Автор: Валерия Иларева
Редактор: Валерия Иларева
- Решение No.15510/16.12.2010г., постановено по адм. дело No. 7152/2010 по описа на Върховния административен съд
Бележка на автора: Решението на ВАС се отнася до приложението на член 1 D от Конвенцията за статута на бежанците и член 12, алинея 1, точка 4 от ЗУБ. Според Съда, съществено нарушение на административно-производствените правила е налице, когато административният орган не изследва дали търсещият закрила-палестинец е официално регистриран към Агенцията на Организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток, а при положителен отговор – дали е загубил закрилата си като бежанец, предоставяна от Агенцията.
„Какви са тези налични данни по чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, откога са, как са събрани изобщо не е ясно. От една страна при липсата на конкретни фактически основания за хипотезата на правната норма, посочена като основание за отказа на виза е нарушено правото на лицето на защита – да му се обезпечи възможност за се запознае с информацията, послужила за извод по чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ (ако изобщо такава е налична) и да изрази становище по нея и да упражни правото си на защита чрез събиране на доказателства за опровергаването й. От друга страна съдът е препятстван да упражни контрол за законосъобразност във връзка с проверка налице ли са действително фактически основания, които да обосноват прилагане на правното основание за отказ на виза по чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ. Дори данните, посочвани от ДАНС като налични, да представляват класифицирана информация, то съгласно ЗЗКИ, Правилника за прилагането му и Правилника за администрацията в съдилищата, е предвиден процесуален ред, по който подобен вид данни да бъдат събирани и съхранявани в административното и в съдебното производство и съответно обсъждани от участниците в производството. А в разглеждания случай такива данни не са предоставени, включително и по специален ред, от което следва, извод за недоказване съществуването на такива данни. При това положение липсват материалноправните предпоставки за издаване на процесния отказ“
- Определение No.2967/18.03.2015г., постановено по адм. дело No. 296/2015 по описа на Върховния административен
„С оглед на изложеното съдът правилно приел, че е налице действие, по смисъла на чл. 250, ал. 1 АПК, което засяга права и законни интереси на частния жалбоподател, но неправилно приел, че това действие се основава на административен акт или на закона. От фактите по делото е безспорно, че след 25.11.2014 г. не е налице нито административен акт, нито съдебен акт, нито правна норма, която ex lege да поражда правно основание за принудителното задържане на Багери в специалния дом за временно настаняване на чужденци. Незавършеното съдебно производство по преценка на основанията за продължаване на срока на задържане не е годно, по смисъла на чл. 250, ал. 1 АПК, основание за извършване от административния орган на действия по принудително задържане, тъй като все още няма постановен съдебен акт, който да се яви основание за това задържане. Такова не е и потенциалната законова възможност за продължаване на принудителното задържане.
Приетият от националния законодател ред и компетентен орган за продължаване на принудителното задържане в специален дом за временно настаняване на чужденци – не чрез акт на административен орган, на който органът би могъл да допусне предварително изпълнение, а чрез акт на съд по реда на чл. 46а, ал. 3 и 4 ЗЧРБ, прави фактическото задържане от момента на изтичане на срока на принудителното задържане, определен по реда на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, до момента на влизане в сила на съдебния акт по чл. 46а, ал. 4 ЗЧРБ лишено от правно основание. Това законодателно решение безспорно би могло да създаде затруднения при приложение на разпоредбата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, респективно на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 Директива 2008/115, в хипотезата на наличие на основания за продължаване на принудителното задържане, и с оглед на това да въздейства на ефикасността на политиката срещу незаконната имиграция, но въпрос на преценка на националния законодател е кому да възложи преценката за наличие на обстоятелствата по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и какъв процедурен ред да създаде за реализиране на установената с правото на Европейския съюз правна възможност.
Липсата на акт, който да установява необходимостта от продължаване на принудителното задържане, и невъзможността, с оглед на визираното в чл. 46а, ал. 3 и 4 ЗЧРБ, съответно в Директива 2008/115, на ex lege продължаване на принудителното задържане, прави в конкретния случай действието по принудително задържане на Карим Багери след 25.11.2014 г. лишено от правно основание и с оглед на това искането му по чл. 250, ал. 1 се явява основателно.
Съдът следва да отмени обжалваното разпореждане №5870 от 08.12.2014 г. и вместо него да постанови друго, с което на основание чл. 253, ал. 2 АПК да постанови да бъде прекратено безусловно принудителното задържане на Карим Багери в специалния дом за временно задържане на чужденци – гр. София.“
Бележка на автора: Определението на съда подчертава, че максималният срок на имиграционно задържане въз основа на първоначално издадената заповед е шест, а не осемнадесет, месеца. Поради това не е допустимо продължаване на задържането след този срок, без да има акт за това.
„Следователно – за да намери приложение чл.17, ал.1, б.г от Директивата – следва да съществуват сериозни основания да се счита, че лицето представлява заплаха т.е. не се изисква да е заплаха, а само да има основания и – за да се счита това – трябва да има данни. Видно от чл.17 се касае за тежка последица, която – преценена с основанията, визирани в останалите букви – изисква наличието не на предположение, а на установеност на посоченото обстоятелство. Следователно, за да се изключи закрилата, следва да има по делото поне някакви данни, а подобни липсват.“
- Решение на Върховния административен съд по адм. дело номер C – 12/2015г., с което е отменено Решението по адм. дело № 11525/2014г. по описа на АССГ[1]
Бележка на автора: Решението се отнася до незаконосъобразността на имиграционно задържане на търсещ закрила, спрямо когото по време на производството по ЗУБ е издадена заповед за експулсирането му поради заплаха за националната сигурност.
[1] Решението на ВАС е явно и не съдържа класифицирана информация, поради което е публикувано в електронното издание на сборника.
