Р Е Ш Е Н И Е
№ 7010
гр. София, 19.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 3 състав,
в публично заседание на 20.10.2014 г. в следния състав:
СЪДИЯ: Ива Кечева
при участието на секретаря М. Велева и при участието на прокурора Костов, като разгледа дело номер 6364 по описа за 2014 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ вр. чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.
Образувано е по жалба на Ф. О. Х., гражданка на С. срещу Решение №
3201/23.05.2014 г. на заместник – председател на Държавната агенция за бежанците при МС, в частта, с която на жалбоподателката и на малолетното й дете Х. С. А. А. е отказано предоставяне на хуманитарен статут.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като
постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди
се, че в оспореното решение липсва анализ на актуалната обстановка в С.. Изложени са доводи, че административния орган не се е съобразил с решение от 17.02.2009 г. на Съда на ЕО по дело № С-465/2007 г. и данните за наличие на въоръжен конфликт и висока степен на насилие в страната по произход, поради което е достигнал до незаконосъобразен извод за липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващата на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да върне преписката за предоставяне на закрила. В съдебното производство оспорващата се представлява от служебния процесуален представител адв. С. Б..
Ответната страна – заместник – председател на Държавна агенция за бежанците при
МС, не изразява становище по жалбата.
Прокурорът при Софийска градска прокуратура изразява становище за основателност на жалбата.
Административен съд София- град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подадена е молба за предоставяне на закрила вх. № 3361/28.10.2013 г. по описа на РПЦ – С. при Държавна агенция за бежанците (Д.) от Ф. О. Х., женски пол, [дата на раждане] в [населено място], С., гражданка на С., вероизповедание: мюсюлманка-сунит, семейно положение – омъжена, ЛНЧ [ЕГН]. С молбата е поискана закрила за Ф. О. Х. и за малолетното й дете Х. С. А. А.. Личните данни на кандидатката са установени въз основа на декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ, а регистрацията е извършена на същата дата.
На 28.10.2013 г. лицето е запознато чрез писмени указания, в превод на арабски език
за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ
на чужденци.
С Ф. О. Х. на 16.11.2013 г. е проведено интервю с цел установяване на маршрута на пътуване, при което тя заявила, че към 15.04.2013 г. напуснала С. нелегално, с кораб
до Турция. На 03.05.2013 г. пристигнала в И.. Напуснала С. заради войната. Не
разполага с документи. В България пристигнала на 21.09.2013 г. Кандидатката посочила, че членове на младежко движение, свързано с Ал К. нахлули в дома им и подпалили къщата. Същото се случило и със семейството на мъжа й. Целта на тези нападения била да завземат техните земеделски земи.
С решение № 6484/12.12.2013 г. на решаващ орган при Д. е образувано производство за предоставяне на статут в Република България на Ф. О. Х. лично и като законен представител на малолетното й дете Х. С. А. А.. Решението е връчено на оспорващата
на 13.02.2014 г. и е влязло в сила на 21.02.2014 г.
На 21.02.2014 г. и на 27.02.2014 г. интервюиращ орган от Д., с участието на преводач от арабски език, е провел интервюта с Ф. О. Х.. Кандидатката заявила, че не е била арестувана, задържана, съдена и осъждана. Напуснала С. заради войната, която продължава от 24 години. Братът на съпруга й бил убит от Ал Ш. в [населено място] преди около година и половина – две години. Посочила, че не е членувала в политическа партия, не е участвала във въоръжена групировка и не е имала проблеми с властите. Не е имала проблеми във връзка с етническата си принадлежност към ашраф. Живяла в [населено място], а през 2008 г. се преместила в [населено място], където останала приблизително две години, след което върнала в Б.. Отново заминала за [населено място] и през 2013 г. напуснала С.. Посочила, че съпругът й е с нея в България, както й малолетната им дъщеря Х.. Проблемът, който я принудил да напусне, бил свързан със съпруга й. След убийството на брат му, съпругът й се оплакал на племенния съвет, но те казали, че не могат да помогнат. След оплакването от „Ш.” дошли в дома им и я били, питайки я къде е съпругът й, след което си тръгнали. Жалбоподателката решила да напуснат и да отидат в М., където било
по-сигурно, но и там започнали сражения. Върнали се за кратко в Бедуина, за да
продадат със съпруга й това което им било останало, след което отново отишли в М.,
но тъй като и там нямало сигурност, решили да напуснат. Ф. Х. заявила, че лично към нея не била отправяна заплаха. Не е търсила съдействието на полицията, тъй като в С. нямало власт.
На основание чл. 58, ал. 7 от ЗУБ е изискано и е получено становище рег. № Т-10917/16.12.2013 г. от държавен агент при Д. до председателя на Д., съгласно което
Д. не възразява да бъде предоставена закрила на Ф. О. Х..
Изготвено е становище от 14.04.2014г. от експерт в РПЦ С., с което е предложено да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. О. Х..
С решение № 3201/23.05.2014 г. на заместник – председател на Д., в оспорената в настоящото производство част, е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Ф. О. Х. и на малолетното й дете Х. С. А. А., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл.
8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е,
че жалбоподателката не е била принудена да напусне С. поради тежко посегателство като изтезание, нечовешко или унизително изтезание, или наказание. Изложени са мотиви, че не е налице и основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради липсата на тежки и лични заплахи по отношение на кандидатката и детето й. Изложени са мотиви, че при проведените интервюта са изложени противоречиви твърдения, поради което бежанската история на жалбоподателката е приета за недостоверна и измислена с цел получаване на закрила. Ответният административен орган е приел, въз основа на справка № 01-7635/24.09.2013 г. на дирекция „Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд” на Д. относно обстановката в С., че в случая не
се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на
Съда на Европейските общности /С./ по тълкуването на чл. 15, б. “в” от директива
2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на
чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на справката административният орган е посочил,
че благодарение на военната кампания, ръководена от мисията на Африканския съюз в С. (AMISQM) и от сомалийските военни сили, позициите на Ал-Ш. са били отблъснати от големи части на страната. Посочено е, че през последните две години пиратските нападения са намалели с 93%, а през 2013 г. нито едно от тях не е било успешно. Сомалийците се завръщат в страната си, инвестират и помагат за изграждането на нова държава. В най-трудните за С. моменти през последните двадесет години ЕС никога не е преставала да предоставя помощ. Когато терористичните действия са заплашвали да предизвикат хаос, ЕС и неговите партньори подпомагат кампанията на AMISOM за отблъскване на терористите и предоставят мисия на ЕС за обучение, с която да се подпомогне възстановяването на боеспособността на Сомалийските национални военни сили.
По делото са приети доказателствата, представени с административната преписка, в
т.ч. и изискана от съда справка за актуалното положение в С. рег. №
01-6439/20.05.2014 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 87 ЗУБ и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – заместник –
председател на Д. – МС, на който са делегирани правомощия със заповед №
03-751/11.12.2013 г. на председателя на Д., издадена на основание чл. 52 във вр. чл.
48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ.
Съдът намира, че оспореният отказ на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановен при допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила – липса на събрани доказателства относно сигурността на държавата по произход на жалбоподателката и надлежни мотиви в
тази насока.
Жалбоподателката оспорва изводите на ответния административен орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съгласно посочената правна норма, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, представляващи: – смъртно наказание или екзекуция; – изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; – тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
В оспореното решение е прието, че изложената от оспорващия бежанска
история е неправдоподобна, поради констатирани противоречия в обясненията на кандидатката. Този извод на ответника е неправилен. При проведените интервюта Ф. Х. последователно заявява, че причините да напусне С. са продължаващата война, непрекъснати сражения и нападения от терористични формирования, респ. липсата на спокойствие за нея и семейството й. В допълнение посочва, че братът на съпруга й е бил убит от представители на групировката Ш., а след оплакване пред племенния съвет съпругът й също е търсен от тези лица. Ответният административен орган не е посочил, кои конкретни обстоятелства от изложените от оспорващата не кредитира, съответно не е изложил мотиви дали приема изцяло за невярна изложената от нея бежанска история, вкл. и твърдението за убийството на близък роднина. Същевременно, в оспореното решение не е обсъдена подробно и конкретно обстановката в С. през разглеждания период. Всъщност административният орган изобщо не е разглеждал положението в [населено място] и в [населено място], където оспорващата е живяла. В решението са изложени изцяло общи данни относно ситуацията в страната по произход. Посочени са обстоятелства, свързани с политическата дейност на сомалийски лидери и поети от тях ангажименти за развитието на страната, проведени конференции и приемането на нова Конституция през 2012 г. Отбелязано е намалението на пиратските нападения и отблъскването на
Ал Ш. от големи части на страната, без никаква конкретика – не е посочено къде и в
кои части на страната са намалели пиратските нападения и в кои градове и територии посочената групировка е загубила позициите си. Обширно са изложени данни за предоставяната от ЕС хуманитарна помощ и подкрепа в различни области на обществения живот и в борбата срещу терористичните групировки. В решението липсва посочване и обсъждане на данни относно наличието в страната на въоръжени конфликти, за наличието или липсата на нападения спрямо населението на страната, за спазването на човешките права, хуманитарното и икономическото положение. Ответникът изобщо не е обсъдил положението на гражданите на С. и наличието на въоръжени конфликти, въз основа на което да прецени и основателността на изпитвания от жалбоподателката страх да се завърне в родината си. В решението не са изложени каквито и да е мотиви относно сигурността на държавата по произход за малолетното дете на жалбоподателката.
В хода на административното производство не са събрани и доказателства относно реалната обстановка в С. и в отделните райони на държавата. В приложената и цитирана в решението справка се съдържат единствено общи данни за политическото положение в страната, предприетите действия от сомалийски лидери с цел постигане на мир и оказваната от ЕС помощ. Както в тази справка, така и в
допълнително представената в изпълнение указания на съда справка за актуалното положение в С. рег. № 01-6439/20.05.2014 г., не са посочени каквито и да е обстоятелства и данни относно наличието или липсата на военни конфликти в страната, относно степента на насилие, хуманитарното положение на населението, спазването на човешките права и в частност на жените и децата.
В решение от 17.02.2009 г. на С. по дело № С – 465/07 с предмет преюдициално
запитване относно тълкуването на чл. 15, б. „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004 г. е посочено, че нормата има предвид заплаха срещу живота или личността на цивилно лице в по –широк план, а не определено насилие. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на „вътрешен въоръжен или международен конфликт”. Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като „безогледно”, термин, който предпоставя, че насилието може да се разпростира спрямо лица без оглед на личното им положение. В този контекст „лични” трябва да
се разбират такива посегателства, насочени спрямо цивилни лица без оглед на тяхната
самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, достига толкова висока ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б.”в” от Директивата. В оспореното решение, макар и формално органът да се е позовал на решението от 17.02.2009 г. на С., не е направен анализ за наличие или липса на въоръжени конфликти в С., за степента на насилие в страната и до колко съществуващото насилие може да се определи като безогледно, респ. налице ли е опасност от тежки заплахи за оспорващата и детето й по смисъла на тълкуването, дадено с посоченото решение.
Произнасяйки се на 23.04.2014 г. по молбата за закрила административният орган се е
позовал на справка, за ситуацията в С. от 24.09.2013 г., въз основа на която не може да
се преценява актуалната обстановка в С., с оглед динамичното развитие на обществено-политическата обстановка в държавата, както и поради липсата на подробна информация за положението в страната. Преценката на актуалната обстановка е от съществено значение за обосноваността на административния акт относно наличието или не на “тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт” по смисъла на тълкуването, дадено с посоченото решение
на С..
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че ответният административен орган не е изяснил относимите факти и обстоятелства в нарушение
на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, съгласно която при произнасяне по молбата за
статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В случая, неизяснена е останала, както в административното производство, но така също и в съдебното производство, актуалната към датата на издаване на оспорения акт обстановка в страната по произход.
Предвид гореизложеното, оспореното решение е незаконосъобразно, поради
нарушение на административно-производствените правила и подлежи на отмяна. Преписката следва да бъде изпратена на Председателя на Д. за ново произнасяне по молбата на Ф. О. Х., след преценка за наличие на основания за предоставяне на
хуманитарен статут на лицето и малолетното му дете въз основа на актуална, пълна и конкретна информация относно обстановката в С., в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящия съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София-
град, І отделение, 3-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ф. О. Х., гражданка на С., Решение № 3201/23.05.2014 г. на заместник – председател на Държавната агенция за бежанците при МС, в частта, с която на жалбоподателката и на малолетното й дете Х. С. А. А. е отказано предоставяне на хуманитарен статут.
ИЗПРАЩА делото като преписка на председателя на Д. за ново произнасяне по молба за предоставяне на закрила вх. № 3361/28.10.2013 г. по описа на РПЦ – С. на Ф. О. Х. при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото съдебно решение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен
съд в 14 – дневен срок от връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ:
