Автор: Валерия Иларева
Редактор: Валерия Иларева
Бележка на автора: Решението се отнася до тълкуване на изключващата клауза чл. 1, раздел D от Конвенцията за статута на бежанците. Постановено е по преюдициално запитване, отправено от унгарски съд. Решението разглежда случаите, при които лице, което се е ползвало от закрила или помощ на организация или орган на ООН, различни от ВКБООН, престава да се ползва от тази закрила или помощ. Съдът дава тълкуване и относно последиците, когато е изпълнено условието относно преустановяването на закрилата или на помощта от Агенцията на Организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток.
- Съединени дела C-57/09 и C-101/09, B and D, Решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2010г.
Бележка на автора: Решението е по преюдициално запитване, отправено от германски съд, и разглежда въпроса дали може да се признае право на убежище по националното право на лице, изключено от статута на бежанец. Тълкува се разпоредбата на член 12, параграф 2, буква б) или в) от Директива 2004/83[1] Според СЕС, обстоятелството, че дадено лице е принадлежало и активно помагало въоръжената борба на организация, включена в списък с терористични организации към Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета от 27 декември 2001 година[2], не означава автоматично, че това лице е извършило „тежко престъпление от неполитически характер“ или „деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации“.
- Дело C-31/09, Bolbol Nawras, Решение на Съда на Европейския съюз от 17 юни 2010 г.
Бележка на автора: Решението е поставено по преюдициално запитване, отправено от унгарски съд. Отнася се до тълкуването на въпроса кога дадено лице се ползва от закрилата или помощта на организация на Организацията на обединените нации, различна от Службата на ВКБООН за целите на прилагане на член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2004/83/ЕО.
Бележка на автора: Решението e постановено в отговор на преюдициално запитване на германски съд във връзка с положението на бежанци от Ирак. Решението се отнася до тълкуване на прекратяващите клаузи. Според СЕС е възможно прекратяване на статута на бежанец предвид такава промяна в обстоятелствата в страната на произход на бенефициента, която е значителна, а не с временен характер.
„По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) Член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че:
– предвид промяна в обстоятелствата, която е значителна, а не с временен характер, настъпила в съответната трета страна, лицето губи статута си на бежанец, когато обстоятелствата, които обосновават неговите опасения от преследване поради някой от мотивите по член 2, буква в) от Директива 2004/83, в резултат от които е признато за бежанец, са престанали да съществуват и то няма други основания да се опасява от „преследване“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83,
– за целите на преценката относно промяната в обстоятелствата компетентните органи на държавата членка трябва да проверят с оглед на личното положение на бежанеца, че субектът/субектите на закрила по член 7, параграф 1 от Директива 2004/83 е взел/са взели разумни мерки, за да попречи/попречат на преследването, и в този смисъл, че разполага/разполагат по-специално с ефективна съдебна система, позволяваща разкриването, преследването и наказването на актовете, представляващи преследване, и че в случай на прекратяване на статута на бежанец заинтересуваният гражданин ще има достъп до тази закрила,
– субектите на закрила по член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/83 могат да включват и международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, включително посредством присъствието на международно формирование в посочената територия.
2) Когато обстоятелствата, в резултат от които на съответното лице е предоставен статут на бежанец, са престанали да съществуват и компетентните органи на държавата членка проверят, че не съществуват други обстоятелства, обосноваващи опасението на съответното лице от преследване или поради същия като първоначално разглеждания мотив, или поради някой от другите мотиви по член 2, буква в) от Директива 2004/83, критерият за вероятност, който служи за преценката на риска, произтичащ от тези други обстоятелства, е същият като критерия, който се прилага при предоставяне на статута на бежанец.
3) Доколкото член 4, параграф 4 от Директива 2004/83 дава указания относно значението от гледна точка на доказателствената сила на предходни актове или заплахи за преследване, той може да намери приложение, когато компетентните органи възнамеряват да отменят статута на бежанец по силата на член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83, и за да обоснове продължаващото си основателно опасение от преследване, заинтересуваното лице се позовава на обстоятелства, различни от тези, в резултат от които е признато за бежанец. Обикновено това може обаче да е така единствено когато мотивът за преследване е различен от приетия в момента на предоставяне на статут на бежанец и когато съществуват предходни актове или заплахи за преследване, които имат връзка с разглеждания на този етап мотив за преследване.“
- Дело C‑373/13, Н.Т., Решение на Съда на Европейския съюз от 24 юни 2015 г.
„По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила трябва да се тълкува в смисъл, че вече издадено на бежанец разрешение за пребиваване може да бъде отнето или на основание член 24, параграф 1 от тази директива, когато са налице императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред, по смисъла на тази разпоредба, или съгласно член 21, параграф 3 от посочената директива, когато има основание за прилагане на изключението от принципа за забрана на връщането, предвидено в член 21, параграф 2 от същата директива.
2) Подкрепата за терористична организация, включена в списъка в приложение към Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета от 27 декември 2001 година за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, в приложимата за фактите по главното производство редакция, може да представлява една от „императивни[те] причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“ по смисъла на член 24, параграф 1 от Директива 2004/83 дори и да не са изпълнени условията по член 21, параграф 2 от нея. За да може предоставено на бежанец разрешение за пребиваване да бъде отнето на основание член 24, параграф 1 от посочената директива поради оказваната от бежанеца подкрепа на такава терористична организация, компетентните органи все пак трябва под контрола на националните съдилища да извършат индивидуална преценка на конкретните факти във връзка с действията както на организацията, така и на бежанеца. Когато държава членка реши да отведе бежанец, чието разрешение за пребиваване е отнето, но спира изпълнението на това решение, не е съвместимо с посочената директива той да бъде лишен от достъп до гарантираните в глава VII от нея предимства, освен ако не е приложимо изрично предвидено в същата директива изключение.“
[1] Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила
[2] Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета от 27 декември 2001 година за прилагането на специални мерки за борба с тероризма
