15 март 2016г. – информационни сесии за персийскоговорящи

Следобед на 15.03.2016г. продължихме с информационните сесии на персийски език за хора, които търсят или са получили международна закрила или убежище в България. Първоначално адвокат Валерия Иларева припомни основните въпроси, обсъдени преди обед, свързани с това как протича интервю в ДАБ, каква е процедурата при случаи на отказ да бъде дадена закрила, как се подава молба и, евентуално, ако тя не бъде уважена – последваща втора молба, какъв е срокът за отговор на молбата и какво е значението на липсата на отговор в регламентирания срок. Също така се обърна внимание и на Дъблинският регламент.

За втората част на информационната среща  на преден план беше изведен въпросът за това каква е процедурата за сключване на брак с български гражданин/гражданка, който беше подробно разяснен от адв. Иларева.

Беше обърнато внимание на това как стои този въпрос при хора, които все още нямат статут на бежанец или хуманитарен статут. За целта са необходими документите за самоличност на лицата, желаещи да сключат брак.жЗа български граждани това е личната карта, а за чуждестранни граждани – национален паспорт. На тази информация кореспондираха съвсем уместните въпроси дали е възможно да бъдат предоставени само копия на тези документи и дали зелената регистрационна карта, издавана от ДАБ, може да замести националния паспорт, като и на двата въпроса отговорът беше отрицателен. Необходимо е да се предостави оригинал на валиден национален паспорт. И точно на този етап за повечето хора възможността да сключат брак в България отпада, тъй като не притежават национален паспорт. В случай че притежават валиден национален паспорт и „зелена карта“, се преминава към следващия етап, който е предоставяне на документ,  освидетелстващ факта, че лицето желаещо да сключи брак в България, няма (вече) сключен брак в държавата си на гражданство. На този документ може да пише, че лицето е неженено/неомъжено или разведено. Задължително изискване е този документ да бъде издаден, не по-късно от 6 месеца преди сключването на брак.

Ако бъдат изпълнени тези две изисквания – наличие на национален паспорт и свидетелство, че чуждият гражданин няма друг сключен брак в държавата си на гражданство, оттук нататък процедурата е същата, каквато е и в случите, когато двама български граждани сключват брак.

Адвокат Иларева изрично отбеляза, че бракът сам по себе си не гарантира по-лесното получаване на документи за пребиваване на територията на България и сключването на такъв фиктивен брак само би усложнило ситуацията.жБи могло да се стигне до злоупотреби с положението на лицето, желаещо да пребивава в страната, като например изнудвания за пари. В случай, че някой иска да поеме такъв риск, трябва да има в предвид, че за да получи разрешение за пребиване въз основа на брак е нужно наличието на виза „D” за дългосрочно пребиваване. Заявлението за издаване на виза  „D”се подава само в дипломатическите и консулските представителства на България в държавата на гражданство или постоянното местоживеене на кандидата, тоест чуждият гражданин ще трябва да се върне обратно в държавата си на гражданство. Такава виза може да му бъде отказана поради факта, че преди това е нарушил имиграционното право в България.

Съществува една друга възможност, която не е записана в закона, но има такава административна практика. Тя се изразява в това да се напише молба до Министерството на външните работи с искане заявлението за виза „D” да бъде подадено в дипломатическите или консулските представителства на България в съседни на нея държави.  При отказ от Министерството, обаче, нищо не може да се направи.

Адвокат Валерия Иларева разясни на присъстващите и една трета възможност. Тя включва отново подаване на молба до Министерството на външните работи, но този път нейното предназначение е да се изисква тази виза “D” да бъде издадена в България. Според закона, това е възможно при наличието на извънредни хуманитарни обстоятелства. Например, наличието на дете може да бъде предпоставка за това. В хода на това разяснение една от присъстващите попита защо на друго място, където са търсили правна консултация, не се излагат тези други две възможности, а им се казва само, че трябва да заминат задължително в държавата на гражданство. На това адв. Иларева отговори, че първата посочена възможност е основният записан в закона ред, но човек трябва да е напълно информиран за всички възможности, а изборът е личен с оглед преценката на риска.

Следващата тема, която се повдигна, беше за случаите, в които някой е представил първоначално фалшиви документи, съответно, невярна информация, но впоследствие е решил да представи истинските. Основният въпрос, който бе поставен, беше дали представянето на истинските данни ще се отрази негативно на получаването на статут на международна закрила? Беше уточнено, че по българското законодателство декларирането на неверни данни е престъпление, затова е най-добре от самото начало да се уповава на истината. В случай, че този начален момент при регистрацията на търсещия закрила е пропуснат (например, понеже тази регистрация е проведена в СДВНЧ), добре е истинските документи да се предоставят преди излизането на решението на ДАБ. Препоръчително е това да стане с помощта на адвокат, за да се изясни, че даването на неверни данни не е било умишлено, а по-скоро подбудено от страх. Пример за подобен случай беше казусът на един мъж – също участник в информационната среща, който преди това е бил военен. Той е бил принуден да избяга поради липсата на легален начин да се освободи от служба, а оставането му на служба или отказ да изпълни даденото му нареждане е застрашавало живота му. Именно поради тази причина, при регистрацията мув СДВНЧ, за да не бъде върнат в страната си на произход, той е излъгал за държавата си на гражданство. Важно е да се знае, че колкото повече се отлага истината, толкова по-големи стават и негативните последици и по-трудно става разкриването й.

Един от участниците на срещата имаше запитване относно това дали може да смени своя адвокат с друг, различен от този, който го е представлявал в Бусманци. Внимателно му беше обяснено, че това е напълно възможно. Важно е да се знае за какво е дадено пълномощно и съответно на кого е дадено  – име, телефон на съответния адвокат. При отказ е нужно само той или тя да подаде декларация в съда, че не желае вече този адвокат да го/я представлява.

Неизбежно беше повдигнат и въпросът за безбройните пъти, в които на бежанци се дават документи за подпис, без да им се разяснява тяхното съдържание и значение. Изключително важно е първо да се изисква тези документи да бъдат преведени на достъпен за лицето език, така че то да  разбира съдържанието и смисъла на текста, който трябва да подпише.

Останалите въпроси, поставени от участниците в срещата, имаха строго конфиденциален характер и бяха обсъдени под формата на индивидуални правни консултации с адвокат Иларева.

Магдалена Митева, студент по Право и стажант във ФАР

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на "Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България" по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от "Фондация за достъп до права" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.