Автор: Мария Шишева

Автор на частта относно жертвите на трафик: Владислава Стоянова

Редактор: Валерия Иларева

• Закон за убежището и бежанците

 Обн. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г.

Член 6а

„Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) При прилагането на закона първостепенно значение имат интересите на детето.“

 Член 8, алинея 9

„(9) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2005 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) За бежанци се смятат съпругът на чужденец с предоставен статут на бежанец и техните малолетни и непълнолетни, невстъпили в брак, деца, доколкото това е съвместимо с личния им статус или не са налице обстоятелства по чл. 12, ал. 1.“

Член 9, алинеи 6 и 8

„(6) Хуманитарен статут се предоставя и на съпруга на чужденец с предоставен хуманитарен статут и на техните малолетни и непълнолетни, невстъпили в брак, деца, доколкото това е съвместимо с личния им статус или не са налице обстоятелства по чл. 12, ал. 2.

(8) Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.“

Член 25, алинеи 1, 3 и 5

„Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) На непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, който е на територията на Република България, се назначава настойник, съответно попечител, при условията и по реда на Семейния кодекс.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Държавната агенция за бежанците осъществява контрол и взема мерки за предпазване на малолетните или непълнолетните чужденци, търсещи закрила, от физическо или психическо насилие, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.

(5) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, ако няма назначен настойник, съответно попечител, се представлява в производството от органа по чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето.“

Член 26, алинея 1

„Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи закрила, имат право на образование и професионално обучение при условията и по реда за българските граждани.“

 Член 27

„Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Председателят на Държавната агенция за бежанците може да поиска от съда поставянето под запрещение на непълнолетен или пълнолетен чужденец, подал молба за статут, който поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи.“

 Член 29, алинея 5, алинея 7

„Чл. 29. (5) Правата по ал. 1, т. 2 и 3 не се предоставят на чужденец, който не принадлежи към уязвима група, и:

1. подаде последваща молба за предоставяне на статут;
2. производството по молбата му за статут е спряно.

(7) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие:

1. при роднини или близки;
2. в приемно семейство;
3. в специализирана институция;
4. в други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни.“

 Член 30а

„Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) При прилагане на разпоредбите на този раздел се отчита особеното положение на чужденците от уязвима група като малолетни или непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, самотни родители, придружени от малолетните или непълнолетните си деца, лица с увреждания и такива, които са били обект на тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.“

Член 33

„Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, се настаняват до навършване на пълнолетие:

1. при роднини или близки;
2. в приемно семейство;
3. в специализирана институция;
4. в други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни.

(2) Настаняването по ал. 1, т. 1 – 3 се извършва по реда на Закона за закрила на детето.“

 Чл. 34, алинея 4 и 9

(4) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Председателят на Държавната агенция за бежанците разрешава събирането на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец с предоставен статут с родителите му или с друг пълнолетен член на семейството му или с лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, когато родителите му са починали или са в неизвестност.

(9) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Когато местонахождението на членовете на семейството е неизвестно, Държавната агенция за бежанците в сътрудничество с Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, Българския червен кръст и други организации предприема действия за издирването им.

 Член 39, алинея 1, точка 3, алинеи 3 и 4

„Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Чужденците, ползващи се от временна закрила, имат право:

3. на подходящо настаняване или на средства за настаняване при необходимост;

(3) Чужденците от уязвима група, ползващи се от временна закрила, получават необходимото им медицинско или друго обслужване при условията и по реда за българските граждани.

(4) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, ползващи се от временна закрила, се настаняват:

1. при роднини или близки;
2. в приемно семейство;
3. в специализирана институция;
4. в други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни.“

 Член40, алинея 2

„(2) Регистрационна карта се издава на чужденец, навършил 14 години, и на чужденец, ненавършил 14 години, който не е придружаван от член на семейството си.“

Член 53, точки 1 и 4

„Чл. 53. Държавната агенция за бежанците:

1. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) организира приемането и временното настаняване на чужденците, подали молба за статут или получили закрила на територията на Република България, и в сътрудничество с Българския Червен кръст и други неправителствени организации им оказва съдействие за адаптиране към българските условия; организира курсове по български език и професионална квалификация;
2. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) във взаимодействие с централните органи на изпълнителната власт, Българския Червен кръст и други неправителствени организации организира дейностите по осигуряване на социална, медицинска и психологическа помощ на чужденците, подали молба за статут или получили закрила; съдейства за интеграцията на чужденците, получили закрила;“

 Член 61, алинея 4

„(4) Когато възникне основателно съмнение, че чужденецът не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест, интервюиращият орган назначава психиатрична експертиза.“

Чл. 63а, алинеи 4, 5 и 9

„(4) Не се допуска сведения за чужденците, търсещи или получили закрила, да се събират от и да се предоставят на органите и организациите, осъществяващи преследване.

(5) В Държавната агенция за бежанците се създават собствени информационни фондове по ред, определен от председателя й, при спазване на Закона за защита на личните данни.

(9) По време на интервюто представителят на непридружения малолетен или непълнолетен чужденец има право да задава въпроси, допуснати от интервюиращия орган, и да излага съображения.“

Член 71, алинея 1

„Чл. 71. (1) (Предишен текст на чл. 71 – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Ускореното производство не се прилага по отношение на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, подал молба за статут.“

Чл. 75, алинея 2

„(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) При произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства. Липсата на достатъчно данни за преследване, включително поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 5, не може да е основание за отказ за предоставяне на статут.“

 Парагараф 1, точки 3 и 4 от Допълнителните разпоредби

„3. “Членове на семейството” са:

а) съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца;

б) навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини;

в) родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца.

4. “Непридружен” е този малолетен или непълнолетен чужденец, който се намира на територията на Република България и не е придружен от свой родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай.“

Бележка на автора: От значение за производството по молби за закрила от жени е възможността да бъдат интервюирани от интервюист или преводач от същия пол (чл. 63 а (4)). По отношение на оценката на молбата, §1, т.5 от допълнителните разпоредби регламентира, че ‘определена социална група’ е понятие по смисъла на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и на чл. 10, ал. 1 от Директива 2004/83/ЕО

 

• Устройствен правилник на Държавна агенция за бежанците

Обн. ДВ. бр.34 от 1 Април 2008г., изм. ДВ. бр.48 от 23 Май 2008г., изм. ДВ. бр.58 от 27 Юни 2008г., изм. ДВ. бр.42от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.31 от 23 Април 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 20 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.90 от 15 Октомври 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.36 от 25 Април 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.78 от 19 Септември 2014г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2015г.

Бележка на автора: По отношение на приема и производството на непридружени непълнолетни, от значение са член 20 (13) и (14), както и член 22 (13), регламентиращи ролята на Дирекция ‘Социална дейност и адаптация’ и териториалните поделения на ДАБ относно настаняването, назначаването на настойник/попечител и оценката на възрастта.

 

• Закон за чужденците в Република България

Обн. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., Последно изменение: изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г.

Член 24, алинея 1, точка 17, и алинея 2

„Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и:

(…)

17. (нова – ДВ, бр. 29 от 2007 г.) са получили статут на специална закрила по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора;

(…)

(2) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) За получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване. При първоначално подаване на заявление за разрешение за пребиваване лицата, навършили 18 години, с изключение на лицата без гражданство, представят и свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чиито граждани са, или от държавата на обичайното им пребиваване.“

 Бележка на автора: Когато чужденците кандидатстват за разрешение за пребиваване на основание на член 24(1)(17) от Закона за чуждеците, не се изисква да имат виза съгласно член 15(1) от Закона. Това изрично се посочва от член 24(4) от Закона за чужденците. Но законът не премахва други изисвания към жертвите на трафик на хора, получили специална закрила, които по принцип се предявяват към чужденците, за да получат разрешение за продължително пребиваване. Например, жертвите на трафик на хора със специален статут трябва да се съобразят с изисванията по член 24(2) от Закона.

• Закон за закрила на детето

Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., Последно изменение:изм. и доп. ДВ. бр.84 от 27 Септември 2013г.

 

Член 5, алинея 1

„Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Специална закрила се осигурява на дете в риск.“

 Член 15

„Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.

(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:

1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;
2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, а при необходимост – и друг подходящ специалист.

(5) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите наАдминистративнопроцесуалния кодекс. Дирекция “Социално подпомагане” изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция “Социално подпомагане” може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.“

 Параграф  1, точка 11 от Допълнителните разпоредби

„11. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) “Дете в риск” е дете:

а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;

б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

г) което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от специалист;

д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.“

 Бележка на автора: Законът за закрила на детето е приложим за всички деца на територията на България.

• Закон за лицата и семейството

Обн. ДВ. бр.182 от 9 Август 1949г., Последно изменение:изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г.

Член 2

„2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.“

Член 3

„3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.

Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници.“

Член 4

„4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.“

 Бележка на автора: Законът за лицата и семейството урежда правоспособността и дееспособността на физическите лица. Лицата, които не са навършили 14 години, са малолетни и вместо тях правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници; лицата от 14 до 18 години са непълнолетни, имат ограничена дееспособност, и извършват правни действия със съгласието на родители или попечители. Законът урежда и поставянето под запрещение.

 

• Семеен Кодекс

Обн. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., последно изменение: изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г.

Бележка на автора: От особено значение за непридружените малолетни и непълнолетни търсещи закрила, както и за лицата, поставени под запрещение, е редът за учредяване на настойничество и попечителство.

 

• Закон за здравното осигуряване

Обн. ДВ. бр.70 от 19 Юни 1998г., Последно изменение:изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г.

 Бележка на автора: Законът за здравното осигуряване урежда задължителното и доброволното здравно осигуряване и медицинския контрол. Освен разпоредбите за задължително здравно осигуряване на търсещите закрила (чл.34, ал.1, т.3 и чл.40, ал.3, т.7), от значение за уязвимите лица са и чл. 37 (4), регламентиращ изключения при заплащане на потребителска такса при преглед или болничен престой, както и чл. 45, определящ обхвата на медицинската помощ, заплащана от НЗОК.

 

• Закон за гражданската регистрация

Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., Последно изменение: ДВ. бр.55 от 21 Юли 2015г.

 

Член 26, алинея 3

„(3) Електронен личен регистрационен картон на лице по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на един от следните документи:

1. разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в тази община;
2. решение за предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в тази община;
3. указ на президента на Република България за предоставено убежище;
4. акт за раждане на дете, родено на територията на страната, от родители със статут на бежанец или хуманитарен статут.“

 Бележка на автора: За търсещите закрила е от особено значение чл. 3 (1), според който в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията раждане, брак и смърт за лицата, които към момента на събитието се намират на територията на Република България. По отношение на децата, получили закрила и на тези, родени в България, чиито родители са получили такава, от значение са чл. 3 (1) и (2), т. 2, в) и чл. 26 (3), т.2. и т.4.

• Закон за семейни помощи за деца

Обн. ДВ. бр.32 от 29 март 2002г., допълван и изменян многократно

 Бележка на автора: Законът за семейни помощи за деца урежда условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, формите и реда за тяхното предоставяне. Законът предвижда, че, освен българските граждани и техните семейства, право на семейни помощи имат и бременните жени – чужди граждани и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна (член 3 (5)). Върховният административен съд постановява, че съгласно член 32 на ЗУБ, лицата с предоставен статут на бежанец се ползват с правата и задълженията на български граждани, с изключение на изрично изброените в текста, и имат право да получават помощи по реда на Закона за семейни помощи за деца [1].

• Правилник за прилагане на закона за семейни помощи за деца

Обн. ДВ. бр.67 от 12 юли 2002 г. допълван и изменян многократно

• Закон за социално подпомагане

Обн. ДВ. бр.56 от 19 Май 1998г., последно изменение: изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г.

Бележка на автора: Законът за социално подпомагане урежда правото на социално подпомагане чрез социални помощи и социални услуги. Законът задължава получилите закрила да полагат грижи за задоволяване на жизнените си потребности (чл. 2 (1)) и регламентира, че те имат право на социални помощи и услуги (чл. 2 (6)). От значение за уязвимите лица е и чл. 2 (4), койтообвързва получаването на месечни социални помощи с полагането на общественополезен труд, освен в случаите на майчинство или когато възрастта и/или здравословното състояние на лицето не позволяват това.

• Закон за българските лични документи

Обн. ДВ. бр.93 от 11 Август 1998г., Последно изменение: изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.

 

Член 55, алинея 2

„Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) На всеки чужденец, получил убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците, се издава български документ за самоличност.

(2) Всяко лице по ал. 1 е длъжно след навършване на 14-годишна възраст в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на документ за самоличност по чл. 14, ал. 1, т. 1, 2 и 3.“

 Член 63а, алинеи 4 и 5

„(4) Заявлението за издаване на документите по ал. 1 на непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и в присъствието на родител, настойник или попечител, който полага подпис в заявлението.

(5) Заявлението за издаване на документите по ал. 1 на непълнолетни, настанени за отглеждане в специализирани институции, се подава лично и в присъствието на директора на специализираната институция, в която детето е настанено по съответния ред, само в случаите, при които детето е с неизвестни или починали родители или други законни представители или на което не е назначен попечител, както и в случаите, при които към момента на навършване на 14-годишна възраст родителите или законните представители не са се явили, за да положат подпис в заявлението.“

 Член 63б, алинеи 2 и 3

„(2) Картата на бежанец, картата на чужденец, получил убежище, и картата на чужденец с хуманитарен статут на непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от родител, настойник или попечител, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) Картата на бежанец, картата на чужденец, получил убежище, и картата на чужденец с хуманитарен статут на непълнолетни, настанени в домове за деца, лишени от родителска грижа, се получава от директора на специализираната институция в случаите по чл. 63а, ал. 5.“

 

• Закон за интеграция на хората с увреждания

Обн. ДВ бр. 81 от 17 септември 2004 г., с последващи изменения

• Закон за здравето

Обн. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г, Последно изменение: изм. ДВ. бр.9 от 3 Февруари 2015г.

 

Чл. 82, алинеи 1 – 3

„(1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със:

1. медицинска помощ при спешни състояния;
2. (нова – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти;
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки;
6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация;
7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност;
8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;
9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването;
10. (нова – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) асистирана репродукция.

(2) Всеки български гражданин ползва:

1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им.
2. пълен обем от противоепидемични дейности;
3. достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми.

(3) Децата до 16-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.“

 Член 83, алинея 1

„Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Чужденците, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 наравно с българските граждани.“

 Бележка на автора: В чл. 82 (1) и (2) са регламентирани медицински услуги извън обхвата на задължителното осигуряване, които всеки български гражданин ползва, включително профилактични прегледи, изследвания и акушерската помощ и стационарна психиатрична помощ.  Чл. 83 (1) регламентира, че постоянно пребиваващите се ползват от медицинска помощ наравно с българските граждани. Относно децата, от значение са чл. 82 (3) и (4).

• Закон за борбата с трафика на хора

Обн. ДВ. бр.46 от 20 Май 2003г., изм. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.33 от 28 Март 2008г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 27 Септември 2013г.

 Бележка на автора: Целта на Закона е да въведе международните задължения, поети от България съгласно Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора и релевантното право на ЕС. Има съществени разминавания между задъженията, наложени от международното право за защита на жертвите, и действащия български закон (например, в Закона не се предвижда период за възстановяване и размисъл преди лицата да са окончателно идентифицирани като жерви на трафик). Законът урежда inter alia  мерките за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора и предоставянето статут на специална закрила на жертвите на трафика на хора, които сътрудничат на разследването. Със закона се създават приюти за временно настаняване на жертви на трафика на хора и центрове за закрила и помощ на жертви на трафика на хора. Съгласно член 26(1), след като идентифицират лицата, които са жертви на трафика на хора, органите на досъдебното производство са длъжни незабавно да ги информират за възможността да получат специална закрила, ако в едномесечен срок декларират съгласието си да сътрудничат за разкриване на престъплението. Съгласно чл.25, на лицата, които са жертви на трафика на хора и са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителите на трафика, се предоставя статут на специална закрила за срока на провеждане на наказателното производство. Този статут преполага, първо,предоставяне на разрешение за продължително пребиваване в страната на чужди граждани и, второ, продължаване на престоя в приютите.

• Правилник за приютите за временно настаняванеи центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора

Обн. ДВ. бр.19 от 9 Март 2004г., изм. ДВ. бр.60 от 22 Юли 2014г.

 Бележка на автора: В приютите се приемат лица, които са заявили, че са жертви на трафик на хора. Приемането се извършва по тяхно искане за срок до 10 дни. Съгласно член 21, този срок може да бъде продължен с 30 дни по предложение на местните комисии, органите на досъдебното производство или съда, когато лицето е изявило желание за това. Когато на лицето е предоставен статут на специална закрила съгласно член 27 от Закона за борба с трафика на хора, срокът на настаняване може да бъде продължен до приключване на наказателното производство със съответен акт на прокурора. Ако лицето не получи статут на специална закрила, 10-дневният срок може да бъде удължен по решение на екипа при наличие на свободни места.

Приютите имат за цел да осигурят на жертвите на трафика на хора подслон, социално, медицинско, битово обслужване и психологическа помощ, да създадат условия за установяване на контакт с близките на жертвите, както и със специализираните ведомства и организации. В приютите се приемат лица по всяко време на денонощието, като в срок от 24 часа от приемането на лицето се уведомяват съответните органи на досъдебното производство.

Центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора имат следните цели: да предоставят информация относно административните и съдебните процедури, които уреждат подпомагането и защитата на жертвите на трафика на хора, на разбираем за тях език, да осигуряват специализирана психологическа и медицинска помощ и да подпомагат реинтегрирането на жертвите на трафик в семейната и социалната среда

• Наказателен кодекс

Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г, Последно изменение: доп. ДВ. бр.41 от 5 Юни 2015г.

 Бележка на автора: Чл. 16а от Наказателния Кодекс посочва, че не е виновно извършено деянието, което е осъществено от лице, пострадало от трафик на хора, когато е било принудено да го осъществи в пряка връзка с това му качество. Това предполага, че жерви на трафик на хора, които извършват престъпления под принуда, свързана с качеството им на жертви на трафик, трябва да бъдат признати за невинни.

• Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство

Обн. ДВ. бр.103 от 23 Ноември 2004г., последно изменение:изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.

 Бележка на автора: Този закон урежда условията и реда за осигуряване на специална защита от страна на държавата на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и на лица, пряко свързани с тях, когато не могат да бъдат защитени със средствата, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. Жертвите на трафик на хора могат да попаднат в приложното поле на този закон.

 

• Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления

Обн. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.32 от 27 Април 2010г.

 Бележка на автора: Този закон урежда условията и реда за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления български граждани или граждани на държави – членки на Европейския съюз. Приложното поле на закона е ограничено, което предполага че жертви на трафик на хора, които са граждани на трети държави, не поподат в обхвата му. Те може да попаднат в обхвата при случаите, предвидени в международен договор, по който Република България е страна. Член 3(3) изрично посочва престъплението трафик на хора сред престъпленията, във връзка с които жертвите могат да получат подпомагане и финансова компенсация по Закона. Тази разпоредба посочва, че Законът обхваща престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда.

[1]             Върховен Административен съд, Решение No 15522 от 18/12/2014 г.

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.