Обучение по бежанско право за студенти
8 април 2016 година
Група 1: Решаване на практически правен казус
Достъп до територията на приемащата държава.
Квалификация за бежански статут: преследване по някоя от причините в Женевската конвенция за статута на бежанците
Али е гражданин на Иран, на 21 години, неженен. В Университета в Иран неговият най-добър приятел, Мехди, е от християнско семейство. Семейството на Али са мюсюлмани и поради това той е мюсюлманин по рождение. Според Али, неговият приятел Мехди е добър човек. Самият Мехди казва, че според Библията истината и правдата са угодни на Бога и Той закриля смелите. Затова Мехди счита, че е допустимо да критикуват дори най-високопоставения основател на Ислямска Република Иран. Али счита, че Коранът също подкрепя идеите за социална справедливост и политическа свобода. Али и Мехди участват в студентска група, която организира политически протести. Един ден Али е спрян с автомобила си за полицейска проверка. В автомобила е открита Библия, която е на Мехди. Въпреки че Али обяснява, че Библията е на неговия приятел, който е християнин по рождение, той е отведен в ареста. Там го подлагат на побой, без да му е обяснено защо. След около седмица, Али е освободен от затвора, отново без никакви обяснения. Бащата на Али казва, че е платил голяма сума за освобождаването му и категорично му забранява оттук нататък да дружи с Мехди. Бащата на Али му припомня, че в Иран отказът от ислям се наказва със смъртна присъда. Али е силно разстроен, не иска повече да създава проблеми на семейството си. Започва да страда от безсъние, постоянно се страхува да не бъде уличен в нещо, усеща се скован и лишен от всякаква свобода. Али стига до извода, че най-добре за него и родителите му би било той да напусне Иран. Той решава да отиде в Европа. Първоначално Али пристига в Турция, откъдето планира да влезе в България, за да търси убежище. Али прочита в интернет, че българските власти са обявили, че строят ограда по границата с Турция, но съветват търсещите закрила да се представят с документ за самоличност на български граничен контролно-пропускателен пункт. На турско-българската граница, пред турските власти Али представя иранския си паспорт и моли да бъде допуснат да излезе легално от Турция за България. Турските гранични полицаи, обаче, отказват да го пуснат, тъй като Али няма валидно разрешение за влизане в България (виза).
Въпроси за дискусия:
Въпрос 1: Какво бихте посъветвали Али да направи, за да влезе по легален начин на българска територия и да иска убежище?
Въпрос 2: Ако приемем, че Али е успял да влезе на българска територия, ще бъде ли уважена молбата му за статут на бежанец? Отговаря ли Али на условията за предоставяне на статут на бежанец? Ако Али приеме официално християнството, ще има ли по-големи „шансове“ да получи закрила?
Група 2: Решаване на практически правен казус
Достъп до процедурата по разглеждане на молбата за международна закрила.
Квалификация за хуманитарен статут: вътрешен въоръжен конфликт.
Сахар е гражданка на Ирак, на 21 години, неомъжена. Тя напуска Ирак, след като нейният град Фалуджа попада под контрола на ДАЕШ („Ислямска държава” или „Ислямска държава в Ирак и Леванта“). Тогава баща й успява да събере пари за заплащане на каналджии да я изведат в европейска държава, където ще може да продължи образованието си. Каналджиите превеждат Сахар нелегално през българо-турската граница заедно с група бежанци. Скоро след като пресича българската граница, Сахар и спътниците й са заловени от Гранична полиция. Заради липсата на доказателства за влизане в България по законоустановения ред, спрямо всички са издадени заповеди за принудително отвеждане до границата, забрана за влизане в страната и „принудително настаняване“ в „Специален дом за временно настаняване на чужденци“ (СДВНЧ). Сахар настоява, че е бежанец и не иска да бъде връщана в Ирак. Тя пише писмена молба на арабски, че моли да остане в България като бежанец и я дава на служител в СДВНЧ. В продължение на няколко седмици тя пише същата молба и я дава на служителите – понякога те я вземат, а друг път й казват, че няма смисъл, тъй като вече са я изпратили, където трябва. Сахар не знае какво се случва и до кога ще чака.
Въпроси за дискусия:
Въпрос 1: С какви правни средства за защита разполага Сахар, за да може да получи достъп до производството по разглеждане на молбата й за международна закрила?
Въпрос 2: Ако приемем, че Сахар е успяла да получи достъп до процедурата по разглеждане на молбата й за закрила, ще бъде ли уважена молбата й? Отговаря ли Сахар на условията за предоставяне на хуманитарен статут? Има ли алтернатива за нейното вътрешно разселване в Ирак?
Група 3: Решаване на практически правен казус
Трета сигурна държава.[1]
Квалификация за международна закрила: уязвими групи лица и процесът на доказване.
Самира е гражданка на Сирия, на 21 години, неомъжена. В Сирия тя е студентка, но войната се задълбочава и няма изгледи скоро страната да се върне към нормалния живот. Семейството на Самира настоява момичето да се омъжи за избран от родителите й кандидат, за да има мъжка протекция в тези несигурни времена. За да избяга от войната и от принудителния брак, Самира бяга от Сирия и влиза сама в Турция през ноември 2014г. Семейството й (майка й, баща й и брат й) са й сърдити, защото според тях Самира ги е посрамила с това, че е избягала и не се е съобразила с волята им за брачния й партньор. Семейството на Самира напуска Сирия след нея и в момента се намира в Йордания. В Турция Самира получава „временна закрила“ на основание националното законодателство на Република Турция: Закон No. 6458 за чужденците и международната закрила от 4 април 2013г. и Регламента за временна закрила от 22 октомври 2014г. По-късно Самира се записва в Програмата за презаселване на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), но в продължение на седем месеца не получава никакъв отговор. В Турция Самира няма право на достъп до образователната система и не може да продължи университетското си образование. Поради липса на правна възможност да получи разрешение за работа в Турция, Самира изкарва прехраната си като работи нелегално: чисти частни домове и работи в една шивашка фабрика. Самира живее под наем в една стая в апартамент, който споделя с хазяите си. Поради финансови затруднения, Самира често закъснява с изплащането на наема си, а хазяинът й все по-настоятелно й предлага тя да прави секс с него, за да „плати“ наема. В началото на 2016 година Самира решава, че повече не може да живее така в Турция и започва да търси начини да влезе в Европейския съюз. Тя говори с каналджия, който превежда нелегално хора от Турция в България, но разбира, че финансовите й възможности не й позволяват да заплати услугите му. След няколко дни, каналджията й се обажда и й казва, че е решил да й помогне и да я преведе до България безплатно. Самира му се доверява: предава му всички свои документи, в това число и сирийския си паспорт, и следва стриктно инструкциите му. По време на укриването за нелегалното пресичане на българо-турската граница, каналджията изнасилва Самира. След това я изоставя в една гориста местност. Самира е открита от български гранични полицаи. Тъй като Самира не може да удостовери влизане в България по законоустановения ред, спрямо нея българските власти издават заповед за принудително отвеждане до границата. С цел изпълнение на заповедта за принудително отвеждане до границата, Самира е задържана в „Специален дом за временно настаняване на чужденци“ (СДВНЧ). Оттам тя подава молба за международна закрила. След около два месеца от задържането й, в СДВНЧ със Самира е проведен разговор от служител на Държавната агенция за бежанците. По време на този разговор-интервю Самира дава информация за временната закрила от турските власти (чийто срок е бил до 2017 година) и за вписването й в програмата на ВКБООН за презаселване. Самира споменава плахо за това, че е била „сексуално тормозена“, но служителят не задава допълнителни въпроси в тази връзка и Самира не настоява да предостави повече подробности. Седмица след проведения разговор, Самира получава решение от интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Съгласно Решението, на основание член 13, алинея 2, точки 2 и 3 от Закона за убежището и бежанците, интервюиращият орган отказва да образува производство за предоставяне на международна закрила в Република България. Самира остава задържана в СДВНЧ с цел връщане в Турция. Казват й, че има право до обжалва решението в срок до 7 дни пред съда.
Въпроси за дискусия:
Въпрос 1: Според Вас, законосъобразен ли е актът на интервюиращия орган на ДАБ, който по същество не допуска до разглеждане молбата за закрила на Самира? Какви са Вашите аргументи за становището Ви? Турция може ли да се разглежда като трета сигурна страна?
Въпрос 2: Принадлежи ли Самира към уязвими групи на търсещи закрила лица? Ако да, към кои? Какви следва да са правните последици от това за Самира в производството по подадената молба за закрила? Влияят ли условията на задържане върху законосъобразността на процедурата по разглеждане на молбата за закрила на Самира?
Въпрос 3: С какви доказателства разполага Самира относно обстоятелствата, на които основава молбата си за закрила? Как може да докаже тези обстоятелства?
[1] Казусът заимства част от фактологията относно Третата сигурна държава от казуса на Международното състезание по бежанско право през 2016 година, организирано от Human Rights League
