Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. София, 09.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 4 състав,
в публично заседание на 09.12.2014 г. в следния състав:
СЪДИЯ: Юлия Раева
при участието на секретаря Росица Б Стоева и при участието на прокурора Станчева, като разгледа дело номер 10096 по описа за 2014 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 87 и сл. от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по жалба на У. Р. Д., гражданин на И. срещу Решение №
4633/09.07.2014 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците (Д.), с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Жалбоподателят счита, че обжалваният административен акт е постановен при
съществени процесуални нарушения – твърди, че не са отчетени представените доказателства за признат статут на бежанец по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, с което е допуснато нарушение на
чл. 10 от ЗУБ, както и че не е взета предвид актуалната обстановка в И., която според жалбоподателя сочи на основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.
1, т. 3 от ЗУБ. Допуснатите съществени процесуални нарушения според жалбоподателя са довели и до противоречие на отказа на материалноправните разпоредби.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Процесуалните представители на ответника – заместник председателя на Държавна агенция за бежанците изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване административен акт, от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 87, ал. 1 от ЗУБ. По изложените съображения е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е [дата на раждане] в Б., И., гражданин на И., арабин по народност, вероизповедание: мюсюлманин – сунит, семейно положение – женен.
На 05.09.2009 г. напуснал легално И. с виза за С.. Като причина за напускането на
страната по произход жалбоподателят сочи, че бил преследван от роднини на момиче, което се казвало Х. М. Х., с което живял на съпружески начала без сключен брак. Момичето било убито от нейните роднини като наказание за извънбрачната й връзка. Роднините обаче продължавали да издирват жалбоподателя, за да убият и него. Докато пребивавал в С., жалбоподателят сключил брак с Имам Х. М. А., иракска гражданка. От представения превод на акт за бракосъчетание се установява, че бракът е сключен на 13.10.2011 г. в С., [населено място]. През м. ноември 2011 г. жалбоподателят напуснал С. нелегално, като преминал границата с Т. пеша. Твърди,
че след тридневен престой в И., преминал границата с Б. нелегално, отново пеша.
Според данните от преписката съпругата на жалбоподателя продължава да живее в С., [населено място]. Майка му се преместила да живее от И. в Й..
Обжалваният отказ е постановен по последваща молба по см. на § 1, т. 6 от ЗУБ.
По първата молба за статут е постановен отказ с Решение № 284 от 20.04.2012 г. на председателя на Д.. Отказът е обжалван по съдебен ред. Жалбата е отхвърлена с Решение № 3368/19.06.2012 г. по адм. дело № 4575/2012 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 9518 от 26.06.2013 г. по адм. дело № 11234/2012 г. по описа на Върховния административен съд.
В производството по последващата молба за статут, по време на проведеното на
19.05.2014 г. интервю У. Р. Д. заявява, че през 2009 г. в С. е получил статут на бежанец съгласно мандата на ВКБООН. В тази връзка пред административния орган е представил писмо от Представителството на ВКБООН в Б. (л. 72), заведено под № B./L014/15 от 16.01.2014 г., относно потвърждаване бежански статут на лица, търсещи закрила в Б.. Писмото съставлява списък на лица, относно които се потвърждава предоставянето на бежански статут. Жалбоподателят е посочен на трето място в списъка като У. Д. (W. J.), роден на 01 август 1975 г. в [населено място], И.. Срещу името му е отбелязано, че му е даден бежански статут съгласно мандата на ВКБОНН, регистрационен номер на ВКБООН: 980-09-10471. Със същия регистрационен номер е представен сертификат на бежанец на името на W. J., роден на 01 август 1975 г. в [населено място], И.. В сертификата не е посочено на коя дата е предоставен бежански статут. Посочено е само, че лицето е влязло в С. на 05.09.2009 г. с място на влизане:
Ал-Т.. Сертификатът е издаден от Представителството на ВКБООН в С., [населено място] на 01.10.2009 г. и е посочен срок на валидност: 01.10.2011 г. Сертификатът е двуезичен – на арабски и английски. Името на жалбоподателя в превод от английски е У. Д. (W. J.), а в превод от арабски – У. Р. Д..
Във връзка с горното писмо от Представителството на ВКБООН в Б., заведено под №
B./L014/15 от 16.01.2014 г., е изготвено още едно писмо от Представителството на ВКБООН в Б., заведено под № B./L014/435 от 05.09.2014 г. С второто писмо (изготвено е и е получено в Д. след постановяване на процесния отказ) са представени
копия на документите, представени от жалбоподателя ВКБООН в С. при регистрацията на молбата му закрила – копие на иракската му лична карта, копие на националния му паспорт, копие на свидетелството му за иракско гражданство.
В преписката се съдържа още едно писмо на Представителството на ВКБООН в Б. (л.
32), заведено под № B./L014/333 от 03.07.2014 г., от което се установява, че жалбоподателят е пристигнал в Й. на 01.12.2004 г. и е бил регистриран като търсещ закрила по мандата на ВКБООН на 24.05.2005 г. (файл номер 199-05С01425). Към писмото е приложен документ на английски език с превод на български език, съставляващ справка от досието на жалбоподателя. По делото са налични два превода
– на л. 49 и л. 52-53. Съдът констатира техническа грешка в съдържанието на първия превод (на предпоследния ред е записано, че досието на чужденеца е модифицирано последно на 12.10.2005 г., което е в противоречие с по-горе въведените данни, които касаят предоставяне на статут в по-късен период), поради което кредитира втория превод, приложен на л. 52-53. От втория превод се установява, че представеният документ съдържа данни за статута на лицето в табличен вид. В графата „промяна на индивидуалния статут“ е посочено, че на жалбоподателя е определен статут на бежанец на 04.06.2006 г. В края на документа е отбелязано, че досието на жалбоподателя е създадено на 24.05.2005 г.; последна промяна – 12.10.2009 г.
При проверка на описаните по-горе документи, административният орган е приел, че документите съдържат несъответствия и противоречия относно името на жалбоподателя, държавата и датата на предоставяне на бежански статут. Същата констатация е направена и относно бежанската история на жалбоподателя. Административният орган е преценил, че твърдението на жалбоподателя в последващото производствоо, че е получил статут в С., противоречи на твърдението от предходното производство, че е подал молба за бежанец в Й.. По изложените съображения, всички документи – представени от жалбоподателя и предоставени директно от Представителството на ВКБООН в Б. не са кредитирани. Административният орган е добавил също, че представените документи касаят факти и обстоятелства, които са съществували към датата на първата регистрация на чужденеца в Б. и които е следвало да бъдат заявени в предходното производство, поради което е преклудирана възможността жалбоподателят да се позовава на тях в производството по последващата молба.
По изложените съображения административният орган е формирал извод за липса на
основание по чл. 10 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
На следващо място, въз основа на заявените факти и обстоятелства административният орган е приел, чужденецът не обосновава страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Спрямо него не е имало посегателства, които да се определят като действия на преследване по чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Не може да се приеме, че съществува вероятност за такива действия спрямо него в бъдеще.
Административният орган е обосновал, че спрямо чужденеца не са налице и
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За молителя няма реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ – смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Случаят е разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице
поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Административният орган се е позовал на информацията в справка с вх. №
01-3210/13.03.2014 г. и № 01-6038/12.05.2014 г. на Дирекция „Международна дейност и Европейски бежански фонд” на Д.. Според административния орган съдържащите
се в справките данни не могат да обосноват извод за безогледно насилие,
характеризиращо международен или вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на тълкуването на чл. 15, б. „в”, вр. чл. 2, б. „д” от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 на Съда на Европейския съюз. Административният орган е констатирал, че не се установяват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ.
На последно място административният орган е приел, че посочените от
жалбоподателя лични мотиви за желанието му да живее в Р Б. не могат да бъдат определени и като други причини от хуманитарен характер, поради което не са налице основанията по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут.
В съдебното производство от жалбоподателя е представено ново писмо от
Представителството на ВКБООН в Б. под № B./L014/546 от 09.12.2014 г., в което се потвърждава, че жалбоподателят има признат статут на бежанец от офиса на ВКБООН в С.. Към писмото е приложен отново сертификатът с номер 980-09-10471, който е представен и в административното производство и за който беше установено
по-горе, че е със срок на валидност до 01.10.2011 г., т. е. срокът на валидност е
изтекъл.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган. По делото е представена Заповед № 03-751 от 11.12.2013 г. на председателя на Д., с която на основание чл. 52 от ЗУБ е делегирал на заместник председателя на Д. А. М. правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1-4 от ЗУБ, с изключение на правомощието да отнема статут. Д. е извършено считано от 16.12.2013 г. Именно след тази дата и в кръга на делегираните му правомощия заместник председателят на Д. е постановил процесното решение.
Спазена е установената писмена форма за издаване на административен акт съгласно
чл. 59, ал. 1 от АПК и изискванията на ал. 2 от същия член за реквизити на административния акт.
Решението в частта на отказа на статут на бежанец е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Видовете особена закрила и материалноправните основания за предоставянето й са регламентирани с глава втора от ЗУБ, част от която е и разпоредбата на чл. 10, която предвижда самостоятелно материалноправно основание за предоставяне статут на бежанец на лице, намиращо се на територията на Република Б., признат като бежанец
по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за
бежанците. Въз основа на представените доказателства в административното производство административният орган е следвало да извърши проверка дали действително жалбоподателят е получил статут на бежанец, признат по мандата на ВКБООН, кога е станало това и в коя държава, на какво основание и валиден ли е статутът към момента на произнасяне по молбата за закрила, с която е сезиран. В настоящия случай за извършването на такава проверка не е било достатъчно да се
обсъдят представените от жалбоподателя документи, а да се изиска подробна информация относно държавата, датата на предоставяне на бежански статут, основанието и периода на предоставената закрила, ако такъв период е фиксиран. Вместо това, административният орган е изложил общи констатации, че бежанската история и документите в подкрепа на нея съдържат противоречия. При анализ на събрания доказателствен материал съдът установи, че тези констатации не отговарят
на съдържанието представените от жалбоподателя документи. Първо относно твърдяните от ответника противоречията при посочването на името на жалбоподателя
– такива противоречия съдът не установи. Налице са незначителни неосъответствия при изписването на името на жалбоподателя, които се дължат на особеностите на транслитерацията му от арабски на английски (в преобладаващата си част представените от жалбоподателя документи са двуезични – на арабски и английски) и впоследствие при превода на тези документи от арабски на български и от английски
на български. Относно държавата, в която е предоставен статут – съдът не намира
пречка на лицето да е предоставен статут в две различни държави, още повече, че по делото има данни, че лицето е било регистрирано първо в Й. през 2005 г. и после в С. през 2009 г., т. е. налице е сравнително продължителен период между двете регистрации. Относно датата на предоставяне на статут и периода на предоставената закрила – за Й. има данни само за датата на предоставяне, но не и за периода на закрилата. Предвид датата на предоставяне 04.06.2006 г. (преди повече от осем години) – административният орган е следвало да изиска потвърждение от ВКБООН
на периода на предоставената закрила в Й., което не е сторено. Относно документите за С. – административният орган е следвало да извърши допълнително проверка предвид това, че представеният от представителството на ВКБООН в Б. сертификат за удостоверяването на бежанския статут на жалбоподателя е с изтекъл срок на валидност преди повече от две години.
От представените в административното производство документи действително не
може да се установи по категоричен начин дали на лицето е признат статут, в коя държава и за какъв срок. Тази неяснота обаче не може да послужи като основание за издаване на отказ по молбата за закрила на жалбоподателя преди да бъде извършена допълнителна проверка от административния орган. Предвид непълнотата на информацията, съдържаща се в представените документи административният орган е следвало да направи допълнително подробно запитване до Представителството на ВКБООН в Б. за отстраняването им. Не може да бъде споделен също така аргументът
на ответника, че предвид датата на признаване на статута по мандата на ВКБООН,
която е била меродавна и към предходното производство, то жалбоподателят няма право да позове на тези документи и възможността му да се възползва от удостоверените в тях факти и обстоятелства е преклудирана. Още в предходното производство жалбоподателят е заявил и това не се оспорва от административния орган, че е подал молба за закрила в Й., но не е знаел изхода от производството. Новопредставените доказателства безспорно касаят новооткрити обстоятелства, относими към предмета на искането на жалбоподателя и е следвало да бъдат обсъдени и преценени в съвкупност с останалия доказателствен материал.
На следващо място, решението и в частта на отказа на хуманитарен статут е издадено
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
– отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който е принуден да напусне или остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на опасност от тежки посегателства, като 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
По силата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ реалната опасност от тежки посегателства, може да се
основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход. Нормата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.
В конкретния случай основателни са оплакванията на жалбоподателя, че
административният орган и извършил преценката на ситуацията в И., която по смисъла на § 1, т. 7 от ЗУБ се явява държава по произход на жалбоподателя, като се е позовал на справки, които не са били актуални към момента на издаване на решението.
В съдебното производство е приета като доказателство справка вх. №
01-14531/03.12.2014 г. на Дирекция „Международна дейност“ на Д. за положението в И. и по-специално в [населено място], където е бил роден жалбоподателят. В посочената справка се съдържат данни, че още по време
на проведените през м. април 2014 г. първи парламентарни избори след
оттеглянето на американските войски е налице ескалация на насилието. Според справката доскорошният премиер Н. ал-М. се опитва да се задържи на власт в обстановка на „насилие, гражданска война и остри разделения“.
„Джихадистката групировка „Ислямска държава“ усилва сектантското разделение между шиити и сунити и дестабилизира страната. Наблюдава се покачване на напрежението, а безредиците са дължат най-вече на гняв сред сунитското арабско малцинство, тъй като то се възприема като малтретирано и потискано от шиитското правителство и ръководените от него сили за сигурност.“. „Според доклад на Американския държавен департамент различни екстремисти и терористи насочват атаките си към свои съграждани – шиити и сунити, както и към различни религиозни и етнически групи, места за поклонение и поклонници, училища, правителствена и икономическа инфраструктура. Голяма част от атаките са насочени срещу правителствени представители и служители на иракските сили за сигурност. Нападенията са предварително планирани и с ясна насоченост. Обикновено се използват коли бомби или стрелба с огнестрелно оръжие. Опасенията, че се завръщат сектантските кръвопролития и гражданската война от периода 2006-2007 г. се оказват основателни. Напрежението нараства от април 2013 г., когато правителствените сили за сигурност нападат лагер на протестиращи сунити в северната част на страната.“,“ В началото на 2014 г. хиляди хора продължават
да напускат провинция А., където се водят ожесточени сражения между
правителствените сили за сигурност, ислямските екстремисти и племенните групи в Западен И.“, „скокът на бомбените атаки и други атаки са станали причина за близо 1000 смъртни случая.“,“От началото на годината „Ислямска държава“ завладява големи части от северен и западен И. и това й дава достъп до голямо количество оръжия, финансови средства и природни
ресурси. Тяхната мрежа обхваща и региони отвъд границите на И. и позволява наемането на чуждестранни бойци в битката за унищожаване на иракската държава. Техният обединен контрол върху широки територии както в И., така и в С., в комбинация с идеологията им на омраза, страх и нихилизъм превръщат „Ислямска държава“ в ясна заплаха за самото съществуване на обединена иракска държава и заплаха за регионалната и международната сигурност.“,“Според мисията на О. в И. повече от 7000 са убити при терористични актове и насилие в последните месеци и повече от 13000 са ранени. Само през месец юни са регистрирани 2417 убити и 2287 ранени. Страната е изправена пред хуманитарна катастрофа. В отговор О. започва мащабна хуманитарна операция за осигуряване на храна, подслон, вода и здравна помощ.“, „По време на изборите сектантското напрежение нараства и всекидневно има самоубийствени бомбени атентати в цялата страна, в това число и в столицата Б..“, „От 28 юни градовете М., Т., Т. А., Б., К., С., С. Б., Р., Х., Р. и Ф. са под контрола на въоръжените бунтовнически групи. До края на месеца 2661 човека са убити в цялата страна и други 2875 са ранени, а цялата бройка от началото на годината стига до 7162 убити и 13292 ранени. Вълната от насилие, заляла И. е най-силната от повече от 5 години. Тези събития поставят И. в тежко положение… Групировката „Ислямска държава“ вече контролира [населено място], разположен на 50 км от столицата Б., както и големи райони в североизточната част на съседна С.… Бунтовниците водят война срещу централната власт в И. и продължават настъплението си в богатите на петрол райони на С. И.… На 16 август 2014 г. С. за сигурност на О. единодушно приема резолюция срещу радикалните ислямисти в И. и С….
На 19 септември 2014 г. френски изтребители извършват първи въздушни удари срещу позиции на групировката „Ислямска държава“ в И., а самолети на САЩ нанасят първите въздушни удари по позиции на ИД в С.… В същото време в столицата Б. стават множество кръвопролития с атентатори – самоубийци и въоръжени мъже, насочени към оживени пазари и ресторанти, както и контролно –пропускателни пунктове и правителствени сгради… На 6 август 2014 г. серия от взривове на коли бомби избухват в шиитските квартали
на Б.… Ситуацията в Б. е силно напрегната и тенденцията за ежедневни
атаки, взривове с множество жертви и ранени се запазва до края на месец септември, въпреки усилията на иракските сили за сигурност. Едно от основните места, където ИД е съсредоточила силите си от началото на септември е района на столицата Б. и на север от нея… Бомбените атаки продължават цяло лято в Б., като основна цел е цивилното население. Цели
се създаване на хаос, страх и сектантско напрежение.“
Видно от изложената в справката информация през втората половина на 2014 г. насилието в И. ескалира и към настоящия момент ситуацията в държавата и конкретно в столицата Б. може да бъде определена като силно нестабилна, с ширещи се прояви на крайно насилие, със системни груби нарушения на човешките права, с хиляди убити цивилни, включително и деца и още повече ранени.
Съдът счита, че изложеното следва да се възприема в светлината на
тълкуването, дадено в решението по дело № С-465/07 от 17.02.2009 г. на
Съда на Европейския съюз. То дава правомощието на съдилищата, до които е
отнесено решението за отказ на молба за предоставяне на хуманитарен статут да преценяват силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо наличието на въоръжен конфликт в страната. Видно от цитираната актуална информация и реакцията на международните сили срещу действията на „Ислямска държава“, степента на безогледното насилие в И. е висока.
Предвид горното, спрямо жалбоподателя са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха за живота и здравето си поради разрастващ се вътрешен въоръжен конфликт, с намесата и на международни сили. Тези обстоятелства са от значение за наличието на тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, включително наличието на въоръжен конфликт в страната на произход с оглед тълкуването на чл. 15, б. „в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено в решение от 17.02.2009 г. по дело № С–465/2007 г. на Съда на Европейския съюз.
Предвид изложеното съдът намира, че преценката на ответника относно
липсата на основание за предоставяне на хуманитарен статут е направена, без да е отчетен ескалиращият характер на насилието в И., което води и до жертви сред цивилните лица.
В заключение съдът приема, че отказът на административния орган е
постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило
по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците да прецени всички относими факти, свързани с държавата по произход. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила са основание за отмяна на отказа като незаконосъобразен по чл. 146, т. 3 от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на председателя на Д. за ново произнасяне по молбата на жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
При новото произнасяне административният орган е необходимо да изследва
последователно основанията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. При преценката относно предоставянето на статут на бежанец следва да бъде извършена проверка кога е признат статут на бежанец на жалбоподателя от ВКБООН и в коя държава, на какво основание и валиден ли е статутът към момента (дали е фиксиран периодът на закрила). След изясняване на посочените обстоятелства административният орган следва да прецени дали е налице основанието по чл. 10 от ЗУБ. Ако са налице законовите предпоставки за признаване на статут на бежанец на жалбоподателя, който представлява по-силната закрила по смисъла на ЗУБ, административният орган не е необходимо да обсъжда наличието на предпоставките за признаване на хуманитарен статут. Ако не са налице законовите предпоставки за признаване на статут на бежанец, административният орган следва да вземе предвид актуалното развитие на ситуацията в държавата на произход – И. като прецени наличието на въоръжен вътрешен конфликт по смисъла на чл. 15, параграф 1, б. „в” от
Директива 2004/83/ЕО съобразно тълкуването, дадено в Решение от
17.02.2009г. по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз.
Така мотивиран и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд
София-град, І отделение, 4 състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 4633/09.07.2014 г. на заместник председателя на
Държавната агенция за бежанците.
ИЗПРАЩА преписката на председателя на Държавна агенция за бежанците
за ново произнасяне по молбата на У. Р. Д., гражданин на И. за предоставяне
на статут на бежанец и хуманитарен статут при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Р Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
