Обучение за служители на публичната администрация – казуси
Обучение по бежанско право
за служители на публичната администрация
14 октомври 2015 година,
Информационен център на Европейския съюз
Решаване на практически правни казуси
Казус 1: Достъп до територия и до производството по разглеждане на молбата за закрила. Условия на прием.
Вие сте Джуан, на 16 години, напуснал страната си на произход, Сирия, след като училището, което посещавахте, е затворено заради войната и баща Ви успява да събере пари за заплащане на каналджии да Ви изведат в европейска държава, където ще можете да продължите образованието си. Каналджиите Ви изоставят в Турция. Вие прочитате в интернет, че българските власти са обявили, че строят ограда по границата с Турция, но няма да връщат бежанци, идващи от Сирия, които се представят с документ за самоличност на български граничен контролно-пропускателен пункт. На турско-българската граница, пред турските власти Вие представяте доказателства, че сте сириец и молите да бъдете допуснат да излезете легално от Турция за България. Турските гранични полицаи, обаче, отказват да Ви пуснат, тъй като нямате валидно разрешение за влизане в България (виза).
Какво ще направите, за да влезете на българска територия и да искате убежище?
Вие не намирате друго решение, освен да заплатите отново на каналджии, които Ви превеждат нелегално през българо-турската граница заедно с група бежанци. При нелегалното преминаване, обаче, Вие губите всички свои лични вещи, в това число и доказателствата, че сте сирийски гражданин. Скоро след като пресичате българската граница, Вие и спътниците Ви сте заловени от Гранична полиция. Заради липсата на доказателства за влизане в България по законоустановения ред, спрямо всички Вас са издадени заповеди за принудително отвеждане до границата, забрана за влизане в страната и принудително настаняване в СДВНЧ. След няколко дни в центъра за задържане, Вие разбирате, че по документи сега сте „прикрепен“ към едно от пълнолетните лица, което е било в групата, съставена от каналджиите за пресичане на границата.
Вие настоявате, че сте бежанец и не искате да бъдете връщан в Сирия. Пишете писмена молба на арабски, че молите да останете в България като бежанец и я давате на служител в СДВНЧ. В продължение на няколко седмици пишете същата молба и я давате на служителите – понякога те я вземат, а друг път Ви казват, че няма смисъл, тъй като вече са я изпратили, където трябва. Вие не знаете какво се случва и до кога ще чакате.
С какви правни средства за защита разполагате, за да можете да получите достъп до производството по разглеждане на молбата Ви за международна закрила?
Вие сте посъветван, че ако предоставите на властите „външен адрес“, на който да живеете в София, ще бъдете по-бързо освободен от СДВНЧ. С последните си пари Вие заплащате на човек, който да потвърди по телефона пред ДАБ, че е Ваш наемодател, и наистина не след дълго сте регистриран от Държавната агенция за бежанците. Дадена Ви е „зелена карта“, в която е записан декларирания от Вас адрес, на който обаче в действителност не пребивавате. Вие подавате молба да бъдете настанен в регистрационно-приемателния център на ДАБ, тъй като няма къде да отидете. Докато чакате отговор, Вие спите на улицата. Навън вали дъжд и духа студен вятър, времето става все по-студено.
С какви правни средства за защита разполагате в тази ситуация? Къде ще пренощувате тази нощ?
Вие нямате никакви средства за подслон и прехрана. Отчаян, късно вечерта отивате в ДАБ и успявате да преспите нелегално в общежитието. В продължение на около три месеца Вие нощувате в РПЦ „нелегално“ и получавате храна там. Понеже няма какво друго да правите през деня, а не трябва да Ви виждат в общежитието, Вие често се присъединявате към групи арабскоговорящи, където научавате последни новини и намирате подслон през деня и морална подкрепа. Вашите приятели често говорят за Германия и за отварянето на „път“ натам. Мечтата за Германия започва да Ви се струва все по-реална и започва да осмисля дните Ви. Отивате при човек за свръзка и питате какво трябва да направите, за да се присъедините към групата при следващото отваряне на път, но си признавате, че нямате никакви пари. Отговарят Ви, че ще Ви вземат със себе си, ако обещаете да им върнете „услуга“. Вие не сте сигурен какво имат предвид, но давате обещанието, че ще направите всичко, което поискат от Вас, само да Ви заведат до Германия.
Кое Ви накара да вземете това решение? Какви рискове поемате с него и как можете да се защитите, ако нещата се объркат?
Казус 2: Квалификация за предоставяне на международна закрила.
Вие сте Абдула, гражданин на Ирак, с етническа принадлежност – арабин, мюсюлманин сунит, неженен. Произхождате от известен заможен род. В своя роден град в Ирак живеете в голяма къща в квартал на богати хора.
В един слънчев ден, докато Вие сте пред къщата си и говорите със своя съсед, до Вас дотичва момче, Ваш съсед –християнин, и Ви моли за помощ да го скриете от хората, които го гонят. Веднага му казвате да влезе в къщата, а междувременно пред Вас спират два джипа с черни знамена на ДАЕШ („Ислямска държава” или „Ислямска държава в Ирак и Леванта“). Преследвачите настояват да им предадете момчето, защото то е християнин и е отказал да им плати ислямски данък („джизие“). Вие отговаряте, че момчето е под Ваша защита, докато е в пределите на дома Ви, и не можете да изпълните искането им. Тогава ислямистите Ви отвличат със себе си и Ви завеждат в арест. Това, което и сега си спомняте, е миризмата на кръв, която Ви лъхва. Започват веднага да Ви бият като Ви казват „това е за добре дошъл”. В побоя участват няколко души, като се състезават кой ще удря по-силно. После Ви провесват с главата надолу. Нахлуването на кръв в главата е толкова силно, че не чувате нормално звуци, усещанията в областта на очите и ушите са много силни и трудно поносими. Започва изтезание… През цялото време чувате виковете и на други изтезавани. Казват Ви, че за да станете „истински“ мюсюлманин, трябва да преминете в техните редици. Вие отказвате, поради което сте осъден на публична екзекуция, насрочена за следващия ден. През нощта, един човек, който Ви разпознава като уважаван и почитан човек във Вашия град, Ви помага да избягате. Намирате дома си напълно разграбен и научавате, че съседът Ви, който също се е застъпил за момчето-християнин, е бил убит. Бягате в Йордания, където в продължение на около месец нелегално се лекувате от раните си. След това с помощта на каналджии успявате да достигнете до България и подавате молба за международна закрила. Решението е отказ на бежански и хуманитарен статут.
По-долу са мотивите на компетентния административен орган в България да Ви откаже предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Моля, запознайте се с тях и представете аргументите в своя защита пред Съда.
„1) Tърсещият закрила е направил неумел опит да представи бежанска история. Разказът му е непоследователен, недоказан и невероятен и следователно – недостоверен. Налице са редица противоречия. В първото интервю г-н Абдула заявява, че е защитил свой съсед и затова ислямистите са му отмъщавали. Във второто интервю заявява, че е защитил момче-християнин. На първото интервю г-н Абдула не е заявил да е ходил в Йордания, като вместо това споменава, че е минал през Турция; на второто интервю казва, че е пребивавал в Йордания. На първото интервю г-н Абдула не отговаря на основни въпроси относно периода на отвличането и изтезаването му. На второто интервю той дава отговор на тези въпроси, но не може да даде никакви подробности в повече.
2) На въпроса защо не се е оплакал и не е поискал защита от полицията и официалните власти в Ирак, г-н Абдула отговоря, че „ДАЕШ са полицията“. Г-н Абдула не е посочил да е бил преследван от официалните власти в Ирак и следователно може да се ползва от тяхната закрила. Към настоящия момент, според справката на ДАБ за страната на произход, шансовете за реализация на мащабните планове и цели, поставени от ИД, са сравнително ниски.
3) Няма основание за предоставяне и на хуманитарен статут. В Ирак съществува известен риск от извършване на терористични атентати и сражения между иракските сили за сигурност и бойците на Ислямска държава, но те представляват случайни актове на насилие, и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт.
4) Дори да се приеме, че в родния град на г-н Абдула за него има риск, спрямо него е приложима алтернатива за вътрешно разселване.
5) Даже ако се приеме, че в Ирак като цяло за търсещия закрила е налице опасност от преследване или тежки посегателства, в случая на г-н Абдула е налице трета сигурна страна – Йордания, и той следва да се върне там.“
След като сте подал жалбата си срещу горепосоченото решение, Вие се явявате на съдено заседание в Съда. Пред залата срещате преводача от арабски език, призован от Съда. Той Ви казва, че хората от Ирак нямате никакъв шанс да получите статут в България, още повече, че дори не сте кюрд. Преводачът Ви гледа с насмешка и е убеден, че лъжете. Какво можете да направите, за да не бъде точно той Ваш преводач на съдебното заседание? Нямате му доверие.
Казус 3: Интеграция и достъп до права
Автор: Олга Николова
Току-що сте получила статут на бежанец в България. Вие сте жена-глава на семейство, самотна майка на 4 деца, защото съпругът Ви е изчезнал по време на войната в Сирия.
Вашият най-голям син, който е на 17 години, е в неизвестност, защото по време на престоя Ви в Ливан той отива да работи на пазара като носач и не се връща. Към момента нямате информация за него и не знаете как да постъпите, за да може да бъде намерен. Съседката ви казва да се обърнете към Агенцията в Овча купел и да им кажете че искате “събиране на семейство”.
Най-голямата Ви дъщеря, Лайла е на 13 години и е посещавала училище с отличен успех докато сте живели в Сирия, така че Вие желаете да я запишете в училище, в клас който да отговаря на нейната възраст. Лайла посещава курса по български в Овча Купел по време на процедурата, но българският й не е достатъчно добър за да учи всички предмети на ниво 6-ти клас, съответстващ на нейната възраст. Към кого ще се обърнете?
В същото време, Лайла започва да се оплаква, че няма приятели защото носи забрадка и Ви моли да й позволите да не носи забрадка поне на училище в случай, че е приета в 6ти клас. Вие сте съгласна да й позволите да не носи забрадка, защото разбирате, че сега живеете в страна, където жените нямат такъв обичай. Въпреки това, сте притеснена от това, което членовете на Вашата общност, живеещи сега в България ще кажат и ще мислят по въпроса. Как ще постъпите?
Вашето трето дете, Зиад, който е на 9 години, има забавяне в развитието си. Служителка на неправителствена организация Ви съветва, че трябва да представите документите си на комисия, наречена “ТЕЛК”, така че той да може да получава малка сума пари всеки месец. Той също така може да има личен асистент, което би Ви позволило да работите в ресторант наблизо, който е собственост на един от сънародниците Ви от Сирия, който е пристигнал в България две години по-рано.
Най-малкото Ви дете, Зайна е само на 4 години и Вие искате да я изпратите на детска градина. Вие вярвате, че Зайна много бързо ще проговори свободно български и ще се интегрира сред другите деца, ако тя може да посещава детска градина. Какви стъпки трябва да предприемете?
Вие също искате да участвате в програмата за интеграция, но за най-голямо Ваше разочарование персонала на Интеграционния център в Овча Купел Ви информира, че няма такава програма. Една седмица по-късно се разболявате от тежка пневмония, но установявате, че сте с прекъснати здравноосигурителни права. Не знаете как да възстановите достъпа си до медицински услуги. Възможно ли е това?
Междувременно от РПЦ, където сте настанени Ви предупреждават, че ще трябва да напуснете и да намерите жилище. Чувате от други сънародници, че хазяите не харесват семейства с много деца и отказват да им отдават жилища под наем. Също Ви притесняват високите наеми в София.
Решавате да подадете молба за социално подпомагане, но не можете да попълните формуляра за кандидатстване, тъй като е на български език. Какво ще направите?
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на "Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България" по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от "Фондация за достъп до права" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. |