Автор: Мария Шишева

Автор на частта относно жертвите на трафик: Владислава Стоянова

Редактор: Валерия Иларева

• Харта на основните права на Европейския съюз

С влизането в сила на Договора от Лисабон[1] на 1 декември 2009година, Хартата има задължително правно действие.

Член 1

„Член 1 –Човешко достойнство

Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.“

Член 5

„Член 5 –Забрана на робството и на принудителния труд

1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.
2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.
3. Трафикът на хора е забранен.“

Член 6

„Член 6– Право на свобода и сигурност

Всеки има право на свобода и сигурност.“

Член 7

„Член 7 – Зачитане на личния и семейния живот

Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения.“

Член 11

„Член 11 –Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация

1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.
2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.“

Член  14

„Член 14 –Право на образование

1. Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение.
2. Това право включва възможността да се получи безплатно задължително образование.
3. Свободата да се създават учебни заведения при зачитане на демократичните принципи, както и правото на родителите да осигуряват образованието и обучението на децата си в съответствие със своите религиозни, философски и педагогически убеждения, се зачитат съгласно националните закони, които уреждат тяхното упражняване.

Член 15

„Член 15 – Свобода при избор на професия и право на труд

1. Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия.
2. Всеки гражданин на Съюза има свободата да търси работа, да работи, да се установява или да предоставя услуги във всички държави-членки.
3. Гражданите на трети страни, които имат разрешение да работят на територията на държавите-членки, имат право на условия на труд еднакви на условията, на които имат право гражданите на Съюза.“

Член  21

„Член 21 – Недискриминация

1. Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.
2. В областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданството.“

Член  23

„Член 23 – Равенство между жените и мъжете

Равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението.

Принципът на равенството не пречи на запазването в действие или приемането на мерки, предвиждащи специфични предимства в полза на по-слабо представения пол.“

Член  24

„Член 24 – Права на детето

1. Децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие. Те могат да изразяват свободно своето мнение. То се взема под внимание по въпросите, които ги засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта им.
2. При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
3. Всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен когато това е против неговия интерес.“

Член 25

„Член 25 –Права на възрастните хора

Съюзът признава и зачита правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот.“

Член 26

 „Член 26 – Интеграция на хората с увреждания

Съюзът признава и зачита правото на хората с увреждания да се ползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността.“

Член 32

„Член 32 – Забрана на детския труд и защита на работещите младежи

Детският труд е забранен. Минималната възраст за допускане до работа не може да бъде по-ниска от възрастта, на която завършва периодът на задължително образование, без да се засяга действието на по-благоприятни за младежите правила и с изключение на ограничени дерогации.

Приетите на работа младежи трябва да се ползват от пригодени за тяхната възраст условия на труд и да бъдат защитени срещу икономическа експлоатация или срещу всеки труд, който би могъл да навреди на тяхната сигурност, на тяхното здраве, на физическото, психическото, моралното или социалното им развитие, или да възпрепятства образованието им.“

Член 34

„Член 34 – Социална сигурност и социална помощ

1. Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики.
2. Всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики.
3. С цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики.“

Член 35

„Член 35 – Закрила на здравето

Всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики. При определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве.“

Бележка на автора:От особено значение за ЛГБТИ лицата е член 21, забраняващ дискриминацията на основание сексуална ориентация.

• Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (преработен текст)

Съображение 13 от Преамбюла

„(13) В съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. и с Хартата на основните права на Европейския съюз, висшият интерес на детето следва да бъде съображение от първостепенна важност за държавите членки при прилагането на настоящия регламент. При преценяване какъв е висшият интерес на детето държавите членки следва по-специално надлежно да отчитат благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на ненавършилия пълнолетие, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост, включително неговия произход. Освен това, с оглед на особената уязвимост на непридружените ненавършили пълнолетие, за тях следва да бъдат определени специални процедурни гаранции.“

Съображение 16 от Преамбюла

„ (16) За да се осигури пълното зачитане на принципа на целостта на семейството и на принципа на висшия интерес на детето, съществуването на връзка на зависимост между кандидат и негово дете, брат и сестра или родител, основаваща се на бременност или майчинство на лицето кандидат, на здравословно състояние или напреднала възраст, следва да се превърне в задължителен критерий за компетентност. Когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, присъствието на член на неговото семейство или негов роднина, който може да се грижи за него, на територията на друга държава членка, следва също така да се превърне в задължителен критерий за компетентност.“

Съображение 24 от Преамбюла

„(24) В съответствие с Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията (⁹) прехвърляния в държава членка, компетентна да разгледа дадена молба за международна закрила, могат да бъдат извършени на доброволна основа, посредством контролирано напускане или под ескорт. Държавите членки следва да насърчават доброволните прехвърляния, като предоставят подходяща информация на кандидата, и следва да гарантират, че контролираните напускания и прехвърлянията под ескорт се извършват по хуманен начин и при пълното зачитане на основните права и човешко достойнство, както и на висшия интерес на детето, и се отчита в максимална степен развитието на съответната съдебна практика, по-специално по отношение на прехвърлянията по хуманитарни причини.“

Член 6

„Член 6 – Гаранции за ненавършили пълнолетие

1. Висшият интерес на детето следва да бъде от първостепенно значение за държавите членки по отношение на всички процедури, предвидени в настоящия регламент.
2. Държавите членки осигуряват представител, който представлява и/или оказва подкрепа на непридружените ненавършили пълнолетие във връзка с всички процедури, предвидени в настоящия регламент. Представителят има необходимата квалификация и експертен опит, за да осигури зачитането на висшия интерес на ненавършилия пълнолетие по време на процедурите, провеждани съгласно настоящия регламент. Този представител има достъп до съдържанието на съответните документи в досието на кандидата, включително специалната брошура за непридружени ненавършили пълнолетие.

Настоящият параграф не засяга съответните разпоредби на член 25 от Директива 2013/32/ЕС.

3. При определянето на висшия интерес детето държавите членки тясно си сътрудничат, като надлежно отчитат по-специално следните фактори:

а)	възможността за събиране на семейството;

б)	благосъстоянието и социалното развитие при особено вземане предвид положението на ненавършилия пълнолетие;

в)	съображения за сигурност и безопасност, по-специално когато съществува риск детето да е жертва на трафик на хора;

г)	мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост.

4. За целите на прилагането на член 8 държавата членка, в която непридружения ненавършил пълнолетие е подал молбата за международна закрила, възможно най-скоро предприема необходимите действия за идентифициране на членовете на семейството, братята и сестрите или роднините на непридружения ненавършил пълнолетие на територията на държавите членки, като същевременно защитава висшия интерес на детето.

За тази цел държавата членка може да потърси помощ от международни и други имащи отношение организации и може да улесни достъпа на ненавършилия пълнолетие до службите за издирване на тези организации.

Служителите на компетентните органи, посочени в член 35, които обработват молбите, свързани с непридружени ненавършили пълнолетие, трябва да са получили и да продължават да получават подходящо обучение относно специалните нужди на ненавършилите пълнолетие.

5. За да се улесни предприемането на подходящи действия за определяне на членовете на семейството, братята и сестрите или роднините на непридружения ненавършил пълнолетие, които живеят на територията на друга държава членка съгласно параграф 4 от настоящия член, Комисията приема актове за изпълнение, в които се съдържа и стандартен формуляр за обмена на необходимата информация между държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 2“

Член 8

„Член 8 – Йерархия на критериите: ненавършили пълнолетие

1. В случай че кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, компетентната държава членка е тази, в която законно се намира член на семейството или брат или сестра на непридружения ненавършил пълнолетие, при условие че това е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие. Когато кандидатът е сключил брак ненавършил пълнолетие и неговият съпруг или съпруга не се намира законно на територията на държавите членки, компетентната държава членка е държавата членка, в която законно се намират бащата, майката или друго пълнолетно лице, което отговаря за ненавършилия пълнолетие съгласно правото или в резултат на практиката на тази държава членка, или негов брат или сестра.
2. В случаите, когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, който има роднина, законно намиращ се в друга държава членка, и когато въз основа на индивидуална проверка е установено, че роднината може да се грижи за него, тази държава членка събира ненавършилия пълнолетие с неговия роднина и е компетентната държава членка, при условие че това е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие.
3. В случаите, в които членове на семейството, братя и сестри или роднини, както е посочено в параграфи 1 и 2, пребивават в повече от една държава членка, компетентната държава членка се определя въз основа на това какво е във висшия интерес на непридружения ненавършил пълнолетие.
4. В отсъствие на член на семейството, брат или сестра или роднина, както е посочено в параграфи 1 и 2, компетентната държава членка е тази, в която непридруженият ненавършил пълнолетие е подал своята молба за международна закрила, при условие че това е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 45 относно определянето на членовете на семейството, братята и сестрите или роднините на непридружения ненавършил пълнолетие, критериите за установяване на наличието на доказани семейни връзки, критериите за оценка на способността на роднината да се грижи за непридружения ненавършил пълнолетие, когато членовете на семейството, братята и сестрите или роднините на непридружения ненавършил пълнолетие пребивават в повече от една държава членка. При упражняването на правомощията си да приема делегирани актове Комисията не надхвърля обхвата на висшия интерес на детето, предвиден в член 6, параграф 3.
6. Комисията определя с актове за изпълнение единните условия за консултации и обмен на информация между държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 2.“

Член 17, параграф 2

„Член 17 – Дискреционни клаузи

2. Държавата членка, в която е подадена молбата за международна закрила и в която се провежда процеса по определянето на компетентната държава членка, или компетентната държава членка, може по всяко време преди да бъде взето първо решение по същество да поискат от друга държава членка да поеме отговорност за кандидат с цел да бъдат събрани заедно други близки от хуманитарни подбуди, основаващи се по-специално на съображения от семеен или културен характер, дори когато въпросната друга държава членка не е компетентна съгласно критериите, установени в членове 8—11 и член 16. Заинтересованите лица трябва да изразят дадат съгласието си за това в писмена форма.

Искането за поемане на отговорността съдържа всички елементи, с които разполага молещата държава членка, за да се даде възможност на замолената държава членка да оцени ситуацията.

Замолената държава членка извършва всички необходими проверки, за да разгледа посочените хуманитарни съображения, и дава отговор на молещата държава членка до два месеца от получаването на искането, като използва електронната комуникационна мрежа „DubliNet“, създадена съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1560/2003. В отговор, с който искането се отхвърля, се посочват причините, на които се основава отказът.

Ако замолената държава уважи искането, компетентността за разглеждането на молбата преминава върху нея.“

Член 20, параграф 3

„Член 20 – Започване на процедурата

3.За целите на настоящия регламент положението на ненавършил пълнолетие, който придружава кандидата и отговаря на определението за член на семейството, е неразделна част от това на неговия член на семейството и спада към отговорностите на държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила на този член на семейството, дори ако ненавършилият пълнолетие не е индивидуален кандидат, при условие че това е в негов висш интерес. По същия начин се третират деца, родени след пристигането на кандидата на територията на държавите членки, без да е необходимо да започне ново производство за поемане на отговорността за тях“

Член 32

 „Член 32 – Обмен на здравна информация преди извършване на прехвърлянето

1. Единствено с цел да бъдат предоставени медицински грижи или лечение, особено в случаите, касаещи лицата с увреждания, възрастни хора, бременни жени, ненавършили пълнолетие и лица, които са били жертва на изтезание, изнасилване или на друга сериозна форма на психологично, физическо или сексуално насилие, държавата членка, извършваща прехвърлянето, предоставя на компетентната държава членка информация, доколкото компетентният съгласно националното законодателство орган разполага с такава, относно всички специални нужди на лицето, подлежащо на прехвърляне, включваща в някои случаи информация относно неговото физическо и психическо здравословно състояние. Тази информация се предава в общ здравен сертификат, към който се прилагат необходимите документи. Компетентната държава членка гарантира, че към тези специални нужди ще се подходи по адекватен начин, което включва по-специално основни медицински грижи, от които лицата биха могли да се нуждаят.

Комисията изготвя чрез делегирани актове общ здравен сертификат. Тези актове за изпълнение се приемат съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 2.

2. Извършващата прехвърлянето държава членка предава единствено информацията, посочена в параграф 1, на компетентната държава членка след получаването на изричното съгласие от страна на кандидата и/или неговия представител, или ако кандидатът физически не е способен да даде съгласието си или е юридически недееспособен, когато това предаване е необходимо за защитата на жизненоважни интереси на кандидата или на друго лице. Липсата на съгласие, включително отказ за даване на съгласие, не е пречка за извършване на прехвърлянето.
3. Обработката на лична здравна информация, посочена в параграф 1, се извършва само от медицинско лице, което съгласно националното право или правилата, установени от националните компетентни органи, е задължено да пази лекарската тайна, или от друго лице с еквивалентно задължение за пазене на професионална тайна.
4. Обменът на информация съгласно настоящия член се осъществява само между медицинските лица или другите лица, посочени в параграф 3. Обменената информация се използва само за целите, посочени в параграф 1, и не се обработва допълнително.
5. С актове за изпълнение Комисията приема единни условия и практически механизми за обмен на посочената в параграф 1 от настоящия член информация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 44, параграф 2.
6. Правилата, предвидени в член 34, параграфи 8—12, се прилагат за обмена на информация съгласно настоящия член.“

Бележка на автора: Регламент (ЕС) № 604/2013 не използва термина уязвими лица, но съдържа разпоредби, които имат отношение към тях, както и гаранции за (непридружени) деца. Член 16 постановява компетентността за разглеждане на молбата в случаи на зависими лица. Дискреционните клаузи предвиждат възможност всяка държава-членка да разгледа молба за закрила, която не попада в нейната компетентност, както и възможност за поемане на отговорност по хуманитарни причини. Регламентът третира случаи, в които е невъзможно прехвърлянето в първоначално посочената за компетентна държава членка, тъй като са налице основателни опасения да се смята, че в тази държава членка съществуват системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Тъй като оценката за съществуването на риск е индивидуална, с оглед на личното положение на лицето, тази разпоредба е релевантна за уязвимите лица. Член 8 регламентира критериите за определяне на държавата-членка, отговорна за разглеждане на молбата им. От значение за децата са и разпоредбите по отношение запазване целостта на семейството (съображения 14, 15, 16) и процедурата за семейства (член 11).

 

• Регламент за изпълнение (ЕС) № 118/2014 на Комисията от 30 януари 2014година за изменение на Регламент (ЕО) № 1560/2003 за определяне условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна

Бележка на автора: От значение за непридружените деца е член 12. Приложение XI съдържа специална брошура за непридружените деца, търсещи международна закрила.

 

• Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището

Члeн 6, параграф 4, букви „б“, „г“, „е“

„4.   Специализираните и тематичните обучения за придобиване на знания и умения по въпросите на убежището включват без да се ограничават до тях:

б)	въпроси, свързани с обработването на молбите за убежище от малолетни или непълнолетни лица и от уязвими лица със специфични нужди;

г)	използване на медицински и правни експертни заключения в процедурите по предоставяне на убежище;

е)	условия на приемане, в това число специалното внимание, предоставяно на уязвимите групи и жертвите на изтезания.“

 

Бележка на автора:Чрез регламента се създава Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) и се определят нейната мисия и задачи. Една от задачите на ЕСПОУ е създаването и разработването на курсове за обучение, включително такива относно приема и разглеждането на молби от уязвими лица. Според Директива 2013/32/ЕС, служителите на решаващия орган трябва да са преминали обучение по тези теми, а разработеното от ЕСПОУ обучение следва да се взема предвид.

 

• Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила(преработен текст)

Директива 2013/33/ЕС е приета от Европейския парламент и от Съвета на Европейския съюз на 26 юни 2013г. Срокът за транспониране на членове 1—12, 14—28 и 30 и приложение I от Директива 2013/33/ЕС  е най-късно до 20 юли 2015г. От 21 юли 2015г. се отменя Директива 2003/9/ЕО[2].

Съображение 14 от Преамбюла

„(14) Приемането на лицата, които имат специални потребности за приемане,следва да бъде основна грижа на националните органи, за да се гарантира, че приемането е организирано по специален начин, за да отговори на техните специални потребности за приемане.“

Съображение 18 от Преамбюла

„(18) Отношението към кандидатите, които са задържани,следва да бъде при пълно зачитане на човешкото достойнство и тяхното приемане следва да бъде специално организирано, за да отговори на техните нужди в това положение. По-специално, държавите членки следва да гарантират, че се прилага член 37 от Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.“

Съображение 22 от Преамбюла

 „(22) При вземането на решения за жилищно настаняване държавите членки следва надлежно да отчитат висшия интерес на детето, както и конкретните обстоятелства в положението на кандидат, който е зависим от членове на семейството или други близки роднини, например несключили брак и ненавършили пълнолетие братя или сестри, които вече се намират в държавата членка.“

Член 2, букви „в“ , „г“, „д“, “к“, „й“

„Член 2 Определения

За целите на настоящата директива:

(…)

в) „членове на семейството“ означава, доколкото семейството вече е било създадено в държавата на произход, следните членове на семейството на кандидата, които се намират в същата държава членка във връзка с молбата замеждународна закрила:

— съпругът(ата) на кандидата, или неговия несключил брак партньор или неговата партньорка, с когото (която) поддържа трайна връзка, когато правото или практиката в съответната държава членка третират несключилите брак двойки по начин, сравним със сключилите брак двойки, съгласно своето право относно гражданите на трети държави;

— ненавършилите пълнолетие деца на двойките, посочени в първото тире, или на кандидата, при условие че те не са сключили брак, независимо от това дали са родени от брак, без брак или са били осиновени, в съответствие с националното право;

— бащата, майката или друго пълнолетно лице, което носи отговорност за кандидата по силата на правото или практиката на съответната държава членка, когато кандидатът е ненавършил пълнолетие и не е сключил брак.

г) „ненавършил пълнолетие“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство на възраст под 18 години;

д) „непридружен ненавършил пълнолетие“ означава ненавършил пълнолетие, който пристига на територията на държавите членки, без да е придружаван от пълнолетно лице, отговорно за него съгласно правото или практиката на съответната държава членка, докато грижата за него не бъде реално поета от такова лице; включва се също и ненавършил пълнолетие, който е оставен непридружен след влизането му на територията на държавите членки;

й) „представител“ означава лице или организация, определени от компетентните органида помагат на непридружен ненавършил пълнолетие и да го представляват при процедури, предвидени в настоящата директива, с цел гарантиране на висшия интерес на детето и — при необходимост — при извършване на правни действия за ненавършилия пълнолетие. Когато една организация е посочена като представител, тя определя лице, отговорно за изпълнението на задълженията на представител по отношение на непридружения ненавършил пълнолетие, в съответствие с настоящата директива;

(к) „кандидат със специални потребности за приемане“ означавауязвимо лице, в съответствие с член 21, което се нуждае отспециални гаранции, с цел да се възползва от правата и даизпълнява задълженията, предвидени в настоящата директива.“

Член 5

„Член 5– Информация

1.Държавите членки информират кандидатите в разумен срок, който не надхвърля петнадесет дни след подаването намолбата за международна закрила, най-малко за предимствата,от които те могат да се ползват, и за задълженията, които трябва

да спазват по отношение на условията за приемане.

Държавите членки гарантират, че на кандидатите е предоставенаинформация за организации или групи лица, които осигуряватспецифична правна помощ, и за организации, за които се предполага, че биха могли да им помогнат или да ги информиратотносно условията на приемане, от които те могат да се ползват,

включителномедицински грижи.

2.Държавите членки гарантират, че информацията, посоченав параграф 1 се предоставя писмено и на език, който кандидатътразбира или се предполага, че разбира достатъчно. Ако е целесъобразно, тази информация може също така да бъде даденаустно.“

Член 11

 „Член 11– Задържане на уязвими лица и на кандидати със специални потребности за приемане“

1. Здравословното състояние, включително психичното здраве на задържаните кандидати, които са уязвими лица, е основна грижа на националните органи.

Когато бъдат задържани уязвими лица, държавите членки осигуряват редовно наблюдение и подходяща помощ, като вземат предвид тяхното особено положение, включително тяхното здравословно състояние.

2. Ненавършилите пълнолетие могат да бъдат задържани единствено като крайна мярка и след като се установи, че по-леки алтернативни принудителни мерки не могат да бъдат ефективно приложени. Такова задържане е с възможно най-кратък срок и се полагат всички усилия за освобождаването на задържаните ненавършили пълнолетие и за настаняването им на подходящи за такива лица места.

Висшият интерес на ненавършилия пълнолетие, както е предвидено в член 23, параграф 2, е от първостепенно значение.

Когато бъдат задържани ненавършили пълнолетие, те имат възможността да се занимават с дейности за свободното време, включително с игри и с развлекателни дейности, подходящи за възрастта им.

3. Непридружените ненавършили пълнолетие се задържат само при изключителни обстоятелства. Полагат се всички усилия за освобождаване на непридружените ненавършили пълнолетие възможно най-скоро.

Непридружените ненавършили пълнолетие никога не се задържат в затвор.

Доколкото е възможно непридружените ненавършили пълнолетие се настаняват в институции, които разполагат с персонал и оборудване, съобразени с нуждите на лицата на тяхната възраст.

При задържането на непридружени ненавършили пълнолетие държавите членки гарантират, че те се настаняват отделно от пълнолетни лица.

4. Задържаните семейства се настаняват самостоятелно, като по този начин им се осигурява достатъчно уединение.
5. Когато се задържат кандидати от женски пол, държавите членки гарантират, че те се настаняват отделно от кандидатите от мъжки пол, освен ако последните не са членове на едно семейство и всички съответни лица не са дали съгласието си за това.

Изключения от първата алиния могат да се прилагат и при използването на общи пространства, предназначени за отдих или социални дейности, включително за хранене.

6. В надлежно обосновани случаи и за разумен срок, който е възможно най-кратък, държавите членки могат да предвидят дерогация от параграф 2, трета алинея, от параграф 4 и от параграф 5, първа алинея, когато кандидатът е задържан на граничен пункт или в транзитна зона, с изключение на случаите, посочени в член 43 от Директива 2013/32/ЕС.“

Член 12

„Член 12 – Семейства

Държавите членки взимат подходящи мерки, за да запазят в рамките на възможното единството на семейството, което се намира на тяхната територия, ако на кандидатите са предоставени жилища от съответната държава. Тези мерки се прилагат със съгласието на кандидата.“

Член 18

„Член 18 –  Разновидности на материалните условия на приемане

1. Когато настаняването е предоставено в натура, то трябва да бъде под една от следните форми или да ги съчетава:

а)        помещения за настаняване на кандидатите докато трае разглеждането на молбата за международна закрила подадена на границата или в транзитната зона;

б)        центрове за настаняване, които предлагат достатъчно добър стандарт на живот;

в)        къщи, апартаменти, хотели или други помещения, приспособени за настаняване на кандидатите.

3. Държавите членки взимат под внимание въпросите, свързани с пола и възрастта, и положението на уязвимите лица по отношение на кандидатите, в помещенията и центровете за настаняване, посочени в параграф 1, букви а) и б).
4. Държавите членки предприемат подходящи мерки за предотвратяване на насилието и агресията, основана на пола, включително сексуалното насилие и сексуалния тормоз, в помещенията и в центровете за настаняване по параграф 1, букви а) и б).
5. Държавите членки осигуряват по правило, че зависимите пълнолетни кандидати със специални потребности за приемане се настаняват заедно с близки пълнолетни роднини, които вече се намират в същата държава членка и които носят отговорност за тях съгласно правото или практиката на съответната държава членка.
6. Лицата, които работят в центровете за настаняване, трябва да са съответно обучени и са задължени да спазват правилата за поверителност, предвидени в националното право, по отношение на всяка информация, която те са получили в резултат на работата си.
7. В надлежно обосновани случаи държавите членки могат по изключение да определят различни разновидности за материалните условия на приемане от разновидностите, които са предвидени в настоящия член, за разумен срок, колкото е възможно най-кратък, когато:

а)        се изисква оценяване на специфичните нужди на кандидата, в съответствие с член 22

Тези различни условия трябва да отговарят при всички положения на основните нужди.“

Член 19

„Член 19 -Медицински грижи

1. Държавите членки гарантират, че кандидатите получават необходимите медицински грижи, което включва най-малко спешни грижи и основно лечение на болестите и тежките психични разстройства.
2. Държавите членки осигуряват медицинска или друга необходима помощ на кандидатите със специфични нужди за приемане, включително подходящи грижи за психичното здраве, при необходимост.“

Член 21

“Член 21 – Общ принцип

Държавите членки отчитат в националното право за прилагане на настоящата директива специфичното положение на уязвимите лица, като ненавършилите пълнолетие, непридружените ненавършили пълнолетие,хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройстваи лицата, които са понесли мъчения, изнасилвания или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие, например жените — жертва на генитално осакатяване, в националното право за прилагане на настоящата директива.”

Член 22

“Член 22 – Преценяване на специалните потребности за приемане на уязвимите лица

1. За ефективното прилагане на член 21 държавите членки преценяват дали кандидатът е кандитат със специални потребности за приемане. Държавите членки посочват също естеството на тези потребности.

Тази преценка започва в разумен срок след подаване на молба за международна закрила и може да бъде включена в съществуващите национални процедури. Държавите членки гарантират, че тези специални потребности за приемане също се разглеждат в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, ако те станат явни на по-късен етап от процедурата за предоставяне на убежище.

Държавите членки гарантират, че подкрепата, предоставяна на кандидатите със специални потребности за приемане в съответствие с настоящата директива, е съобразена с техните специални потребности за приемане по време на цялата процедура за предоставяне на убежище и осигуряват подходящо наблюдение на положението им.

2. Не е необходимо предвидената в параграф 1 преценка да е под формата на административна процедура.

3.Единствено уязвимите лица по смисъла на член 21 могат да се разглеждат като лица със специални потребности за приемане и следователно да се ползват от специфичната подкрепа, предоставяна в съответствие с настоящата директива.

4. Предвидената в параграф 1 преценка не засяга оценката на нуждите от международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС.”

Член 23

“Чл. 23– Ненавършили пълнолетие

1. Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие.
2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори:

а) възможностите за събиране на членовете на семейството на

едно място;

б) благосъстояниетои социалното развитие на ненавършилия

пълнолетие, като се обърне особено внимание на негова­ та лична ситуация;

в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на

трафик на хора;

г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост.

3. Държавите членки гарантират, че ненавършилите пълнолетие имат достъп до дейности за свободното време, включително до игри и развлекателни дейности, подходящи за възрастта им, в помещенията и центровете за настаняване,

посочени в член 18, параграф 1, букви а) и б), както и достъп до дейности на открито.

4. Държавите членки гарантират, че ненавършилите пълнолетие, които са били жертви на каквато и да е форма на злоупотреба, на небрежност, на експлоатация, на мъчение, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, или на въоръжени конфликти, имат достъп до услуги за рехабилитация, и гарантират, че са предоставени подходящи грижи за душевното здраве, както и достъп до квалифицирана помощ, когато това е необходимо.
5. Държавите членки гарантират, че ненавършилите пълнолетие деца на кандидатите или ненавършилите пълнолетие кандидати са настанени със своите родители, със своите нена­ вършили пълнолетие и несключили брак братя и сестри или с пълнолетния, който отговаря за тях съгласно правото или прак­ тиката на съответната държава членка, при условие че това е във висшия интерес на засегнатите ненавършили пълнолетие.”

Член 24

“Член 24– Непридружени ненавършили пълнолетие

1. Държавите членки взимат веднага щом е възможно необходимите мерки, за да гарантират, че представител представлява и помага на непридружения ненавършил пълнолетие, за да може той да се възползва от правата и да изпълнява задълженията, предвидени в настоящата директива. Непридруженият ненавършил пълнолетие се уведомява незабавно за назначаването на представител.Пре дставителят изпълнява задълженията си в съответствие с принципа за висшия интерес на детето съгласно предвиденото в член 23, параграф 2 и разполага с необходимите експертни знания и умения за тази цел. За да се осигурят благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, посочени в член 23, параграф 2, буква б), лицето, изпълняващо функцията на представител, се сменя само при необходимост. Организации или физически лица, които са или потенциално биха могли да бъдат в конфликт на интереси с непридружения ненавършил пълнолетие, не се допускат да изпълняват функцията на представител.

Компетентните органи правят редовно оценка, включително дали са налице необходимите средства за осигуряване на представителство на непридружения ненавършил пълнолетие.

2. Непридружените ненавършили пълнолетие, които подадат молба за международна закрила, се настаняват, считано от датата, на която са приети на територията, до датата, на която трябва да напуснат територията на държавата членка, в която молбата за международна закрила е била подадена или се разглежда:

а) при пълнолетни членове на своето семейство;

б) в приемно семейство;

в) в центрове за настаняване, специализирани в приемането на ненавършили пълнолетие;

г) в други места за настаняване, подходящи за ненавършили пълнолетие.

Държавите членки могат да настанят непридружените непълнолетни, навършили 16 години или тези над тази възраст, в центрове за настаняване за пълнолетни кандидати,ако това е в техния висш интерес, както е предвидено в член 23, параграф 2.

Доколкото това е възможно, братята и сестрите не се разделят, с оглед на висшия интерес на съответния ненавършил пълнолетие и по-специално на неговата възраст и на неговата зрялост. Промените в мястото на пребиваване на непридружени ненавършили пълнолетие се свеждат до минимум.

3. Държавите членки започват да издирват членовете на семейството на непридружения ненавършил пълнолетие, при необходимост със съдействието на международни или други компетентни организации, веднага щом това е възможно след подаването на молба за международна закрила, като същевременно се защитава неговия висш интерес. В случай че съществува заплаха за живота или физическата неприкосновеност на ненавършил пълнолетие или на неговите близки роднини, по-специално ако те са останали в държавата по произход, трябва да се осигури събирането, обработването и разпространението на информация относно тези лица да се осъществяват при условията на поверителност, за да се избегне заплахата за тяхната сигурност.
4. Лицата, които работят с непридружените ненавършили пълнолетие, са преминали през и продължават да получават подходящо обучение относно техните нужди и са задължени да спазват правилата за поверителност, предвидени по националното право, когато става въпрос за информация, която той са узнали във връзка с тяхната работа.”

Член 25

“Член 25– Жертви на мъчения и на насилие

1. Държавите членки гарантират, че лицата, които са претърпели мъчения, изнасилвания или други тежки форми на насилие, получават лечението, което е необходимо за отстраняване на причинените от такива действия вреди, по-специално достъп до подходящо медицинско и психологично лечение или грижи.
2. Лицата, които работят с жертвите на мъчения, изнасилвания или други тежки форми на насилие, са преминали през и продължава да получават подходящо обучение относно нуждите на тези жертви и са задължени да спазват поверителността, предвидена по националното право, когато става въпрос за информация, която те са получили във връзка с тяхната работа.”

Бележка на автора: Директивата съдържа списък на уязвими лица и изисква въвеждането на механизъм за идентификация, удовлетворяване и мониториране на специалните потребности на уязвимите лица. Специални гаранции са предвидени при задържане на уязвими лица.

Освен правото на образование (чл. 14), от значение са предвидените специални гаранции по отношение на приема на всички деца: първостепенното значение на висшия интерес на детето и елементите на оценката му (чл. 23) както и на непридружените такива (чл. 24), включително назначаването на представител. Специални гаранции се предвиждат при задържане на деца (чл. 11 (2)), както и на непридружени деца (чл. 11 (3)). Изисква се отчитане на възрастта при настаняване в центрове и се въвеждат разпоредби целящи запазване целостта на семейството.

 

• Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст)

Съображение 29 от Преамбюла

„(29)   Някои кандидати, които може да се нуждаят от специални процедурни гаранции въз основа на inter alia тяхната възраст, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, увреждане, тежко заболяване, психична болест или последици от мъчения, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Държавите членки следва да се стремят да разпознават кандидатите, които се нуждаят от специални процедурни гаранции преди да бъде взето решение на първа инстанция. На тези кандидати следвада бъде предоставена подходяща подкрепа, в т.ч. достатъчно време, с цел създаване на условията, необходими за техния ефективен достъп до процедурите и за представяне на елементите, необходими за обосноваване на молбата им за международна закрила.“

Съображение 29 от Преамбюла

„ (30)  Когато не може да се предостави подходяща подкрепа на кандидат, който се нуждае от специални процедурни гаранции, в рамките на ускорените процедура или процедурите на границата, този кандидат следва да бъде освободен от тези процедури. Нуждата от специални процедурни гаранции от естество, което би могло да възпрепятства прилагането на ускорената процедура или процедурата на границата, следва също да означава, че на кандидата са предоставени допълнителни гаранции в случаите, когато неговата жалба няма автоматичен суспензивен ефект, с оглед да се осигури ефективна защита в конкретните обстоятелства.“

Съображение 31 от Преамбюла

„(31)   Националните мерки във връзка с откриването и документирането на симптоми и следи от мъчение или друго тежко физическо или психическо насилие, включително и сексуално насилие, в рамките на процедурите, обхванати от настоящата директива, може да се основават inter alia на Наръчника за ефективно разследване и документиране на мъчение и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание (Истанбулски протокол).“

Съображение 33 от Преамбюла

„(33) Висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т.ч. неговия произход.“

Член 4

„Член 4 – Компетентни органи

1. Държавите-членки определят по всички процедури решаващ орган, който да отговаря за извършването на съответното разглеждане на молбите, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. Държавите-членки следят за това този орган да разполага с подходящи средства, включително с достатъчно на брой компетентни служители, за изпълнението на своите задачи в съответствие с настоящата директива.
2. Държавите-членки следят за това служителите на решаващия орган, посочен в параграф 1 да са надлежно обучени. За тази цел държавите-членки осигуряват съответното обучение, което включва елементите, изброени в член 6, параграф 4, букви а)—д) от Регламент (ЕС) № 439/2010. Също така държавите-членки вземат под внимание съответното обучение, което е разработила и въвела Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ). Лицата, които провеждат интервютата съгласно настоящата директива, са придобили също така общи познания за проблемите, които биха могли да повлияят неблагоприятно на способността на кандидатите да бъдат интервюирани, например признаци, че молителят може да е бил подложен в миналото на мъчения.“

Член 7

„Член 7 -Молби, подадени от името на лица на издръжка или непълнолетни

1. Държавите-членки гарантират, че всяко пълнолетно правоспособно лице има право да подаде молба за международна закрила от свое име.
2. Държавите-членки могат да предвидят, че кандидатът може да подаде молба от името на лицата на негова издръжка. В този случай държавите-членки гарантират, че пълнолетните лица на издръжка на кандидата са дали съгласието си молбата да бъде подадена от тяхно име; при липса на такова съгласие тези лица имат възможност да подадат молба от свое име.

Съгласието се изисква в момента, в който се подава молбата, или най-късно в момента на личното интервю с пълнолетното лице, което е на издръжка. Преди да се поиска съгласието, всяко пълнолетно лице на издръжка сред тези лица се информира насаме за съответните процедурни последици от подаването на молбата и за неговото право да подаде отделна молба за международна закрила.

3. Държавите-членки гарантират, че непълнолетно лице има правото да подаде молба за международна закрила от свое име, ако е правоспособно да действа в процедури съгласно законодателството на съответната държава-членка, чрез родителите си или други пълнолетни членове на семейството, чрез пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закона или съобразно практиката на съответната държава-членка, или чрез представител.
4. Държавите-членки гарантират, че съответните органи, посочени в член 10 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (10), имат право да подадат молба за международна закрила от името на непридружаван непълнолетен, ако въз основа на самостоятелна преценка на личната му ситуация тези органи са на мнение, че непълнолетният може да се нуждае от закрила съгласно Директива 2011/95/ЕС.
5. Държавите-членки могат да определят в националното си законодателство:

а) случаите, в които непълнолетен може да подаде молба от свое име;

б) случаите, при които молбата на непридружаван непълнолетен трябва да бъде подадена от представител в съответствие с член 25, параграф 1, буква а);

в) случаите, в които подаването на молбата за международна закрила се смята, че представлява също подаване на молба за международна закрила на несключили брак непълнолетни.“

Член 10, параграф 3

„Член 10 -Изисквания за разглеждане на молбите

3. Държавите-членки гарантират, че решенията по молбите за международна закрила се вземат от решаващия орган след извършване на подходящо разглеждане. За тази цел те гарантират, че:

а)  молбите са разгледани и решенията са взети индивидуално, обективно и безпристрастно;

б)   е набавена точна и актуализирана информация от различни източници, като например ЕСПОУ и Върховния комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН), както и съответните международни организации за защита на правата на човека, по отношение на общата обстановка в страната на произход на кандидата, и при необходимост — в страните, през които кандидатът преминава транзитно, и че такава информация е предоставена на служителите, които разглеждат молбите и вземат решение по тях;

в)    служителите, които разглеждат молбите и вземат решение по тях, са запознати със съответните приложими норми в областта на правото за предоставяне на убежище и бежанското право;

г)  служителите, които разглеждат молбите и вземат решение по тях, имат възможност, когато това е необходимо, да потърсят съвет от експерти по определени въпроси, като въпроси, свързани с медицински, културни или религиозни аспекти, с децата или пола.“

Член 11, параграф 3

„Член 11 – Изисквания към решенията на решаващия орган

3. За целите на член 7, параграф 2 и когато молбата се основава на същите основания, държавите-членки могат да приемат едно решение по отношение на всички лица на издръжка освен ако това би довело до разкриването на особени обстоятелства на кандидата, които могат да застрашат интересите му, особено в случаите на преследване, основано на пол, сексуална ориентация, полова идентичност и/или възраст. В такива случаи за съответното лице се издава отделно решение.“

Член 14

„Член 14 – Лично интервю

1. Преди да се произнесе решаващият орган, на кандидата се предоставя възможност за провеждане на лично интервю относно неговата молба за международна закрила с лице, което има правомощия по силата на националното право за провеждането на подобно интервю. Личните интервюта по същността на молбата за международна закрила се провеждат винаги от персонала на решаващия орган. Настоящият параграф не засяга член 42, параграф 2, буква б).

Когато едновременното подаване на молби за международна закрила от голям брой граждани на трети държави или от лица без гражданство прави невъзможно решаващият орган да проведе своевременно интервютата по същността на всяка молба, държавите-членки могат да предвидят служители от друг орган временно да участват в провеждането на тези интервюта. В тези случаи служителите на този друг орган преминават предварително съответното обучение, което съдържа елементите, изброени в член 6, параграф 4, букви а)—д) от Регламент (ЕС) № 439/2010. Лицата, които провеждат личните интервюта с кандидатите съгласно настоящата директива, са придобили също така общи познания за проблемите, които биха могли да повлияят неблагоприятно на способността на кандидатите да бъдат интервюирани, например признаци, че кандидатът може да е бил подложен в миналото на мъчения.

Когато едно лице е подало молба за международна закрила от името на лица на негова издръжка, на всяко пълнолетно лице, което е на издръжка на кандидата, се предоставя възможността за провеждане на лично интервю.

Държавите-членки могат да определят в своето национално законодателство в кои случаи непълнолетно лице има право на лично интервю.

2. Личното интервю по съществото на молбата може да не се проведе, когато:

а)    решаващият орган е в състояние да вземе положително решение по отношение на статута на бежанец на основание на наличните доказателства; или

б)   решаващият орган е на мнение, че кандидатът не е в състояние или не може да бъде разпитван поради трайно независещи от неговата воля обстоятелства. В случай на съмнение решаващият орган се консултира с медицинско лице, за да установи дали състоянието, заради което кандидатът не може да бъде разпитан, е временно или с траен характер.

Когато не е проведено лично интервю с кандидата в съответствие с буква б) или когато е уместно, с лице на негова издръжка, се полагат разумни усилия, за да се позволи на кандидата или на лицето на негова издръжка да предостави допълнителна информация.“

Член 15

„Член 15– Изисквания за лично интервю

1. Обикновено личното интервю се провежда без присъствието на членовете на семейството, освен в случаите, когато решаващият орган счете, че присъствието на други членове на семейството е необходимо за пристъпване към правилното разглеждане на молбата.
2. Личното интервю се провежда при условия, които гарантират съответстваща поверителност.
3. Държавите-членки вземат необходимите мерки за това личното интервю да се проведе при условия, които дават възможност на кандидата да изложи основанията за своята молба по последователен начин. За целта държавите-членки:

а)    гарантират, че лицето, което провежда интервюто, е компетентно да отчете личните и общите обстоятелства във връзка с молбата, включително културния произход, пола, сексуалната ориентация, половата идентичност или уязвимостта на кандидата;

б) когато това е възможно, уреждат интервюто на кандидата да бъде проведено от лице от същия пол, ако кандидатът е поискал това, освен ако решаващият орган има причини да смята, че искането е на основания, които не са свързани със затруднения от страна на кандидата да представи изчерпателно основания за молбата си;

в) избират преводач, който да е в състояние да гарантира подходящо общуване между кандидата и лицето, което провежда интервюто. Общуването се осъществява на предпочетения от кандидата език, освен ако няма друг език, който той разбира и на който той е в състояние да общува ясно. Когато това е възможно, държавите-членки предоставят преводач от същия пол, ако кандидатът е поискал това, освен ако решаващият орган няма причини да смята, че искането е на основания, които не са свързани със затруднения от страна на кандидата да представи изчерпателно основания за молбата си;

г)  гарантират, че лицето, което провежда интервю по същността на молба за международна закрила, не носи военна униформа или униформа, характерна за правоприлагащите органи

д)    гарантират, че

4. Държавите-членки могат да предвидят правила, които уреждат присъствието на трети лица на личното интервю.“

Член 18

„Член 18 – Медицински преглед

1. Когато решаващият орган счете за уместно по отношение на оценката на молбата на кандидата за международна закрила, в съответствие с член 4 от Директива 2011/95/ЕС и със съгласието на кандидата държавите-членки предприемат стъпки за провеждането на медицински преглед на кандидата във връзка със следи, които биха могли да са от минало преследване или тежки посегателства. В противен случай държавите-членки могат да предвидят кандидатът да предприеме стъпки за провеждането на такъв медицински преглед.

Медицинските прегледи, посочени в първа алинея, се извършват от квалифицирани медицински лица, а резултатите от тях се представят на решаващия орган възможно най-скоро. Държавите-членки могат да определят медицинските лица, които могат да извършват тези прегледи. Ако кандидатът е отказал да премине такъв медицински преглед, това не е пречка за решаващия орган да вземе решение по молбата за международна закрила.

Медицинските прегледи, извършвани в съответствие с настоящия параграф, се заплащат с държавни средства.

2. Когато не е извършен медицински преглед в съответствие с параграф 1, държавите-членки информират кандидатите, че могат по собствена инициатива или за собствена сметка да предприемат стъпки за провеждане на медицински преглед във връзка със следи, които биха могли да са от минало преследване или тежки посегателства.
3. Решаващият орган оценява резултатите от медицинските прегледи, посочени в параграфи 1 и 2, заедно с другите елементи на молбата.“

Член 19, параграф 1

„Член 19 – Безплатно предоставяне на правна и процедурна информация при процедурите на първа инстанция

1. При процедурите на първа инстанция, предвидени в глава III, държавите-членки гарантират, че при поискване на кандидатите се предоставя безплатно правна и процедурна информация, включително най-малко информация относно процедурата с оглед на конкретните обстоятелства на кандидата. В случай на отрицателно решение по молба на първа инстанция при поискване държавите-членки предоставят на кандидатите информация, освен предоставената в съответствие с член 11, параграф 2 и с член 12, параграф 1, буква е), за да се разяснят мотивите за това решение и да се обясни как то може да бъде оспорено.

Член 24

„Член 24 – Кандидати, които се нуждаят от специални процедурни гаранции“

1. Държавите-членки правят оценка в рамките на срок след подаването на молбата за международна закрила дали кандидатът се нуждае от специални процедурни гаранции.
2. Оценката, посочена в параграф 1, може да бъде включена в съществуващите национални процедури и/или в оценката, посочена в член 22 от Директива 2013/33/ЕС, и не е необходимо да бъде под формата на административна процедура.
3. Държавите-членки гарантират, че когато за кандидатите е установено, че са кандидати, които се нуждаят от специални процедурни гаранции, за тях се предоставя подходяща подкрепа с цел да им се даде възможност по време на цялата процедура за убежище да се ползват от правата и да спазват задълженията, предвидени в настоящата директива.

Когато не може да се предостави такава подходяща подкрепа в рамките на процедурите, посочени в член 31, параграф 8 и член 43, по-специално когато държавите-членки считат, че кандидатът се нуждае от специални процедурни гаранции в резултат на мъчение, изнасилване или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие, държавите-членки не прилагат, или престават да прилагат член 31, параграф 8 и член 43. Когато държавите-членки прилагат член 46, параграф 6 по отношение на кандидати, за които член 31, параграф 8 и член 43 не могат да се прилагат съгласно настоящата алинея, държавите-членки предоставят най-малко гаранциите, предвидени в член 46, параграф 7.

4. Държавите-членки гарантират, че нуждата от специални процедурни гаранции също се удовлетворява, в съответствие с настоящата директива, ако тази нужда бъде установена на по-късен етап от процедурата, без непременно процедурата да започва отначало.“

Член 31, параграф 7

„Член 31– Процедура по разглеждане

7. Държавите-членки могат да дадат предимство на разглеждането на молба за международна закрила при спазване по-специално на основните принципи и гаранции по глава II:

а)    когато молбата вероятно е основателна;

б)   когато кандидатът е уязвим по смисъла на член 22 от Директива 2013/33/ЕС или се нуждае от специални процедурни гаранции, по-специално непридружаваните непълнолетни.“

Член 25

„Член 25 – Гаранции за непридружавани непълнолетни

1. По отношение на всички процедури, които са предвидени в настоящата директива, и без да се засягат разпоредбите на членове 14—17, държавите-членки:

а) предприемат мерки при първа възможност, за да гарантират, че непридружаваният непълнолетен е представляван и му е оказана помощ, за да може да се възползва от правата си и да изпълни задълженията си, предвидени в настоящата директива. Непридружаваното непълнолетно лице се информира незабавно за назначаването на представител. Представителят изпълнява задълженията си в съответствие с принципа за висшите интереси на детето и за тази цел притежава необходимите познания. Лицето, което изпълнява функцията на представител, се сменя единствено при необходимост. Организациите или лицата, чиито интереси са в конфликт или биха могли евентуално да влязат в конфликт с интересите на непридружаваните непълнолетни, не отговарят на условията за представители. Този представител може да бъде и представителят, посочен в Директива 2013/33/ЕС;

б)        гарантират, че този представител има възможност да информира непридружавания непълнолетен за смисъла и евентуалните последствия от личното интервю и когато е целесъобразно, да му посочи как да се подготви за него. Държавите-членки гарантират, че представител и/или правен или друг съветник, признат или оправомощен за такъв от националното право, присъстват на личното интервю и имат възможност да задават въпроси или да излагат съображения в рамките, които са определени от лицето, което провежда интервюто.

Държавите-членки могат да изискат непридружавания непълнолетен да присъства на личното интервю, дори и при наличието на представител.

2. Държавите-членки могат да се въздържат да посочат представител, когато непридружаваният непълнолетен по всяка вероятност ще навърши 18 години, преди да бъде взето решението на първа инстанция.
3. Държавите-членки гарантират, че:

а) личното интервю по молбата за международна закрила на непридружавания непълнолетен по членове 14—17 и член 34 се провежда от лице, което има необходимите познания за специфичните нужди на непълнолетните;

б)  решението на решаващия орган по молбата на непридружавания непълнолетен се изготвя от служител, който притежава необходимите познания за специфичните нужди на непълнолетните.

4. На непридружавания непълнолетен и неговия представител се предоставя безплатно правната и процедурна информация, както е посочено в член 19, и относно процедурите за отнемане на международна закрила, предвидени в глава IV.
5. Държавите-членки могат да извършват медицински прегледи за установяване на възрастта на непридружаван непълнолетен в рамките на разглеждането на молбата за международна закрила, когато, вследствие на общи твърдения или други съответни признаци, държавите-членки имат съмнения относно възрастта на кандидата. Ако след това държавите-членки все още имат съмнения относно възрастта на кандидата, те приемат, че кандидатът е непълнолетен.

Медицинският преглед се извършва при пълно зачитане на човешкото достойнство, като се избират най-малко инвазивните начини за преглед, и се провежда от квалифицирано медицинско лице, което дава възможност в най-голяма степен за надежден резултат.

Когато се пристъпва към извършването на медицински прегледи, държавите-членки гарантират, че:

а)        непридружаваният непълнолетен е уведомен преди разглеждането на молбата му за международна закрила на език, който той разбира или има достатъчно основания да се предполага, че разбира, за възможността да бъде подложен на медицински преглед за определяне на възрастта му. Това включва информация относно метода на преглед и възможните последствия от резултата от медицинския преглед за разглеждането на молбата за международна закрила, включително последиците при отказ от страна на непридружавания непълнолетен да премине такъв преглед;

б)        непридружаваният непълнолетен и/или неговият представител са съгласни да бъде извършен медицински преглед за определяне на възрастта на съответния непълнолетен; и

в) решението за отхвърляне на молбата за международна закрила на непридружавания непълнолетен, който е отказал да премине такъв медицински преглед, не се основава единствено на този отказ.

Фактът, че непридружаваният непълнолетен е отказал да премине такъв медицински преглед, не е пречка за решаващия орган да се произнесе по молбата за международна закрила.

6. Висшите интереси на детето имат първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива.

Когато в хода на процедурата за убежище държавите-членки установяват, че дадено лице е непридружаван непълнолетен, те могат:

а)   да приложат или да продължат да прилагат член 31, параграф 8 единствено ако:

1. i) кандидатът идва от страна, която отговаря на критериите, според които се счита за сигурна страна на произход по смисъла на настоящата директива; или
2. ii) кандидатът е внесъл последваща молба за международна закрила, която не е недопустима в съответствие с член 40, параграф 5; или

iii) може да има сериозни причини, поради които да се смята, че кандидатът представлява опасност за националната сигурност или обществения ред на държавата-членка, или кандидатът е бил принудително изгонен поради сериозни причини, свързани с националната сигурност или обществения ред съгласно националното право;

б) да приложат или да продължат да прилагат член 43, в съответствие с членове 8—11 от Директива 2013/33/ЕС единствено ако:

1. i) кандидатът идва от страна, която отговаря на критериите, според които се счита за сигурна страна на произход по смисъла на настоящата директива; или
2. ii) кандидатът е внесъл последваща молба; или

iii) може да има сериозни причини, поради които да се смята, че кандидатът представлява опасност за националната сигурност или обществения ред на държавата-членка, или кандидатът е бил принудително изгонен поради сериозни причини, свързани с националната сигурност или обществения ред съгласно националното право; или

1. iv) са налице разумни основания да се смята, че дадена държава, която не е държава-членка, е сигурна трета страна за кандидата, съгласно член 38; или
2. v) кандидатът е заблудил органите, като е предоставил фалшиви документи; или
3. vi) кандидатът злонамерено е пристъпил към унищожаване или подправяне на лични или пътни документи, които биха помогнали за установяване на неговата самоличност или националност.

Държавите-членки могат да прилагат подточки v) и vi) единствено в отделни случаи, когато са налице сериозни причини, поради които да се смята, че кандидатът се опитва да прикрие съответните елементи, които вероятно биха довели до отрицателно решение и при условие че на кандидата е била предоставена възможност в пълна степен, като се вземат предвид специалните процедурни нужди на непридружаваните лица, да обоснове действията, посочени в подточки v) и vi), включително като се консултира със своя представител;

в) да счетат, че молбата е недопустима в съответствие с член 33, параграф 2, буква в), ако страната, която не е държава-членка, се смята за сигурна трета страна за кандидата съгласно член 38, при условие че това е в най-добър интерес на непълнолетното лице;

г)  да прилагат процедурата, посочена в член 20, параграф 3, когато представителят на непълнолетното лице има правни квалификации в съответствие с националното право.

Без да се засяга член 41, при прилагане на член 46, параграф 6 по отношение на непридружавани непълнолетни държавите-членки предоставят във всички случаи най-малко гаранциите, предвидени в член 46, параграф 7.“

Бележка на автора: Директивата постановява, че някои кандидати се нуждаят от специални процедурни гаранции и подкрепа, за да им бъде осигурен ефективен достъп до процедурата за предоставяне на закрила и за представяне на елементите, необходими за обосноваване на молбата им. Директивата съдържа списък на основанията, поради които може да са необходими такива гаранции. Въвежда се задължение за оценка на нуждата от специални процедурни гаранции и се предвижда, че ако такива гаранции не могат да бъдат предоставени, ускорено производство не се прилага по отношение на кандидата. Директивата дава възможност са приоритетно разглеждане на молби на уязвими лица, както и на такива на лица, нуждаещи се от специални процедурни гаранции. Предвижда се служителите, провеждащи интервюто и вземащите решения по молбата, да са преминали подходящо обучение, да са способни да отчетат уязвимостта на кандидата и да имат възможност да се допитват до експерти при необходимост. Освен разпоредбите, отнасящи се конкретно до лицата, нуждаещи се от специални гаранции, е редно да се имат предвид и тези, които включват задължението да се отчитат конкретните обстоятелства на търсещи закри.

Според директивата, възрастта може да бъде основание за нужда от специални процесуални гаранции (Съображение 29). Гарантира се правото на децата да подадат молба за международна закрила самостоятелно или чрез представител (чл. 7 (3)), предвижда се възможност да бъдат интервюирани (чл. 7 (1)) по подходящ начин (чл.15 (3) д)). Директивата предвижда специални гаранции за непридружените непълнолетни, включително назначаване на представител и право на правна и продецурна информация, както и гаранции при провеждане на интервю (чл. 25). Реглементира се възможността за провеждане на медицински преглед за оценка на възрастта, като при съмнение след такава оценка, кандидатът се счита за непълнолетен (чл. 25 (5)). Висшият интерес на детето е от първостепенно значение, като при прилагането на ускорени процедури и такива на границата е позволено само в изчерпателно изброени случаи (чл. 25 (6)). Предвижда се възможност за  приоритетно разглеждане на молби от непридружени деца (чл. 31 (7) б)).

Според Директивата, полът може да бъде основание за нужда от специални процесуални гаранции (съображение 29). От значение за процедурата при разглеждане на молби от жени са разпоредбите за условията за провеждане на интервю (съображение 32; чл. 15 (3) а)), за издаване на решение по молбата (чл. 11 (3)), както и възможността кандидатът да бъде интервюиран от лице и/или чрез преводач от същия пол (чл. 15 3 (б) и в))

Според директивата, сексуалната ориентация и половата идентичност могат да бъдат основания за нужда от специални процесуални гаранции (съображение 29). Условията за провеждане на интервю (съображение 32; чл. 15 (3) а)) и за издаване на решение по молбата (чл. 11 (3)). От значение е и възможността кандидатът да бъде интервюиран от лице и/или чрез преводач от същия пол (чл. 15 3 (б) и в))

Според директивата, последиците от изтезания или насилие могат да обуславят нуждата от специални процедуални гаранции (Съображение 29). От значение за процедурата е Съображение 31, което разглежда документирането на симптоми на следи от мъчение или насилие; чл. 14 (1), изискващ обучение на провеждащите интервю относно ефекта на преживяно мъчение върху способността на лицето да бъде интервюирано; чл. 24 (3) предоставящ процедурни гранции, както и чл. 18,  предвиждащ медицински преглед във връзка със следи, които биха могли да са от минало преследване или тежки посегателства.

Директивата регламентира, че наличието на увреждане може да бъде основание за нужда от специални процесуални гаранции (съображение 29). От значение за лицата с увреждания е разпоредбата, че личното интервю може да не се проведе, ако лицето не може да бъде разпитано по независещи от него обстоятелства, като при необходимост се провежда консултация с медицинско лице (чл. 14 (2) б)).

 

• Директива 2011/95/ЕС на Европейскияпарламенти на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила

Съображение 18 от Преамбюла

„(18) „Висшият интерес на детето“ следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост.“

Съображение 19 от Преамбюла

„ (19) Необходимо е да се разшири понятието „членове на семейството“, за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специалното внимание, което да бъде отделено на висшия интерес на детето.“

Съображение 27 от Преамбюла

„(27) Вътрешна закрила срещу преследване или тежки посегателства следва да е реално на разположение на молителя в част от държавата на произход, до която той може сигурно и законно да пътува, да има достъп и в която може основателно да се очаква да се установи. Когато преследването или тежките посегателства се извършват от държавата или от нейни представители, следва да се изхожда от презумпцията, че молителят няма на разположение реална закрила. Когато молителят е непридружено непълнолетно лице, наличието на подходящи грижи и режим на попечителство, съответстващи на висшия интерес на непридруженото непълнолетно лице, следва да представлява част от преценката за това, дали тази закрила е реално на разположение.“

Съображение 28 от Преамбюла

„(28) При разглеждането на молбите за международна закрила, представени от непълнолетни лица, държавите-членки следва да вземат предвид специфичните форми на преследване на децата.“

Съображение 30 от Преамбюла

 „(30)  Необходимо е също така да се приеме ново общо понятие относно основанието за преследване „принадлежност към определена социална група“. За целите на определянето на дадена социална група следва надлежно да се вземат предвид проблемите, свързани с пола на молителя, включително неговата полова идентичност и сексуална ориентация, които могат да бъдат свързани с определени правни традиции и обичаи, водещи например до генитално осакатяване, насилствена стерилизация или принудителни аборти, доколкото те са свързани с основателни опасения на молителя за преследване.“

Съображение 36 от Преамбюла

„(36)   Като общо правило членовете на семействата, поради самия факт на връзката си с бежанеца, рискуват да бъдат изложени на актове на преследване, които биха могли да представляват основание за предоставяне на статут на бежанец.“

Съображение 38 от Преамбюла

 „(38)  Когато решават относно правото на предимствата, предвидени в настоящата директива, държавите-членки следва надлежно да отчитат висшия интерес на детето, както и конкретните обстоятелства на зависимостта от лицето, на което е предоставена международна закрила, на близки роднини, които вече са в държавата-членка и които не са членове на семейството на това лице. При изключителни обстоятелства, когато близкият роднина на лице, на което е предост(45(авена международна закрила, е семейно непълнолетно лице, което обаче не е придружено от своя(та) съпруг(а), може да се счита, че неговият висш интерес е свързан с първоначалното му семейство.“

Съображение 41 от Преамбюла

„(41)За да се активизира реалното ползване от лицата, на които е предоставена международна закрила, на правата и предимствата, посочени в настоящата директива, е необходимо да бъдат отчетени техните специфични нужди и конкретните предизвикателства за интеграцията, пред които те са изправени. Такова отчитане обикновено не следва да води до по-благоприятно третиране от това, предвидено за техните собствени граждани, без да се засяга възможността държавите-членки да въвеждат или запазват по-благоприятни стандарти.“

Член 10

„Чл. 10 –  Мотиви за преследване

г) една група се счита за определена социална група, когато по-специално:

— нейните членове споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или споделят характеристика или вярване, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях, и

— тази група има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество.

В зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, специфична социална група може да бъде и група, чиито членове имат като обща характеристика определена сексуална ориентация. Сексуалната ориентация не може да се разбира като включваща деяния, обявени за престъпления от националното право на държавите-членки. Аспектите, свързани с пола, включително и половата идентичност, се отчитат надлежно за определянето на принадлежност към дадена социална група или установяването на характерна черта на такава група;“

Член 23

„Член 23 – Запазване на целостта на семейството

1. Държавите-членки гарантират запазването на целостта на семейството.
2. Държавите-членки гарантират, че членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, могат да подадат молба за предимствата, посочени в членове 24—35, в съответствие с националните процедури и доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството.
3. Параграфи 1 и 2 не са приложими в случаите, в които член на семейството е или би следвало да бъде изключен от международна закрила съобразно глави III и V.
4. Независимо от параграфи 1 и 2 държавите-членки могат да откажат, да ограничат или да отнемат предимствата, посочени в тях, по причини, свързани с националната сигурност или обществения ред.
5. Държавите-членки могат да решат, че настоящият член се прилага и по отношение на други близки роднини, които живеят заедно като част от семейството към датата на напускане на държавата на произход и които следователно са били изцяло или основно на издръжка на лицето, на което е предоставена международна закрила, към този момент.“

 Член 27, параграф 1

 „Член 27 -Достъп до образование

1. Държавите-членки предоставят пълен достъп до образователната система на всички непълнолетни лица, на които е предоставена международна закрила, при същите условията, както за собствените им граждани.“

 Член 30, параграф 2

 „Член 30 – Медицински грижи

2. Държавите-членки предоставят при същите условия, както за гражданите на държавата-членка, която е предоставила закрилата, подходящи медицински грижи, включително, където е необходимо, адекватно лечение на психични разстройства, на лицата, на които е предоставена международна закрила, които имат специални нужди, като например бременните жени, лицата с увреждания, лицата, които са били жертви на изтезания, изнасилване или на други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие, или на непълнолетни лица, които са били жертви на каквато и да било форма на насилие, липса на грижи, експлоатация, изтезание, на жестоко, нечовешко и унизително отношение или които са пострадали от въоръжени конфликти.“

 Член 31

„Член 31 -Непридружени непълнолетни лица

1. Във възможно най-кратък срок след предоставянето на международна закрила държавите-членки приемат необходимите мерки, за да осигурят представителството на непридружени непълнолетни лица от законен попечител или, при необходимост, от организация, отговаряща за грижите и за благосъстоянието на непълнолетни лица, или от всякаква друга подходяща форма на представителство, включително и произтичаща от законодателство или от съдебно решение.
2. Държавите-членки гарантират, че при изпълнението на настоящата директива нуждите на непридружените непълнолетни лица са надлежно взети под внимание от назначения попечител или представител. Компетентните органи правят редовни оценки.
3. Държавите-членки осигуряват непридружените непълнолетни лица да бъдат настанявани:

а)	при пълнолетни роднини; или

б)	в приемно семейство; или

в)	в специализирани центрове за настаняване на непълнолетни лица; или

г)	в други места за настаняване, приспособени за непълнолетни.

Във връзка с това е уместно да се вземе под внимание мнението на детето в зависимост от неговата възраст и степен на зрялост.

4. Доколкото това е възможно, братята и сестрите следва да бъдат заедно, като се взема предвид висшият интерес на съответното непълнолетно лице, и по-специално неговата възраст и степен на зрялост. Промените на мястото на пребиваване на непридружените непълнолетни лица се ограничават до минимум.
5. Ако се предостави международна закрила на непридружено непълнолетно лице и издирването на членовете на семейството му все още не е започнало, държавите-членки започват да ги издирват във възможно най-кратък срок след предоставянето на международната закрила, като защитават висшия интерес на непълнолетното лице. Когато издирването вече е започнало, държавите-членки го продължават, ако това е целесъобразно. В случай че съществуват заплахи за живота или физическата цялост на непълнолетното лице или на неговите близки роднини, особено ако те са останали в държавата на произход, трябва да се положат грижи събирането, обработването и разпространението на информация относно тези лица да бъде извършвано при условия на поверителност.
6. Работещите с непридружени непълнолетни лица са обучени и продължават да получават подходящо обучение относно потребностите на тези лица.“

 Член 32, параграф 2

„Член 32 -Достъп до жилищно настаняване

 (2)   Като осигуряват практическа възможност за разпределяне в рамките на цялата държава на лицата, на които е предоставена международна закрила, държавите-членки се стремят да прилагат политики, целящи предотвратяване на дискриминацията на тези лица, както и да гарантират равни възможности по отношение на достъпа до жилищно настаняване.“

 

• Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием

Член 2, буква „е“

„е) “непридружавани непълнолетни” означава граждани на трета държава или лица без гражданство, ненавършили осемнадесет години, които пристигат на територията на държавите-членки непридружени от възрастно лице, отговарящо за тях по силата на закон или обичай, и доколкото те не се намират под грижите на такова лице, или непълнолетни, оставени без придружител, след като с влезли в територията на държавите-членки;

Член 13, параграфи 1 и 4

„1. Държавите-членки гарантират, че лицата, ползващи се с временна закрила, имат достъп до подходящо настаняване или ако това е необходимо, получават средства за намиране на настаняване.

4. Държавите-членки осигуряват необходимото медицинско или друго обслужване на лицата, ползващи се с временна закрила, които имат особени нужди, като придружаване на непълнолетни или лица, преживели мъчения, изнасилване или други сериозни форми на психологично, физическо или сексуално насилие.“

Член 14, параграф 1

„1. Държавите-членки предоставят на лицата под 18-годишна възраст, ползващи се с временна закрила, достъп до образователната система при същите условия, като гражданите на приемащата държава-членка. Държавите-членки могат да предвидят, че такъв достъп се ограничава до държавната образователна система.“

Член 15, параграфи 1 и 4

„1. За целите на настоящия член в случаите, когато създадени вече в страната по произход семейства са били разделени поради обстоятелствата, свързани с масовото напвлизане, следните лица се считат за част от семейството:

а) брачният партньор на спонсора или неговия/нейния небрачен партньор в случай на стабилна извънбрачна връзка, когато законодателството или практиката на съответната държава-членка урежда статута на небрачните двойки по начин, сравним с този на брачните двойки в законодателството, отнасящо се до чужденците; неженените непълнолетни деца на спонсора или на неговия/нейния брачен партньор, без оглед на това дали те са родени или не в брак, или са осиновени;

б) други близки роднини, които са живели заедно като част от семейната единица по времето на събитията, довели до масовото навлизане и които са били изцяло или в значителна степен зависими от спонсора по това време.

4. При прилагането на настоящия член държавите-членки са задължени да

вземат предвид най-вече интересите на детето“

Член 16

„1. Държавите-членки във възможно най-кратки срокове предприемат мерки, осигуряващи необходимото представителство на непридружавани непълнолетни, ползващи се от временна закрила, посредством законно настойничество или ако това е наложително, представителство от страна на организация, грижеща се за непълнолетните, или посредством друг подходящ начин на представителство.

2. По време на срока на действие на временната закрила държавите-членки са задължени да осигурят настаняване на непридружаваните непълнолетни:

а) при възрастни роднини;

б) в семейства за отглеждане;

в) в приемни центрове, разполагащи със специални условия за непълнолетни или друго настаняване, подходящо за непълнолетни;

г) при лицето, което е полагало грижи за детето по време на изселването.

Държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да направят възможно настаняването. Съгласието на възрастния или възрастните се удостоверява от държавите-членки. Мнението на детето се преценява с оглед на неговата възраст и зрялост.“

 

• Директива 2003/86/ЕО на Съвета  от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството

Член 2 е)

„е) „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ означава всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство на възраст под 18 години, влизащи на територията на държава- членка, непридружени от възрастен, който да отговаря по закон или съгласно обичая за времето, през което грижата за тях не е поета от такова лице или всяко малолетно или непълнолетно лице, което е оставено само след влизането си на територията на държава-членка.“

Член 10, параграф 1 и параграф 3

„1. Член 4 се прилага за дефиницията на членове на семейството с изключение на параграф 1, трета алинея от него, който не се прилага за децата на бежанци.

3. Ако бежанецът е непридружено малолетно или непълнолетно лице, държавите-членки:

а) разрешават влизането и пребиваването с цел събиране на семейството на негови родственици от първа степен по пряка възходяща линия, без да се прилагат изискванията на член 4, параграф 2, буква а);

б) могат да разрешат влизането и пребиваването с цел събиране на семейството на неговия законен настойник или всеки друг член на семейството, когато бежанецът няма родственици по пряка възходяща линия или такива родственици не могат да бъдат издирени.“

• Директива 2004/81/ЕО на Съвета 29 април 2004 година за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи

Бележка на автора: Целта на Директивата е да определи условията за издаване на разрешение за пребиваване за ограничен период в зависимост от продължителността на националната процедура, приложима по отношение на гражданите на трети страни, които сътрудничат в борбата срещу трафика на хора или срещу подпомагането на незаконната имиграция. Член 6(1) от Директивата предвижда, че държавите-членки трябва гарантират, че лицата които могат да попаднат в нейния обхват (тоест, жертви на трафик) разполагат със срок за размисъл, който им позволява да се възстановят и да се откъснат от влиянието на извършителя на престъплението, така че съзнателно да могат да решат дали да сътрудничат или не с компетентните органи. По време на срока за размисъл не може да се прилага никаква мярка за извеждане от територията. След изтичане на срока за размисъл или преди това, ако компетентните национални органи преценят, че гражданинът на трета странаима желания да сътрудничи и той е полезен за целите на следствието или на съдебната процедура, може да му бъде издадено разрешение за пребиваване.

• Директива 2011/36/ЕС на Европейския парла и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защита на жертвите от него

Бележка на автора:  Директивата задължава държавите-членки  да инкриминират престъплението трафик на хора, което е дефинирано по начин, сходен с дефиницията в Протокола за трафика на хора. Дефиницията в Директивата добавя, че размяна или прехвърляне на контрол над лица попада в действията, които могат да се определят като трафик. Дефиницията в Директивата определя, че „уязвимо положение“ означава положение, при което засегнатото лице няма действителна или приемлива алтернатива, освен да понесе тази злоупотреба. Експлоатацията за престъпни дейности е добавена като една от целите на трафика на хора. Директивата съдържа важни разпоредни за закрилата на жертвите. Член 8 задължава държавите-членки да гарантират, че техните компетентни органи са оправомощени да не провеждат наказателно преследване или да не налагат наказания на жертвите на трафик на хора за участието им в престъпна дейност, която са били принудени да извършват като пряко следствие от обстоятелството, че са били обект на трафик на хора. Член 11(2) задължава държавите-членки за предоставят помощ на жертвите от момента, в който има разумни основания да се счита, че е възможно те да са били обект на трафик. Тази подкрепа не може да е зависима от желанието на жертвите да сътрудничат при наказателното разследване или съдебното производство. Жертвите на трафик трябва да се идентифицират, предоставят с минимална социална помощ (включително неободимата медицинска помощ) и информират за техните права (включително правото да подадат молба за международна закрила).

 

• Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета

Бележка на автора: Срокът за транспониране на тази Директива е 16 ноември 2015 год. Целта й е да се гарантира, че жертвите на престъпления получават подходяща информация, подкрепа и защита, и могат да участват в наказателното производство. Директивата прави разграничение между жертви на престъпление и жертви на пресъпление, които имат роля в наказателно-правната система. По този начин Директивата предвижда права за жертвите на пресъпления, независимо от това дали извършителят на престъплението е установен, задържан, дали спрямо него се провежда наказателно преследване или е осъден (например, такива права включват право да бъдат информирани и право да получат писмено потвърждение при подаване на официална жалба за престъпление). Що се отнася до ролята на жертвите в наказателноправната система, тя се определя от действащото национално законодателство. С оглед правата на граждани на трети срани е необходимо да се посочи Съобеажение 10 от преамбюла, който заявява, че Директивата не разглежда условията на пребиваване на жертвите на престъпления на територията на държавите членки и че съобщаването за извършено престъпление и участието в наказателно производство не създават каквито и да било права по отношение на статута на пребиваване на жертвата.

 

• Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относнообезщетението на жертвите на престъпления

[1] Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007г.

[2]Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище

Възпроизвеждане на авторското съдържание на сборника по бежанско право е допустимо при условие на точно посочване на източника и автора.