РЕ Ш Е Н И Е

№1135

гр. София, 27.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 47

състав, в публично заседание на 10.02.2015 г. в следния състав:

СЪДИЯ: Катя Аспарухова

при участието на секретаря Елеонора М Стоянова, като разгледа дело номер 9329 по описа за 2014 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалниякодекс(АПК) вр. чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ф. Х. У., гражданин на И. срещу РЕШЕНИЕ №4742 от 17.07.2014г. на зам.председателя на Държавната агенция за бежанците /Д./ по чл. 75, ал. 1, т.2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, защото общоизвестен факт е, че след юни 2014г. интензитета на теротистичните актове в И. е повишен и в страната цари хаос. Позовава се на решение от 17.02.2009г. на Съда в Л. по дело С-465/07г., че за предоставянето на субсидиарна закрила /хуманитарен статут/ по чл.15 от Директива 2004/83/ЕО не е необходимо да доказва, че е индивидуално застрашен по причини, следващи от лични фактори. В съдебно заседание поддържа жалбата си чрез адв.И., която обръща внимание, че следва да се вземе предвид позицията на ВКБООН от месец 10.2014г. за спиране връщанията на иракски граждани.

Ответната страна – зам.председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, не се представлява и не изразява становище.

Административен съд София град, І отделение, 47 състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег. №749 от 02.04.2014г. Ф. У., гражданин на И., туркмен по народност,

[дата на раждане] , мюсюлманин-сунит, е поискал поредно предоставянето на закрила. Личните му данни са установени въз основа на лична карта №5824407/02.03.1996г.. По отношение на искането е посочено, че се касае за шесто такова, доколкото първоначално с решение №335/04.07.2006г. му е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Второто решение е №282 от 17.07.2009г., влязло в сила. По третата молба също има решение УП 83 от 18.05.2011г. на интервюиращ орган, както и по четвъртата решение №УП 13 от 13.02.2012г.. Също с решение №5 от 10.04.2013г. на Вицепрезидента на РБ е отказано предоставяне на убежище.

За да постанови отказа ответникът е приел, че с лицето е проведено ново интервю от 29.04.2014г., където е споделило мотивите си да иска статут –а именно да остане да живее в страната и да сключи брак. Не излага нови моменти от бежанската си история, но твърди, че не може да се върне в И., защото се страхува за живота си, поради влошената обстановка. Ответникът е приел, че няма наличието на нови обстоятелства, които да обуславят предоставянето на статут, като изложените вече такива са преклудирани. Относно обществено-икономическата и политическа обстановка визира, че според доклад на СС на О. от 11.07.2013г. положението в страната е динамично. Не се оспорва наличието на информация за покачване на насилието в И., но същото не се определя като безогледно. Теротистичните актове са спорадични и не мога да се третират като въоръжен конфликт. Има позоваване на т.39 от решение на С. за пълзящата скала, че в колкото по-голяма степен молителят съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по слаба е степента на безогледно насилие. Конкретно лицето не е изложено на реална опасност от тежки посегателства.

С оглед изложеното на първо място е направен извода, че след като лицето е напуснало страната легално и понастоящем брат му живее в страната, не е било обект на преследване – то по отношение на него не са налице никое от посочените в чл.8, ал.1 от ЗУБ основания за предоставяне на бежански статут. Също липсата на тежък въоръжен конфликт в И., липсата на тежки и лични заплахи –също не обуславят приложението на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Личните мотиви за оставането му също не могат да се преценят като други основания за предоставяне на хуманитарен статут. На последно място има позоваване на писмено становище на Д. от 30.06.2014г., в което се възразява на У. да бъде предоставена закрила, тъй като представлява заплаха за националната сигурност. В тази връзка ответникът се е позовал на чл.17г от Директива 20011/95/ЕС, че е налице изключваща клауза за предоставянето на хуманитарен статут.

ПРИ ТАКА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЪДЪТ НАМИРА ОТ ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Жалбата е подадена в срок от активно легитимирано лице и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба статут на бежанец в РБ се предоставя на чужденец, който

основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

В рамките на поредното шесто административно производство кандидатът за закрила не е заявил нови причини, които да обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и по отношение на преклудираните обстоятелства правилно –ответникът е констатирал, че лицето легално е напуснала страната и има роднини, които живеят без данни за осъществено преследване. Единствените мотиви изложени в интервюто са страхът да живее в несигурна държава. Твърди, че конкретно това, че е тюркмен е проблем, тъй като кюрдите бият тюркмените, като по принцип лицето не е било бито.

Във връзка с последното СЪДЪТ споделя принципно довода на ответника за пълзящата скала /т.39 на решение от 17.02.2009г. по дело С-465/07г., както и т.31 на решение от 30.01.2014г. по дело С-285/12г./, свързан с това, че когато лицето изтъква основания, свързани с личното му положение, то това намалява вероятността на ситуация на безогледно насилие и реална опасност следваща от самото му присъствие в подобна страна т.е колкото по –способен е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи му обстоятелства, свързани с личното му положение, толкова по-ниска е степента на безогледно насилие. Следва обаче да се има предвид и по последното дело факта, че е достатъчно съществуването на въоръжен конфликт, който е признат, без оглед на това дали същият е вътрешен или има международен характер, без оглед на интензитета на сблъсъците, равнището на организираност на силите и тяхната концентрация. Следователно – трябва посочената обстановка да доведе до безогледно насилие за да се предостави статут по чл.9 от ЗУБ. Следва да се има предвид, че за да се приложи чл.15, б.в от Директива 2004/83 ЕО не само следва да има въоръжен конфликт /външен или вътрешен/, но и трябва да е достигнал толкова висока степен, че да има сериозни основания да се счита, че лицето като се върне самото му присъствие ще го постави в реален риск от заплаха. От друга страна

– видно от решение от 17.02.2009г. по дело С-465/07г. /E./, на което има позоваване от защитата съществуването на тежки и лични заплахи за предоставяне на субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Изложеното е свързано и с обстоятелствата за предоставяне по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ на хуманитарен статут, поради факта, че лицето е било принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт –се съобразява следното: Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. По силата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен

статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

Следователно – ответникът при отказа си да предостави хуманитарен статут следва задължително да изложи и съображения, свързани с принципа за забрана на връщане чл.4, ал.3 от ЗУБ. Трябва да направи констатацията, че не са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

В тази насока- позицията на ВКБОНН от м.10.2014г. т.е. след събитията от м.06.2014г. /на които има позоваване в жалбата/ е, че в И. има ескалиращ конфликт в провинцияАл-А., както и в други провинции /северните и централните/, което се определя като немеждународен въоръжен конфликт. Налични са масови посегателства върху човешките права. От И. сили се извършват отвличания и целенасочени убийства. Има нападения върху цивилното население. Сочи се, че е приета на 01.09.2014г. резолюция на Съвета по човешките права на О., с която се призовава службата на Върховния комисар за правата на човека да изпрати в И. екип следователи. Има множество доклади да жестоко насилие и за варварски актове. Рязко увеличение на броя на жертвите. Особено тревожна хуманитарна ситуация. Продължаващи боеве в определение провинции и ограничен достъп на властите до тези райони. Последните събития са довели до масови бягства на лицата в чужбина. С оглед изложеното–позицията на ВКБОНН, относно връщанията е лицата да не бъдат връщани.

Следователно –необсъждането на нововъзникналите обстоятелства, досежно влошената обстановка в И. след м.06 – и необсъждането на приложението на принципа по чл.4, ал.3 от ЗУБ – е съществено процесуално нарушение, поради което в частта за отказа за предоставяне на хуманитарен статут следва да се върне на ответника за обсъждането на посочените обстоятелства.

Във връзка с последното –трябва да се има предвид, че основно отказът за предоставяне на хуманитарен статут е мотивиран със становище на Д., че лицето представлява заплаха за националната сигурност от 30.06.2014г. – и по специално ответникът е приел наличието на изключващата клауза за предоставянето на хуманитарен статут по чл.17, ал.1 б.г от Директива 2011/95 на ЕС. Трябва обаче да се има предвид, че на л.40 е приложено становище на Д., в което се каза, че службата разполага с информация, че лицето представлява заплаха за сигурността. Това е извод, за който няма наличието на каквито и за е данни. По делото е приложено писмо от Д. от 13.01.2015г., където няма подобни констатации, а само това, че не е целесъобразно лицето да остава в страна, тъй като доброволно и легално е напуснало И. и няма опасност от тежки посегателства. В действителност посоченото становище е извадка от становище от 03.08.2012г., но тежестта на доказване е върху ответника и на същият с определението за насрочване на делото му е указана.

Следователно – за да намери приложение чл.17, ал.1, б.г от Директивата -следва да съществуват сериозни основания да се счита, че лицето представлява заплаха т.е. не се изисква да е заплаха, а само да има основания и за да се счита това- трябва да има данни. Видно от чл.17 -се касае з0а тежка последица, която преценена с основанията, визирани в останалите букви – изисква наличието не на предположение, а на

установеност на посоченото обстоятелство. Следователно, за да се изключи закрилата следва да има по делото поне някакви данни, а подобни липсват. От друга страна – лицето е в страната от 2008г. като до 2014 г. не е имало дори сходни сведения от страна на Д. и подобно становище.

Следователно – жалбата е неоснователна в частта против решението за отказ да се предостави бежански статут и е основателна в частта за хуманитарен статут.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София град, І отделение, 47 състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ф. Х. У., гражданин на И. срещу РЕШЕНИЕ №4742 от 17.07.2014г. на зам.председателя на Държавната агенция за бежанците /Д./ по чл. 75, ал. 1, т.2 вр. чл. 8 от ЗУБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец ОТМЕНЯ решение №4742 от 17.07.2014г. на зам.председателя на Държавната агенция

за бежанците, в частта му за отказа за предоставянето на хуманитарен статут на оспорващия и връща преписката на ответника за произнасяне по задължителните указания в мотивите.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: