Автор: Валерия Иларева

Редактор: Валерия Иларева

• Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи

Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е приета от Съвета на Европа на 4 ноември 1950г. и влиза в сила на 3 септември 1953г. За България е в сила от 7 септември 1992г. Обн. ДВ. бр.80 от 2 Октомври 1992г., изм. ДВ. бр.137 от 20 Ноември 1998г.

Член 3

„Забрана на изтезанията Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“

Член 5

„Право на свобода и сигурност

1. Βсеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случаи и по реда, предвиден от закона:
2. a) законосъобразно лишаване от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда;
3. b) законосъобразен арест или лишаване от свобода за неизпълнение на законосъобразно съдебно решение 8 9 или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона;
4. c) законосъобразен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление;
5. d) лишаване от свобода на непълнолетно лице въз основа на законосъобразно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел или законосъобразно лишаване от свобода на такова лице, с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция;
6. e) законосъобразно лишаване от свобода, с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници;
7. f) законосъобразен арест или лишаване от свобода на дадено лице, с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната, или на лице, против което се предприемат действия за неговото експулсиране или екстрадиране.
8. На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.
9. Βсеки арестуван или лишен от свобода в съответствие с разпоредбите на параграф 1 c) на този член трябва своевременно да бъде изправен пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.
10. Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.
11. Βсяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има право на обезщетение.“

Член 8

„Право на зачитане на личния и семейния живот

1.Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2.Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

 Член 13

„Право на ефективни правни средства за защита

Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции“

Член 46

„Задължителна сила и изпълнение на решенията

1.Βисогодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения по същество на Съда по всяко дело, по което те са страна.

2.Окончателното решение на Съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.

3.Ако Комитетът на министрите счете, че контролът върху изпълнението на окончателно решение се възпрепятства поради затруднение при тълкуването на решението, той може да отнесе въпроса за тълкуването до Съда. Решението да се сезира Съда се взема с мнозинство от две трети от представителите, имащи право да заседават в комитета.

4.Ако Комитетът на министрите е на мнение, че Високодоговаряща страна отказва да изпълни окончателно решение по дело, по което е страна, той може, след отправяне на формално уведомление до тази страна, и с решение, прието с мнозинство от две трети от представителите, имащи право да заседават в комитета, да отнесе до Съда въпроса дали тази страна е изпълнила задължението си по параграф 1.

5.Ако Съдът установи нарушение по параграф 1, той връща делото на Комитета на министрите за обсъждане на мерките, които да бъдат предприети. Ако Съдът не установи нарушение по параграф 1, той връща делото на Комитета на министрите, който прекратява разглеждането му.“

Бележка на автора: Според Европейския съд за правата на човека, член 13 във връзка с член 3 от ЕКПЧ задължава държавите-страни по Конвенцията да предвидят автоматичен суспензивен ефект на жалбите срещу заповедите за експулсиране, когато е направено защитимо твърдение относно наличието на съществен риск от смърт или малтретиране в страната на местоназначението[1].

• Правилник на Европейския съд по правата на човека

1 юни 2015г., Страсбург

Правило 39 – Привременни мерки

Превод от английски език:

„Правило 39 – Привременни мерки

1. Съставът или, когато е целесъобразно, председателят на секция или дежурен съдия, назначен в съответствие с параграф 4 от настоящия член, може, по искане на една от страните или на всяко друго заинтересовано лице, или по своя инициатива, да посочи на страните привременна мярка, която счита, че следва да бъде приета в интерес на страните или на правилното протичане на производството.
2. Когато се счита за целесъобразно, Комитетът на министрите може да бъде незабавно уведомен за приетата мярка в конкретен случай.
3. Съставът или, когато е целесъобразно, председателят на секция или дежурен съдия, назначен в съответствие с параграф 4 от настоящия член, може да поиска информация от страните по всеки въпрос, свързан с изпълнението на посочената привременна мярка.
4. Председателят на Съда може да назначи заместник-председатели на секции за дежурни съдии, които да вземат решения по искания за допускане на привременни мерки.“

       Бележка на автора: Според практиката на Европейския съд по правата на човека[2], привременните мерки са задължителни за своите адресати в очакване на решението по делото. В повечето случаи Съдът иска от държавата да се въздържи от извършването на определено действие, най-често експулсирането на лице в страна, в която според твърденията му то е изложено на смъртна опасност или на опасност от изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. За да могат молбите за привременни мерки да бъдат разглеждани незабавно[3], Съдът разполага с отделна факс-линия за получаването им: +33 (0)3 88 41 39 00. Съдът препоръчва на първата страница на молбата да се изпише с удебелен шрифт: „Article 39. Urgent“ и лице за контакт. По дела, отнасящи се до експулсиране или екстрадиция, се отбелязва също за коя дата и час е предвидено експулсирането и към коя дестинация. Следва да се има предвид, че ЕСПЧ уважава исканията за привременни мерки само в изключителни случаи, когато има доказателства за непосредствена опасност от непоправими вреди с много сериозен характер и prima facie жалбата по делото е основателна.

[1] В този смисъл, вж Решението по делото Auad срещу България, параграф 139, и другите решения на Съда по отношение на България в раздел „Съдебна практика“ по-долу в Глава 7, както и практиката на Европейския съд по правата на човека, посочена в Глава 1 от сборника.

[2] Дело Mamatkulov and Askarov срещу Турция [Голяма камара], Жалби No. 46827/99 и 46951/99, Решение на ЕСПЧ от 4 февруари 2005г.

[3] Видео- свидетелство:  Експерт: Имаме добър закон за търсещите закрила, но малко получават такава (видео), в-к Дневник, 9 февруари 2012г. http://www.dnevnik.bg/evropa/evropeiski_parlament/stani_evrodeputat/2011/12/31/1760044_ekspert_imame_dobur_zakon_za_turseshtite_zakrila_no/

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.