Обучение по бежанско право за работници в НПО и доброволци – КАЗУСИ

Обучение по бежанско право за работници в НПО и доброволци

2 декември 2015 година,

Хотел „БудаПеща“, град София

 

Казус 1: Достъп до територия и до производството по разглеждане на молбата за закрила. Условия на прием.

Хасан, на 17 години, бяга от страната си на произход, Ирак. Каналджиите изоставят Хасан в Турция. Хасан прочита в интернет, че българските власти са обявили, че строят ограда по границата с Турция, но няма да връщат бежанци, които се представят с документ за самоличност на български граничен контролно-пропускателен пункт. На турско-българската граница, пред турските власти Хасан представя документ за самоличност и моли да бъде допуснат да излезе легално от Турция за България. Турските гранични полицаи, обаче, отказват да го пуснат, тъй като Хасан няма валидно разрешение за влизане в България (виза).

Какво бихте посъветвали Хасан да направи, за да влезе на българска територия и да иска убежище?

Хасан не намира друго решение, освен да заплати отново на каналджии, които го превеждат нелегално през българо-турската граница заедно с група бежанци. При нелегалното преминаване, обаче, той губи всички свои лични вещи и документи. Скоро след като пресича българската граница, Хасан и спътниците му са заловени от Гранична полиция. Заради липсата на доказателства за влизане в България по законоустановения ред, спрямо всички са издадени заповеди за принудително отвеждане до границата, забрана за влизане в страната и принудително настаняване в СДВНЧ. След няколко дни в центъра за задържане, Хасан разбира, че по документи сега той е „прикрепен“ към едно от пълнолетните лица, което е било в групата, съставена от каналджиите за пресичане на границата.

На 12-я ден от задържането си в Бусманци Хасан се свързва с Вас и Ви моли да му помогнете да излезе на свобода. Какви стъпки ще се уверите, че Хасан предприема за тази цел, свободата?

Хасан настоява, че е бежанец и не иска да бъде връщан в Ирак. Пише писмена молба на арабски, че моли да остане в България като бежанец и я дава на служител в СДВНЧ. В продължение на няколко седмици Хасан пише същата молба и я дава на служителите – понякога те я вземат, а друг път му казват, че няма смисъл, тъй като вече са я изпратили, където трябва. Хасан не знае какво се случва и до кога ще чака.

С какви правни средства за защита разполага Хасан, за да може да получи достъп до производството по разглеждане на молбата му за международна закрила?

В края на декември 2015 година се навършват три месеца от задържането на Хасан в Бусманци, а той все още няма информация кога ще бъде освободен.

Какво трябва да направи Хасан, за да излезе на свобода?

В края на декември 2015 година служители на Държавната агенция за бежанците извършват регистрация на Хасан като търсещ закрила като снемат личните му данни, вземат пръстовите му отпечатъци и го снимат в СДВНЧ, където е задържан. Хасан пита кога ще го освободят, тъй като вече е официално регистриран, че е търсещ закрила, и вече при регистрацията се знае, че той е непълнолетен и е без придружител. Служителят му отговаря, че „с оглед осигуряване на собствената му защита“ не е сигурно дали Хасан ще бъде на свобода, тъй като от 1 януари 2016 година България има право да задържа търсещи закрила лица, в това число и непридружени непълнолетни.

При какви условия продължаването на задържането на Хасан като търсещ закрила след 1 януари 2016 година може да е в съответствие със закона? Къде може да се осъществява? Как може Хасан да се защити срещу това задържане?

От 1 януари 2016 година Хасан е задържан като търсещ закрила. Съгласно член 45 е, алинея 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), „(н)а малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи международна закрила, настанени в центрове на Държавната агенция за бежанците, се осигурява достъп до образование и възможност да се занимават с дейности в свободното си време, включително с игри и с развлекателни дейности, подходящи за възрастта им.“ Съгласно член 26, ал.3 от ЗУБ, „достъпът до образователната система за малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи или получили международна закрила, не може да бъде отложен с повече от три месеца, считано от датата на подаване на молбата за международна закрила.“

Според Вас как се изпълняват на практика разпоредбите на член 45е (2) и член 26 (3) от ЗУБ? Как Вие можете да съдействате за това?

Според Вас кое е мястото, подходящо за настаняване на Хасан?

Към кого да се обърне той, тъй като винаги му казват, че е непълнолетен и му е нужен законен представител?

Казус 2: Производство и квалификация за предоставяне на международна закрила.

I. Практическо упражнение „Дъблинско производство“

Хасан е гражданин на Ирак, на 17 години, с етническа принадлежност – арабин, мюсюлманин сунит, неженен. Подал е молбата си за международна закрила в България от СДВНЧ – София, където е бил принудително настанен. След регистрацията му като търсещ закрила в СДВНЧ (случила се около три месеца след подаването на молбата за закрила), Дъблинското му производство е проведено в условия на принудително настаняване по Закона за убежището и бежанците. С влизане в сила на решението за образуване на производството по разглеждане на молбата за закрила в България (т.нар. „Дъблинско решение“), той е настанен в регистрационно-приемателен център от отворен тип на Държавната агенция за бежанците. След продължилото около 6 месеца задържане, обаче, Хасан споделя с работник от НПО, на когото има доверие, че иска не просто да се махне от „затвора“, а иска да се махне „от всичко това, от тук изобщо“. Работникът от НПО забелязва, че Хасан е силно напрегнат и ръцете му треперят, докато говори. Предлага му да го насочи към среща с психолог, но Хасан казва: „имам нужда само да се махна оттук и ще се оправя“. Няколко дни след това директорът на регистрационно-приемателният център, където Хасан е бил настанен, отбелязва, че Хасан самоволно е напуснал центъра. Обявен е за общодържавно издирване. Производството му по разглеждане на молбата за закрила е спряно.

Междувременно Хасан навършва 18 години. Той успява да достигне до Австрия, където подава молба за международна закрила. От Австрия, обаче, го връщат в България като му казват, че България е длъжна да приеме обратно Хасан според правилата на „Дъблинския регламент“.

На какво основание Австрия взема това решение? Какво ще се случи с Хасан като се върне в България: ще бъде ли отново задържан; ще има ли достъп до производството по разглеждане на молбата му за закрила?

Ако при пристигането си в Австрия Хасан все още беше непълнолетен, щеше ли да бъде различно решението по Дъблинския регламент за определяне на държавата, компетентна да разгледа молбата за закрила?

Щеше ли да бъде различно решението по Дъблинския регламент, ако Хасан не беше подал молба за международна закрила в България?

II. Ролева игра „Съдебно заседание“

При завръщането на Хасан в България, спряното производство е възобновено и в Държавната агенция за бежанците (ДАБ) с него са проведени три интервюта: две от тях с един и същ интервюист на ДАБ, а едно от тях – с държавни служители, които не се представят. На интервютата Хасан разказва, че произхожда от заможен род. В своя роден град в Ирак живее в голяма къща в квартал на богати хора. В един слънчев ден, докато той и баща му са пред къщата им и говорят със своя съсед, до тях дотичва момче, техен съсед –християнин, и ги моли за помощ да го скрият от хората, които го гонят. Веднага казват на момчето да влезе в къщата, а междувременно пред тях спират два джипа с черни знамена на ДАЕШ („Ислямска държава” или „Ислямска държава в Ирак и Леванта“).  Преследвачите настояват да им предадат момчето, защото то е християнин и е отказал да им плати ислямски данък („джизие“). Бащата на Хасан отговаря, че момчето е под негова защита, докато е в пределите на дома му, и не може да изпълните искането им. Тогава ислямистите отвличат Хасан със себе си и го завеждат в арест. Хасан казва, че си спомня единствено миризмата на кръв, която го лъхва. Въпреки настояването на интервюиста на ДАБ Хасан да каже, ако са го изтезавали, Хасан само мълчи и казва, че това е нещо, което иска да забрави… Хасан разказва, че похитителите му казали, че за да стане „истински“ мюсюлманин, трябва да премине в техните редици. Хасан отказал, поради което бил осъден на публична екзекуция, насрочена за следващия ден. През нощта, обаче, похитителите пускат Хасан и му казват да бяга надалеч и че, ако го видят отново, ще го убият. Хасан бяга в Йордания, където в продължение на около месец нелегално се лекува от раните си. Оттам се чува с баща си, който му казва, че е дал голям откуп за живота му и че Хасан трябва да бяга и да не се връща. След това с помощта на каналджии Хасан успява да достигне до България през Турция. Решението на председателя на ДАБ е отказ на бежански и хуманитарен статут.

По-долу са мотивите на председателя на ДАБ да откаже на Хасан предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

 „1) Tърсещият закрила е направил неумел опит да представи бежанска история. Разказът му е непоследователен, недоказан и невероятен и следователно – недостоверен. Налице са редица противоречия. В първото интервю г-н Хасан заявява, че баща му е защитил свой съсед и затова ислямистите са му отмъщавали. Във второто интервю заявява, че е защитил момче-християнин. На първото интервю г-н Хасан не е заявил да е ходил в Йордания, като вместо това споменава, че е минал през Турция; на второто интервю казва, че е пребивавал в Йордания. На първото интервю г-н Хасан не отговаря на основни въпроси относно периода на отвличането и изтезаването му. На второто интервю той дава отговор на тези въпроси, но не може да даде никакви подробности в повече.

2) На въпроса защо не се е оплакал и не е поискал защита от полицията и официалните власти в Ирак, г-н Хасан отговоря, че „ДАЕШ са полицията“. Г-н Хасан не е посочил да е бил преследван от официалните власти в Ирак и следователно може да се ползва от тяхната закрила. Към настоящия момент, според справката на ДАБ за страната на произход, шансовете за реализация на мащабните планове и цели, поставени от ИД, са сравнително ниски.

3) Няма основание за предоставяне и на хуманитарен статут. В Ирак съществува известен риск от извършване на терористични атентати и сражения между иракските сили за сигурност и бойците на Ислямска държава, но те представляват случайни актове на насилие, и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт.

4) Дори да се приеме, че в родния град на г-н Хасан за него има риск, спрямо него е приложима алтернатива за вътрешно разселване.

5) Даже ако се приеме, че в Ирак като цяло за търсещия закрила е налице опасност от преследване или тежки посегателства, в случая на г-н Хасан е налице трета сигурна страна – Йордания, и той следва да се върне там.

6) ДАНС възразява на този чужденец да се предостави закрила, тъй като са налице данни, че той представлява заплаха за националната сигурност.“

Ако Вие сте Хасан, представете своята защита пред Съда като обърнете внимание на обстоятелствата, че сте потърсил закрила в България като непридружен непълнолетен, че сте жертва на изтезание и че продължителното Ви задържане за „добре дошъл“ в България е довело до ретравматизация.

Какви доказателствени искания ще имате?

Ако Вие сте представител на административния орган, издал обжалвания отказ на закрила, посочете аргументи в подкрепа на мотивите, изложени в решението по-горе, като обърнете внимание на становището на ДАНС, невредимото съприкосновение на г-н Хасан с ДАЕШ и опита му да отиде в Западна Европа.

Какви доказателствени искания ще имате?

            III. Практическо упражнение: Защита срещу неизпълнение на актове на Съда

Горецитираното решение на административния орган е отменено от съда и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Минават няколко месеца от влизане в сила на съдебното решение, без да има ново произнасяне от административния орган. С какви правни средства за защита разполага Хасан?

Казус 3: Съдържание на закрилата и достъп до права

Хасан получава хуманитарен статут. На него му е известно, че това е „статут за три години“ и, вместо да се радва, той е по-скоро разстроен.

Основателни ли са опасенията на Хасан в тази връзка?

Може ли да се каже за какъв период от време се дава международната закрила (бежанският и хуманитарният статут)?

Хасан е получил „писмо от Овча купел“ и знае, че с него той може да получи български документ за самоличност.

Какви стъпки е необходимо да предприеме Хасан за издаването на документ за самоличност? Досега Хасан е бил настанен в РПЦ на ДАБ.

Хасан е чул, че в момента в България няма „интеграционна програма“ и трябва да се справя самостоятелно.

Към какви мерки за интеграционна подкрепа можете да насочите Хасан в България?

Хасан отново отива в Австрия като знае, че след като вече е получил статут, Дъблинският регламент не се прилага спрямо него. Хасан подава молба за закрила в Австрия.

Какви са шансовете Хасан да получи статут на международна закрила в Австрия този път?

 Хасан е принуден отново да се върне в България. Той ежедневно общува по интернет със своя близка съседка от Ирак, която сега е в бежански лагер в Турция. Хасан и тя сключват брак в Турция.

Има ли право Хасан да получи разрешение за събиране със съпругата си на територията на България?

Хасан постепенно разработва бизнес, който изисква той да пребивава в други държави- членки на Европейския съюз за повече от три месеца. Той знае, че има право да кандидатства за българско гражданство пет години след получаване на хуманитарния статут.

Преди изтичането на тези пет години, има ли друга правна възможност за Хасан да пътува и пребивава в Европейския съюз за повече от три месеца?

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на "Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България" по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от "Фондация за достъп до права" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.