Автор: Валерия Иларева

Редактор: Валерия Иларева

• Дело Rahimi срещу Гърция, Жалба № 8687/08, Решение на Европейския съд по правата на човека от 5 юли 2011г.

Бележка на автора: Жалбоподателят е непридружен непълнолетен от Афганистан, който пристига в Гърция. Според ЕСПЧ са приложени неадекватни грижи за непълнолетното лице и е налице нарушение на член 3 от ЕКПЧ. Известен период от време жалбоподателят не е бил законно представляван, впоследствие му е назначен законен представител по неясни критерии. Предоставена му е брошура за правата му на език, който не владее. Условията на задържане в центъра (хигиена и инфраструктура) са толкова лоши, че подкопават човешкото достойнство. Независимо, че задържането е продължило само два дни, условията на задържане сами по себе си съставляват унизително отнасяне, в нарушение на член 3 от ЕКПЧ.  В тази връзка, внимание заслужава и Решението на Европейския съд по правата на човека от 24 октомври 2013г. по делото Housein срещу Гърция, Жалба № 71825/11.

Превод от френски език:

“B. По същество

1. Доводи на страните
2. Правителството твърди, че условията на задържане на жалбоподателя на остров Лесбос са съответствали на изискванията на член 3 от Конвенцията. Националните власти са приели всички необходими мерки по отношение на придружаването на непълнолетния и на медицинските грижи за него. За правителството жалбоподателят преувеличава без конкретна причина, що се отнася до условията на задържането му. То отбелязва, че жалбоподателят е прекарал в центъра Пагани съвсем кратък период от два дни. Правителството признава, че условията на задържане там не са били идеални и че капацитетът на центъра за задържане не е бил достатъчен за приемането на толкова много хора. То посочва, че през юли 2007 г. компетентите органи е трябвало да се справят с масивен приток на бежанци. Десетки (впоследствие) незаконно пребиваващи мигранти пристигали всеки ден на остров Лесбос, което довело до неуправляеми ситуации в центъра Пагани.

(…)

58. Жалбоподателят твърди, че условията на задържане в центъра Пагани са били непоносими, което напълно се потвърждава от докладите, изготвени от […] Съвета на Европа и от неправителствените организации. Той посочва по-специално проблемите, свързани с пренаселването и санитарната ситуация в центъра Пагани. Поддържа, че килията му приличала на склад и че трябвало да спи върху мръсни матраци. Бил също така принуден да яде на земята, тъй като в килията му нямало никакви мебели. Освен това жалбоподателят не бил получил никаква информация относно наличните правни средства за защита и относно възможността да поиска политическо убежище. Жалбоподателят допълва, че властите изцяло го оставили на произвола на съдбата след освобождаването му. Той счита, че както следва от националните и международните текстове, държавите имат особено задължение за зачитане, що се отнася до отношението към непълнолетните непридружени мигранти, които по принцип се намират в положение на крайна уязвимост. […] Той отбелязва, че неговият случай не е изолиран и че гръцките власти систематично не третират адекватно непълнолетните непридружени мигранти. Според него тази констатация се потвърждава от множество доклади на международни и неправителствени организации, занимаващи се със защита на правата на човека.

2. Преценка на Съда
3. a) Общи принципи
4. Съдът припомня, че за да попадне под ударите на забраната по член 3, лошото третиране трябва да бъде достатъчно сериозно. Преценката за това е относителна по своето естество; тя зависи от всички данни по делото, по-специално от продължителността на третирането и от физическите и психическите последици от него, както и (понякога) от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата (вж. наред с други Van der Ven срещу Нидерландия, № 50901/99, § 47, ЕСПЧ 2003‑II). Така Съдът приема за „унизително“ отношение, което е от естество да предизвика у жертвите чувства на страх, тревога и малоценност, способни да ги унижат и принизят (вж. Kudła срещу Полша [GC], № 30210/96, § 92, ЕСПЧ 2000‑XI).

60. Съдът припомня, че във връзка с член 3 задължението, което член 1 от Конвенцията предвижда за високодоговарящите страни, а именно да осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция определените в Конвенцията права и свободи, им налага да приемат надлежни мерки за препятстване посочените лица да бъдат подложени на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание (вж. mutatis mutandis Z и други срещу Обединеното кралство [GC], № 29392/95, § 73, ЕСПЧ 2001-V, и A. срещу Обединеното кралство, 23 септември 1998 г., § 22, Recueil des arrêts et décisions 1998-VI). Свързаните с лишаване от свобода мерки неизбежно се придружават от страдания и унижение. Макар това да е неоспорим факт, който сам по себе си не води до нарушение на член 3, тази разпоредба все пак налага на държавата да се увери, че задържането на лицата става при условия, зачитащи човешкото достойнство, че условията на задържане не водят до отчаяние или до страдания, които да са по-големи от неизбежните страдания, присъщи на такава мярка, и че […] здравето и доброто състояние на лицето са осигурени по адекватен начин (Kudła срещу Полша [GC], посочено по-горе, §§ 92-94 ; Ramirez Sanchez срещу Франция [GC], № 59450/00, § 119, ЕСПЧ 2006‑IX).

iii. Относно условията на задържане в центъра за задържане Пагани

81. […] Съдът отбелязва, че твърденията [на жалбоподателя] относно общото състояние на центъра, където е бил задържан два дена, се подкрепят от множество непротиворечиви доклади […] на много международни организации и на гръцки неправителствени организации. […]

[…]

83. Що се отнася до санитарната ситуация в центъра, изводите на някои от тези организации разкриват плачевни условия на задържане. По-конкретно […] повече от сто души ползвали две тоалетни и задържаните трябвало да си поделят матраци или да спят направо на земята. […]
84. Накрая, […] задържаните нямали право на никаква активност и прекарвали времето си в сън или ходене из килиите. […] Съдът отбелязва в това отношение, че вече е установявал нарушения на член 3 от Конвенцията поради недостатъчно дейности за отмора за мигранти, задържани в Гърция с оглед на експулсирането им (вж. Tabesh срещу Гърция, № 8256/07, § 43, 26 ноември 2009 г.; S.D. срещу Гърция, № 53541/07, § 51, 11 юни 2009 г.).
85. В обобщение, горепосочените обстоятелства свидетелстват за условия на задържане, които явно са под нормите, предписани от международните текстове в тази област, и по-специално под изискванията на член 3 от Конвенцията. […]
86. Съдът отчита довода на правителството, че жалбоподателят е останал задържан в Пагани за много кратък период от два дни. […] Съдът не забравя обаче, че поради възрастта му и личното му положение жалбоподателят се е намирал в ситуация на крайна уязвимост. От доказателствата по делото е видно, че при задържането му компетентните власти въобще не са отчели специфичното му положение. Освен това условията на задържане в центъра Пагани, по-конкретно що се отнася до подслона, хитиената и инфраструктурата, са били толкова лоши, че са засягали […] човешкото достойнство. Затова, без да се отчита продължителността на задържането, тези условия сами по себе си представляват унизително отнасяне, несъвместимо с член 3.

1. iv. Относно периода след пускането на свобода на жалбоподателя

[…]

88. Що се отнася до периода след 27 юли 2007 г., дата, когато жалбоподателят е подал молба за убежище, […] от доказателствата по делото не следва, че властите […] са предприели последващи действия, за да спазят задълженията, произтичащи по-конкретно от член 19 от Президентски указ № 220/2007, и да му осигурят настойник.

[…]

92. […] Жалбоподателят е бил оставен сам след освобождаването му от гръцките власти. Подслонът му и по-общо грижите за него са били поети единствено от местни неправителствени организации в Лесбос или Атина […].

[…]

94. Предвид горното обстоятелствата по делото водят Съда до извода, че най-вече поради бездействието на компетентните органи по отношение на грижите за жалбоподателя изискваната от член 3 от Конвенцията „сериозност“ в случая е налице също и по отношение на периода след освобождаването му.

120. Накрая, Съдът трябва също да разгледа специфичните обстоятелства по делото, за да прецени ефективността на правните средства за защита […]. В този смисъл той препраща към съображенията си, изложени при разглеждането на оплакването по член 3 от Конвенцията. Съдът отбелязва по-конкретно, че жалбоподателят не е можел на практика да се свърже с адвокат. Освен това той е получил информационна брошура относно някои от наличните правни средства за защита, изготвена на език, който по принцип той не е разбирал. […] Освен това жалбоподателят е бил регистриран като придружен непълнолетен, въпреки че е нямал настойник, който да може да действа като негов законен представител. Затова, дори да предположим, че посочените по-горе правни средства за защита са били ефективни, Съдът не вижда как засегнатото лице би могло да ги използва.
121. Предвид гореизложеното Съдът заключава, че е имало нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията.”

• Дело M.S.S. срещу Белгия и Гърция [Голяма камара], Жалба № 30696/09, Решение на Европейския съд по правата на човека от 21 януари 2011г.

Бележка на автора: Съдът изследва въпроса доколко връщането в Гърция по Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета^[1] е в съответствие с ЕКПЧ. Съдът приема, че Гърция нарушава член 3 от ЕКПЧ заради условията на прием на търсещи закрила в страната. ЕСПЧ също счита, че Белгия е нарушила член 3 от ЕКПЧ, тъй като е изпратила лице, търсещо международна закрила, в Гърция, където то е изложено на задържане и условия на живот, които нарушават член 3 от Конвенцията.

• Дело Tarakhel срещу Швейцария, Жалба № 29217/12, Решение на Европейския съд по правата на човека от 4 ноември 2014г.

Бележка на автора: Съдът изследва въпроса доколко връщането в Италия по Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета е в съответствие с ЕКПЧ. ЕСПЧ намира, че е налице нарушение на член 3 от ЕКПЧ, ако швейцарските власти изпратят в Италия жалбоподателите – двойка от Афганистан с шест деца, без преди това да получат индивидуални гаранции от италианските власти, че по отношение на жалбоподателите ще бъде поета отговорност по начин, адаптиран към възрастта на децата и че целостта на семейството ще бъде запазена. Решението разглежда децата като уязвима група.

• Дело I.M. срещу Франция, Жалба № 9152/09, Решение на Европейския съд по правата на човека от 2 май 2012г.

Бележка на автора: Решението разглежда как имиграционното задържане може да подкопае възможността да се търси убежище. Жалбоподателят е гражданин на Судан, който е бил жертва на изтезание. Задържан е във Франция за незаконно влизане и използване на подправени документи. Полицаят не регистрира молбата му за закрила. Осъден е по бърза процедура на един месец затвор за незаконно преминаване на границата. Постановена е депортацията му в Судан и е задържан. След задържането му е регистрирана молбата му за закрила, но по бърза процедура и му е отказан статут. Жалбоподателят счита, че е нарушено правото му на ефективни правни средства на защита поради бързата процедура за разглеждане на молбата му за закрила. ЕСПЧ намира, че е налице нарушение на член 13 във връзка с член 3 от ЕКПЧ.

• Дело R.U. срещу Гърция, Жалба № 2237/08, Решение на Европейския съд по правата на човека от 07 юни 2011г.

Бележка на автора: Решението се отнася до задържане на търсещо закрила лице, което е жертва на изтезание. Съдът намира, че  са нарушени член 3, 5, 13 от ЕКПЧ. Жалбоподателят е от кюрдски произход и е бил изтезаван в Турция. Задържан е за незаконно пресичане на гръцката граница и за притежание на подправени документи за пътуване. Веднага след като е арестуван, заявава, че търси убежище, но молбата му не е регистрирана. Според ЕСПЧ е налице нарушение на чл. 5, член 1 от ЕКПЧ, тъй като административният съд решава да продължи задържането на жалбоподателя, знаейки, че той е търсещ убежище.

• Дело Hendrin Ali Said and Aras Ali Said срещу Унгария, Жалба № 13457/11, Решение на Европейския съд по правата на човека от 23 октомври 2012г.

 Бележка на автора: Жалбоподателите са граждани на Ирак, които подават молба за международна закрила в Унгария, а впоследствие заминават незаконно за Холандия. Върнати са обратно в Унгария по Регламент 343/2003. Спрямо тях е издадена заповед за връщане в Ирак и забрана за влизане в Унгария. Задържани са. Въпреки разглеждането по същество на молбата им за закрила, по време на производството те остават задържани и не са преместени в отворен център за търсещи закрила лица.  ЕСПЧ намира, че е налице нарушение на член 5, алинея 1, буква f от ЕКПЧ.

• Дело Akhadov срещу Словакия, Жалба № 43009/10, Решение на Европейския съд по правата на човека от 28 април 2014г.

Бележка на автора: Според ЕСПЧ производството по съдебен контрол на задържането пред Словашкия окръжен съд не отговаря на изискванията на член 5 (4) от ЕКПЧ. Словашкият съд не е спазил изискването да се произнесе в кратък срок по жалбата срещу законосъобразността на задържането на жалбоподателя. Решението заслужава внимание с оглед на сроковете, в които следва да бъде осъществен съдебен контрол на имиграционно задържане.

• Дело Saadi срещу Великобритания, Жалба № 13229/03, Решение на Европейския съд по правата на човека от 29 януари 2008г.

Бележка на автора: ЕСПЧ намира, че е налице нарушение на член 5 (2) от ЕКПЧ, тъй като има 76–часово закъснение при информирането на жалбоподателя, който е търсещ убежище, относно истинските основания за задържането му в приемен център. Решението заслужава внимание с оглед на правото на информация.

• Дело Muskhadzhiyeva и други срещу Белгия, Жалба № 41442/07, Решение на Европейския съд по правата на човека от 19 януари 2010г.

Бележка на автора: Съдът намира, че е налице нарушение на член 3 и член 5 (1) от ЕКПЧ по отношение на  децата–жалбоподатели, но не и по отношение на майка им. Налице е нарушение на член 3, тъй като те са задържани повече от месец в център за задържане, който не е пригоден за деца. Това нарушение е налице, независимо, че са били заедно с майка си. Тъй като децата са били задържани в център, предназначен за възрастни и неподходящ за тяхната изключителна уязвимост, ЕСПЧ приема, че е налице нарушение и на член 5 (1) по отношение на децата.

 

 

[1]                     Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.