М  О  Т  И  В  И  към Присъда № 285/01.04.2014 година, постановена по НОХД № 695/2013г. по описа на РС-Елхово:

Наказателното от общ характер производство е образувано по внесен от Районна прокуратура-Елхово обвинителен акт, с който е предявено обвинение против подсъдимите – А.А. /A. A./и М.Т. /M.T./, и двамата без гражданство с държава по произход – Палестина, в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2  от НК, за това, че на 05.11.2012 година в района на 234  гранична пирамида, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, действайки в съучастие, като извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство  – в отсъствието на подсъдимите, призовани по реда на чл.180 ал.3 от НПК чрез служебния им защитник /по изрично искане, заявено от всеки един от двамата подсъдими в хода на ДП при разпитите им като обвиняеми лица/ и с участието на служебния им защитник, назначен от фазата на ДП – адв.Д. Н. Д. от ЯАК, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор при Елховска районна прокуратура, поддържа изцяло така повдигнатото обвинение против двамата подсъдими, като излагадоводите си, поради които счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че същите са осъществили както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав навмененото им престъпление по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае двамата подсъдими за виновни по повдигнатото им отЕРП обвинение. По отношение на наказването прокурорът визира, че спрямо подсъдимите А.А. /A. A./ и М.Т. /M.T./, са налице основанията на чл.279, ал.5 от НК и чл.31 от Конвенцията за статута на бежанците, тъй като същите са от Палестина и от данните по делото е видно, че са подали молби за закрила пред компетентната ДАБ като към момента на всеки един от тях е предоставен хуманитарен статут, поради което предлага да не им бъде налагано наказание.

Защитникът на подсъдимите, адв.Д., в хода на устните прения пледира, че по делото са налице доказателства, въз основа на които се установи, че подзащитните му са поискали и до приключване на настоящото съдебно следствие им е предоставен хуманитарен статут на територията на страната ни. Това от своя страна доказва, че те са влезли в страната ни, за да потърсят убежище и такова им е предоставено, като преценката дали те са напуснали държавата си по произход и са влезли на територията на Р България поради тежкото политическо и социално положение е извършена от компетентния административен орган. Поради това адв.Д. счита, че по отношение на двамата подсъдими А.А. /A. A./ и М.Т. /M.T./, са налице основанията на чл.279 ал.5 от НК, с оглед на което същите не следва да бъдат наказвани за извършеното от тях макар и формално престъпление по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и като съобрази закона, прие за установенаследната фиктическа обстановка:

На 05.11.2012г. свидетелят Д.В.М., работещ като инспектор МГПГ към РД“ГП“-Елхово, бил на смяна, когато около обяд по разпореждане на Началника, са се изнесли в района на с.Голям Дервент. В 13.00 часа в самото село били задържани две лица – подсъдимите А.А. /A. A./ и М.Т. /M.T./, разпознати от св.М. при извършеното при разпита му предявяване на Евродак-дактилоскопните карти, приложени по ДП. Същите отговаряли на рисковия профил. В хода на извършената проверка било установено, че двамата подсъдими са били без документи за самоличност и не говорили български език. Бил е извършен първоначален обиск, при който не са били открити опасни предмети и оръжие. По разпореждане на оперативния дежурен двете задържани лица били  транспортирани до ГПУ – Елхово. От прохождането на обратната следа се е установило, че двамата подсъдими са преминали държавната граница в района на 234 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово.

Тъй като при установяването на лицата и  последвалото задържане, у подсъдимите не са били намерени национални документи за самоличност, поради което самоличността им е била снета от разследващия орган по техни данни, вписани и в съставените Евродак-дактилоскопни карти. Видно от съдържанието на тези документи, лицата се  идентифицирали като: А.А. /A. A./,роден на *** година в Газа, Палестина, живущ ***, без гражданство, женен, със средно образование и М.Т. /M.T./, роден на *** година в Газа, Палестина, живущ ***, без гражданство, женен, със средно образование. Тези самоличности подсъдимите са заявили чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита им като обвиняеми. Така установените във фазата на ДП самоличности се възприеха и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представени и в хода на съдебното следствие документи за самоличност на подсъдимите.

От приложените по делото справки за съдимост, издадени от ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимите не са осъждани.

От изисканата и приложена на л.57 от делото справка с №02-601 от 31.01.2014г. на ДАБ при МС, се установи, че подсъдимият А.А. /A. A./, с ЛНЧ ********** е с регистрация вДържавна агенция за бежанците при Министерски съвет от 25.04.2013г. като А. К.А., като с приложеното Решение №1421 от 21.08.2013г. на Председателя на ДАБ му е предоставен хуманитарен статут. Досежно другия подсъдим М.Т. /M.T./, от същата справка и приложената към нея молба за закрила от 30.11.2012г., е видно, че е подал молба чрез Дирекция“Миграция“ при МВР-СДВНЧ-гр.Любимец, като на този подсъдим му предстои да бъде регистриран в ДАБ при МС, след което ще бъде проведена процедура по ЗУБ.

Въз основа на приложеното Решение №1421 от 21.08.2013г. на Председателя на ДАБ, приобщено по делото, постановено спрямо подсъдимия А.А. /A. A./, в откритото спрямо него въз основа на подадена молба за особена закрила, производства по общия ред, визиран в приложимия Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/, което съставлява доказателствен източник за установената въз основа на проведени с А. К.А. интервюта, негова бежанска история, съдът в настоящия си състав възприе следното, имащо отношение към инкриминираното деяние, причините и мотивите за извършването му, както и обстановката в държавата по произход на двамата подсъдими: Подсъдимият, регистриран в ДАБ като А. К.А., е без гражданство, палестинец по народност, мюсюлмани сунити, женен, което е удостоверено с представен в хода на проведеното административно производство пред ДАБ при МС документ – сирийски национален паспорт на бежанец № Р 000051092, издаден на 26.01.2008г. и валиден до 25.01.2014г., като предвид на  факта, че чужденецът е лице без гражданство, което е установено от представените документи, по смисъла на §1, т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, за негова държава по произход решаващият орган е приел Сирия, където подсъдимият е живял. В проведено интервю А. К.А. е заявил, че в края на месец август 2012г., е напуснал нелегално Сирия, където е живял заедно със семейството си в гр.Халеб, и е заминал за Турция, като на 04.11.2012г., с помощта на трафикант, е преминал нелегално на българска територия. Първоначално желанието му е било да стигне до Швеция, поради което след като е бил известно време в български център за бежанци, го е напуснал и по нелегален начин е стигнал до Швеция. На по-късен етап този подсъдим с решение № 3866 от 25.04.2013г. на решаващ орган на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), е върнат обратно на територията на нашата държава, по искане 02130SE0002 от 14.02.2013г. от Кралство Швеция. А. К.А.  е мотивирал молбата си за закрила с липсата на сигурност в държавата по произход, както и с факта, че семейството му е в неизвестност от месец август 2012г., като по това време той е бил 33 дни в ареста-задържан от властите в Сирия, поради участието му в мирни протести. След като излязъл от ареста, опитът му да открие семейството си, се е оказал безуспешен и поради това той е решил да напусне Сирия, тъй като се е страхувал, че ако отново бъде задържан от властите, е възможно да има опасност за живота му. За да постанови решението си спрямо А. К.А., компетентният орган се е мотивирал с това, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут на подсъдимия, тъй като същият не е твърдял да е обект на репресии и каквото и да е упражнено насилие, както и дискриминационни и др.неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Подсъдимият в хода на преведените интервюта изрично е заявил, че не е имал проблеми с официалните власти, не е арестуван или осъждан, както и не е политически ангажиран. Това се потвърждава и от обстоятелството, че е напуснал държавата си по произход по собствено желание и безпроблемно. Предвид фактът, че молителят е женен, ДАБ е преценил, че не се установяват и предпоставки по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. Същият не е заявявал член насемейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България, поради което не са налице и предпоставките за предоставяне на статут по чл.8 ал.9 от ЗУБ. Тези констатации са наложили и извода, че не са налице и материално правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ, тъй като А. К.А. е заявил изрично, че не са му били отправяни лични заплахи. Въпреки установената липса на личен елемент за търсената закрила от А. К.А., събитията, случили се в държавата му по произход, след напускането на Сирия през м.08.2012г., са наложили необходимостта от преценяване от компетентния орган – ДАБ, на предпоставките за прилагане на разширенията, дадени с решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на чл.15, б. „в” от Квалификационната директива, респ. чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Решаващият орган при постановяване на решението си се е позовал наноторно известните факти за ситуацията в Сирия и по-специално град Дамаск и околностите, където е живял кандидата, въз основа на които е прието, че насилието, което управлението на президента Башар ал Асад упражнява над бунтовниците, не стихва, а с него и нарастващия брой убити, хиляди от които са цивилни, включително и деца. Това е потвърдено и от справка № 01-5620/23.10.2012г. на дирекция „ Международна дейност и Европейски бежански фонд” на ДАБ, от която е видно, че ситуацията със сигурността в Сирия се влошава, като конфликтът ескалира в големите градове и се измества към сирийско-турската граница и напрежението между двете държави нараства. Посочено е, че общият брой на регистрираните бежанци в съседните четири страни – Турция, Ливан, Ирак и Йордания, към 12 октомври 2012г. е повече от 335 000 души, а вътрешно разселените – над 1,5 млн. души. В Северна Африка са регистрирани 6 800 сирийски бежанци. Ежедневно се съобщава за десетки нови жертви и ранени, множество населени места са напълно разрушени, а над 2млн.души се нуждаят от хуманитарна помощ по данни на ООН.  „Ситуацията по правата на човека в Сирия се определя от Върховния комисар на ООН по правата на човека, Съвета по правата на човека и световните правозащитни организации като силно обезпокоителна, а естеството и степента на извършваните и от двете страни в конфликта престъпления – като престъпления против човечеството. Изрично се обръща внимание на участието на деца във въоръжените конфликти, тяхното задържане в арестите, малтретиране (в т.ч. сексуално насилие) и екзекутиране. Подчертава се неспазването на правата на жените. В допълнение се изразява дълбока загриженост за непрекъснато нарастващия брой на лицата, търсещи убежище и вътрешно разселените.” – се посочва в информация на МВнР, Дирекция „Права на човека”, писмо № 12-12-1/28 януари 2013г., а гр. Халеб е арена на ожесточени сражения от 20 юли 2012 г. През последните месеци информационните агенции отбелязват редица големи инциденти, свързани с убийства и наранявания на много цивилни граждани. Въз основа на цитираната справка решаващият орган е приел, че към момента на постановяване на решението си, ситуацията със сигурността в Сирийската арабска република се е влошило, и не може да се направи извод, че се вземат разумни мерки от държавата да се попречи на тежките посегателства срещу гражданските лица поради насилието. Предвид на тези условия в Сирия и въз основа на анализа на заявеното от А. К.А. в инициираното от него производство по ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС, е направил извода, за необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила чрез предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на този подсъдим, като е приел, че заплахата за него е реална и той е принуден да остане извън Сирия на този етап, тъй като там е изложен на реална опасност от тежки посегателства, както и на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт.

При формиране на вътрешното си убеждение, съдът изходи и от заявеното от двамата подсъдими в хода на ДП при проведените им разпити в качеството им на обвиняеми лица, че двамата са приятели и заедно са решили да заминат за държава в Европа, като последват своите семейства – съпругите и децата им, които известно време преди тях са тръгнали нелегално за Европа.

Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства – от показанията на свидетеля Д.В.М., дадени в хода на съдебното следствие, писмените доказателства, коментирани по-горе, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на разпитания свидетел М. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на свидетеля. Същите кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените  доказателства, приложени по ДП №251/2012г. по описа на ГПУ-Елхово и тези приложени в кориците на настоящото НОХД /Евродак-дактилоскопни карти, справки за съдимост на подсъдимите, справка № 31727/04.10.2013 г. на ГПУ – Елхово, справка от 19.11.2013 г. на Дирекция „Миграция” при МВР, справка от 25.11.2013 г. на ДАБ при МС, докладна записка от 12.12.2013 г. на РУП – Свиленград, справка от 06.01.2014 г. на Дирекция „Миграция“ при МВР ведно с приложени към нея саморъчно подадени от двамата подсъдими молби за закрила, справка от 31.01.2014 година на ДАБ при МС ведно с приложени заверени копия на подадените молби за закрила с извършен превод на същите и решение № 1421/21.08.2013 г. на председателя на ДАБ при МС/, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимите А.А. /A. A./, роден на *** година в Газа, Палестина, живущ ***, без гражданство, женен, със средно образование, неосъждан, с ЛНЧ ********** и с регистрация вДържавна агенция за бежанците при Министерски съвет на 25.04.2013г. като А. К.А., с предоставен хуманитарен статут и М.Т. /M.T./, роден на *** година в Газа, Палестина, живущ ***, без гражданство, женен, със средно образование, неосъждан, с деянието си са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.279, ал.1  във  вр. чл.20, ал.2 от НК,тъй като на 05.11.2012 година в района на 234  гранична пирамида, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, действайки в съучастие, като извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от четиримата подсъдими чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Р Турция към Р България. Същото е осъществено като на 05.11.2012г. подсъдимите са влезли през границата на страната, без да са получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично – пропусквателен контрол. Всеки един от двамата   подсъдими не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, в условията на съучастие, подсъдимите са нарушили установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са задържани от граничните власти, извършващи охрана и контрол на държавната граница, в граничната зона – в с.Голям Дервент, като се установи, че самото преминаване на границата е извършено в района на 234 гранична пирамида, находяща се в землището на същото село Голям Дервент, общ.Елхово.

Деянието е извършено в съучастие от четиримата подсъдими по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като всеки един от двамата подсъдими е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Налице е общност на умисъла. Предприетите от двамата  подсъдими поотделни действия по напускане на държавата им по произход –  Палестина, а впоследствие и държавата по местоживеене – Сирия, пристигането им в Р Турция, последвалото придвижване, осъществено заедно от двамата подсъдими към турско – българската граница и последвалото нелегално преминаване на държавната граница не през определеното за това място, навяват на извода, че А.А. /A. A./ и М.Т. /M.T./,  са били наясно и са съзнавали за липсата на изискуемото разрешение за влизане от Р Турция в съседната Р България, а също и за установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това са съзнавали, че ще влязат в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието на всеки един от четиримата подсъдими е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които са предвиждали, а от волева страна пряко са целели и са искали тяхното настъпване, за да реализират крайната си цел.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите – А.А. /A. A./ и М.Т. /M.T./, и двамата с държава по произход – Палестина, ЗА ВИНОВНИ в извършване на вмененото импрестъпление по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК.

Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в незачитане от страна на подсъдимите на установения в страната ни правов ред и в частност на законоватауредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и в личните мотиви, принудили двамата  подсъдими да напуснат държавите си по произход.

За извършеното от подсъдимите престъпно деяние Наказателният закон предвижда налагането на кумулативно наказание – лишаване от свобода до пет години и глоба от 100 до 300 лева.

Приложение на чл.279 ал.5 от НК:

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът прие, че спрямо подсъдимите – А.А. /A. A./ и М.Т. /M.T./, и двамата с държава по произход – Палестина, приложима в случая се явява разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК, която предвижда, че деецът не се наказва, ако влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията.

По смисъла на чл.27 ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се предоставя на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международнопризнати права и свободи. Правото на убежище, визирано в разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да се разглежда в тесния смисъл на понятието, което е интерпретирано в Конституцията, а в аспекта на приложимото по силата на препращащата норма на ал.3 от Конституцията, национално законодателство /ЗУБ/ оносимо към бежанците и убежището, и международноправните документи като на световно ниво статутът на бежанеца е регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от 28.07.1951г., допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г., която е ратифицирана с ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Р България от 10.08.1993г. Посочените два международноправни акта /Конвенция и Протокол/ са одобрени в рамките на ООН и към момента 110 държави са страни по Конвенцията, Протокола или и по двамата документа, в т.ч. е и държавата по произход на подсъдимите А.А. /A. A./ и М.Т. /M.T./  – Палестина, както и държавата по последно местопребиваване – Сирия. В цитираната Конвенция е залегнало в чл.31, параграф 1, относимото отпадане на наказуемостта за извършено според националното ни законодателство престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Съгласно посочената разпоредба от Конвенцията, договарящите държави се задължават да не налагатнаказания заради незаконно влизане и пребиваване на тяхна територия на бежанци, които пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното им влизане и пребиваване натериторията на страната. В приложимото национално законодателство – в чл.3 от Закона за бежанците от 1999г. /отм. с  ДВ. бр.54 от 31.05.2002г./ законодателят е разгледал в по-широк смисъл понятието „убежище“, включвайки в него като закрила и статута на бежанец, хуманитарната закрила и правото на убежище по чл.98, т.10 във връзка с чл.27, ал.2 и 3 от Конституцията на Република България. Действащият към момента Закон за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци натериторията на Република България, както и техните права и задължения, като по смисъла на чл.1, ал.2 от с.закон, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по тозизакон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, койтооснователно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира сеизвън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.  Хуманитарен статут по смисъла на  чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице порадинасилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Искането за предоставяне на закрила се осъществява лично и по собствена воля. Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/ или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Този принцип, наречен”non refoulement” е регламентиран в чл.4, ал.3 от Закона за убежището и бежанците и съответно в чл.33, ал.1 от Конвенцията за статута на бежанците и чл.19, ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Процедурата за предоставяне на закрила започва по молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна, писмена или друга форма. В настоящия случай се установи, че всеки един от двамата подсъдими – А.А. /A. A./ и М.Т. /M.T./, е подал пред компетентния орган – ДАБ при МС писмена молба за закрила, като на първия подсъдим с Решение на решаващия орган е предоставен хуманитарен статут на територията на страната ни, а на вторият подсъдим му предстои регистрация в ДАБ и след това процедура по ЗУБ.

При преценката за приложимостта в случая на материално-правната норма на чл.279 ал.5 от НК, съществено е както установяването на подадена от дееца молба за закрила, така и причините, мотивирали чуждия гражданин да осъществи деянието по чл.279 ал.1 от НК. При преценката си съдът изходи и от ситуацията в Сирия, където последно са живеели двамата подсъдими и където е налице срив на положението на сигурността, дължаща се на ескалация на репресиите, милитаризацията, дезертирането от армията, организирането на въоръжена опозиция, бомбардировки и кланета. Комбинацията на всички тези елементи показва, че положението със сигурността е достигнало прага на всеобхватно насилие и вътрешен въоръжен конфликт. Ноторно известно е разрастването и задълбочаването на вътрешния въоръжен конфликт в Сирия и към настоящия момент, в каквато насока са налице данни в информационните сайтове. Анализирайки усложнената обстановка в държавата по произход на подсъдимия, Сирия, където се водят военни действия, възприемайки констатациите на ДАБ при МС в приложеното по делото Решение по ЗУБ, постановено спрямо подс. А.А. /A. A./, с регистрация в ДАБ като А. К.А., като именно въоръженият конфликт, несигурността и реалната опасност за живота и здравето на гражданските лица в Сирия, в т.ч. и на двамата подсъдими, са мотивирали  А.А. /A. A./ и М.Т. /M.T./, да напуснат държавата по местопребиваване – Сирия. Като се съобрази и с реализираното от всеки един от двамата подсъдими право на закрила и предоставения хуманитарен статут на подс. А.А. /A. A./, с регистрация в ДАБ като А. К.А., в приключилото спрямо него производство по ЗУБ, съдът прие, че инкриминираното нелегално влизане през границата на страната ни, всеки един от двамата подсъдими е осъществил с единствената цел да потърси закрила на територията на страната ни, поради съществуващата в държавата по местопребиваване реална опасност от тежки посегателства, тежки и лични заплахи срещу живота или личността като гражданско лице поради насилие в случай на въоръжен конфликт. 

Предвид на гореизложеното, съдът приложи спрямо подсъдимите  А.А. /A. A./, без гражданство, с ЛНЧ ********** и с регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на 25.04.2013г. като А. К.А., с предоставен хуманитарен статут и М.Т. /M.T./,  без гражданство, разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК вр.с чл.27 ал.2 и ал.3 от Конституцията на Р България вр.с чл.31 параграф 1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година, допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г. /ратифицирана ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Р България от 10.08.1993г./ и чл.1 ал.2 от Закона за убежището и бежанците, като НЕ ГИ НАКАЗА за вмененото им престъпление по чл.279, ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, в което бяха признати за виновни, приемайки, че са влезли в страната, за да се ползват от правото на убежище съгласно Конституцията.

Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

/М. Кирова/