Автор: Валерия Иларева
Редактор: Валерия Иларева
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е приета от Съвета на Европа на 4 ноември 1950г. и влиза в сила на 3 септември 1953г. За България е в сила от 7 септември 1992г. Обн. ДВ. бр.80 от 2 Октомври 1992г., изм. ДВ. бр.137 от 20 Ноември 1998г.
Член 3
„Забрана на изтезанията (Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.)
Член 3
Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.“
Член 4
„Забрана на робството и на принудителния труд
1.Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.
2.Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.
3.За целите на този член не представлява „принудителен или задължителен труд“:
a)всеки труд, който обикновено е задължителен за лицата, лишени от свобода в съответствие с член 5 на тази Конвенция, или по време на условно освобождаване от такова лишаване от свобода;
b)всяка служба от военен характер или, в страните, където се признава освобождаване от военна служба заради религиозни или други убеждения, службата, отбивана вместо задължителната военна служба;
c)всяка повинност, изпълнявана в случай на извънредно положение или бедствие, застрашаващи съществуването или благосъстоянието на обществото;
d)всеки труд или повинност, представляващи елемент от обичайните граждански задължения.“
Член 5 (1), буква „f“
„Право на свобода и сигурност (Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.)
Член 5
- Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:
(…)
- f) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция.“
Член 5 (2)
„2.На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.“
Член 5 (4) и (5)
„4.Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.
5.Βсяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има право на обезщетение.“
Член 8
„Право на зачитане на личния и семейния живот
1.Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.
2.Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“
Член 13
„Право на ефективно средство за защита (Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.)
Член 13
Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.“
Член 14
„Забрана на дискриминацията
Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.“
Париж, 20.III.1952г.
Член 2 от Протокол №1 към ЕКПЧ
„Право на образование
Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.“
Бележка на автора: Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е международен договор, страни по който са държавите–членки на Съвета на Европа. ЕКПЧ предвижда задължение за Договарящите държави да спазват основните права и свободи, провъзгласени в нея. Предвидена е възможност за подаване на жалба пред Европейския съд по правата на човека от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които са жертва на нарушаване на закрепено право. Съгласно член 52 (3) от Хартата на основните права на Европейския съюз (вж по-долу), доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в Конвенцията. Тази разпоредба не пречи правото на ЕС да предоставя по-широка защита.
Европейската социална харта (ЕСХ) е договор на Съвета на Европа, приет през 1961г. и редактиран през 1996г. Ревизираната ЕСХ влиза в сила през 1999г., а за България – от 1 август 2000г.
Бележка на автора: Във връзка с условията на прием, внимание заслужават разпоредбите на член 1, член 10, член 11, член 13, член 14, член 16, член 17, член 23, член 30, член 31, които се отнасят до правото на труд, правото на медицинска помощ, правото на помощ от службите за социални грижи, правата на работещите мигранти и на техните семейства, правото на закрила срещу бедност и социална изолация, правото на жилище.
Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.
