Автор: Валерия Иларева

Редактор: Валерия Иларева

• Закон за защита на класифицираната информация

Обн. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., последно изменение: изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г.

 Параграф 1, точки 13 и 14 от Допълнителните разпоредби

„13. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) “Национална сигурност” е понятието по чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.

14. “Интереси на Република България, свързани с националната сигурност” са гарантирането на суверенитета и териториалната цялост и защитата на конституционно установения ред в Република България, включително:

а) разкриване, предотвратяване и противодействие на посегателства срещу независимостта и териториалната цялост на страната;

б) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, които накърняват или застрашават политическите, икономическите и отбранителните интереси на страната;

в) получаване на информация за чужди страни или от чужд произход, нужна за вземане на решения от висшите органи на държавната власт и държавното управление;

г) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, насочени към насилствена промяна на конституционно установения ред в страната, който гарантира упражняване на правата на човека и гражданина, демократично представителство на основата на многопартийна система и дейността на институциите, установени от Конституцията;

д) разкриване, предотвратяване и противодействие на терористични действия, на незаконен трафик на хора, оръжие и наркотици, както и на незаконен трафик на продукти и технологии, поставени под международен контрол, пране на пари и други специфични рискове и заплахи.“

• Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност

Обн. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., В сила от 01.11.2015 г.

Член 2

„Национална сигурност е динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети.“

• Закон за убежището и бежанците

Обн. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г.

Член 4, алинеи 3 и 4

„(3) Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

(4) От правата по ал. 3 не може да се ползва чужденец, търсещ или получил закрила, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.“

Член 12

„Чл. 12. (1) (Предишен текст на чл. 12, изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Статут на бежанец не се предоставя на чужденец:

1. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил деяние, което съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и човечеството;
2. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България;
3. за когото има сериозни основания да се предполага, че извършва или подстрекава към действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации;
4. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците и тази закрила или помощ не е преустановена и положението му не е установено съгласно съответна резолюция на Организацията на обединените нации;
5. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) по отношение на когото компетентните органи в държавата по неговото постоянно местоживеене са признали правата и задълженията, произтичащи от гражданството на тази държава.

(2) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил някое от деянията по ал. 1, т. 1 и 3 или тежко престъпление от общ характер, както и когато е извършил извън територията на Република България престъпление, за което българският закон предвижда наказание лишаване от свобода, и е напуснал държавата си по произход единствено с цел да избегне наказателното преследване, освен ако това преследване застрашава живота му или е нечовешко или унизително.“

Бележка на автора: Видно от систематичното място на изключващите разпоредби на член 12 от ЗУБ след т.нар. включващи разпоредби в член 8 и 9 от ЗУБ относно бежански и хуманитарен статут, както и от систематичното място на членове 1  D- F след член 1 А в Женевската конвенция за статута на бежанците, решаващият орган трябва първо да отговори на въпроса дали лицето отговаря на критериите за предоставяне на международна закрила и едва след това да прецени дали е налице някоя от изключващите клаузи. Това положение има важно практическо значение и с оглед спазване на абсолютната забрана за връщане при сериозен риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

 Член 15

„Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., предишен текст на чл. 15 – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, се прекратява, когато чужденецът:

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) не може повече да се отказва от ползването на закрилата на държавата му по произход, поради това че обстоятелствата, пораждащи страха от преследване, са отпаднали и промяната в тези обстоятелства е достатъчно значителна и не е от временен характер;
2. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) доброволно се възползва от закрилата на държавата си по произход;
3. след като веднъж е загубил своето гражданство, отново доброволно го е придобил или е получил ново гражданство в друга държава;
4. придобие българско гражданство;
5. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) доброволно се установи в държавата, в която е бил преследван;
6. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) оттегли молбата си;
7. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) не се яви пред съответното длъжностно лице на Държавната агенция за бежанците в продължение на три месеца от спирането на производството по чл. 14 за представяне на доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица;
8. почине;
9. (нова – ДВ, бр. 31 от 2005 г.) получи убежище от президента.

(2) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато чужденецът посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се ползва от закрилата на държавата му по произход.“

Член 17

„Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) Предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато:

1. по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 15, ал. 1, т. 1 – 5 и 9;
2. чужденецът заяви, че не желае повече да се ползва от предоставения му статут.

(2) Предоставен статут на бежанец се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 1 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) Предоставен хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7.

(4) Временна закрила се отнема на чужденеца, когато се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3 или за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност или за обществото.“

Член 18

„Чл. 18. Президентът на Република България може да отнема убежище, когато прецени, че обстоятелствата за неговото предоставяне са се изменили или са отпаднали.“

Член 19

„Чл. 19. Отнемането или прекратяването на закрила или прекратяването на производството по отношение на чужденец не отменя, прекратява или изменя статута на другите членове на семейството му, освен ако и по отношение на тях се установят съответните основания.“

Член 58, алинея 7

„(7) (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При получаване на молба за предоставяне на особена закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция “Национална сигурност”.“

Член 67, алинея 3

„Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Принудителните административни мерки “отнемане правото на пребиваване”, “принудително отвеждане до границата”, “експулсиране” и “забрана за влизане в страната” не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Принудителните административни мерки по ал. 1 се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище статут на бежанец или хуманитарен статут.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато има основания да се смята, че чужденецът, търсещ или получил закрила, представлява опасност за националната сигурност, или който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.“

Бележка на автора: Въпреки предвидените в ЗУБ изключващи клаузи, по-широко разпространената практика в България понастоящем е т.нар. „изключване преди изключването“, при което на лицата, които биха попаднали в обхвата на изключваща клауза, не се дава достъп до процедурата по ЗУБ (бездейства се относно регистрацията на тяхната молба за закрила) или процедурата се прекъсва преди произнасянето по молбата и лицето се задържа с оглед изпълнение на заповед за експулсиране, без да има формално позоваване на изключващите клаузи в рамките на производството по ЗУБ. Освен това, при последващо разкриване на правнорелевантни относно изключването факти, не се използва процедурата по отнемане на предоставена закрила съгласно ЗУБ, а вместо това лицето, получило статут, направо се задържа с оглед изпълнение на заповед за експулсиране. Тоест, налице е незаконосъобразно игнориране на процедурния ред според бежанското право. Това личи и от осъдителните дела срещу България в ЕСПЧ.

• Закон за чужденците в Република България

Обн. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., Последно изменение: изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г.

Член 39а, алинея 1

„Раздел I.

Принудителни административни мерки

Чл. 39а. (1) (Нов – ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишен текст на чл. 39а – ДВ, бр. 23 от 2013 г. (*)) Принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, са:

1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;
2. принудително отвеждане до границата на Република България;
3. експулсиране;
4. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г. (*), доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г. (*)) забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз;
5. забрана за напускане на Република България.“

 Член 42, алинея 1

„Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Експулсиране на чужденец се налага, когато:

1. неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред;
2. са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 1 – 4.“

Член 10, алинея 1, точки 1 – 4

„Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато:

1. (доп. – ДВ, бр. 29 от 2007 г.) с действията си е поставил или може да постави в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната;
2. (доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ или влизането му в страната може да навреди на отношенията на Република България с друга държава;
3. (изм. – ДВ, бр. 11 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 17.09.2010 г.) има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва терористична дейност, контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, пиротехнически изделия, стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство;
4. има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;“

 Член 44, алинея 4

„(4) Подлежат на незабавно изпълнение:

1. заповедите за отнемане на правото на пребиваване в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г. (*), доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г. (*)) заповедите за налагане на забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
3. заповедите за експулсиране.“

Член 44, алинеи 6-8

„6) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) В случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта или директорът на дирекция “Миграция”, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България или експулсирането.

(7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Към дирекция “Миграция” се създават специални домове за временно настаняване на чужденци, на които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране.

(8) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. За наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом се извършват ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция “Миграция”. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране, срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно.“

Член 44а

„Чл. 44а. (1) (Нов – ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишен текст на чл. 44а – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Чужденец, на който е наложена принудителна административна мярка експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.

(2) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Когато обстоятелствата по ал. 1 са установени с влязъл в сила съдебен акт, на чужденеца се издава и връчва заповед от органа, издал заповедта за експулсиране, в която изрично се посочва забраната за експулсиране и държавата, в която чужденецът не следва да бъде експулсиран. Заповедта не подлежи на обжалване.

(3) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Чужденецът се задължава да се явява веднъж седмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване.

(4) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) В случай че след една година от издаването на заповедта по ал. 2 експулсирането в трета сигурна страна не е осъществено, на чужденеца се разрешава временен достъп до пазара на труда при условията и по реда на наредбата по чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта – до осъществяване на експулсирането.“

Член 46, алинеи 2-4

„(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Заповедите за:

1. отнемане на правото на пребиваване в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г. (*), доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г. (*)) налагане на забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1, и
3. експулсиране

подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно.

(3) В заповедите по ал. 2 не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка.

(4) Жалбата срещу заповед по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта.“

Член 46а

„Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в 14-дневен срок от фактическото настаняване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Съдът по ал. 1 разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото. Явяването на лицето не е задължително. Решението на първоинстанционния съд може да се обжалва пред Върховния административен съд, който се произнася в срок до два месеца.

(3) На всеки 6 месеца началникът на специалния дом за временно настаняване на чужденци представя списък на чужденците, които са пребивавали повече от 6 месеца в него поради наличие на пречки за извеждането им от страната. Списъкът се изпраща до административния съд по местонахождението на специалния дом.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) След изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Определението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Когато съдът отмени обжалваната заповед за принудително настаняване или определи освобождаване на чужденеца, той се освобождава незабавно от специалния дом.“

Бележка на автора: Видно от член 44, алинея 4 и член 46, алинея 4 от ЗЧРБ, заповедите за експулсиране подлежат на незабавно изпълнение и жалбата срещу тях няма суспензивен ефект. Поради тази национална нормативна уредба България многократно е осъждана от Европейския съд по правата на човека за липса на ефективни средства за защита и нарушение на член 13 във връзка с член 3 от ЕКПЧ.

В Решението си от 11 октомври 2011г. по делото Auad срещу България (виж по-долу в раздел „Съдебна практика“), ЕСПЧ прави конкретни препоръки за изменения в българското законодателство така, че то да отговаря на ЕКПЧ.

Във връзка с изпълнението на практика на забраната за връщане съгласно чл. 44а, ал.1 от ЗЧРБ, по делото Auad срещу България ЕСПЧ изрично посочва, че трябва страната на местоназначение винаги да се посочва в заповедта за експулсиране и промяната на местоназначението трябва да подлежи на обжалване по съдебен ред.

Обикновено заповедта за експулсиране е придружена от заповед за имиграционно задържане (което ЗЧРБ нарича „принудително настаняване“). Поради това е необходимо да се съблюдават стандартите за уважение към правото на свобода и сигурност съгласно член 9 от МПГПП и практиката на Комитета за правата на човека, член 5 от ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ и член 15 от Директива 2008/115/ЕО и тълкуването, дадено в практиката на СЕС.

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.