Автор: Мария Шишева
Автор на частта относно жертвите на трафик: Владислава Стоянова
Редактор: Валерия Иларева
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е приета от Съвета на Европа на 4 ноември 1950г. и влиза в сила на 3 септември 1953г. За България е в сила от 7 септември 1992г.Обн. ДВ. бр.80 от 2 Октомври 1992г., изм. ДВ. бр.137 от 20 Ноември 1998г.
Член 2
„Право на живот
- Правото на живот на всеки се защищава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.
- Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:
- a) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;
- b) при осъществяването на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;
- c) при действия, предприети в съответствие със закона за потушаване на бунт или метеж.“
Член 3
„Забрана на изтезанията Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“
Член 4
„Забрана на робството и на принудителния труд
1.Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.
2.Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.
3.За целите на този член не представлява „принудителен или задължителен труд“:
a)всеки труд, който обикновено е задължителен за лицата, лишени от свобода в съответствие с член 5 на тази Конвенция, или по време на условно освобождаване от такова лишаване от свобода;
b)всяка служба от военен характер или, в страните, където се признава освобождаване от военна служба заради религиозни или други убеждения, службата, отбивана вместо задължителната военна служба;
c)всяка повинност, изпълнявана в случай на извънредно положение или бедствие,застрашаващи съществуването или благосъстоянието на обществото;
d)всеки труд или повинност, представляващи елемент от обичайните граждански задължения.“
Бележка на автора Владислава Стоянова: Във връзка с член 4 от ЕКПЧ, по делото Ранчев срещу Кипър и Русия, ЕСПЧ решава, че трафикът на хора, по начина по който е дефиниран в Протокола за трафика на хора, влиза в приложното поле на член 4 от ЕКПЧ. В стоята практика ЕСПЧ е разяснил не само значението на понятията робство, принудително подчинение, но и задълженията на държавите с цел предотратяването на тези посегателства и закрилата на жертвите.
Член 8
„Право на зачитане на личния и семейния живот
- Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.
- Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“
Член12
„Право на встъпване в брак
Мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право.“
- Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
Париж, 20.III.1952 г.
Член 1
„Защита на собствеността Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“
Член 2
„Право на образование
Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.“
Ратифицирана със закон, приета от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г. – ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 43 от 4.05.2000 г., в сила от 1.08.2000 г.
Част първа,точки 7, 11, 15
„7. Децата и младежите имат право на специална закрила срещу физическите и моралните опасности, на които са изложени.
- Всеки има право да се ползва от мерки, съдействащи му да постигне възможно най-добро здравословно състояние.
- Инвалидите имат право на независим живот, социално интегриране и участие в живота на общността.“
Член 15
„Право на инвалидите на независимост, социално интегриране
и участие в живота на обществото
С цел да осигурят на инвалидите, независимо от възрастта и причините за инвалидността, ефективно упражняване на правото на независимост, социално интегриране и участие в живота на обществото договарящите страни се задължават в частност:
- да вземат необходимите мерки, за да осигурят на инвалидите професионално ориентиране, образование и професионално обучение в рамките на общите схеми, където това е възможно, а където не е възможно – чрез специализирани държавни или частни институции;
- да съдействат за техния достъп до заетост чрез всякакви мерки, насочени към насърчаване на работодателите да наемат и задържат на работа лица с инвалидности в обикновената работна среда, както и да приспособяват работните условия към потребностите на инвалидите, а където това не е възможно поради характера на трудовата непълноценност, да уреждат или създават заетост в специални предприятия за инвалиди в съответствие с нивото на инвалидността; в някои случаи тези мерки могат да се състоят в специално трудоустрояване или услуги;
- да съдействат за тяхното цялостно социално интегриране и участие в живота на обществото и по-специално чрез предприемане на мерки, включително технически помощни средства, с цел преодоляването на бариери в общуването и подвижността, както и осигуряване на достъп до транспорт, жилища, културни прояви и развлечения.
Член 16
„Право на семейството на социална, правна и икономическа защита
С цел да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, което е основна клетка на обществото, договарящите страни се задължават да съдействат за икономическата, правната и социалната защита на семейния живот с такива средства, като социални и семейни помощи, данъчни облекчения, предоставяне на семейно жилище, помощ за новобрачните семейства и други подходящи мерки.“
Член 17
„Право на децата и младежите на социална, правна и икономическа защита
С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на децата и младежите да израстват в среда, която създава условия за пълното разгръщане на личността им и техните физически и умствени възможности, договарящите страни се задължават, пряко или в сътрудничество с обществени и частни организации, да вземат всички необходими и подходящи мерки, насочени към:
- а) осигуряване за децата и младежите, и предвид правата и задълженията на техните родители, на съответните грижи, подпомагане, образование и обучение, от които те се нуждаят, и по-специално чрез осигуряване на условия за създаването или поддържането на институции и услуги, достатъчни и подходящи за тази цел;
- b) защита на децата и младежите срещу липса на грижи, насилие или експлоатация;
с) осигуряване на защита и специализирана помощ от страна на държавата за деца и младежи, лишени временно или завинаги от семейна закрила;
- предоставяне на безплатно основно и средно образование на децата и младежите, както и насърчаване на редовната посещаемост в училище.“
Член 23
„Право на възрастните на социална закрила
С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на възрастните хора на социална закрила договарящите страни се задължават да приемат или насърчават, пряко или в сътрудничество с обществени или частни организации, подходящи мерки, предназначени:
– да дадат на възрастните хора възможност, колкото може по-дълго да останат пълноценни членове на обществото с помощта на:
- a) средства, достатъчни да им позволят да водят прилично съществуване и да играят активна роля в обществения, социалния и културния живот;
- b) предоставяне на информация за услуги и условия, които са на разположение на възрастни хора и за възможностите им да ги използват;
– да дадат на възрастните хора възможност свободно да избират своя начин на живот и да водят независимо съществуване в обичайната им среда, докато искат и могат, с помощта на:
- a) предоставяне на жилища, отговарящи на техните нужди и на състоянието на тяхното здраве, или на адекватна помощ за приспособяване на техните жилища;
- b) здравеопазване и грижи, изисквани от тяхното състояние;
– да гарантират подходяща помощ на възрастните хора, които живеят в съответни заведения, при зачитане на личния им живот, както и участието им във вземането на решения относно условията на живот в заведението.“
Ратифицирана със закон, приет от Народно събрание на 7 март 2007 г. – ДВ, бр. 24 от 2007 г. В сила за Република България от 18 юни 2007 г., обн. ДВ бр. 63/2007 г.
Член 4, буква „в“ и буква „г“
„Член 4 – Определения
„c) набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на дете с цел експлоатация се разглежда като “трафик на хора”, дори ако не включва някое от средствата, предвидени в буква a) на този член;
- d) “дете” означава всяко лице, което не е навършило 18 години;“
Член 10
„Член 10 – Идентифициране на жертвите
- Всяка страна по конвенцията осигурява в състава на своите компетентни органи лица, които са обучени и квалифицирани за предотвратяване и борба с трафика на хора, за идентифициране и подпомагане на жертвите, включително на децата, и гарантира, че различните органи сътрудничат помежду си, както и със съответните организации, изпълняващи функции по подпомагане, по начин, който позволява жертвите да бъдат идентифицирани в рамките на процедура, отчитаща особеното положение на жените и децата жертви, а когато това е целесъобразно, и да бъдат снабдявани с разрешения за пребиваване при условията, предвидени в чл. 14 от тази конвенция.
- Всяка страна по конвенцията приема онези законодателни или други мерки, които са необходими за идентифицирането на жертвите, при нужда в сътрудничество с други страни по конвенцията и съответните организации, изпълняващи функции по подпомагане. Всяка страна по конвенцията гарантира, че ако компетентните органи имат основателни причини да смятат, че едно лице е било жертва на трафик на хора, това лице няма да бъде изведено от нейната територия, докато не приключи процедурата по установяване на самоличността му от компетентните органи като жертва на престъплението, предвидено в чл. 18 от тази конвенция, и едновременно с това гарантира, че лицето получава помощта, предвидена в чл. 12, алинеи 1 и 2.
- Когато възрастта на жертвата не може да се определи и има основание да се смята, че жертвата е дете, същата се предполага, че е дете и й се предоставят специални мерки за защита, докато се установи нейната възраст.
- Веднага щом едно дете без придружител се идентифицира като жертва, всяка страна по конвенцията:
- a) осигурява представителството на детето от законен настойник/попечител, организация или орган, натоварен да действа в интерес на това дете;
- b) предприема необходимите мерки за установяване на неговата самоличност и националност;
- c) полага всички необходими усилия за издирване на неговото семейство, когато това е в интерес на детето.“
Член 11, алинея 2
„Член 11 – Закрила на личния живот
2.Всяка страна по конвенцията приема мерки, гарантиращи, в частност, че
самоличността или данните, позволяващи идентифицирането на дете – жертва на трафик, не се разгласяват публично чрез медиите или всякакви други средства, освен при изключителни обстоятелства, с оглед улесняване издирването на членове на семейството или осигуряване по друг начин на благополучието или закрилата на детето.“
Член 12, алинея 7
Член 12 – Подпомагане на жертвите
- За целите на прилагането на разпоредбите, предвидени в този член, всяка страна по конвенцията гарантира, че услугите се предоставят въз основа на информирано съгласие, като надлежно се отчитат специфичните нужди на лицата в уязвимо положение и правата на децата по отношение на тяхното настаняване, образование и подходящи грижи за тяхното здраве.“
Член 14, алинея 2
„Член 14 – Разрешение за пребиваване
- Разрешенията за пребиваване на деца – жертви на трафик, когато такива са необходими по закон, се издават в съответствие с най-добрия интерес на детето и при нужда се подновяват при същите условия.“
Член 16, алинеи 5 и 7
Член 16 – Репатриране и връщане на жертвите
„5.Всяка страна по конвенцията приема необходимите законодателни или други мерки с оглед изготвянето на програми за репатриране с участието на съответните национални или международни институции и неправителствени организации. Тези програми са насочени към избягване на повторната виктимизация. Всяка страна по конвенцията полага необходимите усилия с оглед реинтегриране на жертвите в обществото в държавата на завръщане, включително реинтегриране в образователната система и пазара на труда, в частност, посредством придобиване и усъвършенстване на техните професионални умения. По отношение на децата тези програми трябва да включват упражняването на правото на образование и мерки, осигуряващи адекватни грижи или приемане от семейството или подходящи обгрижващи структури.
7. Деца – жертви на трафик, не се връщат в дадена държава, ако съществува индикация в резултат на извършена оценка на риска и сигурността, че това връщане няма да защити по най-добър начин интересите на детето.“
Член 28, алинея 3
„Член 28 – Закрила на жертвите, свидетелите и лицата, сътрудничещи на съдебните власти
- На децата жертви се предоставят мерки за специална закрила, които в най-голяма степен са съобразени с интересите на детето.“
Бележка на автора:Конвенцията дефинира трафика на хора по същия начин, както Протоколът за трафика на хора. Конвенцията налага задължения на държавите да идентифират, закрилят и подпомагат жертвите на трафик. По отношение на жертви на трафик на хора, които нямат регламентиран имиграционнен статус в държавата, в която се намират, Конвенцията задължава държавате да не ги депортират до преключване на процедурата за тяхната идентификация и да им предоставят предвидената в Конвенцията помощ (член 10(2)). Член 13(1) от Конвенцията предвижда предоставянето на период за възстановяване и размисъл, който трябва да е най-малко 30 дни. Това предполага, че държавите страни по Конвенцията трябва да приемат национално законодателство, в което да се регламентира предоставянето на този период,когато има основателни причини да се смята, че въпросното лице е жертва на трафик. Член 13(1) от Конвенцията добавя, че „този период трябва да е достатъчен за въпросното лице, за да се възстанови и освободи от влиянието на трафикантите и/или да вземе осъзнато решение за сътрудничество с компетентните органи.“ Съгласно член 14(1)(б), държавите са длъжни да предоставят на жертвите на трафик на хора разрешение за пребиваване, когато тяхното пребиваване е необходимо поради личното им положение или когато компетентният орган счита, че тяхното пребиваване е необходимо за целите на сътрудничеството с компетентните органи при разследването или в наказателното производство. Член 26 предвижда възможност жертвите на трафик на хора да не се наказават за пресъпления, доколкото те са били принудени да ги извършат
- Конвенция на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие
Ратифицирана със закон, приет на 2 ноември 2011г. – ДВ, бр. 90 от 2011г., с резерви по чл. 20, параграф 4, чл. 21, параграф 2, чл. 24, параграф 3 и декларация по чл. 37, параграф 2. В сила за Република България от 1 април 2012г.
Бележка на автора: Конвенцията цели предотвраряването и борбата срещу сексуалната експлоатация и сексуална злоупотреба с деца, както и закрила на правата на децата, жертви на такава. Особено внимание по отношение на условията на прием на деца заслужава член 11, който постановява изграждането на структури, осигуряващи необходимата подкрепа за жертвите, за техни близки роднини и за всяко лице, което се грижи за тях и въвежда презумпцията, че когато възрастта на жертвата не е точно установена и има причини да се смята, че е дете, тя следва да се ползва от предвидените за деца мерки за закрила и помощ, докато възрастта бъде установена. Член 14 предвижда задължение за въвеждане на мерки за подпомагане на физическото и психосоциалното възстановяване на жертвите.
- Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното на насилие
Истанбул, 11 май 2011; в сила от 1 август 2014 г.; не е подписана от България
Бележка на автора: Конвенцията цели да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие и да въведе мерки за защита и помощ на жертвите на такова насилие. Мерките за защита правата на жертвите (глава IV) се прилагат без дискриминация, включително и за бежанци и мигранти (член 4 (3)) и са релевантни за условията на прием. С оглед на процедурата за предоставяне на закрила, от особено значение са член 60 и член 61, които въвеждат стандарти за разглеждането на молби, основани на пола, включително признаването на насилието над жени, основано на пола като форма на преследване, и закрепват принципа за забраната на връщане.
