’ се отнася до биологичните разлики между мъжете и жените, които са всеобщи; понятието ‘пол’ е свързано със социалните разлики между мъжете и жените, които са променливи във времето и се характеризират с широка гама на вариации в рамките на една култура и между културите.

Обусловените от пола разлики в ролята и положението на жените в някои държави излагат жените на специфични рискове и ограничават достъпа им до права независимо от разпоредбите на международното законодателство, прокламиращо равенство и изрично забраняващо дискриминацията, основана на пола. В ситуация на конфликт и разселване, тези рискове – особено дискриминация, сексуално и свързано с пола насилие (ССПН) – се увеличават значително.  При предоставянето на условията на прием е необходимо да се отчете, че някои от жените, търсещи закрила са били жертва на насилие и като такива те попадат в категорията на уязвимите лица, чиито специални нужди следва да бъдат установени и адресирани. Задължение на държавите-членки е и да предотвратят ССПН в центровете на настаняване.

Обстоятелството, че търсещият закрила е жена, следва да се отчита в различните аспекти на производството, за да се гарантира справедливо разглеждане на молбата, включително при предоставянето на информация, интервюто, оценката на достоверността и прилагането на дефиницията на понятието бежанец (или лице, отговарящо на условията за субсидиарна закрила). Поради това, че преживяното от жените често има сериозни физически, психологически и социални последици, те срещат трудности да разкрият това, на което са били подложени. Неразкриването на преживяно насилие в първоначалните интервюта не бива само по себе си да се отразява негативно на оценката на достоверността. Осигуряването на конфиденциалност, наличието на преводач и интервюист от същия пол, задаването на въпроси по подходящ начин са от съществено значение за изясняване на всички относими факти.

При оценката на достоверността и на риска от бъдещо преследване, следва да се има предвид, че наличната информация за страната на произход може да не отразява нарушения на човешките права, на които са подложени жените: например, много случаи на сексуално насилие не се докладват.

Законодателството на ЕС постановява изрично, че действията на преследване включват такива, които са специфични за пола (т.е. такива, които засягат предимно жени, напр. принудителен аборт, женско генитално осакатяване, сексуално насилие, принудителен брак, домашно насилие, трафик). Дискриминационни мерки спрямо жените, в зависимост от последиците им, сами по себе си или кумулативно също могат да съставляват преследване.

В някои случаи, посегателствата се извършват от недържавни субекти, включително членове на семейството или общността. Ако държавата не може или не желае да предостави защита, тези посегателства могат да съставляват преследване и следователно лицето попада в обхвата на международната закрила. Несъответствията между ЗУБ и европейското законодателство относно специфичното за пола преследване и възможността недържавни субекти да извършват преследване създават допълнителни бариери пред достъпа до закрила за жени, търсещи закрила на това основание.

Въпреки че отчитането на пола при прилагане на дефиницията на понятието бежанец включва всички мотиви за преследване,  често молбите за закрила от жени се разглеждат през призмата на принадлежността им към определена социална група. В зависимост от ситуацията в държавата на произход, жените (или част от тях, напр. ‘жени, за които се счита, че са нарушили обществените морални норми’) могат да съставляват такава група по смисъла на член 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците.

ЛГБТИ лица

Независимо, че международното право прокламира равенството и забранява дискриминацията, много лица са подложени на нарушение на основни човешки права поради своята сексуална ориентация[2] и/или полова идентичност[3] (СОПИ). Въпреки, че преследването на лесбийки[4], гей[5], бисексуални[6], трансексуални[7] и интерсексуални[8] (ЛГБТИ) лица съществува отдавна, в последните години се наблюдава все по-голямо разбиране, че тези лица могат да се нуждаят от международна закрила. Анализът дали тръсещият закрила отговаря на дефиницията за бежанец трябва да започне от предпоставката, че всеки има право да живее в обществото такъв, какъвто е, без да се налага да крие основни аспекти от своята идентичност, които са вродени и непроменяеми, каквито са СОПИ.

Действията на преследване срещу ЛГБТИ лица включват заплахи от насилие, принудителни мерки, целящи промяната на СОПИ (напр. принудителна операция за смяна на пола), принудителен брак, ‘корективно’ изнасилване.  В много държави еднополовите сексуални отношения са криминализирани, като наказанията включват лишаване от свобода, телесно и смъртно наказание.

Дискриминационни мерки спрямо ЛГБТИ лица, в зависимост от последиците им, сами по себе си или кумулативно също могат да съставляват преследване.

Молбите, основаващи се на сексуална ориентация и/или полова идентичност, най‑често се анализират в рамките на основанието „принадлежност към определена социална група“. Законодателството на ЕС дефинира понятието и регламентира, че сексуалната ориентация и половата идентичност трябва да бъдат разгледани подобаващо, когато се преценява принадлежност към дадена социална група или се набелязват характеристиките ѝ.

Оценката на достоверността на молби за закрила, основани на СОПИ често е предизвикателство за националните власти. Методите, които се използват следва да са съобразени с международното и европейското законодателство, като не се допускат подробни разпити за сексуалните практики на търсещия закрила, нито подлагането му на „тестове“. Поради факта, че ЛГБТИ лицата са били подложени на дискриминация, насилие или омраза в страната на произход, поради срам, травма или страх от последиците от разкриването на своята СОПИ, те може да не я обявят в първоначалните интервюта. Някои са принудени да встъпят в брак и да имат деца. Няма общи характеристики, типични за всички ЛГБТИ лица: наличието или отсъствието на определено поведение или външност, не могат да бъдат индикатор за това дали лицето притежава или не твърдяната СОПИ.

Жертви на изтезание и насилие

Въпреки, че международното право провъзгласява абсолютна забрана на изтезанието, множество държави продължават да прилагат изтезание или други форми на нечовешко и унизително отнасяне. Според различни източници, между 5 и 35 процента от търсещите закрила са жертви на изтезание[9]. Ранната идентификация на такива лица е от значение, както за възможността им да получат достъп до рехабилитация, така и за оценката на молбата им за закрила.

В България не се извършва систематична идентификация на жертвите на изтезание и травма, въпреки наличието на въпросник за ранна идентификация на такива лица. Независимо, че съгласно ЗУБ всички търсещи закрила имат право на психологическа помощ, съществува само една неправителствена организация, която е специализирана за работа с жертви на изтезание, като поради ограниченото финансиране може да оказва подкрепа на ограничен брой лица.

Задържането на жертви на изтезание оказва негативно влияние, като задълбочава здравословните и психологическите последици от изтезанието. Тъй като преди подаването на молба за закрила лицата попадат в обхвата на ЗЧРБ, на практика, търсещите закрила жертви на изтезание могат да бъдат принудително настанени в СДВНЧ.

Последиците от преживяно травматично събитие влияят върху паметта на търсещите закрила и начина, по който те могат да представят историята си. Последователността на разказа и неговата подробност често се използват като  критерии за достоверност: несъответствия в изложеното в рамките на различни интервюта и липса на подробности може да доведе до отхвърляне на молбата като недостоверна. Същевременно, научните изледвания сочат, че лицата, преживели травма, често показват симптоми на избягване, дисоциация, емоционално вцепенение и имат склонност да си спомнят само основни подробности, към които е било насочено вниманието им. Тези фактори трябва да се вземат предвид при оценката на достоверността на разказа на жертви на изтезание.

От съществено значение за жертвите на изтезание е възможността за назначаване на експертиза с цел доказване на твърденията за преживяното. Европейското законодателство постановява, че ако търсещ закрила вече е бил преследван или е понесъл тежко посегателство, това е сериозен признак за основателни опасения от преследване или от реален риск да понесе тежко посегателство, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че не биха се повторили. Основните принципи и стандарти по отношение на медицинските и правните аспекти на изтезанието се съдържат в наръчника за ефективно разследване и документиране на изтезание и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание (Истанбулски протокол).

Лица с увреждания

Освен разпоредбите на международното право, отнасящи се до равенството и недискриминацията,  към правата на хората с увреждания са относими специална Конвенция, както и редица разпоредби в европейското законодателство, включително ХОПЕС.

По отношение на приема, лицата с увреждания са включени в неизчерпателния списък на уязвимите лица в европейското и българското бежанско законодателство. Идентификацията и адресирането на нуждите им са възпрепятствани поради ограничения, свързани с достъпа на търсещи закрила до социални помощи и подкрепа по реда на закона за интеграция на хората с увреждания. От съществено значение е и липсата на помещения в центровете, оборудвани за настаняване на такива лица[10]. Подходящи помещения липсват и в СДВНЧ.

Наличието на увреждане може да изисква предоставяне на специални гаранции по време на процедурата. Конкретните нужди е необходимо да се оценят индивидуално и зависят от различни фактори, включително вида и степента на увреждане (напр. осигуряване на тълковник, назначаване на настойник/попечител). При лица с умствени увреждания, които не са в състояние да бъдат интервюирани, е препоръчително вземащият решение по молбата за закрила да поеме по-голяма тежест на доказване при изясняване на фактите и обстоятелствата.

При оценката на молбата е необходимо да се отчетат видът и степента на увреждането, причините и начинът, по който е било получено (напр. в следствие на изтезание) и ситуацията в страната на произход, включително на дискриминация, липса на грижи и възможност за осигуряване на основни жизнени и медицински нужди.

 Жертви на трафик на хора

Жертвите на трафик на хора се разглежат като специална група, по отношение на която има приета специфична правна рамка в рамките на Съвета на Европа и на ЕС. На национално ниво, България също е приела специфична правна рамка отнасяща се до жертвите на трафик на хора: Закон за борба с трафика на хора и разпоредби от Наказателния кодекс, инкриминиращи трафика на хора. България по принцип се разглежда като държава на произход, тоест, държава, чиито граждани са трафикирани в държави в западна Европа. Но това е ограничено виждане, защото България също може да е транзитна държава и дестинация, в която имигранти са подлагани на робство, принудително подчинение или принудителен труд, едни от целите на трафика на хора. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че търсещите убежище и бежанците в България също могат да са жертви на трафик.

Причината България да приеме Закона за борба с трафика на хора е изпълнение на международните й задължения съгласно Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора и действащото право на ЕС в тази област. Българското законодателство обаче не отговаря на изисванията на тези международни източници, най-малкото поради следната причина. Няма разпоредба която да предвижда предоставянето на период за възстановяване и размисъл на имигранти, за които може да се предполага че са жертви, през който тяхното присъствие на територията на страната да бъде легализирано за поне 30 дни. Според българското законодателство, ако прокурорът издаде решение, че имигрант е жертва на трафик и ако той е изразил съгласие да сътрудничи за разкриване на извършителите на трафика, на него му се предоставя статут на специална закрила. Този статут гарантира разрешение за продължително пребиване и престой в приют. Тази разпоредба обаче не е достъчно добре координирана със Закона за чужденците в България, който съдържа допълнителни изисвания за предоставянето на разрешение за пребиване. Много вероятно, поради тези проблеми в българското законодателство, Групата от експерти за борба с трафика на хора (ГРЕТА), органът който е отговорен да следи как държавите прилагат Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, посочва в доклада си за България, че статут на специална закрила не е предоставян в България.^[11]

[1]             Например, при липса на документи да бъде записана погрешна дата на раждане или възрастен да бъде счетен за придружител на детето, въпреки липсата на връзка между тях.

[2].Капацитетът на всеки човек да изпитва дълбоко емоционално, романтично и сексуално привличане към и/или интимни отношения с лица от различен или от същия пол, или към двата пола. Сексуалната ориентация може да се разглежда като континиум и обхваща привличане изключително или не изключително към представители на същия или на противоположния пол. Сексуалното поведение не винаги съответства на сексуалната ориентация. Независимо дали сексуалната ориентация на човека се определя, наред с друго, от генетични, хормонални, свързани с растежа, социални и/или културни влияния (или комбинация от тях), повечето хора не могат да избират сексуалната си ориентация. При някои сексуалната ориентация става ясна в ранна възраст, но при други тя може да продължи да се развива през целия им живот.

[3].Дълбокото вътрешно усещане и индивидуално изживяване за полова принадлежност, което може да съответства или не на биологичния пол, определен при раждането на човека, т.е. вътрешното усещане на човека за това дали е мъж, жена или и двете. Половата идентичност може да стане ясна в ранна възраст, но може да продължи да се развива и през целия живот.

[4].Жена, която се чувства трайно физически, романтично и/ или емоционално привлечена от други жени

[5].Мъж, който се чувства трайно физически, романтично и/ или емоционално привлечен от други мъже

[6].Лице, което се чувства физически, романтично и/или емоционално привлечено, както към мъже, така и към жени

[7].Лице, чиято полова идентичност е различна от определения при раждането му биологичен пол

[8].Лице, родено с репродуктивна или полова анатомия и/или хромозомен модел, които не отговарят на типичните дефиниции за мъж или жена

[9].International Rehabilitation Council for Torture Victims (2013), Recognising victims of torture in national asylum procedures, http://www.irct.org/files/Filer/publications/MLRweb.pdf

[10]           Единствено транзитният център в Пъстрогор разполага със стая, предназначена за настаняване на лица с увреждания. Асансьор е наличен само в регистрационно-приемателния център в Овча Купел.

[11]Report Concerning the Implementation of the Council of Europe Convention on Action against Trafficking in Human Beings by Bulgaria (First Evaluation Round), GRETA(2011)19, Strasbourg, 14 December 2011, 41